The Unnecesarean - нужно ли беше секциото? Да поговорим.

  • 4 030
  • 115
  •   1
Отговори
# 75 14 фев. 2009, 14:23 ч.
  • Мнения: 561
zozima, точно тази книга на Менделсон чете и мъжът ми в момента (той е доста по-краен от мен по отношение на дофффторите. Поръчали сме си и една негова друга книга-How to Raise a Healthy Child in Spite of Your Doctor-http://www.amazon.com/Raise-Healthy-Child-Spite-Doctor/dp/0345342763.Пиши ми на лични, ако те интересува,ще измислим начин да я споделим (очакваме я в края на този месец).
Наистина извън България се ражда по съвсем различен начин, по разказите, които съм чула.
Видях, че като мен си раждала в Тина-та,но не разбрах при кой лекар (дали не е моята убостница?!)Ама хайде да не разводнявам темата и да оставя защитниците на лекарите да се изказват-виждам, че са в изобилие   bouquet

Последна редакция: сб, 14 фев 2009, 14:28 от easy

# 76 14 фев. 2009, 14:26 ч.
  • Мнения: 2 746
Цитат на: zozima в сб, 14 фев 2009, 13:35
Не е зле бъдещите майки да знаят, че има опция да откажат ненужни и опасни интервенции, когато не се налага. Да настояват лекарите да им обяснят евентуалните опасности и рискове от прилагането на всеки един медикамент и тогава да вземата наистина информирано решение, а не просто да подписват един документ, което е "чиста формалност".

Не ми се сърди, но като чета постовете ти, излиза, че си направила огромна грешка, като си отишла да раждаш в болница. Следвайки твоята логика, доколкото схващам, разбира се, причината при теб да се стигне до секцио е точно тази - отишла си в болницата и там всичко се е объркало.
Казваш, че си добре информирана, не знаеше ли какво се прави в нашенските родилни отделения? Не знаеше ли за всички процедури, през които се минава? Не знаеше ли, че поемете ли те даден лекар, от там насетне, ти и бебето сте негова отговорност ?
Трябвало е да си останеш вкъщи да родиш, мда.Там всичко щеше да е основно твоя отговорност и каквото и да се беше случило - ти носиш вината.Не разбирам, защо е трябвало изобщо да отиваш в проклетата болница....

# 77 14 фев. 2009, 14:29 ч.
  • Мнения: 306
абе понякога направо изумявам относно коментарите на тема "секцио". и какво толкова е станало като си родила оперативно? по- малко ли си обичаш детето? този начин на раждане по- малко майка ли те прави? малко те боля след операцията, че смяташ, че е трябвало непременно да се подложиш на "канските мъки" (както ги описват) по време на вагиналното раждане? и след като лекарят е преценил, че има опасност за теб, за детето или и за двете "нормалния" начин на раждане, защо ти се противиш? Биби много хубаво го е казала- като не ти харесва, защо не си потърсила второ мнение?
ааааа, то пък вече...
аз раждах секцио също по медицнски причини, съвсем сериозни при това. щеше ми се да родя нормално, но не би...и какво от това? изтърпях си упойките и излизането от тях, и всичко свързано със секциото...и не съжалявам. за мен винаги по- важното е било аз  бебето да сме добре, пък начина на раждане съвсем не е от такова значение.
viva_nova   Peace ... пуу аман от суперкомпетентни хора. да си беше извикала някоя баба у дома...

# 78 14 фев. 2009, 14:30 ч.
  • Мнения: 2 374
Цитат на: viva_nova в сб, 14 фев 2009, 14:26
Цитат на: zozima в сб, 14 фев 2009, 13:35
Не е зле бъдещите майки да знаят, че има опция да откажат ненужни и опасни интервенции, когато не се налага. Да настояват лекарите да им обяснят евентуалните опасности и рискове от прилагането на всеки един медикамент и тогава да вземата наистина информирано решение, а не просто да подписват един документ, което е "чиста формалност".

Не ми се сърди, но като чета постовете ти, излиза, че си направила огромна грешка, като си отишла да раждаш в болница. Следвайки твоята логика, доколкото схващам, разбира се, причината при теб да се стигне до секцио е точно тази - отишла си в болницата и там всичко се е объркало.
Казваш, че си добре информирана, не знаеше ли какво се прави в нашенските родилни отделения? Не знаеше ли за всички процедури, през които се минава? Не знаеше ли, че поемете ли те даден лекар, от там насетне, ти и бебето сте негова отговорност ?
Трябвало е да си останеш вкъщи да родиш, мда.Там всичко щеше да е основно твоя отговорност и каквото и да се беше случило - ти носиш вината.Не разбирам, защо е трябвало изобщо да отиваш в проклетата болница....

Да и аз казах същото още на 2-ра страница,но,ако всички можехме сами и бяхме сигурни,че можем да се справим нямаше да се доверяваме на лекари.

# 79 14 фев. 2009, 14:38 ч.
  • Мнения: 23 131
Цитат на: Mari_M в сб, 14 фев 2009, 14:29

... пуу аман от суперкомпетентни хора. да си беше извикала някоя баба у дома...
Ама защо възприемате така нещата?!Момичето има виждане относно НЕЙНОТО раждане,а не нашите и акцентира по-скоро на това,че се чувства неудовлетворена от преживяното.На всеки се случва да съжалява и да се чувства нещастен след някакъв момент в живота ни.Защо я нападате?!Тя търсеше подкрепа в лицето на жени,намиращи се в нейното положение,не е писала,че секциото е тотално грешен начин за раждане.Искала е нещо,не го е постигнала и се чувства нещастна,нищо повече.А е вярно,че в България за най-маклкото нещо се стига до секцио,което е по вина  на здравната реформа,не на самите раждащи жени.В едно сте прави,че е важен крайния резултат за майката и бебето. Peace

# 80 14 фев. 2009, 14:41 ч.
  • Мнения: 2 011
Не,не беше нужно секциото,но така реших и не съжалявам въобще.А ти защо се кахъриш?Раждането(по какъвто и да е начин) не те прави майка.Денонощната грижа след това за детенце - това те прави майка.  Hug

# 81 14 фев. 2009, 14:56 ч.
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 433
Аз само искам да пожелая на zozima  и Lady Frost, когато се решат на второ дете, едно вълшебно и удовлетворяващо, активно, вагинално раждане след секцио. Hug

Момичета, аз съм с две секции, заради проблеми с ретината на дясното око. Не исках секцио, но честно казано и не исках да рискувам окото си, заради естественото раждане. Аз съм твърдо убедена, че най-доброто за бебето е да се изчака всичко да се развие по естествения път, като лекарите и акушерките са само едно подпомагащо звено, което става активно само  в случай на някакви препятствия. Единственото, което мога да кажа че ме е успокоявало що-годе при моите раждания е, че моят лекар изчака максимално със секциото, така, че да има вече признаци на раждане и тогава пристъпи към самата операция. Защото, каквото и да си говорим, секциото е раждане, но е и операция.

Съжалявам, че темата стана като малко бойно поле, защото има много хубав замисъл.

zozima   bouquet

# 82 14 фев. 2009, 15:09 ч.
  • Мнения: 705
По въпроса за бабата у дома: Всъщност ако имаше опция за раждане у дома с акушерка, щях да се възползвам, но такава опция за сега няма.  Wink

ДесиХ2, благодаря, че обобщи така добре какво съм искала да кажа, уви, няма кой да чуе, твърде са заети да ругаят.

easy, ще се възползвам от предложението  Wink ще пиша на лични  Hug

рик, много мисля за това, какво ми донесе случилото се. Самата бременност ме научи да съм по-отговорна към тялото си, желанията си и природата като цяло. Лошото е, че това вмешателство се случи точно на такъв етап. Може би ако беше преди година-две нямаше да го приемам като кой знае какво, но сега... За мен това физическо изживяване е залог за емоционален възход (не искам да използвам по-точни думи, ще ме обявят за скетантка, опс, те май вече го сториха). А връзката със сина ми дори може би е по-силна, защото се опитвам всячески да компенсирам случилото се. Когато го кърмя сякаш изграждаме онези връзки, които не успяхме да построим първия ден поради чисто физическото ми отсъствие.

Lady Incandescent, това ме крепи, че все пак синът ми беше готов. Имах 8 см разкритие, бяхме отделили повечето хормони и както една друга мама беше казала - прецаканата съм само аз  Simple SmileЗащото ако вярвах безусловно на лекарите, синът ми щеше да бъде изваден две седмици и половина преди датата, която той сам си избра с всички съпътстващи усложнения за него. Поздравления за лекаря ти, първият ми не искаше и да чуе за подобен вариант.

# 83 14 фев. 2009, 15:13 ч.
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Различни хора сме, с различни усещания. Не мога да опиша какво изпитвам, нито очаквам да бъда разбрана... Не искам някой друг да живее моя живот...

Ще ми се да кажа, че съм загърбила това преживяване, но не е така. Имам още какво да науча. Ще има още да боли... Винаги уча нещата по трудния начин... Но пък това естествено си има положителната страна - дава ми повече опит, повече познание за нещата... И не виждам с какво преча на другите за тази моя особеност...

Клучовата дума в моята история е "ненужно". Ключовото е, че не е направено всичко възможно!

НО...
Всъщност се радвам, че знам истината. Естествено, само можем да гадаем какво би станало, ако бяхме изчакали още. Но се радвам, да знам, че секциото не е било неизбежно... В една алтернативна история, аз раждам нормално... защото ми е бил даден шанс! Защото съм имала вяра и сили...

Понякога, за да продължим напред, трябва да се върнем назад!   Hug

Честит празник на всички!    bouquet Heart Eyes

# 84 14 фев. 2009, 16:02 ч.
  • Мнения: 275
Lady Frost, чак сега виждам думите под аватара ти.
За първи път направих абсолютно точен психологически портрет на същество, което не съм виждала. Това ме радва.  Simple Smile

Честит празник и от мен!

# 85 14 фев. 2009, 16:05 ч.
  • Мнения: 2 448
Нужно, не нужно, никога не можем да бъдем сигурни, какво би станало, ако ......
Излишни кахъри.
Щом децата и ние сме здрави, значи всичко е добре!
Тези жени, които са осиновили деца , какво да правят, или те не са майки изобщо, след като не са минали през бременността и раждането изобщо?  Rolling Eyes

# 86 14 фев. 2009, 16:18 ч.
  • Мнения: 705
Цитат на: zozima в пт, 13 фев 2009, 19:43
Трябваше ми малко време да отделя двете емоции - рождението на сина ми и моето провалено раждане. Разочарованието от раждането не означава, че не обичам детето си, напротив - обичам го още повече и се чувствам виновна, че не му осигурих рождението, което заслужава. Затова сега се мъча да компенсирам по всякакъв начин.
Не става въпрос за майчинството, а за раждането - две различни неща са.

# 87 14 фев. 2009, 16:23 ч.
  • Мнения: 2 448
Цитат на: zozima в сб, 14 фев 2009, 16:18
Не става въпрос за майчинството, а за раждането - две различни неща са.

Да, майчинството е в пъти по важно от раждането, защото раждането е миг, другото цял живот.

А както казах знайно е, че има и майки, които не са раждали изобщо.

Има толкова много неща, които предстоят и за които наистина ще сме виновни пред децата си ( защото никой не е без грешен като родител), излишно е да изпитваме вина за нещо , за което нямаме всъщност такава.

# 88 14 фев. 2009, 16:24 ч.
  • Мнения: 275
Цитат на: zozima в сб, 14 фев 2009, 16:18
Цитат на: zozima в пт, 13 фев 2009, 19:43
Трябваше ми малко време да отделя двете емоции - рождението на сина ми и моето провалено раждане. Разочарованието от раждането не означава, че не обичам детето си, напротив - обичам го още повече и се чувствам виновна, че не му осигурих рождението, което заслужава. Затова сега се мъча да компенсирам по всякакъв начин.
Не става въпрос за майчинството, а за раждането - две различни неща са.

Това означава ли, че ако беше родила по естествен път, нямаше да се стараеш толкова с детето?

# 89 14 фев. 2009, 16:36 ч.
  • Мнения: 705
Добре де, обяснете ми откъде тая злоба?! Наистина не ви разбирам. Никого не съм обидила, а вие не престанахте.
Анелия, стига с тези заяждания! Дребнава си!
Адски съм разочарована от отношението ви, просто нямам думи...
Но няма да поискам да заключат темата, защото все пак има хора, които намират смисъл в това, тя да съществува.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата