Не разбирам упорство да убеждаваш някой, че не е прав, при положение, че виждаш, че не е отворен за диалог. Нормално е да не сме на едно мнение всички и не виждам какво има да се убеждаваме и да спорим.
- Публикувана: 17 фев. 2009, 14:23 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2009, 19:20 ч.
Ще насърчите ли детето си да емигрира?
... Но в никакъв случай няма да ги водя на някакво място с тайната мисия да им повлияя.
А за да им дадеш възможност сами да преценят кое е най-доброто за тях?
Амиии, не! Не гледам на света като на квадратчета от картата на Стоте национални обекта или като на туристически атракции, които ако не си видял, значи не си живял. Ако реша да отида на екскурзия във Франция ще отида за удоволствие, а не за да му показвам що е то Франция и дали е добро за него. Ако отида да живея или работя за известно време в Бразилия пак няма да е с цел да покажа на децата колко добро е за тях да живеят там. Както дойде. Може в един момент детето да забие пръст на едно място на картата, което е насред нищото и да каже, че иска да отиде да копае динозаври. А може и изобщо да не е от пътешествениците, които искат да ходят на нови места Е, аз какво бих могла да направя?
В днешно време младежите имат толкова големи възможности да пътуват, че според мен е излишно да насърчавам или не миграцията.
... Ако реша да отида на екскурзия във Франция...
Въпросът не е каква ще е точно причината да отидеш във Франция, а изобщо да решиш и да отидеш... Както и децата ти да отидат... не за да се възхищават от Лувъра или да слушат колко добър е животът там, а просто да имат представа, че съществува място различно от България. Да усетят какви са хората там, да опитат от храната, да чуят езика... да си доставят удоволствие като както и да го разбираш ти или те.
Образованието е да учиш нови неща. Пътуването е образование. Образованието значи възможности.
Няма как в днешно време децата да не знаят, че съществува различно място от България. Най-малкото има телевизия, книги и интернет. То логиката да ги водя по някакви места, че да се запознават с хора, да чуват езика и т.н. би трябвало цял живот само по пътищата да се мотаем. Аз за себе си мога да реша да отида във Франция, но може да реша и да не отида. Това по никакъв начин не обвързва и детето ми, защото аз мога да отида, но без него.
Грънци, знаеш!......
По темата...
Образованието може да е една от причините за емиграция, имам предвид в неговата цялост.
Майките, чиито деца са във възраст далеч от вземането на решение за емиграция не са обективни, защото не са навлезли в сферата на сериозния анализ на възможностите - тук (в Бг) и там (някъде по света). Ноооо има време - ще си променят гледната точка
Каква връзка има възрастта на децата според вас?
Ако не е бебе, мисленето едно и също. Аз реших да остана тук, когтао детето стана 1 година.
Ако там е толкова по-хубаво не бих чакала да порастне и отиде само.
Ако не е чак така, няма причина да подтиквам. Няма пълно щастие и за някои много по-добри неща, ще заплати с липсата на други /вероятно маловажни за някои хора, но съществени за други/. Аз не горя да е в САЩ, а реално другаде обикновено си оставаш емигрант. Това само като един довод.
Ако не е бебе, мисленето едно и също. Аз реших да остана тук, когтао детето стана 1 година.
Ако там е толкова по-хубаво не бих чакала да порастне и отиде само.
Ако не е чак така, няма причина да подтиквам. Няма пълно щастие и за някои много по-добри неща, ще заплати с липсата на други /вероятно маловажни за някои хора, но съществени за други/. Аз не горя да е в САЩ, а реално другаде обикновено си оставаш емигрант. Това само като един довод.
За възможностите е така. Когато се родиха децата ми малко след хиперинфлацията нещата изобщо не ми изглеждаха добри. Разаликата между сега и преди 10 години е огромна, а докато дойде време да се мисли за емиграция или студентстване в чужбина ще минат почти още 10 години. Е, само преходът в БГ досега е 20 години и вижте колко и какви неща се случиха. Не мога отсега да го мисля какво ще става, защото времето е прекалено дълго - нито зная ние къде ще сме, нито как ще сме, нито дали детето ще иска да мигрира. Може пък моите да се окажат от онези, които искат да си стоят по родните места.
Права си много, yav4e_mrav4e, възрастта на децата е доста съществен елемент за наличие на обективност по редица въпроси.
А аз като зная и двамата с баща им какви сме твърдоглави, познай как ще "поощряваме" също толкова твърдоглавите си деца. Те отсега да доста свободолюбиви, все много знаят, все много разбират, нищо че ни се умилкват и все гледат с едно око да са покрай нас. И сега като ги хваща пубертетът съвсем се отказвам да им давам тон в живота, че моята става защо съм със шапка, защо съм без шапка. Той, животът сам ги учи какво да правят и какво не. А и те не живеят на самотен остров, имат съученици, приятели, обменят си инфо. Кой знае накъде ще ги завее вятъра! Сигурно ще ни послушат точно толкова, колкото ние сме слушали родителите си навремето. Разбирай, че сме слушали с едно ухо, пък сме правили каквото решим.
Всички приятели на сина ми,които учат в чужбина не са доволни от живота там.Само чакат ваканциите и да си дойдат.Само един негов приятел казва,че е добре там,говорим за Вашингтон,но сега като се върна за ваканцията каза,че няма място като България и като завърши,ще се върне тук.
Права си много, yav4e_mrav4e, възрастта на децата е доста съществен елемент за наличие на обективност по редица въпроси.
Защото тези майки също са били на по 19 год и не са изявили желание да емигрират.
Пак е относително. Децата на моите познати пък се чудят как да се закачат и да останат там, където са. Едно момиче се хвана да работи в парник, друго записва специализации, само да останат, ако може за постоянно. Те обаче и тук си бяха самостоятелни деца- езикова гимназия в друг град, университет в друг град като за начало.
X
Реклама