Много младежи отиват да учат в чужбина всъщност за да работят,а не да учат.Ако семейството е бедно,това е вариант.Аз ви говоря обаче за младежи,които наистина учат,а не мият чинии и семействата им не чакат на тях да ги хранят.
- Публикувана: 17 фев. 2009, 14:23 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2009, 19:20 ч.
Ще насърчите ли детето си да емигрира?
И аз говоря за такива, които отиват първо за да учат, харесва им там, явно има какво да им се хареса и желаят да останат.
Понеже са самостоятелни от малки и тук са работили по нещо, за да си помагат, докато учат, там също работят и съвместяват, не разчитат изцяло на мама и тати.
Иначе винаги и изцяло издържано от родителите си дете определено трудно би се справило "навън", за него "тук" наистина би било по- добре /до време, макар/. Това е един от обективните критерии, за които писах още в началото на темата.
Понеже са самостоятелни от малки и тук са работили по нещо, за да си помагат, докато учат, там също работят и съвместяват, не разчитат изцяло на мама и тати.
Иначе винаги и изцяло издържано от родителите си дете определено трудно би се справило "навън", за него "тук" наистина би било по- добре /до време, макар/. Това е един от обективните критерии, за които писах още в началото на темата.
Всички приятели на сина ми,които учат в чужбина не са доволни от живота там.Само чакат ваканциите и да си дойдат.Само един негов приятел казва,че е добре там,говорим за Вашингтон,но сега като се върна за ваканцията каза,че няма място като България и като завърши,ще се върне тук.
Не може да се сравни учебната година с ваканцията, дори и в училище, а камо ли ако говорим за университет. Където и да ги пратиш ваканцията, пак ще им хареса и все там ще искат да седят. Само където не може нон-стоп да са ваканция. Неподходящ пример 
Иначе съм виждала какви ли не емигранти, не само за българи става дума. Много зависи от характера на човека. На едни им допада и решават чужбината да я превърнат във втори дом, други така и не могат да свикнат и се прибират или само за прибиране мислят. За мен е важното човек да е отворен към света и към новите и различни неща, да пробва и да прецени, кое ще е най-доброто за него. Лошо е, ако никога не е пробвал, а само е слушал или гледал предавания за чужбина, пречупени през нечия чужда гледна точка и цъка, ау, колко е хубаво в чужбина или уууу, колко е гадно там, добре че никога не отидох
Аз за малко да се впиша във вторите, добре че съпругът ми даде първоначален тласък. А и носталгията не е за подценяване. При първата проба за живот в чужбина, моят мъж с нетърпение брои дните до края на обучението си, за да се върне в Родината си. Минаха няколко години, докато се престраши пак да пробва, пък и мен да ме убеди, че трябва да се пробва 
Е, не искам децата ми да са като мен в това отношение, искам да са малко по-смели и авантюристични. Затова, ДА, ще ги насърчавам да пробват, а дали ще емигрират, те сами ще преценят 
Не е въпросът в антюрата. Не става въпрос и страх ли те е да опиташ, да рискуваш, да промениш всичко, да загубиш време и пари, защото нищо не е сигурно.
За мен е въпрос на мотивация. Аз като тегля чертата, в България нещата за предпочитане. Не всичките ми критерии могат да се пипнат или преброят, но и те имат значение.
И въпреки това не бих насърчавала в никоя посока.
За мен е въпрос на мотивация. Аз като тегля чертата, в България нещата за предпочитане. Не всичките ми критерии могат да се пипнат или преброят, но и те имат значение.
И въпреки това не бих насърчавала в никоя посока.
...... Аз като тегля чертата, в България нещата за предпочитане. .....
и пред какво....Имаш ли деца и колко са големи, та си така категорична ?
Не е въпросът в антюрата. Не става въпрос и страх ли те е да опиташ, да рискуваш, да промениш всичко, да загубиш време и пари, защото нищо не е сигурно.
За мен е въпрос на мотивация. Аз като тегля чертата, в България нещата за предпочитане. Не всичките ми критерии могат да се пипнат или преброят, но и те имат значение.
За мен е въпрос на мотивация. Аз като тегля чертата, в България нещата за предпочитане. Не всичките ми критерии могат да се пипнат или преброят, но и те имат значение.
Всеки от нас тегли чертата и преценява. Но как теглиш чертата, ако не си пробвал и нещо друго, с което да сравняваш 
yav4e_mrav4e, има и хубави страни живота в България, както и лоши, но това е така навсякъде. Гледните точки на хората са различни и ако на един му харесва на едно място, то не означава, че би паснало на друг, както и обратното. Зависи много и от работата, понякога човек прави компромиси със средата на живот за сметка на работа, която го задоволява повече. Други избират място, което според тях е по-добро за децата им. Трети искат да живеят по-спокойно, четвърти, търсят предизвикателство
Критерии много, а всеки индивид се води от различна комбинация от критерии при вземането на подобно решение. ...... Аз като тегля чертата, в България нещата за предпочитане. .....
и пред какво....Имаш ли деца и колко са големи, та си така категорична ?
Аз ще ти отговоря какво мисли 17 годишния ми син живял през по голямата част от живота си в Англия.
Предпочита българското училище където учителката преподава урока независимо колко човека в класа слушат.Който иска да научи нещо има шанс.Тук учителите не преподават ако всички ученици не внимават.Нито учителката,нито училището го интересува,че ти си слушал и заради другите не си могъл да вземеш необходимите точки за да продължиш напред.
В България децата на 14-15-16 год излизат сами или с приятели,ходят на кафе,обсъждат техните си проблеми-тук,до 16 год в повчето случеи все още майка им ги кара с колата до дома на приятел където ще останат да играят (най чето на компютъра или може би в градината на къщата) с приспиване.Радват се,че ще имат възможност да не лягат до "малките часове".
В България хората живеят в по затворено общество и си помагат.Процентно са по малко децата които не се интересуват от родителите си и родители които не се интересуват от децата си.
Възможността да ядеш слънчеви плодове и зеленчуци през по голямата част от годината.
И какво сега? Ние,които мислехме,че правим добро за децата се оказа,че сме виновни,че сме ги лишили от много неща които той отчита като по ценни.Казва ни -губят ми се последните години от детството.
Щастие, синът ми също много харесва по-голямата свобода на децата в България, както и голямата лятна ваканция. Това че зимата има сняг, но жегите лятото не са му от любимите. Харесва му, че не е задължително да си слага колан, като седи на задната седалка в колата, имали сме спор по този въпрос 
Много обича да се вози по българските междуградски пътища, защото се чувствал като на рали 
Определено в Англия този тип емоции му липсват, на мен пък точно това ми допада, че ги няма Затова казвам, нека всеки избира според това, къде се чувства най-добре
А ти не се кахъри, поне сте пробвали
Синчето ще порасте и ако иска, ще се върне да живее и работи в България, щом там му харесва. Има такива случаи, родителите в чужбина, децата в България 
Много обича да се вози по българските междуградски пътища, защото се чувствал като на рали Определено в Англия този тип емоции му липсват, на мен пък точно това ми допада, че ги няма Затова казвам, нека всеки избира според това, къде се чувства най-добре А ти не се кахъри, поне сте пробвали
Синчето ще порасте и ако иска, ще се върне да живее и работи в България, щом там му харесва. Има такива случаи, родителите в чужбина, децата в България
Щастие, нека синът опита наяве за какво иде реч и тогава сам ще си прецени.
Ще види реално и "слънчевите плодове и зеленчуци", и "помощта на обществото" в трудни моменти, и последиците от хойкането на непълнолетни по заведенията, управляващи преди навършване на 18 години МПС, и карането с висока скорост, без колани и след алкохолно опиянение, и много други красоти ще види. А ползата от това, учителят да си мели, а учениците да зяпат и часът да приключи все едно всичко си е наред, а напред да върви куцо и сакато, грамотно и неграмотно, е просто безспорна май.
Божке, с брат ми си хортувахме, че у нас трябва просто на лица, ненавършили 30 години, да не се позволява да се качват на автомобил, който вдига над 50 км/ч, т.е. специални автомобили трябват за такива, понеже нито самоконтрол, нито контрол е налице. Повярвайте ми, знам за какво говоря, всеки ден ги виждам резултатите, за моя и всеобща жалост.
Ще види реално и "слънчевите плодове и зеленчуци", и "помощта на обществото" в трудни моменти, и последиците от хойкането на непълнолетни по заведенията, управляващи преди навършване на 18 години МПС, и карането с висока скорост, без колани и след алкохолно опиянение, и много други красоти ще види. А ползата от това, учителят да си мели, а учениците да зяпат и часът да приключи все едно всичко си е наред, а напред да върви куцо и сакато, грамотно и неграмотно, е просто безспорна май.
Божке, с брат ми си хортувахме, че у нас трябва просто на лица, ненавършили 30 години, да не се позволява да се качват на автомобил, който вдига над 50 км/ч, т.е. специални автомобили трябват за такива, понеже нито самоконтрол, нито контрол е налице. Повярвайте ми, знам за какво говоря, всеки ден ги виждам резултатите, за моя и всеобща жалост.
Аз ще ти отговоря какво мисли 17 годишния ми син живял през по голямата част от живота си в Англия.
Предпочита българското училище където учителката преподава урока независимо колко човека в класа слушат.Който иска да научи нещо има шанс.Тук учителите не преподават ако всички ученици не внимават.Нито учителката,нито училището го интересува,че ти си слушал и заради другите не си могъл да вземеш необходимите точки за да продължиш напред.
В България децата на 14-15-16 год излизат сами или с приятели,ходят на кафе,обсъждат техните си проблеми-тук,до 16 год в повчето случеи все още майка им ги кара с колата до дома на приятел където ще останат да играят (най чето на компютъра или може би в градината на къщата) с приспиване.Радват се,че ще имат възможност да не лягат до "малките часове".
В България хората живеят в по затворено общество и си помагат.Процентно са по малко децата които не се интересуват от родителите си и родители които не се интересуват от децата си.
Възможността да ядеш слънчеви плодове и зеленчуци през по голямата част от годината.
И какво сега? Ние,които мислехме,че правим добро за децата се оказа,че сме виновни,че сме ги лишили от много неща които той отчита като по ценни.Казва ни -губят ми се последните години от детството.
Предпочита българското училище където учителката преподава урока независимо колко човека в класа слушат.Който иска да научи нещо има шанс.Тук учителите не преподават ако всички ученици не внимават.Нито учителката,нито училището го интересува,че ти си слушал и заради другите не си могъл да вземеш необходимите точки за да продължиш напред.
В България децата на 14-15-16 год излизат сами или с приятели,ходят на кафе,обсъждат техните си проблеми-тук,до 16 год в повчето случеи все още майка им ги кара с колата до дома на приятел където ще останат да играят (най чето на компютъра или може би в градината на къщата) с приспиване.Радват се,че ще имат възможност да не лягат до "малките часове".
В България хората живеят в по затворено общество и си помагат.Процентно са по малко децата които не се интересуват от родителите си и родители които не се интересуват от децата си.
Възможността да ядеш слънчеви плодове и зеленчуци през по голямата част от годината.
И какво сега? Ние,които мислехме,че правим добро за децата се оказа,че сме виновни,че сме ги лишили от много неща които той отчита като по ценни.Казва ни -губят ми се последните години от детството.
- аз само ще си кажа мнението.1. Дори и учителката да си преподаде урока, детето ти нищо няма да чуе и разбере, ако останалите не слушат, а и тя изобщо не е мотивирана да надвиква 20 души, за има-няма 300-400 лв.. (по темата може още мноооого да се говори)
2. Не виждам нищо лошо да те закара майка ти, или баща ти до някъде, а по отношение на излизането по заведения, то в повечето случаи за 16-17 г. е в нарушение на всички правила. Не знам за коя час на Англия говориш, но аз имам впечатления от Лондон, както и детето ми беше там в един колеж за известно време - излизат заедно навън и много добре си прекарват младежите.
3. Не мисля, че хората си помагат в Бг повече, отколкото в чужбина - можеш да разчиташ на семейството за помощ - поне в Сф всеки е толкова зает, че е нахално да очакваш помощ (пак да уточня, че не разбрах за каква помощ говориш, аз имам предвид в най-общия смисъл).
4. За слънчевите плодове и зеленчуци - убедена съм, че в Англия продуктите се предлагат с много по-добър контрол и в много по-голям асортимент.
По отношение на мнението на сина ти, че сте го лишили от ценни неща - предлагам съпоставка на шансовете (образование, кариера, социални придобивки, здравеопазване и т.н.) на едно дете от съпоставимо градче на това, в което вие живеете в България и на твоето дете. Интересно ми е мнението му.
Е, някой заблуди сте пропуснали
Близките отношения в семейството например, не че и тук не навлиза тотално безхаберие - мъкна те по училища и уроци, купувам ти всичко, значи съм добър родител....слънчевите зарзавати - те са със слънце и никой контрол не може да го замени. Който не е ял красиви, калибрирани, лъснати, контролирани и безвкусни ала-пластмасови домати, краставици и т.н може да не ми вярва. Между другото започнете да пазарите в България в голяма верига за храни зеленчуците и вкуса може да започне да заприличва на онзи бленувания...
Хазартно е и да се сравня някое градче с Лондон, Париж или Залцбург. Макар, че ако нещо мен ме ядосва, то е че София не издържа на сравнение с някои Европейски селца... успокоявам, се че поне не живея в София.
Близките отношения в семейството например, не че и тук не навлиза тотално безхаберие - мъкна те по училища и уроци, купувам ти всичко, значи съм добър родител....слънчевите зарзавати - те са със слънце и никой контрол не може да го замени. Който не е ял красиви, калибрирани, лъснати, контролирани и безвкусни ала-пластмасови домати, краставици и т.н може да не ми вярва. Между другото започнете да пазарите в България в голяма верига за храни зеленчуците и вкуса може да започне да заприличва на онзи бленувания...
Хазартно е и да се сравня някое градче с Лондон, Париж или Залцбург. Макар, че ако нещо мен ме ядосва, то е че София не издържа на сравнение с някои Европейски селца... успокоявам, се че поне не живея в София.
За съжаление, по-ясно от това ще ми е трудно да обясня, че къде стои семеството в живота на човек, какво има в зарзаватите и кое с кое се сравнява също има значение.
Виж, за желанието ти да разбереш деца имам ли, колко и на каква възраст разбрах
/както и че не четеш наред/.
Надявам се и ти да си разбрала, че ако исках да отговоря, щях да го направя.
Обясних вече, че ако намирам дадена алтернатива за добра, щях да я последвам сама и че отхвърлих идята да емигрирам когато детето ми стана на 1 година.
Виж, за желанието ти да разбереш деца имам ли, колко и на каква възраст разбрах
/както и че не четеш наред/.Надявам се и ти да си разбрала, че ако исках да отговоря, щях да го направя.
Обясних вече, че ако намирам дадена алтернатива за добра, щях да я последвам сама и че отхвърлих идята да емигрирам когато детето ми стана на 1 година.
За съжаление, по-ясно от това ще ми е трудно да обясня, че къде стои семеството в живота на човек, какво има в зарзаватите и кое с кое се сравнява също има значение.
Виж, за желанието ти да разбереш деца имам ли, колко и на каква възраст разбрах /както и че не четеш наред/.
Надявам се и ти да си разбрала, че ако исках да отговоря, щях да го направя.
Обясних вече, че ако намирам дадена алтернатива за добра, щях да я последвам сама и че отхвърлих идята да емигрирам когато детето ми стана на 1 година.
Виж, за желанието ти да разбереш деца имам ли, колко и на каква възраст разбрах
/както и че не четеш наред/.Надявам се и ти да си разбрала, че ако исках да отговоря, щях да го направя.
Обясних вече, че ако намирам дадена алтернатива за добра, щях да я последвам сама и че отхвърлих идята да емигрирам когато детето ми стана на 1 година.
2. Ех, как ме отряза в желанието ми да разбера за децата ти
Мненията на майки с малки деца за мен са не-добре премислени на този етап.Чета всичко, но може да ми е убегно инфо от безинтересни(за мен) постове.
3. Оценката за една алтернатива е пряко свързана с момента на оценяване, в този смисъл за мен е нямало такъв шанс/алтернатива в подобен момент. Това не е оправдание, че не ми стиска да емигрирам
Кое е успокоението, че не живееш в София?
(в смисъл, може бе знаеш нещо, за което трябва да се тревожа, живеейки в Сф)
X
Реклама