The Unnecesarean - нужно ли беше секциото? Да поговорим.

Първо честито бебче! Да е живо, здраво и много щастливо!!!
Съжалявам, че не си родила по начина, по който искаш!  Тъжно е, че в такъв момент са ти говорили ужасии... и то лекар! Само ще ти кажа, че познавам майки, които имат първо раждане - секцио, а второ (и трето) - нормално. Следващия път подбери лекар, който да се съобрази с твоето желание (естествено, не говоря за случаи, които изискват операция)! 

Раждах нормално и двата пъти.Имам приятелки раждали със секцио.Не ги виня.Всеки сам избира и никой не може да те накара да родиш по начин който не ти харесва.Не мисля, че трябва да се чувстваш зле от това, че не си родила както" трябвало".Важно е, че сте живи и здрави.Другото се преживява.Успех ти желая.

Няма да те убеждавам кое и по добре и кое не.Аз и 3те трябваше да родя секцио-но нещата в последният момент се оправиха и родих вагинално-но,ако някой ден се реша на 4то-то то ве4е ще е секцио-имам си херния и никой няма да ме остави да родя вагинално-то и да забременявам не трябва-споделих хипотет4но.
Мисля ,4е все пак трябва да благодариш на докторката ти-4е все пак не е рискувала-защото именно при отложено секцио -беше увредено едно бебенце-мозъ4но
А дали си си родила детето вагинално или не-едва ще се отрази на любовта ти към него

И аз страдах така като теб. Моето секцио се случи буквално за половин час, уж отидох само да ме прегледат в болницата, те пък загубиха тоновете, и веднага ме юрнаха към операционната. Не бях подготвена изобщо, че ще ставам мама този ден, но пък това не го прави по-малко специален. Съпругът ми ми помогна много, когато му се оплаквах, че съм "ограбена" от чувството да съм "истинска" майка, защото аз си бях втълпила, че само вагиналното раждане те прави такава. Важното е да разбереш, че метода не е важен, важно е че детето ти е живо и здраво!!! 

Здравей, аз родих секцио по свое желание и за нищо не съжалявам, никога не са ми минавали подобни на твоите мисли. Важно е, че всичко мина нормално и се роди моята малка принцеса, не мисля, че има значение какъв е начина. Чувствам се прекрасно като майка.

Само мога да ти кажа , че ако беше родила нормално има голяма вероятност да си мечтаеш за секцио ... така че , не се чувствай ограбена - няма за какво .

Честито бебе! Защо подлагаш на съмнение решението на екипа, водил раждането? Според мен проблемът ти идва оттам, че си искала на всяка цена да родиш нормално. Трябва да се радваш, че всичко с детето ти е наред и че е живо и здраво, не искам да ти пускам линк към една тема, която е изпълнена с разкази на майки, загубили децата си при раждането, именно, защото екипът не е реагирал адекватно и се е ослушвал до последно за секциото, и резултатът е бил фатален край за бебетата. Така че не мисля, че има за какво да съжаляваш, просто нещата не са се развили така, както ти си си била наумила, какво толкова? В живота не всичко се развива така, както искаме, това не значи, че трябва да обвиняваме себе си или някой друг.

Преди всичко - честито

Веднага след това искам да те попитам защо изкаш мнението на други, а предварително казваш, че определени мнения не те интересуват?! Малко е преднамерено и дори обидно, "питам ви, но не ме интересува..."

Все пак да си кажа моето мнение - то е, както на повечето майки тук, че целта оправдава средствата, а целта е да са ни живи и здрави децата, но и ние също.

Има случаи, а лекарите са тези, които трябва да преценят това, когато е по-добре да се направи секцио и толкоз! Не ставаш по-малко майка от това как точно протича раждането ти. Пак да подчертая, че това е мое мнение.

Медицината е за това, за да помага, тъй като живота, който водим сега не е този на бабите ни отпреди години, нито сме толкова силни, физически и психически, нито пък смятам, че в 21-ви век трябва да се разчита само на естествения подбор.

Надявам се тягостните ти мисли бързо да отминат и детенце много да те радва

Не разбирам майките, като теб. Не разбирам защо е толкова по-важно и изобщо защо е важен начина, по който си дал живот на детето си. Не разбирам какво значение има как съм родила едно здраво и прекрасно човече и с какво това влияе на мен самата, на него и т.н.

И двата пъти раждах със секцио, първия път се наложи по медицински показания, втория път медицинските показания си бяха същите плюс едър плод. Изобщо, ама изобщо не съжалявам, не само не съжалявам, а съм доволна, че стана така. Питам се защо изобщо жените раждат вагинално, като има секцио,  за мен това е човешкия, нормалния начин. Не съм ощетена по никакъв начин, нито аз, нито децата ми. Това е моето мнение, може и да не съм права, но съм доволна от двете си раждания, пожелавам толкова леко да минат ражданията и на дъщерите ми, не зависимо по какъв начин. Нека споменът им е толкова хубав, колкото е моят.

Чувствам се прекрасно, именно защото му осигурих рождението, което заслужава - бързо и безболезнено. Момчето ми се роди планирано секцио, почти 5 кг, и в комбинация с останалите проблеми, които имах - това беше най-доброто раждане, което можех да му осигуря.

Честито ти бебе! И моят съвет - престани да се вкарваш в такива филми, а просто се радвай на чудото, наречено чедо!

Моето първо раждане също беше едно не много нужно секцио; много ми беше кофти и направих всичко възможно второто, 3 г. по-късно, да е естествено и активно. Преборих се, не беше лесно, но пък беше страхотно преживяването, след като успях. Ако не си чела разказа, на сайта на estestveno.com ще го намериш, там има още доста VBAC, но сигурно го знаеш вече. Има психологически консултации за травматични раждания и те съветвам, ако продължиш да се тормозиш от това, да потърсиш психолог. Ще ти кажа само, че няма защо да се измъчваш от чувство за вина сега. Станало е най-доброто, което е можело да се случи. Неотдавна моя близка неонатолог ми разказа за съвсем пресен случай на майка, която много искала да роди естествено и не се вслушала в съвета на лекаря; бебето се е родило с пареза на ръчичката (било е доста голямо). Та има я и обратната страна. Не се вкопчвай в спомена от раждането. Знаеш ли колко малко още детето ти ще бъде толкова мъничко, никога вече няма да изживееш тези мигове; потъни в тях напълно и забрави за другото, доколкото можеш. Кърменето е толкова страхотно преживяване, отдай му се. И се подготви за естествено втория път, но остави достатъчно време пауза - поне 3 г, иначе поемаш много рискове, а и лекарите няма да се навият да те оставят естествено.

Към последните постове: момичета, наистина няма нужда. Ясно е, че за някои от нас секциото е по-доброто; други предпочитат естествено, но все пак ако нещо с раждането се обърка, секциото е разумният компромис. Гадното е, когато не сме убедени, че наистина се е налагало; наистина се чувстваш ограбена и измамена. Все едно да отидеш да ти превържат пръста и те веднага да обявят, че е гангренясал и го режат - едно е да си убедена, че е така, а друго е да знаеш, че са те извозили, защото им е било по-лесно примерно. Разберете хората, за които това води до душевна травма и не се нахвърляйте да я убеждавате колко е грешно да се чувства така. Нормално е да се чувства така; но с малко усилия на волята и помощ от приятели/професионалисти това чувство може да се преодолее.

и аз мисля така.

и още нещо не разбирам - защо все някой друг е виновен. защо не си остана да родиш вкъщи, не потърси друг лекар. защо като е толкова естествено всичко това, естествено не роди извън грижите на онези тъпанари, които са глупави, недоучили и не могат да се оправят с една родилка...

можеш да не ми отговаряш.

Честито и от мен   да ви е жив и здрав сина
 Само искам да ти кажа радвай се на бебето си,а що се отнася до това което си написала "че не си му осигурила раждането което заслужава" не мисля,че е така.Щом така са се стекли обстоятелствата не бива да се виниш и не забравяй-" ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО".

tzvetak, всъщност аз никого нищо не питам. Обръщам се към онези от майките, които се чувстват като мен и имат нужда от подкрепа. Дори разбиране не търся от хора, които не могат да почувстват каквото и аз. Да, радвам се на детето си, но същевременно с това ми е мъчно, че нещата и за двама ни не протекоха както трябва. Това е травма, няма как и защо да обяснявам, още в началото помолих да няма заяждания и без това ми е криво от повода за темата.
Чувствата и емоциите са ирационални, затова не искам да обяснявам.
mama_na_vale, оспорвам решението на лекарката ми, защото нямаше причини за секцио - детето беше тръгнало, тоновете бяха чудесни, аз имах сили, контртакциите ми бяха редовни, разкритието вървеше добре, макар и бавно за някои - за 8 часа 8 см, но това защото отказах система. Единствено я уплашиха размерите от видеозона - 4 кг, но и брат ми се  е родил толкова, майка ми е с "тесен" таз и е по-ниска от мен, но просто едно време не са ги рязали за "добър ден" и брат ми се е родил прекрасно първо бебе, майка ми няма оплаквания и до днес.
Но както казах, за раждането ще разказвам подробно утре.
ivona 79, радвам се, че при теб е така, но както ти не мовеш да разбереш моите мотиви, така и твоите остават непонятни за мен. Смятам, че трябва да се уважава желанието на всеки.
dtti, това е чудесно! Дано все повече майки да се хвалят по такъв повод и то цели три пъти!
TarikMom, радвам се, че си успяла да превъзмогнеш негативните емоции, надявам се и при мен да се случи скоро.
aylin valeria, всъщност проблемът за мен беше, че правото на избор ми беше отнето, по един или друг начин. Може би ако с мен имаше някой, който да е запознат с моите желания, дула или майка ми, просто човек, който да ме подкрепи, нещата щяха да се развият по друг начин. Но жената в този интимен момент е толкова уязвима, в чужда територия, с непознати за нея и адски разтърсващи емоции и преживявания и много лесно манипулируема.

Емем  , разкази като твоят ми помагат и ме вдъхновяват. А и не само мен  . Много се надявам и аз да има какво да споделя за следващите раждания. Колкото и смахнато да звучи, защото е така рано, вече се настройвам .

Зозима, защо не свиркаш, че си направила тази тема! 

Аз съм си запланувала едно (H)VBAC за следващото дети! 

Моето раждане няма да го разказвам подрбоно. Но все повече се убеждавам, че секциото беше ненужно.

Поизчетох мненията и честно да си кажа, почувствах се обидена... Защото не знаете какво става в душата ми и каква рана има там заради, това, което се случи...

О, аз съм невероятно щастлива, че имам едно прекрасно здраво бебенце! Че аз самата съм жива и здрава...
Ако ме бяха оставили да родя нормално можеше да е същото! Обаче без тази ужасна болка, която все още изпитвам...

Само по себе си секциото ми беше леко и бързо! Възстанових се бързо! Можех да се грижа безпроблемно за детето си... Но ме боли душата! Беше ми отнето нещо много важно - моята сила и моята вяра!

Така че, много моля, не ми казвайте как трябва да се чувствам и какво да желая!

Моя син ми е простил слабостта! Но аз никога няма да простя на хората в болницата, че не повярваха в мен и не ми помогнаха да родя детето си по начина, по който трябва! Може би и сама на себе си няма да мога да простя...

Аз не разбирам как някой може доброволно да се подложи на секцио без причина! Но, сами казахте, всеки има право на избор! И нашият (моят и на сина ми) избор НЕ БЕШЕ секцио! И моето секцио НЕ БЕШЕ нужно!

Ами щом си решила, че лекарката те е шантажираля, следващия път ангажирай лекар, на когото да имаш доверие и който да е наясно с желанията ти. За моето секцио знам, че беше неизбежно, 2 поредни дни ми правиха записи, тест със система с окситоцин, видя се че бебето не реагира добре на контракции, пулсът беше много забавен, въобще беше ясно, че не може да се чака изобщо и се наложи да направят секциото седмица преди плануваната дата. Така синът ми се роди към края на 37-ма седмица, понеже бях само с епидурална упойка, чувах и виждах какво става. В един момент акушерките се паникьосаха, но аз имах абсолютно доверие в лекаря си и знаех, че той ще се справи. Оказа се, че бебето е с увита и много стегната около врата пъпна връв, не можеха да го измъкнат навън, чувах как ми пращят ребрата и едва дишах от натиска върху корема ми, защото всячески се мъчеха да го издърпат!  Слава богу всичко завърши благоприятно и аз се разминах със счупено ребро, но синът ми беше жив и здрав и дори не нагълта околоплодни води, нито стоя в кувиоз, нито го натъпкаха с антибиотици. И мисля, че всичко останало е без значение, дори счупеното ми ребро, вечно ще съм благодарна на лекаря, който го извади жив. Мисля, че едва ли знаеш каква точно е била ситуацията, вероятно не са искали да ти кажат истината, за да не се панираш и на мен не ми обясниха нищо, разказаха ми, когато всичко приключи успешно.  

 Аз и двете си деца ги родих нормално. С каката се губеха тоновете и бях на апарат за тоновете до последно, но пак излезе за 3,5 часа. Малкия излезе за 1 час. Втория път гинеколога ми ме беше убедил че заради възрастта(38) и най-вече заради недобре разположената плацента да бъда със секцио.В осмия месец обаче, плацентата ми се намести както трябва и д-ра се изтърва че мога и нормално. Разбрахме се да побваме нормално раждане и ако не ... до операционната има още 3 метра... Благодарна съм му че се съобрази със желанието ми да родя нормално. Иначе аз съм с тесен таз и двата пъти се наложи леко да ме клъцнат, но възстановяването мина много леко.
Радвай се на детенцето си!
  Лейди   

Lady Frost  
Щях да свирна скоро   . Но май няма да е толкова спокойно, както в другата тема, жалко... Просто другата тема не е за VBAC и май не е много честно към останалите, затова реших тук да направя опит. Но не губя вяра  . Дано има повече луди като нас, за да споделят как се чувстват. Не искам да се притесняваме от разочарованието си и тъгата си, а да говорим свободно за това.
А на теб  
mama_na_vale, това, което споделяш е доста стряскащо, но е хубаво, че нещата са се развили, както трябва! Да ти е живо и здраво детето! При мен нямаше такива неща. Всичко беше супер, а лекарката си я бях избрала аз   и май там ми беше грешката-че не отидох на общо основание. Защото акушерките започнаха да се подготвят за естествено раждане, но това едва сега го осъзнавам.  

Момичета мили, отскачам тук само, за да ви подкрепя  
Разбирам болката ви, няма да се впускам в подробности, но и аз нося белезите на ненужни намеси - почти назабележими по кожата, но дълбоки в душата. В този общ форум ще има малко подкрепа и много неразбиране, затова искам да ви подкрепя и да ви уверя, че не сте сами, не сте ненормални и знаете по-добре от всеки друг! И още нещо - напълно възможно и постижимо е излекуването на душевните травми. Успешното VBAC може много да помогне, но не е единствения начин.
Обещала съм нещо на Фрост и ще направя нужното, за да се случи - ще бъде специално за вас и всички като вас, които виждат нещата по-различен от масовия начин

Родила си много скоро и затова все още те обхващат такива емоции. И на мен ми направиха "спешно " секцио, аз не се противих особено , но после ми беше гузно и сякаш бях изпуснала нещо много важно. Сега, след като е минала година и половина , ама изобщо не ми пука, нали си имам най-сладкото дете на света и то ми се усмихва и ме радва всеки ден. Няма никакво значение как се е родило...не се впрягай прекомерно.

Никъде не съм споменавала за шантаж. Лекарката беше много мила и загрижена. Имах й огромно доверие, но... не знаех много неща, а явно и тя - също. У нас практиката е такава, най-лесно е да те срежат, а и много от майките предпочитат така, така че лекарите не се стараят особено да избягват секциото.

Благодаря за подкрепата!   Мег Чакаме с нетърпение!

Зозима, аз също мислех да направя такава, отделна тема, защото двете неща са различни. А и иначе - споко, и тук ще утихнат нещата!

mama_na_vale, радвам се, че всичко е приключило благополучно!


За сина ми има! За мен има! Ако нямаше значение, тогава нямаше да ме боли и нямаше да изпитвам ужас при мисълта, че следващата ми бременност може да завърши с "планово секцио по медицински причини"!

Ще споделя нещо, което не съм споделила с никого, дори със съпруга си, с надеждата, че ако го запокитя дълбоко в душата си, все едно не е било... Да, ама не...

Говорих с моята докторка последния път когато се видяхме (в началото на декември). Най-сетне се осмелих да я попитам някои неща. Попитах я също дали съм имала шансове да родя нормално. Тя ми отговори, че имала известни резерви и се е подготвяла от самото начало за това, че ще завърша със секцио. НО ако сме били изчакали още, можело и да си родя нормално. Даже изказа съжаление, че ме е приела, а не ме е пуснала да си ходя вкъщи.

Била съм отишла твърде рано! Имах три сантиметра разкритие, но е било нужно време... Време, което едно простичко "Ти можеш да се справиш!" можеше да ми даде...

Ако знаете колко плаках след това... Така ми се искаше да ми каже, че секциото е било неизбежно...

И това не помага, въпрос на късмет; понякога уговорките са кофти, лекарите се стараят повече да не объркат нещо и те режат за всеки случай... но все пак е добре да си при човек, с който си изградил някакви отношения, а не на случаен принцип. Не се обвинявай за нищо; приеми, че това е било важен урок, от който трябва да научиш нещо за в бъдеще.

zozima, не дей да се мъчиш с "Ако", подкрепям Пандора за думите с тази разлика, че аз родих естествено.
Аз имах друг проблем с който се мъчех и сега оценявам че е било без мислено: Не можах да кърмя синът си - Не защото не исках или защото не направих нищо, просто организъм (всичко, което бях чула че увеличава кърмата го направих, + мамолог +инжекции окситоцин... след 1 м борба на края  е наложи се спиране и интервенция).... може би ако бях подготвена за тази реалност преди раждането нямаше да го оценя този проблем като личен провал ...
.. за дъщеря ми бях подготвена, че "от теб кърмачка няма да стане", е успях да и дам половината от нужното през първите 6 месеца което си беше Голяма победа.

Така че забрави за случилото се, не можеш го промени, не се тормози с нещо, което няма да промениш, не се самообвинявай и измъчвай.

Мисля, че целта е не да си ближем раните, а да сме подготвени да не се повтори отново това. 

Аз не се обвинявам за случилото се. Вече не! Осъзнала съм, че не мога да го променя! Не мога да отрека, беше ми ценен урок!
Просто не искам да се повтори!

Чакай малко за какво е цялото това преувеличение?Не си му осигурила рождението,което заслужава???И какво по-точно трябва да бъде то?Запитваш ли се колко жени тук са раждали секцио и са предоволни от това в това число и аз(и за протокола по мед.причини)?Нима нашите деца не са получили рождението,което заслужават?Да не би секциото да е нещо ужасно,прокълнато,ти раждаш дете,независимо как се е случило това.Не е ли по-важно да е живо и здраво?
Не те разбирам честно,не разбирам и каква е тая непоносимист към това жените да раждат секцио.Всяка жена сама решава как да стане това.Може би щеше да  е най-добре да родиш сама вкъщи,така както ти смяташ,че е добре и да осигуриш на детето си "рождението,което заслужава",понеже това не е достойно.....,но тогава пък темата вероятно щеше да е "Нужно ли е да раждане сами,като можем да се доверим на лекар?"

Аз те разбирам.Инстиктивно си чувствала , че можеш да родиш нормално и това си искала.Но точно в този момент сме слаби,объркани и може би уплашени.Затова се доверяваме на екипа.Не съжалявай за нищо, важно е детенцето ти да е живо и здраво.Аз също много исках да родя нормално, но за съжаление при мен имаше един куп много сериозни причини, които не го позволиха /имам аномалии на матката които не позволяват естествено раждане/ Понякога мои познати родили нормално ми натякваха /без да се усещат/ че видиш ли не съм истинска майка  Но какво да направя, не зависеше от мен....
Темата е интересна и полезна.Лично аз разбирам замисъла и те поздравявам.Дано скоро раната в душата ти зарасне, пожелавам ти го от сърце 

Всъщност тази тема май е повече за Драма и Сълзи, голяма мъка - голямо чудо! 

Всеки е прав от своята камбанария, аз разбирам жените, които раждат секцио и са доволни от ражданията си, разбирам и мотивите им да изберат секциото, т.е. виждам малко по-далеч от носа си.
Но не мога да си представя как някой не разбира жените, които раждат по ествествен път. Няма как секциото да е нормалният начин за раждане на бебетата, защото природата е предопределила съвсем друг път, който те трябва да изминат, за да се родят.

Нека не отричаме нещата, които не разбираме сякаш те не съществуват или са нередни, това важи не само за раждането.

Мисля, че идеята на авторката на темата е не да бъде убеждавана, че преекспонира и преувеличава, такива мнения за излишни, неуместни и нетолерантни.


Lady Frost 



Имам молба именно такива мнения да не бъдат публикувани, проявете поне малко уважение и човечност. 

Аз бях убедена,че ще родя нормално.
Родих секцио,при пълно разкритие повече от час и бебе,стоящо си високо.Тесен таз.Бях на косъм точно от нормалното раждане.
Но не се тормозя от това.
Не си задавам въпроси от рода на "Какво би станало,ако...."Станалото,станало-така е трябвало.
Не можеш да върнеш времето назад.Предполагам наистина го преживяваш трудно,но в живота има хиляди други неща,за които си заслужава да отделиш време и внимание,отколкото да се връщаш към спомена от раждането си и така да затвърждаваш и поддържаш разочарованието си.
Радвай се на детето си и бъди убедена,че си му осигурила най-доброто раждане.

Не разбирам защо всички се опитват да ни убеждават, че всичко е наред? Защото не е наред! И ако на мен се е случило и съм страдала от това, то не искам да се случва на други и да страдат по същия начин. Защото е гадно! И в крайна сметка целта на тази тема е точно това! Да не се случват такива неща! Да може колкото се може по-малко жени да изпитват това, което изпитвам аз!

Ако темата не ви интересува и сте фенки на секциото по желание или това, че сте искали нормално, а сте родили секцио не ви притеснява - добре. Но моля, не ни обиждайте с подобно отношение!
Темата не е драма и сълзи. Вие я превръщате в такава. Едва ли не ни изкарвате някакви недоволни лигли. Не искам никой да ми оправдава чувствата или да ги извинява с хормоните. Чувствата са там, независимо от причините и това е факта който ме вълнува. Не искам да са там, нито пък искам да се повтори тази "драма". Не ме познавата в крайна сметка... Не занете какъв човек съм и колко точно съм "лигава" и "драматизираща"!

Уважаемата Биа, като смята, че за нея и детето й раждането със секцио е най-доброто - в правото си е. Както и всички останали, които са привърженици на секциото. Аз не одобрявам вашия начин и няма какво да си кривя душата за това. Имало е моменти, когато съм критикувала и съм се държала неподобаващо по въпроса, но в крайна сметка осъзнах някои неща и престанах да се трогвам особено...

Всеки си има виждане по въпроса и право на избор. Свои си идеи, ценности и разбирания.
Ако смятате, че да се ражда със секцио е най-доброто - добре, отивате, раждате си със секцио и всички са щастливи и доволни!
Но това не е моят правилен начин да си раждам децата.

Ако искате секцио и са ви насили да родите нормално дали нямаше да изпитвате същите гадни чувства, които изпитвам и аз? Кажете ми? Как бихте се почувствали?

Мили момичета прегръщам ви силно, истината е, че не знам как се чувствате... Аз самата родих нормално, така и исках, за щастие така и се получи. Понякога си мисля ако и на мен ми се беше наложило в последния момент операция... Особено ми е страшно, като знам че често се "налага", а после естесвено и съотвената такса. Другото е, както каза някой , че лекарите се презастраховат ...

Нека са честити рожбите ви, само здраве за тях и майчетата

Спокойно не скачай толкова.Ти също не познаваш "уважаемата Биа" така,че моля те малко по-спокойно,уважаемата също като вас искаше да ражда нормално повече от всичко-да,ама не,не стана и толкоз имах причини-родих секцио,не бях особено очарована,но после свикнах с това и сега нямам проблем,мисля,че това ви е проблема,просто трябва да свикнете с тая мисъл,не е дошъл края на света в крайна сметка.Ражда се дете-живо и здраво какво повече от това?Най-хубавото за една майка.Другото идва и отминава....остават само спомените,избледняващи във времето.......и детето независимо по какъв начин родено то.

Така е! Не те познавам! Ами в крайна сметка така и не разбрах какъв ти е проблема с нас?!
Щом си свикнала и мисълта не те притеснява, тогава какво?

Не съм те молила да се грижиш за душевното ми здраве!  И да е дошъл края на света за мен и да не е дошъл, теб точно какво те бърка това?!

Не ти харесва темата - не четеш! Толкова е простичко! 

Lady Frost ,дори това да не е ТВОЯТ ПРАВИЛЕН начин за раждане,той е факт вече.
Замисли се ЗАСЛУЖАВА ЛИ СИ да СЪЖАЛЯВАШ за нещо,което НЕ МОЖЕШ ДА ПРОМЕНИШ!!!

Искрено ти пожелавам да успееш да изпиташ усещането да родиш нормално някой ден,за да намериш покой.Защото от всичко написано от теб в темата оставам с впечатление,че това би било единственото решение за теб!

Ако съм искала секцио,а са ме насилили да родя нормално щях да го приема по същия начин,по който приемам обратното стечение на нещата.Просто вярвам,че така ми било писано.

Не приемай поста ми като нападка.Пиша с най-добри чувства!

Лелеее още малко ще ме набиеш,я се успокой,че ще ти излезнат бръчки и ще сънуваш кошмари от толкова нерви,май все още те тресе хормона.
Аз проблем нямам,най-малкото с ограничени хора,които се заяждат по форуми все едно съм ти първа приятелка,че ще спориш с мен.Изказвам си мнението,то си е лично мое и аз не обвързвам никого с него.Ти не можеш да ми казваш дали ще го изказвам или не.
Последният ми проблем в момента е душевното ти здраве,то за това си има доктори.....,но ти вероятно вече знаеш.
И последно-ще чета и ще пиша каквото аз преценя,а не каквото ти ми кажеш и ще изказвам мнение където аз преценя....."толкова е простичко".

И на мен правото ми на избор беше отнето. Исках да родя със секцио, не ми мина номера. Човека до мен беше на моето мнение, но това не убеди доктора да родя, както искам. Убеждаваше ме да родя нормално. Беше доста убедителен...дали съм доволна, че родих нормално - хем не, хем не съм сигурна.

Което е по-важно: синът ми е на лице, аз макар и не много добре закърпена - му се радвам.

9 месеца знаех че ще родя нормално, учех дишане, за напъните, четях разкази за раждане, гледах филмчета и тн, но всичко това не ми се случи, родих секцио поради прееклампсия, подчертавам родих, защото за мен това раждане не беше провалено, за мен беше вълшебно и хубаво, нали тогава видях дъщеря си ! Не съжелявам!  Още искам да родя нормално и ще се надявам живот и здраве вторият път да е така Гледай по-позитивно на нещата и не съжелявай за нищо 

Не е добре човек да се взема толкова на сериозно.

Да, от позицията на всичко минало и зад гърба ни, всеки може да си каже - секциото не се налагаше. Ами ако се е налагало? Защо сте се съгласили? Секциото се прави само със съгласието на майката, защо не го отказахте пък да става, каквото ще?
Мисля, че сте за психолог, а темата за ключ, защото такива душевни терзания не са нормални. Хората по света ги лекуват. Лекувайте се и вие, да ревете по форумите - файда няма.

Относно това - на който не му харесва да не чете - ми то това е двустранен процес.

За мен раждането е просто един акт, чрез който най-после се срещаш с чаканото 9 месеца любимо същество. Не му отдавам никакво специално значение, важното за мен е накрая и аз, и детето да сме добре. Не съжалявам, че родих секцио, вярвах на доктора, че е избрал най-подходящия за нас двете метод. Не си мечтая за вагинално раждане, не се чувствам ощетена и защо да се чувствам така.....нали дъщеря ми е до мен?

Радвай се,че имаш живо и здраво детенце.Няма значение как се е появило на бял свят...Не разбирам защо е нужно толкова да се драматизира....

 

Аз родих секцио! Наложи се спешно,защото бебето се беше заклещило и почти спря да диша. Операцията ми я направиха на половин хваната упойка, защото нямаше време. И аз исках да родя нормално, адски много исках, но в момента, в който чух, че бебето почти не диша не ме грееше какво ще бъде.

Дано следващият път  всичко да бъде нормално и да преживееш едно нормално раждане

Е чак пък такива екзистенциални страдания...
Не мога да го проумея - сякаш за някои майки най-важното е самото раждане.
А всъщност истинското предизвикалтелство започва след това, и то се крие в отговорността да създадеш и възпиташ една пълноценна личност.
Колко дълъг е пътят, нали?

Момиче, прекалила си с четенето за активното естествено раждане!
Как така си сигурна, че те шантажира? Ми да беше отказала секциото тогава, пък да става каквото ще! Ама после щеше да пишеш в един друг форум.Благодари се, че бебето ти е добре, живо и здраво, пък било, каквото било.

Извинявай ако съм по-груба,ама егати драмата,егати душевните страдания.
Първо се радвай,че имаш здраво и живо бебе.
Подкрепям изцяло мнението на pandora.
Аз много отдавна се бях зарекла,че няма да се подложа на мъчението-нормално раждане.Не,благодаря.
Родих секцио и секунда не съжалявам.Износих си детето 9месеца,сутринта преди секциото ми падна тапата ,т.е. човека си беше тръгнал да излиза.
Честно,някой път майките ми стават смешни с тия размисли-как можах да родя секцио,ощетила съм детето и подобни смешни теории.

Казала съм го в началото. Целта на темата е да обсъдим дали се е налагало секцио в дадената ситуация, как е можело да го предотвратим, да си поговорим като цяло за ражданията - какво не ни е достигнало и най-вече да намерим близки души.
Отказвам се да отговарям персонално на нападките, не виждам смисъл.
Lady Frost  

За съжаление никой не може да каже със сигурност дали  едно секцио е било наложително, или не.
Черно и бяло няма.
Независимо дали ти харесва, или не.

polina-malina, да, груба си и не само ти. Момичета, помолих в началото, дори почти обясних. Няма нужда от такива мнения в тази тема. Тя не е за това да ни се подигравате. Ако искате, ще направя отделна такава. Ако не разбирате защо аз и другите момичета се чувстваме така, явно мястото ви не е тук. Съжалявам, ако съм груба...

ами не можеш да спреш хората да изразяват мнението си, даже ако то не ти харесва. по същия начин както ти изказваш своето...

mishka_moja, ето как виждам аз нещата. Човекът, който пуска нова тема е нещо като домакин и всички от форума могат да се чувстват поканени, стига да проявятр уважение към домакина и другите му гости. Чувствам се така, сякаш някой поругава дома ми като се изказвате така. Моля, нека се уважаваме, пуснала съм тази тема, защото имам проблем и знам, че не съм сама, не ме нападайте заради моята слабост! Това си е гавра!

В темата не става въпрос за изказване на мнения, не става въпрос и дали zozima има или няма основание да чувства душевен дискомфорт заради секциото, не става въпрос също и кое е по-добро - секциото или нормалното раждане. Нито пък темата е за привърженичките на секциото, които наскачаха да я убеждават, да се чудят и маят какъв й бил проблема...Мисля, че има много други места за възхваляване на секциото като най-прекрасен начин да родиш дете...(само да не бъда пак криворазбрана - всеки има пълно основание да е доволен от раждането си, независимо как е протекло)
Става дума за споделяне на опит, утеха и подкрепа...която очевидно много малко хора имат изобщо някаква възможност да прояввят, камо ли пък да разберат...
zozima  който изобщо има потенциал да те разбере, те е разбрал...другите мнения просто подминавай...най-често във форума не става въпрос да се изкаже нещо смислено, значимо и полезно, а просто да се изкаже... 
за жалост...

Раждах секцио по необходимост - твърде малка матка, с изтънени стени, скрити контракции и голяма опасност за пробив, ако ме включат на системи, преносване на бебето, усукана пъпна връв около врата му, голяма глава. Имаше твърде голям риск , както за мен така и за бебето. Никога не е било проблем за мен, това, че не съм родила нормално. Да не говорим, че поради големия стрес (детето беше буквално премазано в корема ми, нямаше достатъчно води, на ехографа се виждаше, че едното му краче е криво (слава богу като го извадиха всичко се оправи)) нямах и изобщо мляко и не е кърмен дори ден. Но това никога не ме е карало да се чувствам по малко майка, нито да го обичам по малко. С всичките проблеми, които имам покрай него, защото не е съвсем нормално и обикновено дете.

zozima и Lauren, някои от гостите са "много" уважителни към останалите, които имат "съмнителен потенциал" да разбират страданията. но виждам, че те са добре приети.
всеки човек има нещо лично, заради което може да страда в момент, в който може да си позволи подобни емоции. НО да ги екстернализира тук, очаквайки само утеха и подкрепа е наивно, особено след като е свързано с обвинения. аз пък съм доволна от лекаря, при който родих. мисля, че е бъркаш форума с кабинет на психоаналитик. а тук трябва да си готова да има мнения, различни от твоето.
съчувствам ти, че изживяваш трагично раждането си, пожелавам ти следващия път да е такова, каквото го искаш.
освен това оставам с впечатлението, че лекарите са ви накарали да предприемете секцио (колко хубаво би било ако то е неминуемо). това ме смущава. и да кажеш, че те шантажира човекът, който в крайна сметка ти е решил проблема е тъжно...
 

zozima, благодаря ти, че сподели това тук!Чувствам се по абсолютно същия начин и естествено, никой не ме разбира, освен мъжа ми.Не вярвам, че някога ще ми мине, и за нищо на света не бих родила секцио пак.
Аз също се готвех за естествено раждане, макар че по начина, по който на ехографските прегледи ми казваха, че бебето е много голямо, подозирах какво ще ми се случи.И за моето секцио нямаше медицински показания, освен че бях два дена след термина и че уж бебето било много голямо.Смятаха, смятаха и го изкараха 4.500-5.600 кг.Е, роди се 4.130, няма що.
Основната причина беше, че беше петък, явно лекарката е имала планове за уикенда и айде на операционната маса.Съжалявам, че се вързах и се оставих да ме изманипулират.Вкара ме в операционната набързо при идеални тонове на бебето, 5 часа след като бях яла.Беше ми толкова зле, че мислех, че ще умра.Бебето ми дадоха на третия ден,добре захранено с адаптирано мляко.Оттам всички проблеми с кърменето два месеца и половина, до момента, в който hedra не дойде вкъщи и ми вдъхна сила да продължа.
Още ми се плаче, като си помисля как е стоял два дена сред бебетата и персонала и не е имало кой да го гушне.
Изводът ми от тази и милион други ситуации е:никакво доверие на лекарите.Поне на българските,защото предполагам че другаде те са по-цивилизовани.
Поздрави на теб и твоето бебче 

Смешно е да се заричате, че никога по никакви причини не бихте родили секцио.
В реанимацията след операцията имаше една жена, която беше родила нормално, много тежко раждане, но държала да не я оперират за нищо на света, но след самото раждане така или иначе беше нарязана цялата, защото получила пробив в матката и беше потресаващо. От всякъде катетри маркучи, антибиотици и вливания. Останала е в болницата поне месец, дори лекарите говореха за нея, че ако оживее ще е чудо. И разбира се през това време изобщо не е можела да види детето си.
Такъв кошмар на никого не пожелавам. 

При мен горе -долу нещата стояха по същия начин.
И въобще, не мога да разбера жени, родили здрави и нормални деца защо създават драми от това как точно са родили? А какво щеше да е, ако  децата ви имаха проблеми като нашите (на никого не пожелавам...)

С риск да бъда груба и арогантна, ще ти отговоря:

- защото се приемат твърде сериозно
- защото не са преживели някакъв сериозен проблем, който да ги отрезви
- защото хормонално са обременени
- защото четат много "сектантска" литература за естественото раждане и как да бъдем перфектни родители
- защото са неблагодарни на Господ и съдбата си
- защото са слепи да видят, че проблемът не е в другите, а в самите тях

Да продължавам ли?

Именно в това е цялата истина,това се опитах да кажа вчера,важното е,че детето е живо и здраво не как се е появило на този свят,трябваше просто да се появи някоя майка с такъв проблем за да го каже.С най-добри чувства.

Anelia11 , от това по- ясно няма накъде.

easy, при мен нещата се стекоха по абсолютно същия начин.
Малък откъс от книгата на д-р Робърт Менделсон "Признанията на един лекар-еретик".
Ето най-точно описание на случилото се. Защото докато не стъпих на "тяхна територия", нещата се развиваха по начин, който аз си бях избрала - отказах простагландин, питоцин, раждах си напълно естествено - докато не се появи лекарката и нанесе своя coup de grace.
Но затова е тази тема - да поговорим за това как да предотвратим секциото следващия път като бъдем по-информирани, за да кажем НЕ.

Дори ще споделя една малко еретична мисъл по този повод - мисля да емигрираме, прияини много, но покрай раждането се убедих, че не искам синът ми да живее в толкова объркана страна, където желанието за елементарни условия се счита за каприз. За операцията няма да говоря-този проблем стои почти навсякъде.

http://www.homebirth-only.com/TooSmall/TooSmall.htm вижте как тези дребни жени раждат големи бебета. Защо ни казват, че ние не можем?
http://www.homebirth-only.com/ATinyWomensHomeBirth/ATinyWomensHomeBirth.htm 
http://www.caesarean.org.uk/articles/Myths.html - митове относно секциото

 zozima,не искам да бъда груба,но цитатът наистина звучи сектантски...тук влизат много бъдещи майки,а тази нагласа надали би им била полезна.

Не е зле бъдещите майки да знаят, че има опция да откажат ненужни и опасни интервенции, когато не се налага. Да настояват лекарите да им обяснят евентуалните опасности и рискове от прилагането на всеки един медикамент и тогава да вземата наистина информирано решение, а не просто да подписват един документ, което е "чиста формалност".

Какво имаш впредвид под опасни?Според теб едно нормално раждане не крие ли опасности?Да не би човек да е застрахован щом ражда нормално,никога,ама НИКОГА не можеш да кажеш как ще протече едно раждане,както секциото така и нормалното раждане си крие своите рискове.

Здравей, мила zozima и всички момичета, за които раждането има знаечние.

Не съм преживяла това, което вие сте преживели, но мога да разбера как се чувствате.

Погледни на това събитие обаче като нещо, от което можеш да се учиш - най-вече да научиш нещо за себе си. Не обвинявай лекарите или който и да е друг, защото това е съсипващо за теб. По-добре си задай въпроса - какво направих, какво почувствах, какво си помислих аз, за да се случи именно това, което се случи? Анализирай себе си и своите чувства и мисли, това е единственото, над което имаш власт. Така ще можеш да приемеш случилото се и да имаш на-прекрасното раждане, което заслужаваш!

Това е работата на лекарите-да преценяват рисковете и това дали са ненужни или нужни въпросните интервенции.Защо не  роди вкъщи като не си искала лекарско мнение.Самият факт,че си предпочела в болницата предполага,че все пак имаш доверие на лекарите,или...не....

АЗ-ът. АЗ, АЗ, АЗ!!!
Само това виждам когато ви чета...
Винаги съм мислела, че една жена когато стане майка, започва да мисли за бебето си повече от колкото за себе си. Започва да се вълнува от неговото състояние, от неговите емоции, от неговото развитие и т.н.
Аз родих със секцио ( не, че това има значение), но не успях да усетя какво значи процес на възстановяване, нито умора, нито каквото и да е била тревога свързана с мен самата. Просто не мислех за себе си, а за синът си. Инстинктите ми да бъда майка бяха по-силни от всичко друго. И съм сигурна, че не съм единствена. И докато вие се терзаете със собственото си его, други предпочитат да бъдат пълноценни в грижите си и себе-отдаването. И вместо да се вълнувате с въпроса - какво можеше да бъде, по-добре акцентирайте на това - дали съм пълноценна в момента?!

Да!Не си единствената.Това,което описваш чувствам и аз,аз също нямах време да помисля за себе си.....пък и не чувствах нужда,бебето ми даваше всичко,от което имах нужда всеки ден,когато нещо ме заболеше само когато я погледнех и всяка болка отминаваше.Възстанових се за отрицателно време именно заради това същество,което ми носеше толкова много радост във всеки един момент.

zozima,разбирам как се чувстваш и ти желая да успееш да преодолееш тъгата си.
Истината е,че природата е измислила перфектен начин да раждаме,но не винаги нещата се случват перфектно.Лекарите знаят това и се презастраховат,все пак тяхната отговорност е голяма.Важното е,че имаш живо  и здраво бебе и ти самата си добре.Пожелавам ти да имаш друг шанс да родиш така,както си мечтала.

Не разбирам, защо водите такива битки всеки път когато се пусне тема подобна на тази.Аз приемам секциото за съвсем естествено.Казах вече два пъти раждах нормално, но това не ме прави герой пред избралите секцио/дори да не е по мед.причини/Майката си е майка.Това е.Не съжалявам, че съм родила нормално разбира се.

Ами правят се,защото не всички приемат секциото за естествено,за това е цялата тази работа.

И двата пъти родих секцио /по медицински причини/ и за миг не съжалявам за това! Не се чувствам изобщо по-малко майка, дори напротив радвам се, че си спестих куп усложнения /ако бях избрала нормално раждане/ както за мен така и за децата ми.
Доволна съм от лекарския екип, че ме информира за всички последствия, предимства и недостатъци от двата вида раждане и ме посъветва секцио / все пак те са лекари и са малко или много по-компетентни от нас!!!/
Аз може да прочета много неща в интернет, да събера много информация /за или против даден проблем/, но когато отида при даден специалист /не само лекар/ - му се доверявам, питам, ако нещо ме съмнява или пък търся друго мнение от др. такъв. Все пак те са учили за това, специализирали са се.... не може ние да знаем по-добре от тях, нали!? Иначе защо ги посещаваме!?
Защо правим консултации!?
А по отношение на това:
ще кажа само, че все пак живеем в свят на съвременни технологии и иновации и това, че даден лекар ти предписва някакъв медикамент или интервенция, то със сигурност има за какво!!!
 

zozima, точно тази книга на Менделсон чете и мъжът ми в момента (той е доста по-краен от мен по отношение на дофффторите. Поръчали сме си и една негова друга книга-How to Raise a Healthy Child in Spite of Your Doctor-http://www.amazon.com/Raise-Healthy-Child-Spite-Doctor/dp/0345342763.Пиши ми на лични, ако те интересува,ще измислим начин да я споделим (очакваме я в края на този месец).
Наистина извън България се ражда по съвсем различен начин, по разказите, които съм чула.
Видях, че като мен си раждала в Тина-та,но не разбрах при кой лекар (дали не е моята убостница?!)Ама хайде да не разводнявам темата и да оставя защитниците на лекарите да се изказват-виждам, че са в изобилие  

Не ми се сърди, но като чета постовете ти, излиза, че си направила огромна грешка, като си отишла да раждаш в болница. Следвайки твоята логика, доколкото схващам, разбира се, причината при теб да се стигне до секцио е точно тази - отишла си в болницата и там всичко се е объркало.
Казваш, че си добре информирана, не знаеше ли какво се прави в нашенските родилни отделения? Не знаеше ли за всички процедури, през които се минава? Не знаеше ли, че поемете ли те даден лекар, от там насетне, ти и бебето сте негова отговорност ?
Трябвало е да си останеш вкъщи да родиш, мда.Там всичко щеше да е основно твоя отговорност и каквото и да се беше случило - ти носиш вината.Не разбирам, защо е трябвало изобщо да отиваш в проклетата болница....

абе понякога направо изумявам относно коментарите на тема "секцио". и какво толкова е станало като си родила оперативно? по- малко ли си обичаш детето? този начин на раждане по- малко майка ли те прави? малко те боля след операцията, че смяташ, че е трябвало непременно да се подложиш на "канските мъки" (както ги описват) по време на вагиналното раждане? и след като лекарят е преценил, че има опасност за теб, за детето или и за двете "нормалния" начин на раждане, защо ти се противиш? Биби много хубаво го е казала- като не ти харесва, защо не си потърсила второ мнение?
ааааа, то пък вече...
аз раждах секцио също по медицнски причини, съвсем сериозни при това. щеше ми се да родя нормално, но не би...и какво от това? изтърпях си упойките и излизането от тях, и всичко свързано със секциото...и не съжалявам. за мен винаги по- важното е било аз  бебето да сме добре, пък начина на раждане съвсем не е от такова значение.
viva_nova    ... пуу аман от суперкомпетентни хора. да си беше извикала някоя баба у дома...

Да и аз казах същото още на 2-ра страница,но,ако всички можехме сами и бяхме сигурни,че можем да се справим нямаше да се доверяваме на лекари.

Ама защо възприемате така нещата?!Момичето има виждане относно НЕЙНОТО раждане,а не нашите и акцентира по-скоро на това,че се чувства неудовлетворена от преживяното.На всеки се случва да съжалява и да се чувства нещастен след някакъв момент в живота ни.Защо я нападате?!Тя търсеше подкрепа в лицето на жени,намиращи се в нейното положение,не е писала,че секциото е тотално грешен начин за раждане.Искала е нещо,не го е постигнала и се чувства нещастна,нищо повече.А е вярно,че в България за най-маклкото нещо се стига до секцио,което е по вина  на здравната реформа,не на самите раждащи жени.В едно сте прави,че е важен крайния резултат за майката и бебето.

Не,не беше нужно секциото,но така реших и не съжалявам въобще.А ти защо се кахъриш?Раждането(по какъвто и да е начин) не те прави майка.Денонощната грижа след това за детенце - това те прави майка.  

Аз само искам да пожелая на zozima  и Lady Frost, когато се решат на второ дете, едно вълшебно и удовлетворяващо, активно, вагинално раждане след секцио.

Момичета, аз съм с две секции, заради проблеми с ретината на дясното око. Не исках секцио, но честно казано и не исках да рискувам окото си, заради естественото раждане. Аз съм твърдо убедена, че най-доброто за бебето е да се изчака всичко да се развие по естествения път, като лекарите и акушерките са само едно подпомагащо звено, което става активно само  в случай на някакви препятствия. Единственото, което мога да кажа че ме е успокоявало що-годе при моите раждания е, че моят лекар изчака максимално със секциото, така, че да има вече признаци на раждане и тогава пристъпи към самата операция. Защото, каквото и да си говорим, секциото е раждане, но е и операция.

Съжалявам, че темата стана като малко бойно поле, защото има много хубав замисъл.

zozima  

По въпроса за бабата у дома: Всъщност ако имаше опция за раждане у дома с акушерка, щях да се възползвам, но такава опция за сега няма.  

ДесиХ2, благодаря, че обобщи така добре какво съм искала да кажа, уви, няма кой да чуе, твърде са заети да ругаят.

easy, ще се възползвам от предложението   ще пиша на лични  

рик, много мисля за това, какво ми донесе случилото се. Самата бременност ме научи да съм по-отговорна към тялото си, желанията си и природата като цяло. Лошото е, че това вмешателство се случи точно на такъв етап. Може би ако беше преди година-две нямаше да го приемам като кой знае какво, но сега... За мен това физическо изживяване е залог за емоционален възход (не искам да използвам по-точни думи, ще ме обявят за скетантка, опс, те май вече го сториха). А връзката със сина ми дори може би е по-силна, защото се опитвам всячески да компенсирам случилото се. Когато го кърмя сякаш изграждаме онези връзки, които не успяхме да построим първия ден поради чисто физическото ми отсъствие.

Lady Incandescent, това ме крепи, че все пак синът ми беше готов. Имах 8 см разкритие, бяхме отделили повечето хормони и както една друга мама беше казала - прецаканата съм само аз  Защото ако вярвах безусловно на лекарите, синът ми щеше да бъде изваден две седмици и половина преди датата, която той сам си избра с всички съпътстващи усложнения за него. Поздравления за лекаря ти, първият ми не искаше и да чуе за подобен вариант.

Различни хора сме, с различни усещания. Не мога да опиша какво изпитвам, нито очаквам да бъда разбрана... Не искам някой друг да живее моя живот...

Ще ми се да кажа, че съм загърбила това преживяване, но не е така. Имам още какво да науча. Ще има още да боли... Винаги уча нещата по трудния начин... Но пък това естествено си има положителната страна - дава ми повече опит, повече познание за нещата... И не виждам с какво преча на другите за тази моя особеност...

Клучовата дума в моята история е "ненужно". Ключовото е, че не е направено всичко възможно!

НО...
Всъщност се радвам, че знам истината. Естествено, само можем да гадаем какво би станало, ако бяхме изчакали още. Но се радвам, да знам, че секциото не е било неизбежно... В една алтернативна история, аз раждам нормално... защото ми е бил даден шанс! Защото съм имала вяра и сили...

Понякога, за да продължим напред, трябва да се върнем назад!   

Честит празник на всички!   

Lady Frost, чак сега виждам думите под аватара ти.
За първи път направих абсолютно точен психологически портрет на същество, което не съм виждала. Това ме радва. 

Честит празник и от мен!

Нужно, не нужно, никога не можем да бъдем сигурни, какво би станало, ако ......
Излишни кахъри.
Щом децата и ние сме здрави, значи всичко е добре!
Тези жени, които са осиновили деца , какво да правят, или те не са майки изобщо, след като не са минали през бременността и раждането изобщо?  

Не става въпрос за майчинството, а за раждането - две различни неща са.

Да, майчинството е в пъти по важно от раждането, защото раждането е миг, другото цял живот.

А както казах знайно е, че има и майки, които не са раждали изобщо.

Има толкова много неща, които предстоят и за които наистина ще сме виновни пред децата си ( защото никой не е без грешен като родител), излишно е да изпитваме вина за нещо , за което нямаме всъщност такава.

Това означава ли, че ако беше родила по естествен път, нямаше да се стараеш толкова с детето?

Добре де, обяснете ми откъде тая злоба?! Наистина не ви разбирам. Никого не съм обидила, а вие не престанахте.
Анелия, стига с тези заяждания! Дребнава си!
Адски съм разочарована от отношението ви, просто нямам думи...
Но няма да поискам да заключат темата, защото все пак има хора, които намират смисъл в това, тя да съществува.

zozima , имам един въпрос  и той не е заяждане.
Ти искаш ли да се отървеш от тази вина или не? Дори и да е безсмислена за нас, това няма значение.
Човек и да е сгрешил реално, пак в един момент трябва сам да прости на себе си.
Защо продължаваш да се измъчваш, че и пускайки подобна тема да вменяваш вина на други жени с по слаба психика, които евентуално ще преживеят нещо подобно?

Последното нещо което може да се каже за мен е, че съм дребнава. Но виж, това, че откривам не здрава логическа мисъл в твоето изказване и че не намираш съмишленици - и това те обижда?!
Злоба? Не, думата е наивност - от моя страна.

п.п. Исках да напиша и нещо положително. Но съм достатъчно помъдряла, за да знам прекрасно, че някои хора не търпят аргументи.