"Из дневниците на една тийнейджърка"

Ий, пък мен хипарството ме кефи.
И тате има чарлстон в гардероба. Упорито го пази от набезите на майка ми да изхвърля "боклуци" 

14 март 1994 - понеделник
Днес е голям ден. Сутринта ми беше весело, после разбрах, че няма да имаме рисуване. Всъщност аз така и не го карам до края. После "Италиана" ни даде неочакван тест. Не беше много труден. Мисля, че всичко ми е вярно, но ще видим.
Сега сме в час по химия. В петък ще правим контролна. Да видим каква ще я вапцам. Утре ще правим по георграфия. Там съм по-добре. Но по химия...гола вода (е, не съвсем, де; по геометрия и физика съм още по-зле).
Преди малко се прибрах и кого да видя: баба на гости. Дошла рано сутринта с дядо и чичо Динко. Жалко, че ще остане само за два-три дена. Е, ако я навия, може и повече да остане.
............................................
Сега ще полегна за малко, после хващам географията. По физика няма да уча, щото съм изпитана, имам шест!!! То добре, че беше на семинара, иначе и четири нямаше да хвана.
Дано утре да видя оня от спирката. Много се затъжих за него. Всъщност утре няма да стане, защото в никакъв случай не бива да закъснявам за географията. Може в сряда ("птичката" ще кряка малко  "perche'", ама карай).Най-добре в четвъртък. Добре, че не карам физическо. Само пак да не ми прилошее, че ми писна вече. Права е сестрата като казва "Аман от тебе". Ама какво да направя като съм си болнава.



15 март 1994 - вторник
В момента имаме физика. Страхотен терор!!!  Цял час изпитва на задачи.  А пък аз по физика съм патка слънчасала. Особено на задачи. Сега изпитват Катя и Виолета. Те горките по-зле и от мене. само чакат "мама Марго" да влезе в хранилището и се обръщат да питат.
....................................
Валя май реши задачата на Катя, но за съжаление не можа да и подскаже. Катя си седна преждевременно. Жалко. Да видим сега дали Виолета ще избута.
Тоя от спирката не го видях. Утре може да закъснея и да го изчакам. Най-много да ми лепнат 1/3.
Сутринта паднах много гадно. Но си го заслужавах. Друг път ще съм по-примерна. Аз вече толкова пъти си ги давам тия обещания и все не ги изпълнявам. Че сутринта реших да се направя на хитра и да мина пред един автобус. И както си подтичвам, подхлъзнах се и докато се усетя навирих краката. Здравата си ударих задника.
Току що ми казаха, че на Катя и писали двойка. И на Виолета също. Толкова ги съжалих. На Виолета трябваше поне 3 да и пишат. Хайде - за Катето съм съгласна, тя нищо не написа. Но Виоелта...Тая физичка била голяма крава.


16 март 1994 сряда
.............................................
Преди малко се прибрах. С майка цял ден скитосвахме. Като се върнах от училище се наспах и после отидохме с майчто да си вземе заплатата. Аа, нее, преди това ходихме да се подстриже, да си скрие шевовете на главата от операцията. Каза, че не си харесва новата прическа. Аз пък си я харесвам майчето. Даже  много.
После отидохме на гости у чичо Гошо и леля Вени. Той е голям майтап. Като почне да ги разправя тия вицове - умирам си от смях.
Баба  уж щеше да си ходи, но изтървала рейса. Нищо. И утре е ден. Тъкмо днес пак няма да шетам. Каква съм егоистка, само, а?! Да, ама след разходката, докато простра проклетото пране душата ми излезе.
Аз каквото се разпсах, времето до никъде няма да ми стигне. Още не съм учила, а е вече 7.26. Добре, че утре няма да карам първи час. Ще си поспя половин час повече. Аз мога и един да си позволя, ама искам да видя оня тъпанар от спирката. Той не е тъпанар, де, какво е виновен човека, че пътувам по-рано от него. Утре, обаче ще го изчакам.
Чудя се дали и той ме харесва. Защото аз да - ама само малко. Той, обаче здравата ме заглежда. А аз като го погледна - обръща ми гръб. Затова и аз вече правя така - като впери очи в мен и се обръщам. Нарочно. Нека се ядосва. НБяма само той да се прави на интересн, я. И аз мога.


16 май 1994 - понеделник
.............................................
В сряда ще ходим на опера. Не целия клас. Само някои. На "Кармен" от Бизе (брей, как ги чаткам!!!). Татенцето отначало малко се дърпаше, но като му поврънках и ми даде пари. Излязох с пунта, че вече съм взела билетите и не е учтиво да ги връщам (пък аз съм самата учтивост, все пак!!!) Той мрънка, мрънка и накрая миряса. Но не ми стигаха и майка обърна всички възможни джобове да даде "милостина на бедния". И работата се оправи.


3 юли 1994 - неделя
.................................
Татко ме хвана с цигара.....Седя си аз в барчето на братчеда (нали работи на автогарата) точно зад касите и си пуша най-невъзмутимо. По едно време усетих, че се натрупаха клиенти до вратата и се обърнах инстинктивно. Не знам, може би предчувствах, че татко ще е там. Той влезе ухилен, застана пред мен, гледа ме, гледа ме,  обърна се и излезе. Не каза нито дума. Дори не се ръкува с батко.
.................................
Сега не ми говори. Същата вечер спах при кака и батко. НБа другия ден се прибрах със свито сърце. Оказа се, че даже на майка не е казал. Отидох на работа и тя ми се обади там по телефона, да ме успокои, че е заминал на село. Аз като отивах към видеотеката и го видях. Бях до болницата, когато той профуча край мен с колата. Като се прибрал, викал, че не иска да ме вижфда, не щял да чува дори за мен. В петък вечерта, като се върнах от работа и го видях пак. Влязох в кухнята и той излезе. Сутринта рабрах, че е заминал за Каварна. Върна се тази вечер. Пак не ми говори. Като че ли станало потоп и аз съм виновна. Не смеел бира да си купи, пък аз съм харчела за "говна". Първо, харча си от моите изработени, които между другото той би трябвало да ми дава; второ - не съм му казвала "йок, не си купувай нищо; и трето - аз си купувам цигари на дребно, а те са евтини. Това ми е нещо като аргумент или оправдание, ако постави въпроса от такава гледна точка.
Ако пък извади моралната страна (ако изобщо ми проговори в близките два месеца), ще кажа, че пуша ей така, да си начеша крастата, дето има една приказка, просто от любопитство. Пък и какво толкова като си запаля цигарка с кафенцето. Нито съм някоя мастия, дето не се прибира по цяло нощ, нито съм се скъсала да ходя по дискотеки, нито му харча парите за щяло - нещало - още повече, че аз си ги печеля сама. къщата гледам. Мисля, че не е прав, дето от мухата прави слон.
.............................................
Ще поживеем, ще видим. Междувременно ще трябва да пазя малко поведение, т.е. да бъда примерна и да ходя при кака Диди само, когато него го няма (той се е досетил, че като ида у тях пушим и се заканил "да и тегли една майна").
А сега си лягам.

Здравейте, момичета и момчета...това е само една малка част от моите дневници, преписах пасажите едно към едно барабар с препинателните знаци  През 1994 съм била на 14.
Благодаря за мненията ви.
Поздрави:  Лили

Става за четене, поне това, което си пуснала. 
Като цяло може и да се получи, но все пак - коя група читатели са на прицел?

Филаделфия, посмях се тук-там, развеселих се с две думи. Остоумно е на места. Симпатично и грамотно. Беше ми инетерсно, това краткото. Поздрави на Лили и ако ни будалка, че това е дневника от тийн годините - кажете и, че ще се разсърдя! 
Споделям мнението на Как' Сийка, че би могло да се получи! Това поне!


 

От това, което аз успях да прочета от дневника, почти всичко е все в този дух...имаше и разни размишления за живота по принцип и...  една пикантна историйка за влюбената в един учител Лили.
А кои читатели са под прицел - не знам. На който му хареса най-вероятно.

Честна форумска  , не се будалка. Това го преписва пред очите ми, писано е 1994, когато бяхме на по 14. Аз също си направих дневник тогава, но списвах там само 2 дни. Реших, че стъраха ми някой да го набара е много по-голям от желанието да си изливам душата нейде. И се отказах. Чудя и се на Лилия, как може да си облещва така...всичкото съкровено пред толкова непознати хора. Ама не и се сърдя де. Беше ми интересно да почета.

Лилето си набра текста през моя профил, но си отиде. Нещо взе да и се отщява цялата работа...аз пък се запалих повече от нея 

Боза.

На мен ми хареса . Мисля, че би могло да се получи.
Силно ми напомня една английска книжка. Там дневникът е комбиниран с доста поучителен материал.

Преди 2 години четох един нашумял тийн роман - Prep от Curtis Sittenfeld. Беше ми изключително интересен, защото представяше цялостна картина на времето, училището, социалните класи и разбира се на личните преживявания на авторката - всичко разказано съвсем по тийнейджърски. Моето мнение е да даде завършена форма на книгата (може би да не е чисто дневник ден по ден), да има повече реалии, препратки и жив език от 1994 и да я издаде. Не е лесно, но издател се намира.    Успех и после напиши, за да си я купим.  

А книгата на Василиса ще си я купя с голямо удоволствие.  

Животът, било то и на един тийнейджър, изнесен на лист хартия не може да бъде боза, Andariel,  това просто е той. Такъв е. Говорим принципно. Виж, мисловните изхождания на някои хора, наречени разсъждения могат да бъдат боза. Или поне кафяви колкото боза.

Естествено, че за някои ще е боза. Има надежда, ако поне за някои не се окаже боза 
А къде е Г-жа Тролкова да си каже пофесионалното мнение??

Преди време двама близнаци на по 12 години бяха решили да пишат сценарий за тв предаване.  Хванаха ме на тясно и ме питаха - това и това, става ли? Ще го снимат ли по телевизията и кога?
Ама едни такива, възторжени.
Пък аз им казах (същи Заратустра ):
- Я си представете сега, че седите пред телевизора и дават като филмче това, което сте написали. Абсолютно забравяте, че вие сте авторите.
Те си представиха.
- Готино ли е? - питах ги аз. - Яко ли е? Интересно ли е? Искате ли продължение?
Те двамата се спогледаха.
- Ами не. Ужасно е скучно.
- Е, това е - казах аз. - Значи не става...
Та така отговарям на такива въпроси. Ако авторът се престори на друг човек , в случая читател, ще ли му е интересно? Ще иска ли да знае как продължава историята? Да чете още и още?
П.П. Хватката е да се престориш на друг (зрител, читател) с всички сили. 
Пък кой какво казал... Сто души, сто мнения, дето се вика.

Хе хе...много хубаво казано.
Аз обаче, не мога да се абстрахирам напълно. Като дете обичах подобен род четива (изброените от теб и не само). А въпросните писания от дневника мен лично ме вълнуват, защото ми е приятелка, на повечето случки съм била свидетел, защото по едно време учехме заедно.
Тъй че, на мен ще ми е интересно. На авторката - със сигурност. Още в началото като си говорехме, тя беше ентусиазирана, защото  "Аз бих чела с удоволствие такава книга". Аз обаче, я схяцках с думите: "Ти може би, но останалия свят дали"?. Та така пуснахме темата във форума.

Има много световни бестселъри, които разказват  от името на тийнейджър. Но най-хубавото на тези шедьоври е това, че не са писани от тийнейджър.

В какъв смисъл? Защо са хубаво точно заради това??