Ще насърчите ли детето си да емигрира?

     Насърчавам децата си да учат,за да могат да работят,да бъдат активни граждани,да се борят за правата си и изпълняват задълженията си.

Определено - "ДА", но все пак те сами ще решат. Болезнено е за родителите, но все пак гледаме всичко да е за доброто на детето, ако те го искат ние ще ги подкрепим!

След като аз не събрах куража да го направя преди години...Нека детето ми има право на избор. За съжаление не виждам нещата в милата ни татковина да вървят на добре.

Почувствах се ангажирана да отговоря пак  :
Да, в другите държави никой не отглежда децата на хората, но за родителите не е проблем само бащата да работи, за да поддържа стандарта...Но това ми "оплакване" е в сферата на пожеланията - щом мога да си го позволя...то ми идва като черешката на тортата

Права си, но само ако живота ти не зависи от здравеопазването.Представи си как ще протече живота ти, ако не дай Боже седнеш в инвалиден стол или се окаже, че любим човек има болест,която се лекува лесно, но ти трябва да събереш сума за 2 апартамента...
А относно нацията - ако е дошло времето да си ходим - да си ходим.Пука ми от това, но се оказа, че аз като си останах тук в името на нацията никой не спечели нищо хубаво(не визирам управници и картелни фирми, които ми взимат последните стотинки или умирГат за гласа ми през 4 години).Не мисля, че ако останат и децата ми ще се случи нещо различно.

кавказка пленница, личи си, че не живееш тук... Съгласна съм с теб, че е мой проблем как ще си отглеждам детето, но ми се ще това да е мой избор, а не да съм принудена да го направя.Глобално погледнато нещата могат да се обсъждат принципно, но малките подробностите, ежедневните затруднениня, дават съвсем различен принцип на прилаганена на привидно правилните решения...
Но проблема със здравето за мен си остава основен, останалото както казах и в предните си постове може да се разглежда като въпрос на избор.
Като допълнение към основния ми проблем или на второ място, ако правим класация и степенуване е факта, че тук не се спазват правила и никой не следи за тяхното спазване - оставени сме на самотек, да се оправяме по комшийски, но в името на интересите на топлофикация например.Много ме дразни, че никоя институция не ми подава ръка(навреме или поне адекватно), когато имам нужда, но е много изпълнителна и бърза, ако не играя по правилата и трябва да ме санкционират.
Прекалих с писането вече и накрая искам да ви кажа, че всъщност аз съм непоправим оптимист, за мен радостите в живота са малките неща, имам нужда от съвсем малко, за да съм щастлива, но реализма е съвсем друго нещо и ако искам за децата си по-добър и най-важното по-спокоен живот  ще ги подкрепя да живеят навън.Света вече е едно голяма село.
Извинявам се и за очеизваждащото си присъствие, драснах си клечката и не се спрях...
Пожелавам на всички здраве и дълъг живот в обкръжението на хората, които обичате!

Боби1973, в повечето случай с едната заплата на мъжа не се решават нещата. И не знам дали ще се съгласиш с мен, но е хубаво за жената да работи. Поне аз съм така, мога в къщи да издържа мах. 1 год.

Ежедневни затруднения има навсякъде, те не са само в Бг, просто в другите държави са по-завоалирани, и ги приемаш такива каквито са защото си длъжен да го правиш.
Същото се отнася и за здравеопазването.

Съгласна съм, естествено!
Не живея с мисълта, че извън БГ е друг свят...оставам с впечатление обаче, че тук нямаш възможност да си решаваш проблемите - някакси затъваш във въртележка.Не зная дали ясно се изразявам(аз нали си зная за какво говоря ).
До сега бях в парка с децата и си мислех за дамата, която говореше за африканците и колко различно разсъждаваме с нея - ако попадне тук африканец или пък стане чудо и африканска държава успее да се докара до нашето дередже, колко доволни ще са хората и!Но те ще са доволни, защото държавата е постигнала някакъв прогрес ...А ние не само, че не вървим напред, а дори се връщаме назад - в БГ нищо не се строи(освен блокове), не се правят дори пътища, нямаме апаратура в болниците и никой дори не подменя старата амортизирана техника.Болницата до нас, която има едно от най-големите неврологични отделения в страната няма скенер(всъщност има развален и нямат пари да го оправят).Имах шанса да полежа малко там и когато се наложи да ми направят снимка на скенер, ме качиха в линейка заедно с още една жена с инсулт, която беше парализирана и такива хора изобщо не бива да се мърдат в първите дни след удара...та натовариха ни, минахме през цяла София в трафика, подскачахме вътре - тя на леглото овързана, аз подкрепяйки се с ръце и крака където успея - и след няколко часа ни снимаха - какво да ти кажа още.С малкия бяхме в Пирогов да му вадят заседнала монета от стомаха и от балкона на стаята гледах как в дъжда разкарваха хора в инвалидни колички и вързани за легла покрити с найлони и одеала през целия двор, защото в цялата болница вече имало само един апарат за някакво си изследване и няма как по друг начин да стигнат до него.
Може би тук трябва да е момента да съм благодарна, че изобщо имаме нещо?Ами няма да съм доволна(но със сигурност благодарна), защото имаше време когато всяко отделение разполагаше с всичко необходимо.Сега всичко се е разпаднало, развалило и пр. и хората се опитваме да оцеляваме някакси с каквото е останало.Перспективата ме притеснява, а не това, че ще ме навали дъжда и ще ме карат през девет болници в десета и по пътя ако не се гътна - ще ме изследват.За такива неща се притеснявам...
Вярно е, че в София има и обзаведени с всичко болници, но е факт, че те не поддържат договори със здравната каса, защото касата не може да им плаща адекватно и хората изобщо не се занимават с нея.Но цените там са буквално непосилни.Ако ти се наложи едно изследване или просто преглед - ще се напънеш, ще събереш пари и ще си го позволиш, но ако ти се наложи лечение - абсурд!
И - София не е България!
Лошо е, че в БГ всичко до най-елементарното е борба.Аз разбирам, че има проблеми и спънки на всякъде, че човек трябва да полага усилия, за да живее добре, но тук вече граничи с истерия.Искам да го спестя на децата си - да ходят да се стараят на място, където усилията ще са адекватни на резултата.И ще имат поне елементарна сигурност.Искам това за тях, защото има хора по света, които го постигат, а ако ние имахме повече акъл, късмет или каквото там се оказа, че ни липсва като народ, щяхме да го имаме - както държавите, с които бяхме на едно ниво.Пък африканците да заповядат тук!

Малко са щастливите успели Българи извън България.И една голяма част са женени или омъжени за чужденци от съответната държава.Защо си мислите,че един Българин като отиде на запад и ще го посрещнат с отворени обятия/пък било то и от престижен университет/Навсякъде има борба ,а за чужденеца тя е още по голяма , защото трябва първо с местните да се пребори.

С това съждение всъщност нищо не казваш... Просто не е ясно какво разбираш под щастливи и какво под успели? Равнозначно ли е да си щастлив на това да си успял? А ако не си успял - не може ли да си щастлив? 
А колко са щастливите и успели българи в България? 

А като си болен и необразован, па така може да си щастлив, че и успял - думи нямам. 

Независимият депутат Владимир Кузов получи окончателна условна присъда по делото за хомосексуален контакт с малолетен, съобщиха от Върховния касационен съд.На делото народният представител протестира, че не са уточнени времето и мястото на деянието. Кузов твърди, че Николай Кирилов, обвинил го в педофилия, не би могъл по физиологични причини да бъде активна страна, тъй като мъжете под 14-годишна възраст не могат да получат ерекция, а той бил на 13 години.
Схемите за източване на ДДС, ръководени от Мария Мургина и близките до нея в НАП - Според разследващите, освен че са източвали ДДС, Мургина и някои от заместниците й са оказвали натиск върху фирми като са ги подлагали на постоянни данъчни ревизии и проверки. По този начин те се опитвали да убедят бизнесмените да се включат в схемите за отклоняване на част от данъчните вземания. Най-често се прилагала формулата 40% от задълженията да влизат в хазната, а останалите 60 да се разделят между фирмата и висши данъчни чиновници.
Кузов сподели, че няма да го е срам да влезе в сградата на парламента.
От ДАНС дори направили опит да й устроят клопка с взимане на подкуп. Преди дни в кабинета й влязъл агент на родното ФБР, оборудван с микрофони и белязани банкноти
Висш магистрат от Върховната касационна прокуратура, който бил запознат с готвещата се акция обаче, я предупредил по телефона веднага да излезе от офиса си. Мургина се вслушала в съвета му. И по този начин задържането й било осуетено.
Дааа, ще насърча детето си да емигрира.
Държавата в която живеем отдавна е абдикирала от задълженията си. Ние плащаме данъци за да може политическата върхушка, възкачила се с яки мишци и лакти да граби ...
Освен, че политиците ни са некомпетентни, посредствени и прости, в наглостта си са стигнали до там, че да се считат за недосегаеми и богоизбрани.
Годините на т.нар преход се оказаха безкрайни, а търпението и толеранса ни се превърнаха в овчедушие и безразличие.
Какви са предпоставките една държава да се нарече ДЪРЖАВА:
Армия, полиция и вътрешен ред, защита на гражданите и техните права.
Какво става тук? Педофили ни управляват, гласуват закони /вкл. закони за защита правата на децата/, шефката на агенцията по приходите създава схеми за източване на ДДС...
Като погледна сайта на Народното събрание виждам, че 90% от настоящите депутати са били членове и на предишното народно събрание и на по-предишното ... общо взето системата така се е смазала, че политическата върхушка е взела един вид държавата под аренда... Все по-често по медийте излиза твърдението, че у нас вече мафията си има държава...
Аз съм загубила търпение и ще насърча децата си да емигрират в държава с точни и ясни правила, където ако министър, политик или публична личност сгрешат ... имат доблестта да си подадат оставката за да може някой по-компетентен или доблестен да продължи...

Не, няма. Харесвам живота си тук. Интересен и успешен.
Децата също го харесват, засега.  Получават добро образование. Без лишения, с перспективи. Пътуваме когато решим, където решим. Светът е пред тях, трябва ли да напуснат дома си, за да го опознаят?
Никого не бих спряла обаче, ако тръгне нанякъде. Живота си е негов.
Не се знае и мен дали няма да ме отнесе вятъра на стари години да си топля кокалите на по- топличко  Правото на свободен избор е ненакърнимо в моето семейство.

Действително ли мислиш, че в "цивилизованите" държави не се случват подобни неща  . Какви ли са били заглавията в австрийската преса след като откриха критата 20 години жена от баща и. Или в американската след като се разбра, че в католическата църква има педофили. Или в италианската след като Берлускони си прие закон според който нямат право да го съдят или в гръцката след поредния скандал за нерегламентирано подслушване на журналисти и т.н. и т.н.
Да не мислиш, че само в България се случват подобни неща?

По темата - мнението ми съвпада с това на Иса. Моята работа е да им дам възпитание и достъп до образование, а живота си е техен. Дали ще го живеят тук или по широкия сват си е тяхна работа. Не смятам да сбъдвам неосъществените си амбиции и мечти на техен гръб.

Злото не извира от България - но ако по света тези неща са прецеденти или изключения, за жалост тук са практика:

Да успееш в живота не значи непременно да си богат или добре образован.Да успееш значи така да наредиш живота си,че да си щастлив от този факт.

Естествено,че убийства ,изнасилвания и всякакви престъпления има навсякъде по света./Само преди няколко дена един луд уби няколко деца в детска ясла./
Политиците и олигарсите навсякъде са едни и същи и си гледат преди всичко собствените интереси./Не си мислете,че в БГ са най прости и най-лакоми/
Всеки може да избира къде да живее.Аз искам да помогна на децата си да живеят добре тук в БГ, ако не успея тогава нека търсят щастието си другаде.Но умишлено да ги поддиквам да емигрират -никога

Навремето, преди повече от 10 години, един професор от СУ разказваше за разговор със своя студентка, която си била прегласила багажа да емигрира. Той й рекъл: "По- добре ли е хладилникът да е пълен, а душата да е празна?", а отговорът й бил: "По- добре е поне едното да е пълно."

Човек може да е щастлив на всякъде по света. Хора има навсякъде. Ако обаче няма притеснения за хляба и топлото поне, му е по- леко на душата и контактите му са по- ведри, нормални, обсъждат се теми, далеч по- различни от пари и покупки.

Така е, Джуди. И на мен ми прави впечатление като общувам с чужденци, че те просто имат спокойствието за елементарните неща. Може да не са с големите кариери или големите заплати, но не умират от ужас каква ще им е сметката за парното и дали сиренето е от мляко. Виждам разликата между младите хора-студенти българи и чужденци (защото аз съм по-голяма). Нашите младежи са по-амбициозни, но някак болезнено амбициозни, защото искат всичко сами да правят и са някак по-неуверени, въпреки че знаят по два чужди езика и работят много. Колегите им чужденци (европейци) карат по-спокойно, дори не се притесняват, че знаят само един прост английски допълнително (и то не много добре) и не се притесняват изобщо накъде и как ще върви кариерата им и дали ще си намерят работа.