"Из дневниците на една тийнейджърка"

На мен определено би ми било интересно да прочета нещо такова, обичам биографиите и автобиографиите, дари и тези, които не са на известни хора
Успех на приятелката ти, истината е, че в България трудно се намират спонсори за книги 

Тя може да се самоспонсорира донякъде, стандарта и е малко мад средния за страната  , но се пита дали си струва да си вложи парите, при условие, че бг авторите не са на мода напоследък.

Кажете, бре...бихте ли чели такова четиво или предпочитате Даниел Стийл 

Може да го направи в елекронен вариант, да му сложи парола и плащане с смс и да го пусне в блог или сайт.
Лично аз не съм сигурна, че искам да чета тийн изживявания.

Определено бих предпочела такова четиво пред Даниел Стийл.
Но честно казано като се замисля не бих си избрала подобна книга...,бих си запълнила времето с тийн спомени за кратко,за забавление,от носталгия...,ако го срещтна в нета.

Много зависи как е написано. Авторката трябва да е много талантлива, за да създаде нещо свястно за четене, особено във възрастта, когато е писала дневниците си.
А ако става въпрос за типичната пуберска каша, гарнирана с крещяща неграмотност - по-добре да си спести парите. 

Не съм съгласна, че българските автори не са на мода! Има много, и се появавт все повече стойностни...
И какво й е лошото на Даниел Стийл  Хора всякакви, вкусове - разни...А един тийн - дневник едва ли спада към така наречената "сериозна "литература...
Като за "проучване на пазара" темата добре е насочена във форум, но за художествената стойност на написаното приятелката ти трябва да се обърне към някой друг - професор по литература, литературен критик, издател и прочие...Още повече, че дори и да се самофинансира, ще трябва да си намери редактор - коректор, рецензент, илюстратор и прочие...Не е зле да се повърти в тези среди преди да предприема нещо и да получи РЕАЛНА оценка на писаното от нея.

Без да съм прочела някой и друг пасаж,не мога да ти дам конкретен отговор!
А аз си помислих,че кой знае коя Бг мама е намерила дневника на дъщеря си...Като ти видях заглавието!

Дали вече не сте закъснели?
http://kafene.bg/?p=article&aid=5133 

Не бих чела

Хм...това, което четох преди няколко дни може би е малко кашаво, все пак е писано от ученичка...и определено ще има нужда от консултация с редактор, за да има успех. Просто книгата ще е "по действителни случки"  Колкото до грамотността...смея да кажа, че е съвсем на ниво. А колкото до мен - май ще я накарам да се регистрира и да си пуска сама темите във форума...все на посредник ме обръщат напоследък...
Даниел Стийл аз лично я харесвам.
Книжката за Тина напременно ще си я купя

Сега се сетих...много от вас са чели дневниците на Петя Дубарова, предполагам. Е...въпросното писание е нещо подобно, само дето стилът на Петя е на доста по-високо ниво 

Филаделфия, не се засягай! Мисля, че повечето от съветите бяха съвсем добронамерени   Сега събуди любопитството ми ..Аз пък много искам да ги прочета тези записки, много ми е интересно!

В днешно време едва ли може да се намери уникална тема и от тази гледна точка за всичко сме "закъснели".
Вероятно е пълно с книги за тийнеджъри, написани по действителни случки.
Но както казва Как`Сийка, авторката би трябвало да има невероятен талант за да напише нещо сносно на споменатата възраст. Стойностни книги за тийнове обикновено се пишат от зрели хора.
А форум за майки не е най-подходящото място за проучване на интереса към подобен род книги. Резултатът е обречен. Пробвай в подходящ форум и с откъс от творението. Все пак целевата ви група са тийнеджърите. Успех!

Ама аз не съм се засегнала, бе   Пуснах темата съвсем сериозно, защото момичето иска сериозно мнения - без значение положителни или отрицателни (затова и писах, че е крайно време да се регистрира в някой форум като този).

А аз дори нямам дневник. Но навремето писах стихчета, ама бях в 3-ти клас  

Ох, аз ако си бях завършила всичките книги, дето започнах да ги пиша като тийн...ехеее. Щеше да има един антилюбовен роман ,трета част на "То", окталогия за "Осемте вещици", както и една психо-хумористична стихосбирка. Направо опазил ви Господ, дет са вика, че си останах непризнат талант 

Василиса?
Иха!  

Василиса, я! 

ПП Боя се, че дневниците на Петя Дубарова не биха били толкова интересни, ако беше жива и здрава и днес...

Вече има цяла такава индустрия в книгоиздаването - чиклит. Нищо ново, драги ми Смехурко!

Петя Дубарова дължи известността си точно на самоубийството си. Ако беше жива сега щеше да е неизвестна или отдавна забравена.

  За Петя Дубарова никак не съм съгласна.
  По темата - бих чела с удоволствие.

Какчето е много умен кака. 
Аз нищо не проучвам. Доверявам се на усета си за стил на другарката Василиса. 

Моите уважения към таланта на днешните автори, но да се говори така за Петя Дубарова, е кощунство. Различните писания стигат до нееднакви хора. Това, което е интересно за едни, е скучно за други. Не мога да кажа дали би ми било любопитно, ако не съм прочела нищо.
Малко от Петя Дубарова :
НОЩ НАД ГРАДА
Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.

Едни от най-хубавите сравнения в българската поезия и написани от дете. Повечето от стиховете й са намерени в дневниците й.

Именно. Намерени.
Между другото, четях стиховете и разказите ѝ в списание "Родна реч", когато още тя самата ги изпращаше там. За повечето ми съученици беше напълно неизвестно име. Стана известна след смъртта си и тогава я прочетоха. Повечето, даже не всички.
Имената и творчеството на колко съвременни поетеси познавате? Талантът на един автор не винаги има връзка с известността му.
Което ме навежда на въпроса - щеше ли Вапцаров днес да е в учебниците, ако не беше разстрелян, а беше умрял от дълбока старост в леглото си? Съмнявам се.

Покрай моите тийнове съм чела доста книжки, но все вносни. Те не знам дали са ги чели. Повечето са доста поучителни, но има и интересни.
Мисля, че ще е интересно да се види погледа на тийна. Но писателски талант и изяви в тези години не е достатъчно за интересна книга. 

И какво кощунствено има в говоренето за Петя Дубарова? Тя да не е някаква свещена крава или някакво божество, че да трябва да се говори за нея само с Осанна? Животът е низ от случайности, които могат да помогнат или закопаят един човек. Ако не се беше самоубила в най-добрия случай сега щеше да пише текстове за песни. Щеше просто да завърши гимназия, да мине през пубертета успешно, да завърши българска филология в СУ и да народи малко деца. И с времето хората щяха да бъркат името й с това на другите поети и поетеси и писачи на тесктове.
ХОрата обичат да се шокират, защото това ги поддържа живи. И понеже самоубийството продължава да е нещо неразбираемо за повечето хора те винаги търсят някакви много дълбоки причини в него. Почти нещо мистично има. Примери много. Дали Кърт Кобейн щеше да продължи да е известен след смъртта си? Дали Джим Морисън също щеше да бъде запомнен, ако се беше излекувал? Дали, ако Джон Ленън не беше убит всичките му песни щяха да се харесват и пеят от хората? Единици са тези, които развиват и използват таланта си до дълбока старост. Останалите просто се изчерпват.

Ако се разровиш в "Обичате ли стихове?", ще видиш колко много съвременни автори познават тези, които така или иначе харесват поезията. Въпрос на нагласа, на духовни търсения. Иначе е ясно, че известност и талант невинаги са едно и също нещо. Но не и за този случай.

Успех на книжката на Василиса!   

Имам толкова много дневници и писма, че мога да издам романи, мемоари. Но на кой му се занимава с мен. На децата ми ще им е интересно предполагам.
В писмата от началните юношески години доста съм преувеличавала, тук там послъгвала, но има и много ценни неща - впечатления от обстановката в България, прехода, разни други ситуации. Въпросните писма биха били интересни с мой сегашен коментар към тях. После от 9 клас до към студентка си водех дневници, срам ме е да си изпльокам пред всички наивността, младежките патетични разсъждения и настроения.
Ценни са си за мен, но на кой му пука, хиляди жени си водят дневници, трябва да е нещо написано със страхотен стил,за да се публикува и чете.

Дотичвам да давам акъл. 
Има хора, които искат да издадат книга - ей така, дето се вика, за кеф. Обикновено си я издават сами и я подаряват на близки и приятели. В това, разбира се, няма нищо лошо - даже е много хубаво, че предпочитат да дадат пари за книга, а не за пластична операция, примерно.
Ако случаят е такъв, нищо не пречи момичето да си направи книгата.
Но ако иска издател, тогава възникват въпроси. Първият винаги е: за кого е предназначена книгата (т.е. кой би си я купил). 

Който обича да чете - ще прочете! Който не - ако ще и новоткрито от Ги дьо Мопасан да публикуват все тая! Тук става въпрос за бизнес си мисля - който рискува - печели, който не - не печели, така че те да си преценят дали да издават книга! Но мисля че времето не е за "поезия" съвсем. Няма ли нещо скандално - няма шанс. Справко Хр.Калчев.
За Петя Дубарова - същото. Тя е мисля малко по-голяма от мен. Ако не беше така завършила живота си и ако не беше Недялко Йорданов - надали някой зад Меден рудник би чул за нея, друг е въпроса че пише искрено и хубаво!
Моят съвет е - само електронен вариант!
п.п. Миналата година мой съученик цял месец обсъждаше с мен как прочитал тайно хронологията от скайпето на 13 г. си дъщеря - нямаше да го прави, ако тя не беше обсъждала с една приятелка как се правят свирки...

Много ми е тежко,че прочетох такива думи за Петя Дубарова.Не мисла,че ако не беше се самоубила,стиховете й щяха да останат в дневниците.Ами тя още като ученичка е била призната от доста мастити поети.А може тогава да не са били толкова мастити,заради младостта си.Публикувала е стихове в списание Родна реч.Едно доста сериозно списание,колко хора са тръгнали от там.Да,мъчно ми стана да прочета написаното.
А що се отнася до приятелката на Делтовица-да не си харчи парите тази жена.Това е моето скромно,скромно мнение.След една соцкнига за тийнейджъри,тъничка и синя,не съм попадала на интересно четиво за тийнейджъри.Игра на възрастни,май се казваше тази книга.Василиса,ще си купя твоята книга с голямо удоволствие.

Chanel - това че се обсъжда П.Дубарова е достатъчно. Значи е оставила нещо значимо! Не се измъчвай!

Измъчвам се наистина.

Разбирам, че ти е мъчно, но хайде да си говорим право куме, в очи. Има много талантливи поети и поетеси още от тийнеджърска възраст, много са публикували в Родна реч, а и това беше единственото литературно списание за ученици. Да не забравяме, че по "онова" време това се поощряваше и едва ли има някой, който не се е пробвал в поезията на тази възраст. Млади хора, които са признати или с потенциал колкото искаш. Интересното идва тогава, когато тези тийнове пораснат. НИкой не знае как би се развил животът й, защото тя просто го прекрати. А една такава стъпка винаги оставя нещо недоизказано, някаква интрига и може би тайна.

Няма.


Преди време пуснах тема за Петя Дубарова,имах нужда да разбера истината за смъртта й.Често пъти съм се чудила защо го е сторила това.Тя за мен не е просто една поетеса.Нещо по-различно е,явление,рядкост,комета.Казваш,че има много поети и поетеса.Да,има.Никнат и публикуват.Обаче Петя Дубарова е единствената българска поетеса,която ме е сграбчвала за гърлото.Уникално е това,едно дете да описва по този начин нещата от живота.

В сп Родна реч не се публикуваше толкова лесно.

Конкретно за нея, честно да ти кажа, още от темата за нея си мисля, че тя е имала нужда от консултация и терапия с психотерапевт. Ако мога да избирам, бих предпочела никое от децата ми да не е такова "явление" и да завърши със самоубийство, а да са живи и здрави, пък дори и да не публикуват никога стихове, които да грабнат някого. Каква ще ми е на мен като родител утехата всички да знаят детето ми, ако то е посегнало на живота си?

Снощи по БНТ1 даваха много хубав филм за едни тийнеджърки в една психиатрия. Много ми напомни за нашия Адаптация.

Замълчи,Andariel.Особено когато се отнася за децата ти.

Тотално и разбихте очакванията , даже се отказа да се регистрира във форума. Но ще се пробва да качи списванията си в някой сайт, пък да видим...

Благодаря за разнообразните мнения, наистина свършиха работа.
Пък Дубарова я оставете намира, иначе темата ще стане като за Лили Иванова  

Защо да замълча?  Написах какво бих предпочела, ако мога да избирам. И мога да го напиша пак - предпочитам живи, здрави и щастливи деца, отколкото полугениални тийнове, изпаднали в дълбока депресия.

Какви очаквания? 
Трудно е да се каже дали би се харесала (а така и не разбрах кой трябва да хареса такава книга - днешните тийнове или ние, бившите), ей така, на сляпо...
П.П. Аз до ден днешен препрочитам "Тайният дневник на Ейдриън Моул", "Илзе Янда на 14 години" К. Ньостлингер, "Бягай... Обичам те..." Кирил Топалов, "Едничко дете". (В момента не мога да се сетя за авторите, затова не съм писала всички).  Разбира се, "Най-синьото вълшебство" на Петя. Обичам Петя.
Това са тийн книгите от моето "време".
Сега обаче, на тези години, едва ли бих посегнала към нещо ново от "нашето време". Мнението ми е на читател.

Нека да си направи блог в гугъла или някъде другаде. Да пусне редактирани от нея откъси от дневника или други публикации, за да види как се въпроема стила й. След всеки материал да пусне възможност за коментари. Ти също можеш да и помогнеш като пуснеш линк тук  и ние да си кажем "тежката" дума!

Текст, сътворен от възрастен човек, дори и да пресъздава гледната точка на тийнейджър, винаги ще бъде повлияно от възрастта, опита, натрупаните знания през годините. Единствено тийнейджър би могъл да пресъздаде автентично своите чувства и да повярваме на писанията му. Обаче пък, такова четиво едва ли би събудило любопитството ми. Честно да ви кажа, в случая предпочитам Даниел Стийл.
Като подслушвам без да искам разговори на тийейджъри /в превозни средства, по улицата, докато оставям или чакам децата в училище/, ми се струва, че няма да отделя от ценното си време, за да изчета нещо толкова плитко и несвързано.

Цитираните книги от Василиса ми бяха любими навремето. Всъщност темата май не беше за този форум: тя се чудеше дали днешните влюбени в компа тийнове ще харесат подобно четиво, а не толкова мамите. Но аз пък не списвам другаде, освен тук и затова пуснах темата. Тя пък почти никъде не списва - само чете (и под секрет не искаше да се регистрира, защото като новачка нямало никой да обърне внимание на темата ти  )

ПП Не знаех, че Василиса = Юлка...гугулетата бяха любимото детско на сина ми като бебе 

Говорихме с изд. "Кръгозор" по въпроса (а те правят много сериозно допитване до много голяма група тийнове) и според тях днешните порастващи деца категорично не се интересуват (уви) от нашите преживявания. (Поводът бяха моите любими тийн книги, които се надявах някой да преиздаде.  )
В това си мнение питаните бяха особено категорични.  Бих ги укорила, но и аз много се дразнех (дори не си давах сметка защо) от пуберските години на връстниците на моите родители - и модата, и музиката, и жаргона. Умирах! Замиришеше ли ми на чарлстон и хипари, бър-р-р. 
В крайна сметка обаче никой не може да знае предварително. Книги, които са смятани за едва ли не сигурен потенциален хит, не се продават добре. Книги, които едва си намират издател и едва подкарват първия си тираж("Хари Потър" е една от тях) след някой друг месец внезапно се превръщат в тотален бестселър.
Така че кой знае? 

Ий, пък мен хипарството ме кефи.
И тате има чарлстон в гардероба. Упорито го пази от набезите на майка ми да изхвърля "боклуци" 

14 март 1994 - понеделник
Днес е голям ден. Сутринта ми беше весело, после разбрах, че няма да имаме рисуване. Всъщност аз така и не го карам до края. После "Италиана" ни даде неочакван тест. Не беше много труден. Мисля, че всичко ми е вярно, но ще видим.
Сега сме в час по химия. В петък ще правим контролна. Да видим каква ще я вапцам. Утре ще правим по георграфия. Там съм по-добре. Но по химия...гола вода (е, не съвсем, де; по геометрия и физика съм още по-зле).
Преди малко се прибрах и кого да видя: баба на гости. Дошла рано сутринта с дядо и чичо Динко. Жалко, че ще остане само за два-три дена. Е, ако я навия, може и повече да остане.
............................................
Сега ще полегна за малко, после хващам географията. По физика няма да уча, щото съм изпитана, имам шест!!! То добре, че беше на семинара, иначе и четири нямаше да хвана.
Дано утре да видя оня от спирката. Много се затъжих за него. Всъщност утре няма да стане, защото в никакъв случай не бива да закъснявам за географията. Може в сряда ("птичката" ще кряка малко  "perche'", ама карай).Най-добре в четвъртък. Добре, че не карам физическо. Само пак да не ми прилошее, че ми писна вече. Права е сестрата като казва "Аман от тебе". Ама какво да направя като съм си болнава.



15 март 1994 - вторник
В момента имаме физика. Страхотен терор!!!  Цял час изпитва на задачи.  А пък аз по физика съм патка слънчасала. Особено на задачи. Сега изпитват Катя и Виолета. Те горките по-зле и от мене. само чакат "мама Марго" да влезе в хранилището и се обръщат да питат.
....................................
Валя май реши задачата на Катя, но за съжаление не можа да и подскаже. Катя си седна преждевременно. Жалко. Да видим сега дали Виолета ще избута.
Тоя от спирката не го видях. Утре може да закъснея и да го изчакам. Най-много да ми лепнат 1/3.
Сутринта паднах много гадно. Но си го заслужавах. Друг път ще съм по-примерна. Аз вече толкова пъти си ги давам тия обещания и все не ги изпълнявам. Че сутринта реших да се направя на хитра и да мина пред един автобус. И както си подтичвам, подхлъзнах се и докато се усетя навирих краката. Здравата си ударих задника.
Току що ми казаха, че на Катя и писали двойка. И на Виолета също. Толкова ги съжалих. На Виолета трябваше поне 3 да и пишат. Хайде - за Катето съм съгласна, тя нищо не написа. Но Виоелта...Тая физичка била голяма крава.


16 март 1994 сряда
.............................................
Преди малко се прибрах. С майка цял ден скитосвахме. Като се върнах от училище се наспах и после отидохме с майчто да си вземе заплатата. Аа, нее, преди това ходихме да се подстриже, да си скрие шевовете на главата от операцията. Каза, че не си харесва новата прическа. Аз пък си я харесвам майчето. Даже  много.
После отидохме на гости у чичо Гошо и леля Вени. Той е голям майтап. Като почне да ги разправя тия вицове - умирам си от смях.
Баба  уж щеше да си ходи, но изтървала рейса. Нищо. И утре е ден. Тъкмо днес пак няма да шетам. Каква съм егоистка, само, а?! Да, ама след разходката, докато простра проклетото пране душата ми излезе.
Аз каквото се разпсах, времето до никъде няма да ми стигне. Още не съм учила, а е вече 7.26. Добре, че утре няма да карам първи час. Ще си поспя половин час повече. Аз мога и един да си позволя, ама искам да видя оня тъпанар от спирката. Той не е тъпанар, де, какво е виновен човека, че пътувам по-рано от него. Утре, обаче ще го изчакам.
Чудя се дали и той ме харесва. Защото аз да - ама само малко. Той, обаче здравата ме заглежда. А аз като го погледна - обръща ми гръб. Затова и аз вече правя така - като впери очи в мен и се обръщам. Нарочно. Нека се ядосва. НБяма само той да се прави на интересн, я. И аз мога.


16 май 1994 - понеделник
.............................................
В сряда ще ходим на опера. Не целия клас. Само някои. На "Кармен" от Бизе (брей, как ги чаткам!!!). Татенцето отначало малко се дърпаше, но като му поврънках и ми даде пари. Излязох с пунта, че вече съм взела билетите и не е учтиво да ги връщам (пък аз съм самата учтивост, все пак!!!) Той мрънка, мрънка и накрая миряса. Но не ми стигаха и майка обърна всички възможни джобове да даде "милостина на бедния". И работата се оправи.


3 юли 1994 - неделя
.................................
Татко ме хвана с цигара.....Седя си аз в барчето на братчеда (нали работи на автогарата) точно зад касите и си пуша най-невъзмутимо. По едно време усетих, че се натрупаха клиенти до вратата и се обърнах инстинктивно. Не знам, може би предчувствах, че татко ще е там. Той влезе ухилен, застана пред мен, гледа ме, гледа ме,  обърна се и излезе. Не каза нито дума. Дори не се ръкува с батко.
.................................
Сега не ми говори. Същата вечер спах при кака и батко. НБа другия ден се прибрах със свито сърце. Оказа се, че даже на майка не е казал. Отидох на работа и тя ми се обади там по телефона, да ме успокои, че е заминал на село. Аз като отивах към видеотеката и го видях. Бях до болницата, когато той профуча край мен с колата. Като се прибрал, викал, че не иска да ме вижфда, не щял да чува дори за мен. В петък вечерта, като се върнах от работа и го видях пак. Влязох в кухнята и той излезе. Сутринта рабрах, че е заминал за Каварна. Върна се тази вечер. Пак не ми говори. Като че ли станало потоп и аз съм виновна. Не смеел бира да си купи, пък аз съм харчела за "говна". Първо, харча си от моите изработени, които между другото той би трябвало да ми дава; второ - не съм му казвала "йок, не си купувай нищо; и трето - аз си купувам цигари на дребно, а те са евтини. Това ми е нещо като аргумент или оправдание, ако постави въпроса от такава гледна точка.
Ако пък извади моралната страна (ако изобщо ми проговори в близките два месеца), ще кажа, че пуша ей така, да си начеша крастата, дето има една приказка, просто от любопитство. Пък и какво толкова като си запаля цигарка с кафенцето. Нито съм някоя мастия, дето не се прибира по цяло нощ, нито съм се скъсала да ходя по дискотеки, нито му харча парите за щяло - нещало - още повече, че аз си ги печеля сама. къщата гледам. Мисля, че не е прав, дето от мухата прави слон.
.............................................
Ще поживеем, ще видим. Междувременно ще трябва да пазя малко поведение, т.е. да бъда примерна и да ходя при кака Диди само, когато него го няма (той се е досетил, че като ида у тях пушим и се заканил "да и тегли една майна").
А сега си лягам.

Здравейте, момичета и момчета...това е само една малка част от моите дневници, преписах пасажите едно към едно барабар с препинателните знаци  През 1994 съм била на 14.
Благодаря за мненията ви.
Поздрави:  Лили

Става за четене, поне това, което си пуснала. 
Като цяло може и да се получи, но все пак - коя група читатели са на прицел?

Филаделфия, посмях се тук-там, развеселих се с две думи. Остоумно е на места. Симпатично и грамотно. Беше ми инетерсно, това краткото. Поздрави на Лили и ако ни будалка, че това е дневника от тийн годините - кажете и, че ще се разсърдя! 
Споделям мнението на Как' Сийка, че би могло да се получи! Това поне!


 

От това, което аз успях да прочета от дневника, почти всичко е все в този дух...имаше и разни размишления за живота по принцип и...  една пикантна историйка за влюбената в един учител Лили.
А кои читатели са под прицел - не знам. На който му хареса най-вероятно.

Честна форумска  , не се будалка. Това го преписва пред очите ми, писано е 1994, когато бяхме на по 14. Аз също си направих дневник тогава, но списвах там само 2 дни. Реших, че стъраха ми някой да го набара е много по-голям от желанието да си изливам душата нейде. И се отказах. Чудя и се на Лилия, как може да си облещва така...всичкото съкровено пред толкова непознати хора. Ама не и се сърдя де. Беше ми интересно да почета.

Лилето си набра текста през моя профил, но си отиде. Нещо взе да и се отщява цялата работа...аз пък се запалих повече от нея 

Боза.

На мен ми хареса . Мисля, че би могло да се получи.
Силно ми напомня една английска книжка. Там дневникът е комбиниран с доста поучителен материал.

Преди 2 години четох един нашумял тийн роман - Prep от Curtis Sittenfeld. Беше ми изключително интересен, защото представяше цялостна картина на времето, училището, социалните класи и разбира се на личните преживявания на авторката - всичко разказано съвсем по тийнейджърски. Моето мнение е да даде завършена форма на книгата (може би да не е чисто дневник ден по ден), да има повече реалии, препратки и жив език от 1994 и да я издаде. Не е лесно, но издател се намира.    Успех и после напиши, за да си я купим.  

А книгата на Василиса ще си я купя с голямо удоволствие.  

Животът, било то и на един тийнейджър, изнесен на лист хартия не може да бъде боза, Andariel,  това просто е той. Такъв е. Говорим принципно. Виж, мисловните изхождания на някои хора, наречени разсъждения могат да бъдат боза. Или поне кафяви колкото боза.

Естествено, че за някои ще е боза. Има надежда, ако поне за някои не се окаже боза 
А къде е Г-жа Тролкова да си каже пофесионалното мнение??

Преди време двама близнаци на по 12 години бяха решили да пишат сценарий за тв предаване.  Хванаха ме на тясно и ме питаха - това и това, става ли? Ще го снимат ли по телевизията и кога?
Ама едни такива, възторжени.
Пък аз им казах (същи Заратустра ):
- Я си представете сега, че седите пред телевизора и дават като филмче това, което сте написали. Абсолютно забравяте, че вие сте авторите.
Те си представиха.
- Готино ли е? - питах ги аз. - Яко ли е? Интересно ли е? Искате ли продължение?
Те двамата се спогледаха.
- Ами не. Ужасно е скучно.
- Е, това е - казах аз. - Значи не става...
Та така отговарям на такива въпроси. Ако авторът се престори на друг човек , в случая читател, ще ли му е интересно? Ще иска ли да знае как продължава историята? Да чете още и още?
П.П. Хватката е да се престориш на друг (зрител, читател) с всички сили. 
Пък кой какво казал... Сто души, сто мнения, дето се вика.

Хе хе...много хубаво казано.
Аз обаче, не мога да се абстрахирам напълно. Като дете обичах подобен род четива (изброените от теб и не само). А въпросните писания от дневника мен лично ме вълнуват, защото ми е приятелка, на повечето случки съм била свидетел, защото по едно време учехме заедно.
Тъй че, на мен ще ми е интересно. На авторката - със сигурност. Още в началото като си говорехме, тя беше ентусиазирана, защото  "Аз бих чела с удоволствие такава книга". Аз обаче, я схяцках с думите: "Ти може би, но останалия свят дали"?. Та така пуснахме темата във форума.

Има много световни бестселъри, които разказват  от името на тийнейджър. Но най-хубавото на тези шедьоври е това, че не са писани от тийнейджър.

В какъв смисъл? Защо са хубаво точно заради това??

Скучничко ми звучи цитираното,не бих го чела.

На мен пък и обратното би ми харесало. Аз като възрастен мога да разсъждавам. Забравила съм как беше като тийнейджър. Не времето, а мисленето. Много ще ми е любопитно да си спомня за себе си, за мойте мисли и емоции, макар и чрез друг бивш тийнейджър, запазил на хартия тези неща. И до някъде се виждам в гореписания дневник. Има гъдел.
Нямам против разбира се и шедьоврите, за които говорите Вие, baibibi. 

До тук издържах. Семейството ни има издателство, работя в него и общо взето съм наясно с пазара. Такова нещо не бих издала. Не всички писаници стават за печат.

Аз също съм решена да издам моят дневник:Днес С ме бутна по гърба в час по френски,и ми каза,че Д много си падал по мен.Аз прихнах и К ме изпита на дъската.Помислих си,че ще се видя с Д,какво толкова.Обаче след часовете треперех от страх,да не би И да дойде да ме вземе и с Д да се смотат.Ах,мило дневниче,ще се побъркам.

Това, което прочетох, съжалявам, ама никак не ме развълнува. Все едно е просто отчет на някакви ежедневни дейности, монотонно някак си.....определено не бих си купила книгата.

Язък, значи...аз пък се надявах на обратното. Сега как ще прочета целия дневник  Мен лично ме вълнува, защото и аз участвам там. Ама...таквоз е то.

Благодарим на всички за откровените мнения    От всичко до тук ми стана ясно, че дневникът не е никак лош, но едва ли ще се радва на голяма популярност и начинанието не си струва усилията.

Филаделфия, щом авторката може да си позволи издаване за своя сметка, може да опита примерно с хиляда бройки, но преди това ще е нужна здрава редакция. Миналата пролет издадохме книга, посветена на лелята на мъжа ми по повод 70 годишнината й. Нямахме за цел да печелим, само да я зарадваме. Ефектът беше поразителен, освен това тиражът се продаде, защото все пак темата беше интересна, но не чак за бестселър. Ако приятелката ти не очаква да стане събитието на годината и не цели да си пълни банковата сметка от изданието, тогава защо не, действайте. Може да подарява и раздава книгата на близки, приятели, съученици, ако не я смущава разголването на душата. На тях вероятно ще им е интересно.

Целта определено не е забогатяване, но се предполага някакъв скромен приход...колкото за самочувствие. И книгата със сигурност не е в категорията бестселър, никой не си е помислил за това.
Ще видим.
 

Каква е целта на евентуалното издаване на този дневник?

Откровено казано - харесвам такива четива, но това не ме грабна. Очаквах да има сюжетна линия, да не е чак толкова накъсано и да има много повече емоция. Това сякаш не е написано от чувствителен тийн, а от някой подрастващ гийк - така ми звучи. Станах, хапнах, учих за 5-6, спах. А на мама шевовете са в едно изречение.
Не искам никого да обиждам. Аз самата съм си водила дневник дълго време и помня, че това са преди всичко скъпа емоция и съкровени за годините ми тайни, а не календар на събитията по часове.

Андариел, направо не знам какво да кажа за постовете ти. 

И какво им е на постовете ми? Публикуваният откъс отвъпросния дневник просто не струва. И 20 стотинки не бих дала за такова четиво и само ще е загуба на време. На този дневник може да се зарадва само авторката, близката й приятелка и в най-добрия случай най-близките роднини, които ще се фукат, че детето е издало книга. Коя ли тийнеджърка не е милсила, че нейните преживявания са върхът на сладоледа, най-суперските и заслужаващи да бъдат споделени срещу съответната популярност и баснословно богатство?! Преди години тийновете стихоплетстваха и се мислеха за Шекспир. Сега пишат дневници. Нищо ново.
И аз преди години намерих един мой дневник от гимназията. За мен беше интересно, но едва ли някой друг би се заинтересувал от тогавашния ми живот. А и наистина, дневникът е мястото, където се пишат тайни, а не се прави от тях продукт за душевни воайори.

Не ме грабва , ама хич! Андариел го е казала доста точно!

Нищо им няма на постовете, просто определихте нечий живот като боза. Не просто казахте, че това четиво не би било интересно.
Баснословно богатсво??? Как се досетихте? Задава се въпрос каква е целта на авторката, не се отговаря от нейно име, под формата на разсъждения и категорични твърдения за мислите на всичкото що има и е имало тийнейджърка.
И най-после - аз не познавам автор, който в една или друга степен да не излива душата си, а дали ще погледнете на това като воайор или не - зависи от културата ви на четящ.

Aз се емотикончех на теориите за Морисън, Кобейн, Дубарова и децата, другото е субективна преценка, която не оспорвам.

Не отговарям вместо Вас, коментирам последното на Andariel. 
Да не стане грешка. 

Айде и Вапцаров замесихте. Пък аз съм СИЛНО пристрасна. От малкото неща, на които рева всеки път. Независимо от настроение, състояние, момент. Хваща за гушата и не пуска. И вяра, толкова много, да се чудиш от къде...
Но не искам да правя разбор или нещо. Само ми стана нелепо и на мен като на Channel обидно и тъжно, че някои хора мисля, че други хора са велики само, защото са си отишли без време... Сигурно и Фреди Меркюри затова е велик. Но това е една друга тема 

Иначе по темата, аз не чета такава литература тип "риалити", обичам художествената литература. Биографии и т.н. чета само, когато особено много ме интересува конкретната личност и тогава ми е доста интересно дори стила да не е кой знае какво. Така че, ако иска да си я издаде и може да го направи - да действа според мен  Все пак тя ще го прави за себе си, а не за другите, нали.

П.П. Радостина, дори не мога да си представя, че говориш за децата си и тяхната евентуална гениалност по подобен начин  Хората биват велики/гениални по различни начини и повечето от тях не точно го избират. Когато го има, има го, то гори и не можеш да го сложиш в рамки. Знам, че каза "ако можех да избирам", разбира се. Сигурно 95% от родителите биха искали да имат едни спокойни и кротки деца, които живеят спокоен и щастлив живот. И това е напълно разбираемо. И на капитан Петко войвода майка му едва ли би предпочела живота му на хайдутин. Или на Вапцаров, понеже стана дума. Много изместихме темата.

Защо не помислите малко, преди да побързате да се обиждате и да се фръцкате като ощипани госпожици?
Някой да е оспорил таланта на споменатите Дубарова и Вапцаров??? Ставаше въпрос за известност, хайде да не бъркаме двата щата.
Която и лелка от пазара да попиташ за Петя Дубарова, всяка ще се сети, че е онова момиче, което било много талантливо, но се самоубило. Ако я накараш да спомене поне едно нейно стихотворение, едва ли ще го направи, освен ако не е някоя пенсионирана учителка по литература.
Ако Петя беше жива, никой не може да каже как би протекъл живота и. И дали намерените и стихове изобщо щяха да видят бял свят или тя нямаше да ги унищожи сама в някой момент на афект.
Днес можеше да твори още по-разтърсващи стихове, които да бъдат известни на малцина или които да крие обидена под възглавницата, кой знае? Колко много деца-гении порастват и стават скучни за жадната за сензации общественост, особено ако си позволяват и "скучен" живот без лични драми и скандали? А можеше сега да пише в този форум и да потриса драгите съфорумки какво прави в един "форум за майки" на тази преклонна възраст, или пък да потриса други още по-драги съфорумки как си позволява изобщо да ползва компютър... Кой знае?
Пак повтарям - преди да се самоубие Петя Дубарова, много малко хора знаеха за нея и я бяха чели. Стана известна след смъртта си. Което не я прави по-малко талантлива, нали?
За Вапцаров имах предвид друго - ако не се беше сменил режимът след 9.09., дали щеше някога да влезе в учебниците? Един обесен като враг на народа??? И при това положение дали някой щеше да го издава и вие да четете и се възхищавате на стиховете му? Или ако не беше обесен, а осъден на доживотен затвор, от който да излезе с разбито здраве и да умре години по-късно забравен като толкова много честни борци, премазани от завистта и кариеризма на "заслужилите" партийни величия?
Ох, забравете. Мисленето е сложна дейност, по-лесно е фръцкането. Извинете.

Сийке, Вапцаров не е обесен, ако ще говорим за факти. А иначе моята учителка по литература в 11-ти клас, тъкмо след промените не искаше да го преподава, че бил комунистически автор 
Иначе и аз много съм си мислела както ли щеше да стане с вярата му, ако беше оживял да види какво направиха с нея разни хора.
Вероятно щеше да бъде като капитан Петко Войвода примерно.
Но всички размишления тип "ами ако" са безкрайно безмислени. А и начина, по който се беше изказала в предния си пост не предполагаше този ред на мисли, който описваш сега. Ставаше дума, че нямало да влезе в учебниците, ако бил умрял от старост в леглото си. Или нещо такова, не ми се рови за цитат. Хм... Как да прозра в тези думи това, което преди малко написа? Съвсем друго лъха, поне според мен. Не се говори за смяна на режима, а за начин да си отидеш от този свят. Сякаш това дали влизаш или не в учебниците е някакво мерило за талант или пък зависи от това дали си разстрелян или умрял в кревата си 
Но си права, че много хора помнят разни други хора поради факта, че има някаква сензация (особено смърт) около името им. Само с това съм съгласна от целия ти пост. Стила ти на общуване пък изобщо няма да коментирам 

Разстрелян е, грешката е моя. 

Нормално е да има някакво неразбиране, все пак не може в няколко реда човек да обясни всичко, което мисли, особено като се има предвид, че спамим темата. Иначе щях да спомена и Елисавета Багряна и... "уйде коня в ряката". 

Милена,

Какво толкова те шокира в изразяването ми за моите деца и то съвсем хипотетично? Мислиш, че ги подценявам или какво? От това, което зная до момента за нещата от живота съм стигнала до извода, че голямата чувствителност, съчената с високи очаквания от околните вреди страшно много и на най-талантливите деца, независимо дали са окачествени като гениални или полугениални. И точно заради голямата им чувствителност имат нужда от някой, който да ги подкрепя в някои стресиращи обстоятелства в живота им и да бъде много внимателен за това, което се случва в душевния им мир.

Много гениални и полугениални деца са се превръщали в нещастни недеца (защото е трудно да се нарекат възрастни на по двайсетина години). Причината е, че от гениалните деца се очаква да бъдат и гениални възрастни, а повечето не могат да посрещнат тези очаквания. И съвсем точно и умишлено написах "полугениални", защото има разлика между гениален и полугениален. Не смятам, че Петя Дубарова е била гениална. Просто е пишела хубави стихове, които по стечение на обстоятелствата в живота й са видяли бял свят и са станали известни на повече хора. Но прекалената чувствителност никак не е на добре. Моцарт - да, той е бил гениален и си е личало от самото начало, но и неговото детство и ранна зрялост не са били кой знае колко щастливи. Сега бихме окачествили отношението на баща му като експлоатация на детски труд. Но Моцарт не е тръгнал да се самоубива, макар че на моменти много е страдал. И понеже се намеси и Вапцаров. И той не е гениален, а е бил доста здраво стъпил на земята. Той просто е бил запленен от една политическа и философска идея и е вярвал в нея. Но и той не е тръгнал да се самоубива. Напротив, обичал е живота с цялото си същество.
Много родители се изкушават да мислят, че децата им са ако не гениални, то полугениални и дори и да виждат някакви обезпокоителни промени в поведението им не реагират. Затова написах, че Дубарова просто е имала нужда от психологическа помощ и може би нямаше да се самоубие.

Да, Милена, в много случаи точно смъртта на човек може да го направи символ. В случая с Вапцаров - бил е осъден на смърт и застрелян заради убежденията си и точно, ако не е била станала смяната на властта никой е нямало да го сложи в учебниците. Колкото и да не ти харедва, това е положението. И сега стават подобни неща. Ето, момчето, което го убиха в Студентски град щеше просто да си завърши образованието и да отвори аптека, да се ожени и да отгледа деца. НИкой нямаше да го знае, освен ако не беше направил нещо значимо. Точно начинът, по който приключи животът му направи името му известно и беше повод да започнат протести.

И ти в позицията си на каква можеш толкова категорично да го заявиш това? Звездите ли ти говорят, какво ли 
Много "обичам" да си разсъждаваме какво би станало, АКО...  Истината е, че никой не знае. Но това, срещу което реагирах в началото не споменаваше смяна на поличитески системи и т.н., а само и единствено причината за неговата смърт.

А че смъртта може да те направи известен се съгласих в предния си пост. Но за да останеш известен повече от просто новина във вестника трябва да има и нещо повече. Категорично не приемам, че е единствената причина, всички изброени са били достатъчно велики и приживе, независимо дали са били известни или не. Можем да си спекулираме колкото си искаме щеше ли Петя Дубарова да е публикувана и щеше ли Вапцаров да е в учебниците, ако си бяха отишли по друг начин. Но това е маловажно (за мен!) спрямо силата на таланта им. И той не се променя поради факта, че са или не са известни със смъртта си. Ако вие виждате само това, толкова по-зле за вас.

Колкото за децата, изобщо не си разбрала учудването ми, но няма и смисъл да го разяснявам и без това прекалено много се отдалечихме от темата. Просто някои неща са ми святи и подобни постинги ме карат да се включвам понякога. Въпрос на ценностна система.

П.П. Чудя се сега Моцарт щеше ли да е по-велик/гениален/известен, ако се беше самоубил 
Факта, че много хора чуха Queen след смъртта на Фреди Меркюри и бързо след това ги забравиха отново прави ли творчеството му по-малко велико приживе?
Ако Кърт Кобейн не се беше самоубил това щеше ли да промени факта, че музиката на Нирвана вече беше култ и символ за много хора още преди това?
Как тъй символа на хипитата и може би на цяло едно поколение Джон Ленън бил станал известен след смъртта си? И защо тогава останалите Бийтълси си бяха пределно популярни и независимо от нея.
И т.н. и т.н. Смъртта и сензацията Е причина за масата да обърне внимание на нечий талант, да. За ценителите на определения талант тя далеч не е необходима. Това се опитвах да каже. Простете за дългия пост. Извинявам се и на авторката на темата за огромния офф топик, който предизвиках.

Логика, Милена, логика. И случайностите в историята. Официалният начин, по който в училище ни учат да възприемаме времето и историята е да гледаме на тях като на някакъв насочен лъч с чертички, които отмерват всяка година. А, да, и че ние изцяло ковем съдбата си. А животът ни в много случаи е такъв, какъвто е благодарение на стечение на обстоятелствата и случайности, над които нямаме никаква власт. Дори за известността за по-дълго време не е нужно да има нещо повече. Просто според мен важи приказката за (не)подходящия човек на (не)подходящото място в (не)подходящото време. А при политическите промени има значение от кои си, че да попаднеш или не в учебниците. Всяка власт иска да се самоутвърждава и чрез насочване на културата. Помниш ли го социалистическия реализъм? Кой го е измислил и защо?

Значи, по твоята логика, стиховете на Вапцаров са велики, защото е бил заслепен от вяра в светлото бъдеще, което е довело да смъртта му при една власт и го е направило подходящ за друга, която го е сложила в учебниците си 
Не отричам, че АКО не се е била сменила властта може би изобщо нямаше да го четем, но пак питам, това прави ли го по-малко велик?

Всяко лято, като остана без работа се каня да кача на компа поне част от дневниците, които драскам от 14-годишна. И все с обещанията си оставам...
Може би за да не ме разкъсат от критика, ако ги публикувам...

Дилянка, публикувай ги  Както се казва "всеки влак си има пътници". Някои обичат да критикуват, други могат да намерят нещо интересно, сантиментално и приятно в тях. Само, ако решиш да го правиш, не си слагай на сърцето критики тип, че живота ти е "боза". Приеми предварително, че ще има и такива. Но пък със сигурност ще има и хора, за които ще е интересно. А и сега е времето на блоговете, всеки пише това, което му се иска да сподели и което го вълнува. Който иска - чете, който не иска си намира по-интересни занимания.

Не зная кой е велик и кой не е. За велик са го провъзгласили съставителите на учебниците. Много харесвам стиховете му, но не мога да кажа дали са велики или не. Възприемането на изкуството е субективно. Дори определянето на нещо като изкуство е субективно и много зависи от случайността - в чии ръце е попаднало, колко хора са го оценили и как са го оценили.

И за да се върна в темата - в света и сега се издават стотици и хиляди стихосбирки, сборници с разкази, есета, дневници и каквото ти хрумне. Някои се финансират от издателства, а други от авторите. Дори навремето по случайност правих предпечатна подготовка на една стихосбирка, която авторката беше решила да издаде. Това беше просто поредната стихосбирка, издадена за сметка на автора и толкова. Не е предизвикала някакъв отзвук. Та и за дневника на въпросната тийнейджърка е същата работа - ако има кой да й даде пари може да го издаде за гъделичкане на егото си. Може и да го публикува на страницата си. В днешно време всеки може да издаде каквото си поиска, стига да намери кой да му го финансира. Но какво от това?

Именно! Тогава какво значение има дали някой Е или НЕ Е в учебниците, дали са го разстреляли, самоубил се е или е живял до дълбока старост. Мерилото не е ли какво ти носи неговото творчество ЛИЧНО на теб?!?


А ти нямаш ли лично възприятие кое е велико? Това, че "много харесваш" нещо не е ли най-важното условия то да е велико лично за теб?
Ей затова се разписах по темата. Защото ми стана нелепо нечий талант да бъде оценявам по такъв начин. Особено огромен такъв, лично за мен, като този на Вапцаров примерно.
Явно не го харесваш достатъчно много щом ти е нужно някой друг да го определи за велик или не. Иначе нямаше да се питаш, просто щеше да го чувстваш.


Тук не съм съгласна. Изкуството си е изкуство с какъвто и аршин да мериш. Съвсем друг е въпроса колко е добро и как е оценено според някои. Може да е хубаво/велико/гениално и т.н. или не, но все тъй си е изкуство.

Харесването ми няма никакво значение. Абстрахирам се от своите емоции, а пиша, анализирайки нещата. Както става въпрос за стихове, така става въпрос за роман, за картина или каквото ти дойде на ума, дори за ежедневни стоки като парцала за чистене. Изкуство ли е един черен квадрат на бяла плоскост?
Системата си работи, особено що се отнася до вкарването на нещо в учебниците. Управлението решава кое да влезе в учебника и кое не, а то е политически и идеологически обвързано.

Колко книги за мутрите се издадоха, въпреки че малко от тях имаха особена литературна стойност!

Мисля, че ще е интересно да се публикува и един такъв дневник за годините 89-99 примерно, ако в него освен тийнеджърските неволи като училището и любовта има и по някоя дума и за обществените събития от тези години!

Да.
Изкуството не се анализира. То се чувства/възприема със сетивата и не е подвластно на анализи и логика.

Опитваме се да ти обясним, че ако Вапцаров не беше в учебниците и ако изобщо не беше издаван, ти никога нямаше да можеш да оцениш таланта му, просто защото нямаше да си го чела, даже чувала за него.  
Както и сега творят много талантливи люде, които нямат желанието или шанса творбите им да стигнат до широката публика. Имам такава приятелка - пише прекрасни стихове, но само за себе си - не желае да си разголва душата пред другите. Даже не съм сигурна дали съпругът и ги е чел някога...

И да цопна още един камък в л..., упс! блатото. Е ли Блага Димитрова четена и почитана повече сега, когато книгите и се продават свободно или тогава, когато беше забранена и четяхме предаваните от ръка на ръка апокрифи?  Колко хора посягат сега към книгите и колко тогава, когато около тях витаеше ореолът на забранения плод? 
А талантът и си е все същият и няма как да бъде различен...

Напротив, анализира се. Съвсем научно при това.

Ти четеш ли ме изобщо?


Аз през цялото време говоря САМО за мерилото за таланта. Нищо друго.