Ще насърчите ли детето си да емигрира?

 Да добавя за образованието / висшето/ в България. Снощи бяхме на гости на наши близки ,,които имат  първокурсничка в Техническия университет в София. Нещата , които ми разказа за преподавателите, начина на преподаване и вземането на изпити , тотално ме убеди ,че мнението ми по темата е абсолютно правилно!
 За здравеопазването - няма да коментирам. Всички си знаем за какво става въпрос  .

Ще ги насърчвам да пътуват много по света, но да емигрират- само ако животът им тук е в пряка опасност.

Хм, това се случва по- често, от колкото си мислим: в града голяма част от народонаселението кара, като че ли обяздва мустанги на уестърн, и това даже по пешеходната. Детето минава през нея за училище. След нея следват стълби, много на брой и стръмни, никой не ги чисти от снега, няма перила, за които да се държи. По път за училището минава близо покрай три строежа на блокове- нито един не е опасан с обезопасителни ленти. Изгледах ги за една година- от 3- метрови ями, пълни с железа, измамно покрити в кал отгоре, до покрив с наковани дъски. Пътьом минава покрай единични самотни единаци или глутници. Обаждам се в общината- общо взето ги прибират, но за 1-2 седмици се появяват наследниците им. Има още много ежедневни примери, с които толкова сме "навикнали", че дори забравяме за потенциалната опасност, която представляват. А децата растат, не са в ДГ и ние не сме неотлъчно до тях.

Не, нямах предвид тези ежедневни опасности, които дебнат навсякъде.

Разбрах те, но доста от тях не са налице по редица държави в света, просто са недопустими, а си съставляват една съвсем реална опасност. Съпругът ми разказва, как в единия Кипър глобяват за превозване на незакрит и неукрепен товар и не позволяват на возилото да се разтакава в такъв вид из пътищата, както и че се глобява за необезопасена дупка от 1 куб. м. Тук зеят основи на сграда...
Както и да е, мисля, стана ясно.

Тези ежедневни опасности са част от нашия живот и имат голямо значение за качеството на живота ни. Принуждават ни да търсим не особено ефективни начини да се справяме с тях и да си губим времето. Например, аз съм принудена да си водя и посрещам децата от училище, защото и на двете големи кръстовища, където пресичаме уж има светофари, но има и прекалено много безразсъдни шофьори, които са реална опасност за децата ми. Да, някои от съучениците им се прибират сами, но само родителите си знаят как се справят с риска във всеки момент някоя кола да блъсне децата им, да ги нахапят кучета или да им падне нещо на главите. А, и дупките по тротоарите, които сега са замаскирани от снега.

ДА ДА ДА ДА ДА  и пак да! Няма какво да прави тук в мизерията и да го командват неграмотни, тъпи комплексари!

моето дете вече беше "емигрант". сега казва, че никога няма да се махне от българия, защото тук е най-хубаво. явно децата не се интересуват изобщо от "уредено" в битов смисъл общество, спокойствие, красиво училище и т.н. за тях е по-важен емоционалният план на нещата. не бих я насърчавала да емигрира, ако поиска- няма да я спирам. каквото и да реши- аз съм й майка и ще застана зад гърба й, ще помогна с каквото мога. тя поне няма да има илюзиите, че някъде "навън" всичко е прекрасно, а тук- отвратително, защото има вече опит с емигрантския живот. на мен също ми омръзна да скитам по света. може би наистина нещата се виждат с едни очи, когато си на 18г, а с други- когато си на 33г. естествено, ще я насърчавам да учи езици, да се образова, но не с мисълта, че след това може да се "пласира" някъде другаде. образованието е важно и в българия. а битовите проблеми, лошите пътища, опасността по улиците, дрогата, насилието съществуват навсякъде- да не гледаме с розови очила към другите държави.... 

Абсолютно си права.

не бих им се месила... както и на мен не са ми се месили.
Аз не бих могла да вирея в чужбина, ако ще палат със 100 прислужника да имам.
Оставям те да решат. А днешните деца са достатъчно образовани и информирани, че да разберат и от тук, какво е навън.
Бих била радостна да са си покрай мен цял живот. Бих била благословена дори, ако това се случи.

Isa - не си попаднала на когото трябва, въпреки купищата д-ри. Пък явно и връзчица си нямала...

Прочетох всички мнения, но нищо не може да ме убеди, че в нашата родина има дори лъч надежда да се случи нещо позитивно .Мъчно ми е, защото помня времето, в което нещата се случваха за добро, всичко се правеше, за да е удобно за хората.Наистина по света има всичко - и лошото и хубавото, но продължавам да се притеснявам, че тук елементарни неща, които могат да подобрят качеството  на живот са немислими за хората в нужда...че елементарното лечение е лукс и съвсем не съм съгласна, че в БГ ще ти е по-евтино, още по-малко качествено лечението.Може да имаме специалисти, но нямаме база - на светлинни години сме от държавите, с които имахме близък стандарт...
Аз съм само/на цели 35 години и вече видях, че това, което имахме се руши, че леля ми не получи нужното(възможното)лечение и почина от рак без време и сравнявам до какво има достъп братовчедка ми със същото заболяване, но във Франция...вече 3та година се бъхтаме по инстанции и съдилища, за да освободим самонастанил се в жилището на баща ми, който е инвалид 1ва група с придружител вече 10 години, защото го бяха пребили и го бяха накарали да си замени ап. в центъра за смешка в покрайнините на града...не мислете, че не се борихме със зъби и нокти в съда...нито парите, нито времето ни стигнаха и се отказахме, но пък докато сме се борили в "новият"ап. се е настанил един човек и няма изваждане ви казвам.
Стоя си у дома и никой не ми плаща, че си гледам децата и реално не мога да тръгна на работа, ако искам да са гледани както трябва - защото големия учи половин ден и няма място в занималнята, малкия ходи на градина, но боледува, защото хората си пускат болни децата, че никой няма да ги търпи да си ги гледат и да ходят на работа кагато имат възможност.
Не, че се оплаквам, но ако не дай Боже се случи нещо със съпруга ми - ние не можем да живеем.
От време на време изпитвам ужас, от време на време гняв, моля се горещо само да сме здрави...понякога съм благодарна, че не съм се родила в Индия например в някоя сламена къщурка, но пък не мога да забравя, че имахме много като държава, като народ, а сега всичко се граби и никой не хае за хората...Мога да се примиря с по-скромен живот, но да виждам, че всички полагат усилия и се прави наистина нещо, а не да ме изцеждат като гъба - енергото, парното, данъците, дупките по улиците чупят колата ми, лъжат ме, че ям сирене или давам мляко на децата си.Тук успешният бизнес както казва Слави Трифонов е когато прецакаш някого.А нас ни прецакват с повод и без повод...
Аз също вече не бих могла да живея в чужбина - късно осъзнаваш кои са истинските проблеми, но именно за това бих насърчила децата си да бягат от тук - за да не стане късно и за тях!

разбирам те, за много неща си права 
но това горното не се определя изобщо от държавата, в която живееш

познати американци казват това за САЩ, но допълват- и да не те хванат 

 Боби1973 -защо така черногледо.Погледни и от хубавата страна на нещата.Живота не е само здравеопазване и образование.Живота е и приятели,емоции,история....
По твоята логика хората от много страни в азия и Африка отдавна да са напуснали родината си, за да могат да получан нужното им здравеопазване.
Дайте малко повече патриотизъм.Ако всички млади избягат ще се загубим като нация.Нима на никой не му пука от този факт.

Това не е проблем на държавата, а твой личен. И в чужбина майките си гледат децата, чака се по 1-2 години за детска ясла/градина, понякога като се получи място то е половин ден, или 3 дни в седмицата. Майчинството в Германия е 1 год-платеното. И не на последно място цените са 20 пъти по-високи от българските, за 40 лв на месец в Бг децата се отглеждат без пари. В държавна институция тук се плащат 60евро за храна на месец , такса отглеждане е средбо 150-200 евро.
Не знам дали имаш представа, колко болни ходят децата в детските в чужбина- и с 40°Т ги пускат, и това не са изключения.
Освен че гледат малките, майките учат следобед по 2-3 часа с по-големите си деца, за да могат да допредадат материала който учителката не е предала, а ще иска да се знае.

За здравеопазване, аз лично съм водила детето специално в Бг на прегледи, защото тук никой не е могъл да реши проблема.
Но пък имат сфери където са на светлинни години от бг лекари. Всичко зависи от човека. Има добри и некадърни, като навсякъде.

А дали ще го насърчавам за други държави, той израстна в Германия и вече прави много добре разлика между двете държави, много сравнява, прави му впечатление мръсотията и кучетата в София. Но от друга страна знае че там са му роднините, баби, дядовци и иска да стои там също. Децата повече му харесват в Бг.
Бих го насърчила да  учи в добър университет в чужбина. А къде ще живее да преценява сам.

Но е факт че има хора които могат да живеят в чужбина,  и такива които  не могат.