моля ви бъдете 4естни

Дидета, вземи таткото с тебе за спокйствие, да не те е страх сама. Нашият татко беше с мен, и си приказвахме дори танцувахме, бяха пуснали радио, но не помня каква беше песента. Е, то беше някакво подобие на танц. Аз му висях на врата, а той ме люлееше, защото ми се плетяха краката...
Много мина, малко остана, да не забравиш да разкажеш после.

leleeeeeee kak da vzema tatakoto ta toi 6te polu4i udar i zanego 6te trqbva ekip :crazyeyes:mn e spe4en

dideta90 ,как си днес?Има ли индикации бебо да се появява
На преглед ще ходиш ли?То ти писа ,че може термина да не е точен ,ама от 16.02 минаха дни.
Няма ли да ти слушат  тоновете на бебо и т.н

Едва ли един разказ пълен с ужасии ще те накара да се почувстваш по-добре и да отидеш спокойна в болницата.По-добре чети за смешната част от раждането отколкото да се самонавиваш,колко ще е зле

Истината е, че наистина раждането е трудно и болезнено, на мен ми беше много смешно в началото преди да започне същинската част, ама после да видиш как ми замръзна усмивката и какво викане падна Като раждала и по двата начина  мога да кажа че нито едното, нито другото е лесно При секциото поне си спестих викането, но не и болката след операцията

еми няма признаци скоро да раждам бях на лекар тонове не слу6ат ама каза 4е имам 1см ракритие което ни6то не ми говори апак ве4е се настроих 4е квото и да ми предстои трябва да го изтарпя както забравих за болката при прегледа така 6те забравя и раждането

Аз няма да ти разказвам за своето раждане, нищо особено, няма много ужаси, нито пък е било прекрасно изживяване, но мисля че се досещам какво искаш да знаеш. Докато бях бременна постоянно досаждах на родилите ми приятелки, на сестра ми, на майка ми и все ги разпитвах: Ама кажи честно боли ли ? На това ми напомня и това твое питане. Тогава всички ми казваха по скоро за мое успокоение: Не боли толкова много или ми казваха: Ми то като свърши раждането и всякаква болка изчезва. Не им вярвах и все си казвах, че ме лъжат за да не ме плашат. Виж сега какво мисля аз след като родих: Боли, при някои повече, при други по - малко, това което е сигурно обаче е, че като ти кажат: "Раждах 12 часа и много ме болеше!" това не значи 12 часа непрекъснати болки, болка има докато продължава контракцията - обикновено 40 - 50 секунди и после имаш почивка, която в началото е по - продължителна, после паузите между контракциите се скъсяват на 15 мин., 10 мин. 5 мин. и т.н. Това, което на мен много ми помогна беше да броя докато продължават контракциите и като стигна например до 30 и си казвам: " само още 10 секунди, колко са ще ги изтрая", не крещях, а просто броях. Това ми помогна страшно много да не се паникьосам и да съм спокойна, така имах и сили за напъните после. След раждането дори не се чувствах уморена. Раждането ми продължи 10 часа, от които имах болки общо около 3 часа. За тези 3 часа през 5 минути средно контракции са 36 броя контракции по 30 секунди средно = около 18 минути болка, като го сметнеш така не е толкова страшно нали ?   

Здравей!
Искаш всичко от ... до...
Първият път - започна да ме боли в 11 - тъпа болка - ниско долу - все едно ще ми идва. Ходих на лекции, пих кафе... прибрах се към 3 и едвам вървях. Нямаше никой - изчаках мъжо (тогава 97г. нямаше мобилни телефони), той се паникьоса - бях се подготвила - чантата, душ, обезкосмих се и тъкмо ще тръгваме, звъннах на моята близка и тя каза - в 19 ч. Тогава тръгнахме. Аз нямах идея какво точно ме чака - не ми бяха казали подробностите. Само казах на майка - ако нещо се случи с мен... ще гледате бебето - дори не знаех какво ще е. Отидохме, приеха ме, направиха ми клизма - не се наложи да м бръснат., докторката каза - 3 см, изгладена шийка - 12-12,30 ще роди и ме включиха на апарата за тоновете. Лежах, болеше - не ме отпускаше - само се усилваше болката. Чух как момичето раждаше в зругата стая и как охкаше, докато я шиеха. Към 21 дойде докторката и ме попита - защо не си със система - не искаш ли? А аз хабер си нямам и казвам - ами никой не ме е питал - сложиха ми. И съвсем се усилиха болките. Много болеше. Помня, че си казвах Боже Господи и се хващах за леглото отстрани. Имам бели петна от  болка. Дойде момента - отидохме в залата - там напъните не ги усетих - не болеше толкова - три напъна, докторката изтласка бебето и то излезе, усетих срязването, после пльокна нещо - плацентата. 1,25ч. женско, 3950г/50см - здраво, изплака и казаха, че ще бъде певица - хубав и силен глас! Едвам гледах, зашиха ме, сложиха ми торбичките, преместиха ме на подвижното легло и заспах - 2 часа сън (добре че не се случи нещо тогава - всички спяха). В 3,30-4 ме закараха на 4-ия етаж - чух едно бебе да плаче и попитах  -защо плаче, а санитарките - то е твоето...за него раждането е било по-мъчително. Едвам стигнах до леглото с помощ естествено и видях бебка -тя спеше. Възстанових се бързо - имах 3 конеца. Не знаех как преглеждат след раждането, но видях.

Вторият път - вече уж подготвена - знаех всичко, четох, минах маса прегледи... всичко трябваше да е нормално.
Терминът ми - условно определен - 8 юни. На 29 май получавам контракции - подготвителни, върнах се. На 31 май едвам ходя вече, но чакам. На 1 отивам. Докторката ме преглежда и казва - имаш статус - 2-3 см, почти изгладена шийка - ако не сега, довечера или най-късно утре. Аз исках упойка и сега беше момента. Влязох с усмивка, мъжо ме целуна, дъщеря ми не беше в града и не знаеше. Майка също.
Приеха ме - една ужасна акушерка каза че според нея ми няма нищо, но имаше опасност да не преносвам. Почна да ми прави клизма - трудно, каза че ако съм и на изпит ще се провали. Направи я. После ми спукаха водите и ме включиха на система. Поставиха ми епидуралната - не болеше. Питах - нали става за секцио? - Да. После беше песен - лежа, чувам бебо, говорим си, не боли. Ама разкритието не става бързо - нали са минали години.... едната акушерка им казва "Като ти гледам корема ми става лошо", а аз - няма да мога да го родя - тя "не мисли така". Дойде момента с напъните. Заболя ме. Много ме болеше. От епидуралната не усетих контракции, но напъни... да ама бебето трудно се придвижва - докторката бърка и проверява - много трудно напредва. Имало твърда глава. Аз витамини не съм пила. Преместиха ме в залата. Повече от половин час напъване, натискаха ме много - двама с лакти, нямах въздух, поливаха ме с вода, даваха ми кислород. Не ще  бебо да излезе и това е - казват ми - ще ти сложим форцепс. "Затворете вратата да не се плаши жената оттатък" . Мислех, че ще умрем. А аз - немога повече искам секцио... много се изплаших, мислех си - ще ме натрошат, бебето ще потрошат в мен. Напъвах, напъвах и в един момент всички се отдръпнаха от мен - тогава съвсем загубих ума и дума - направиха ми проба за АБ, събрха ми краката и ме преместиха на носилката. В асансьора ми сложиха новата доза упойка, бебо напъваше - това бяха най-кошмарните минути. Нямаше време да ми сменят нощницата, разкъсаха моята, поставха апаратите, говореха ми - усещам ли или не... сложиха паравана и дърпаха - дърпаха и то не излиза. После го извадиха някак, ноне го видях, не го чух, не ми казаха нищичко и чаках... чувах ги как немогат да приберат матката - тече ли окситоцина... добре че съм нямала сланинки и т.н. , чух го - плачеше и след малко Шефката на отделението (бяха 4 доктори, 2 анестезиоложки и т.н.) ми каза - "Виж кой идва" поглеждам - моето момченце - повито, с голяма коса, с прехапана устничка, със събрани очички, сиво-син поглед... точно като дъщеря ми и му казвам "Здравей бе мишок! (нали беше годината на плъха), а те - какъв мишок - нали го виждаш колко е голям. И започнаха да се стичат сълзи по очите ми - едвам дишах - той беше жив, беше добре. А докторката - не плачи - виж доктора колко е хубав - и твоя син ще е толкова голям и хубав. Продължаваха да ме шият. Дойде сестрата и каза 4,550, докторката - трето ти забранявам - то ще е 5,5 кг, аз питам колко е висок - а тя - забравих... та ходи пак и пак дойде и 53 см. Огромно бебе. Операцията свърши - преместиха ме в реанимация, започнах да се обаждам.... не мигнах цялата нощ. Исках да разбера дали той е добре.
Възстановяването беше много тежко. Много болеше. Докторката каза, че такъв случай не е имала. Бебо беше с асфиксия, но той беше добре!
После се оказа че имам и счупен прешлен...

Незнам дали имаше друг начин... знам, че никога няма да забравя нито една подробност от тези моменти...

Желая ти успех!

Ето и моето раждане.
Един ден след термина ми,отиваме с майка ми на преглед,на обяд 12 часа,3 юли,върла жега,аз извървях поне 5 км,отиване,разходка и прибиране.Много вървях през цялата бременност,по-точно след 5-ия месец,до тогава бях на легло.Мъжа ми се шегуваше,че го било страх,да не  родя на пътя .Докторката,много добра,мисля че ми отлепи мехура,докато ме преглеждаше(мисля че така се казваше),и каза,че мисли че ще родя същия ден.Прибрахме се,около 3 часа,хапнах и си легнах да почивам.Започнаха съвсем леки,даже не и менструални болки.Така 2 часа.Мъжа ми се прибра в 5 следобяд.Тези болки не спираха и аз се обадих на лекарката.Тя каза да изпия 2 таблетки нош-па,ако не ми мине до половин час,да и се обадя пак.Изпих ги,и реших да си взема душ,нали може и да раждам.Влязох в банята,пуснах водата,и буквално изревах от болка.Това беше първата ми болезнена контракция.Не можах да се изкъпя,даже май не можах и да се поизмия.започна да ми капе кръв.Всяка следваща контракция беше на 1 минута!Мъжът ми се обади на лекарката и тя казала да отиваме.От първата,до последната контракции-на 1 минута.От къщи,до болницата,около 3-4 км.Веднага ме прегледаха,имах 5 см. разкритие!Бях си уговорила епидурална упойка и лекарката каза че отива да се обади на анедтезиолога.Изкарах 1 час в предродилно.Анестезиологът дойде 10 минути преди да започне самото раждане.Сложи ми упойка,но не усетих облекчение.Бяхме разговаряли преди това,и знаеше ,че съм с нисък праг на чувствителност,затова предполагам,беше сложил малко.но нямаше време за повече,главичката прорязваше.Понеже нямаше време за клизма,питаха ме дали съм ходила по голяма нужда същия ден-бях ходила.Добре,че се бях и почистила сама,че нямаше и за това време,бебето идваше,бързо,бързо.Преместиха ме в родилната зала.Напъване,напъване...Докторката постоянно проверяваше за пулса на бебето.По едно време каза-давайте,бързо,бяха се загубили тоновете  му, и започнаха да ми се отпускат отгоре,да излезе бебето,нямаше време,трябваше да излезе.И така,след 5-6 напъна,бебчо се появи!Веднага го изтеглиха-3830 гр.,52 см.Сложиха го на гърдите ми,но аз някакси,незнаех какво да правя(а бях мечтала за този момент милиони пъти),пък и си мислих,че му е студено,и помолих да го вземат и завият.Гледаше ме право в очите,още не мога да си го обясня!После ме шиха,доста.Донякъде упойката беше обезболила,но назад,към дупето,вече много си болеше и ми биха някаква упойка...Тресях се от студ,и ме завиха с 3 одеала.
За дните ,прекарани в болницата не ми се пише.Не беше приятно,никак.
Това е моето раждане-от първата контракция,до раждането-точно 2 часа!Първо бебе,на 30 години бях.Пожелавам на всеки такова кратко раждане.като циганките,така казаха акушеркитНо пък за сметка на това,бреминността ми беше КОШМАРНА,меко казано.Предпочитам да родя 3 пъти,но не и да съм бременна.Е няма как да стане,така че когато решим да си имаме още едно,ще ми се наложи да мина през всичко.Вече отдавна съм забравила колко много болеше при раждането,защото е кратко,но месеците гадене,не мога да забравя.
И все пак,ще се прежаля за още един такъв сладур.Заслужава си стократно!

За мен най-гадното от всичко си беше проверяването за разкритие. Това болеше повече от контракции. А самото раждане и напъването е супер, голям купон.

 Няма да се плашиш. Аз бях секцио, операцията ме болеше ужасно. Лежях си в стаята, треперех и си казвах "Това втори път няма да го направя"! Сега ако ме питаш, веднага се навивам, колкото по-скоро толкова по-добре. Всичко ужасно се забравя много бързо.

при мен най-интересното беше , че и двата пъти изпочетох всичко за момента на раждане,разпитвах и момичета , вече станали майки, а така и не разбрах какво представляват контракциите, хайде първия път ми се пукнаха водите в края на 8 -я месец и някак си трябваше всичко да става набързо_не че не се проточи 10 часа_,ама пък за втория уж спокойна вече,минала по този път,ама на пак некомпетентна излязох,на 18 .06 като ме започнаха едни болки в кръстта-тъпи и постоянни-та чак до 19.06 спряха към 20 часа-спомням си , защото почваше мач от световното и със съпруга ми се готвехме да го гледаме, а аз междувременно що литература изпочетох-то медицинска, форумска.............и навсякъде хората казват, че така почва раждането, ама трябва да премине болката към корема-при мен обаче в тази област нищо не се случва и така проспах и 19.06, а на 20.06 съм на редовната си консултация, след ехографа лекарката ми казва-я дай да те видя и вагинално...........абе момиче ами ти си с 6 см. разкритие-не го ли усети,ами аз, че усетих-усетих,ама те при мен тия процеси са все частен случай-анормални някак си , та така, а иначе на апарата в болницата ме учеха какво е контракция-ето ей сега имаш контракция,а аз с един нищо не рабираш полед-аха...ясно

моят съвет за по-бързо получаване на разкритие е да гледате юлиян вучков в нет-а, мисля, ч е и той допринесе за скорострелните резултати

Аз доколкото знам авторката е родила.Дано скоро разкаже за нейното от а до я 

 Е-е-е най-сетне да разбера каква е скритата цел на професора!