Оцветява в черно

Не знам много точно какво означава, освен проблеми в общуването и нещо, което гнети детето. Но поне при мен не се оказа нищо такова.
Т.е. като малка обичах страшно много комбинацията червено-черно. Почти всичко, което рисувах и оцветявах беше в тези цветове.
Не страдам от личностни проблеми.
Ако наистина те притеснява говори с психолог.
 

Големият ми син обожава черното и аз много се притеснявах по едно време, опитвах се да провеждам разговори с него / психолог съм/, но не открих нищо тревожно  , на един мой въпрос, когато беше оцветил едно дете цялото в черно защо с този цвят, той ми отговори - Ами мамо аз рисувам циганче  .

Точно това искам да попитам - има ли и други признаци, за това, че нещо тревожно се случва в тая малка главица или това е достатъчно  Иначе е страхотно, слънчево дете - само пее, чурулика в къщи...

Според мен ,само по себе си ,ако е само това ,че оцветява в черно не е проблем. Виж ,ако има и други неща...?!

И аз не смятам, че само оцветяването в черно може да говори за проблем. Синът ми оцетява най-вече с черно и тъмни цветове. Онзи ден оцвети слънцето в черно. На въпроса защо каза, че с "жълтото не се пишело хубаво". Може би просто по-светлите тонове им бледнеят. Иначе и той на компютъра оцветява всичко точно както си трябва.
Може би му трябват нови моливи 

И моята иначе жизнерадостна дъщеря имаше един период, в който силно залиташе към черно и кафяво, но като че ли напоследък започна да използва и другите цветове.

Мине се не мине и пак такава тема  Какво се стряскате толкова - черното не е цвета на смърт, болести и проблеми, нито децата го идентифицират с подобни неща


Това откъде го знаеш или прочете? 

Рисуването с черно не означава нищо друго, освен че на детето му се рисува с черно Много изводи могат да се направят от детските рисунки, но от размера на фигурите, разположението им и др. Черното си е цвят като всички останали. Или поне аз доколкото знам.

На всичко отгоре контрастира прекрасно на белия лист. 

И моят син не обича да прави шарени рисунки. Ползва 1-2 цвята.  И аз съм се питала какво ли ще рече това.
 Но това само по себе си не е тревожно. Има си явно значение, но трябва да се вземат в предвид и много други фактори. За мен си е скучно, падам си по шареното.
---------
Това с цветовете са използвани похвати в Психологията. Много е важно какви цветове ще ползва детето за да оцвети скица на човек например. Всеки цвят си означаваше нещо за определена част. Това от бегли спомени от лекции. Ама то  кога беше - миналия век

Прочетох го.
Защо с този заядлив, вечно знаещ и нетърпящ мнение различно от твоето тон се обръщаш винаги към мен?

 

Франческа, мисля, че е станало някакво недоразумение. Просто попитах, какво лошо съм казала? И как разбра, че тонът ми е заядлив, след като пиша  Но ще пиша на лични, да не спамим из темата 

  И сина ми оцветяваше всичко в черно като беше 3-4 годишен. даже и на компютъра като оцветяваше се получаваше черен екран. Не съм го водила по лекари и не съм се опитвала да го карам да рисува с други цветове. След време сам започна да рисува с много цветове, даже с прекалено много- човечетата бяха с най невероятен цвят кожа-лилава, синя...Така че за мен не е притеснително това!

Моят син също когато беше 3-4 год. рисуваше само в черно. По стечение на обстоятелствата (не заради това) една психоложка му прави известно време наблюдения. Когато стана въпрос за въпросните черни рисунки тя каза, че това погрешно се приема за проблем по презумпция. Също така каза, че черното е силен цвят и че децата не го приемат така в негативната му страна както ние. В цветът като цвят- няма нищо лошо.
За проблем могат да говорят следните неща например- лица без усти, намръщени, без ръце или когато рисуват себе си много малки, а другите големи и с огромни длани, с големи зъби и т.н.
Подобни неща дори в розово би трябвало да "запалят" червена лампичка у родителите.
Докато черното би трябвало да го възприемаме просто като силен, контрастен цвят  .
Е, разбира се ако има и други симптоми ще е хубаво да се обърнем към специалист.

Ако ти се занимава, би ли пуснала линк плс?
Явно наистина не умея да работя с търсачката 
Tali Dan благодаря за включването по темата

Тръпки ме побиха направо 

Мерси за информацията, беше ми много интересна.
На мен са ми правили цветови тест, в който просто си избираш един цвят от няколко подобни нюанса и така няколко пъти, след което ти правят характеристика на емоционалното състояние. Интересно ми е в декодирането на този тест черното като каква емоция биха го определили. Ако има психолози и знаят, ще се радвам да споделят.

И моята дъщеря доста си падаше по черното (сега повечко цветове ползва), никога не съм го смятала за проблем - баща й все в черно ходи облечен и като й е постоянно пред очите, възприема черното за съвсем нормален цвят, така си мисля.

Имала е и няколко рисунки на намръщени хора с много зъби и пак не е било притеснително, просто е имала специална идея за рисунка. Виж, ако всичките й рисунки бяха такива смръщени, щеше вече да е странно.

Социолог съм, а не психолог, но ще кажа, това което знам по темата.  Психолозите и психиатрите тълкуват детските рисунки, но при наличието на проблем- например, детето не говори, сънува кошмари, агресивно е със себе си или с друг, имало смърт в семейството, развод или друго травмиращо събитие. Наистина са тревожни повтарящи се драматични сюжети в рисунките, съчетани с негативни промени в поведението.

Децата често си избират един молив или фулмастер и оцветяват дълго време само с него.  Възрастните мислят по съвсем различен начин и някои детски прояви ни изглеждат неразбираеми. За 3-4 годишното може да си е съвсем логично ябълка, нарисувана с черен контур да бъде запълнена със същия цвят, а а ако контура е червен да се запълни с червено. А и малките художници като големите преминават през син, червен, зелен и черен период в творбите си. А и е най- лесно да се пита детето и то ще обясни логиката си като детето на cvetimira , което просто е рисувало циганче

Само за снимка, благодаря 
Логиката на моята дъщеря е - "Така е много красиво" ...

От прочетеното до момента стигам до извода, че за възрастните изборът на цвят има отношение към емоционалното състояние или може би е свързано с темперамента на човек, но за децата, той е напълно случаен и няма никакво скрито значение. Това за мен няма никаква логика. Говорим естествено за трайна тенденция в цветовите предпочитания, не за една-две рисунки. Поправете ме ако греша.

Много ме ядосват разни педагожки, които са прочели една единствена статия в любителско списание и вече се считат за компетентни. Заради една такава отписах детето си от кръжок по рисуване. Според нея, което дете ползва черно, то е за консултация с психолог. Разбира се, синът ми бързо я намрази, понеже му взимаше любимите боички и не искаше да ходи на занимания при нея.
Самото дете обикновено много добре знае защо ползва черно и е достатъчно само да го попиташ и то ще даде най-невероятни обяснения. Моето рисува с черно, защото такива са дрехите на капитан Блъд - негов любим образ. Или защото иска рисунката му да е призрачна. Някои твърдят, че малките чертички говорят за несигурност - глупости, може да говорят за лиготия например, или за забавление по време на рисуване.

Глупости са това посред мен. Моята щерка по едно време на тази възраст беше имаше черни картини с водни боички  Според мен на тази възраст формират цветоусещането си. Може пък да изпробва как седи черния цвят. За децата цветовете са еднакви, поне на тази възраст. Така мисля аз де.. Дъщеря ми скоро става на 6 г. и едва сега определи кой е любимият й цвят.
А за рисунките.. много често е рисувала сърдити хора. Мен например по едно време ме рисуваше все сърдита  Ама то така си и беше.. такъв беше момента. Детето е пресъздавало това дето вижда 

Само за снимка, моето дете често сънува кошмари, черни гарвани и други страхотии. Самата тя ги възприема като лош сън.  Не знам защо, но не съм притеснена. Саша е много емоционално дете и има много богата фантазия. Мозъкът й ражда невероятни образи и истории. На тази емоционалност го отдавам аз. Малко офф е, ама се включих щото спомена за кошмари

В повечето случаи наистина е заради контраста 
А всъщност и аз някъде някога съм чела разни лоши/страшни неща за рисуване или обличане в черно 

Vache Сънуването на кошмари е нещо съвсем нормално. Моят син е на година и три месеца и вече сънува по някой друг кошмар. Аз казвах, че ако, например, е починал бащата на детето (да не дава Господ), детето го преживява дълго и тежко (което е нормално), но рисува повтарящ се драматичен сюжет, не се храни, не говори и имаме една цялостна картина на травмирано и депресирано дете, то тогава рисунките могат да дадат информация, която не може да бъде получена по друг начин. Същото важи и за дете, което е подложено на системен тормоз, но мълчи, а в поведението и рисунките му се забелязва проблем. Не мога да се сетя къде, но наскоро четох за случай на дете, което рисува животни и ги огражда с кръг, а се е оказало, че бащата работи у дома и препарира животни, които детето се опитва да спаси в рисунката. Естествено това е установено от специалист, който е бил потърсен, заради една цялостна проблемна ситуация като описаната по- горе от мен.

Напоследък стана много модерно куцо и сакато да поставя етикети на децата и да ги праща при психолог за най- малкото, а да не говорим как всяко по- енергично дете се обявява с лека ръка за хиперактивно и то от хора, които нямат и бегла представа какво означава термина. Напълно съм съгласна с Янечек . Не може всеки, който е прелистил Пиер Дако да отвори кабинет по психоанализа и всеки прочел два реда някъде да поставя диагнози и да прави квалификации.

Пак ще се повторя, но децата си имат своя логика за нещата, която много често е напълно неразбираема за скования мозък на възрастния, а когато бъде попитано дава съвсем разумно обяснение. И при възрастните също не може своеволно да се играе със символиката на цветовете- много често някои жени се обличат в черно, но не защото са в депресия, а защото черен панталон отива с всичко, защото така изглеждат по- слаби, защото няма да се изцапат в трамвая преди да стигнат до работа и тн. Тук да си говорим за символиката на цветовете е все едно да говорим за символиката на сънищата без да знаем контекста. За мен един сюжет може да е кошмар, а за друг да е купон. Нека се радваме на въображението и оригиналността на децата и да ги поощряваме да ги запазят, защото и в света на възрастните са нужни и полезни.

Именно, това е другото, което ме вбесява като го чуя  Просто някои хора не се усещат, че раздават диагнози. Не го споменах, само за да не разводня темата, но явно няма как да не се спомене.

Много интересна темичка се заформя!  Да споделя и аз:

Дъщеря ми беше много малка, когато за пръв път й дадохме да драска с химикали и моливи и почти веднага започна да рисува само лица - кръгло или продълговато, чертичка за уста (различна като кривина), две точки за очи и още една точка малко по-надолу. Дотогава й бяхме рисували и показвали разни неща, но не й да я учим. Аз направо се плашех - все едно някой взимаше ръчичиката й и ги рисуваше - много бързо и умело. Имаме десетки листове и няколко тефтера с такива изрисувани от нея лица.
Съпругът ми смяташе, че това съм аз, защото имам бенка на лицето и с това обясняваше третата точка. Веселеше се с моите реакции и ме бъзикаше, че в момента била във връзка с извънземните. А аз правих някакви разсъждения, че това са спомени от минал живот. Тя не говореше още добре и само казваше, че това е човек. Дадохме й и бои и отново същите човечета - с черно! И до днес черния цвят в боите е издълбан до дъно, а другите даже не са вдлъбнати сериозно.
Това продължи може би около 4-5 месеца и някак изведнъж спря, дойде и лято, морета и рисуването остана на по-заден план. Не знам дали е изгубила контакт с извънземните, но сега като по-голяма я караме да нарисува същите човечета и не може! Прави свръх усилия, но се получава съвсем друго и винаги различно.

Иначе малко преди 3 г. се научи да оцветява търпеливо и сега това е едно от любимите й занимания. Също преминахме през различни цветови периоди. Забелязала съм, че когато оцветява книжка от купените, на които съседната страничка е оцветена - гледа и спазва цветовете, даже понякога се възмущава защо напр. са направили дървото лилаво и синьо, а не кафяво и със зелена корона както трябва да е. А когато й даваме листове с извадени картинки за оцветяване от Интернет и не сме и дали насоки сама решава и общо взето прави нещата с реални цветове. Но понякога я хващам да обърка и продължава с цвета, който е сбъркала, като казва, че така е решила да бъде, просто не иска да си признае.

Но афинитет към черното определено вече няма, може би защото аз веднъж й казах, че не обичам черно, че е много мрачно и сега и тя повтаря същото.

У бре, де бре, сигурна съм, че вкъщи имате най-различни и многоцветни средства за оцветяване, но може да отидете с детенцето в някой магазин и да си избере само нови! Сигурна съм, че после няма да има търпение да ги изпробва всички цветове по отделно!

Моята дъщеря, също имаше период, в който рисуваше и оцветяваше, почти само с черен цвят. Не съм мислила, че има проблем. Беше период и отмина. После мина в период на розовото, всичко оцветяваше с розово. Сега използва всички цветове, като черното изобщо не присъства. В черния си период, най-често казваше че хората, които рисува са негри. Явно беше впечатлена от различния цвят на кожата им. Или, че човека е циганин и е мръсен, за това е черен  . Не се притеснявай. Ако детето ти расте в спокойна среда и е жизнерадостно, и ако няма никакви притеснителни идикаций за проблем, а само това че рисува в черно те притеснява, според мен всичко е наред. Децата имат фантазия, която за нас възрастните е абсолютно непонятна.

Може би, не съм пояснила правилно, дъщеря ми в момента е на 4 г., а откакто е тръгнала да оцветява - това са повече от 2 г. вече, има предпочитания към този цвят. Насочвала съм я многократно към другите цветове и сме избирали заедно и въпреки това, тя оцветява в този цвят. Всъщност, притесненията ми тръгнаха от постоянните въпроси на хомеопата за начина, по който оцветява, какво рисува и после нещо случайно прочетено за оцветяване в черно и така...
Но съм спокойна вече, от сериозните обяснения на само за снимка , които всъщност, като се замисля звучат разумно и логично, но когато съм притеснена не разсъждавам трезво, просто... 

У бре, де бре, а какво казва хомеопатът ви?

Пишеш "предпочитания към този цвят", което предполага, че все пак използва и други цветове, а не изцяло и единствено черно, така ли е? Че иначе си представям как ви свършва този цвят и се едва ли не се налага да купуваш, напр. ние по Коледна и Нова година оцветявахме тематични картинки и всички червени се бяха поизхабили от оцветяването на многото Дядо Коледовци и джуджета.

Също споделила ли си с учителките в детската градина?

А защо изобщо напътствате децата с кой цвят какво да рисуват  или как да рисуват. Моята е рисувала и зелено небе и синя трева. Никога не съм уточнявала цвета на тревата или небето. Детето постепенно си намести всичко. Също така никога не съм наричала откровените цветни черти-драсканици, "драсканици". Такива са картините на 1-2 г. деца. Те така усвояват цветовете и движенията на ръката си.
И на мен ми е интересно какво е казал хомеопата  Аман, всички прихолози се извъдиха!

И аз така мисля.
Алекс не оцветява нищо в черно, но често използва тъмно син и зелен.

Мисля си,че много задълбавате и анализирате .Ще отмине.
Преди време и мая син рисуваше цяла картина с един цвят само-т.е. хване зелено и всичко е зелено-трева,небе,къща,облаци....На следващия ден всичко е друг цвят,разбира се и черни картини е имало.с времето ще се научи да съчетава цветовете.Ако толкова те притеснява скрий черния фулмастер,обясни примерно,че много го е използвала и вече не пише,да ползва останалите

Дъщеря ми също мина през такъв период, беше около 4 годишна. При нея, обаче имаше причина. Бяхме в предимно чернокожа среда през това време, тя самата беше в група само с чернокожи деца, в един момент се идентифицира и тя самата като такава. Казваше ми - "мами колко е интересно, аз съм черна, а имам бяла мами". Даже и снежните и човеци бяха черни, защото за нея светът беше черен (в буквален смисъл) -- точно и затова не се притеснявах. (може да не съм била права тук  )

Стана ми интересно, че и други майки тук са споделили, че около децата им присъства в повече черния цвят и техните деца също пресъздават света в черно.

След известно време нещата се смениха при нас и преминахме на всичко в розово : )

...не знам...не съм съвсем сигурна какво заключение да направя, защото пък и знам, че в "черния" ни период, дъщеря ми наистина не се чувстваше съвсем спокойна, но пък и цветовата гама, може да е била и просто от това, което е виждала в момента около нея.

Сиси, хомеопата ни не е от най-приказливите, каза "Искам да ми нарисува нещо и да ми го донесете". Нарисувахме едно момиченце, видя го и го прибра... Аз при последното посещение му казах че продължава да оцветява в черно, той каза - "Така трябва".
Ваче, не я насочвам, в смисъл, че и казвам кое в какъв цвят да оцветява, а примерно като вземе черния цвят и се опитвам да насоча вниманието и към други цветове - "Зеления, оранжевия, червения и т.н., също са много красиви, защо не опиташ с тях?"
Но идеята да говоря с учителката, също е добра. 
Въпреки, че съм доста по-спокойна вече.  

Около три годишна беше дъщеря ми, когато използваше предимно черно и тъмно синьо, когато оцветява или рисува нещо. И аз се бях шашнала тогава, но периодът отмина.
Сега използва всякакви цветове и даже се сърди, когато ме види с черна блуза например. Казва, че "черното е гаден цвят".

и моята Плами имаше такъв период преди месец за около месец. отмина.

Една от любимите ми теми (а вече на 3 стр )
За мен детските рисунки ГОВОРЯТ 
Събирам много рисунки в папки(ламинирани и не); файлове-от снимки и сканирани; имам достъп до много детски рисунки и много от децата, които са ги рисували ги познавам (смея да кажа добре).
Личните ми наблюдения са, че в тъмни цветове оцветяват уверените в себе си деца. Те рисуват сив замък, тъмно зелени елхи и тъмно виолетов плътен фон - рисунка, изпълваща целия лист А4 с плътно покриващи се цветове.
На същата тема от плахите, несамостоятелни (често дребнички за възрастта си деца) получаваме сгушен в единия край, а може и в средата да виси светло сив контур на замък, ниско долу една зелена черта за трева, а горе синя черта за небе.
Мога без да гледам отзад за името да позная кое дете е рисувало.
За щастие повечето деца променят начина си на рисуване през определени периоди и обичат да ексспериментират.

Абсолютно съм съгласна и си мисля, че е жалко, че опознавайки света на възрастните започват да спазват наложени стериотипи и все по-рядко във възрастта 6-10 г. виждаме розово облаче или червена река.

Ще следя с интерес, дано се включи и някой специалист (защото аз не съм  ).

Аз също се бях притиснила.Дъщеря ми като започна "уж" , да рисува с боички, беше на 3г. и всички рисунки бяха в черно.Така продължи известно време, аз също си помислих че това подсказва някакъв, емоционален проблем на детето.
Но, нищо подобно сега е на 4 и половина, и в рисунките и изобщо няма черен цвят.

Предпочита черния цвят и изобщо тъмни цветове ,защото контрастират повече на белия лист.
Не се притеснявай.

Мила от Марс и аз знам същото за цветовете в детските рисунки. Припокрива се напълно с това, което рисува дъщеря ми - главно черно, червено и виолетово...

Дъщеря ми- на 2 год. и 9мес. също предпочита черното като цвят за рисуване. Вчера споделих с жената от детския кът където я водя, да оцветява фигурки, че това ме притеснява. На нейния въпрос защо иска да оцвети в черно овцата дъщеря ми й отговорила: защото са ми черни очите! 
Сега, след като прочетох темата съм по-спокойна! 

И дъщеря ми когато започна да драска с фулмастри използваше само черен цвят. И аз се бях притеснила. Но се оказа, че няма за какво. Когато започна да се опитва да оцветява започна да използва и други цветове. Явно черният цвят е много контрастен и затова повечето деца го използват.
А защо не? Не всички майки имат много свободно време за да висят като теб постоянно във форума и нямат физическата възможност да проследят всички теми.

 Единственото, което намерих по темата е :
тук и тук
  Цитирам ти и това:Така че една рисунка в черно и бяло не означава задължително, че детето е емоционално неуравновесено    _{цитатът е от: http://bglog.net/psychology/10958}

Преди десетина години синът ми /тогава на описваната в темата възраст/ беше субект на курсова работа по детска психология. Сестра ми го помоли да й рисува определени рисунки. Помня само, че бяха шарени. Аз доволна - детето е на макс. Да, ама не - оказа се, че дечко страдал от дефицит на родителско внимание. Бях готова да изям сестра ми с парцалите, тя извади дебелите книги да ми доказва разни неща /и да се оправдава/ и аз ... седнах и се замислих. И какво се оказа - сестра ми е права. Не че нещо фатално беше станало, но се осъзнах, че вместо да седна с детенце да подредя кубчета например аз му хвърлям последното вървежно в момента Лего и сядам на компа да бачкам. Веднага направих обратен завой и нещата се подредиха.
Затова моят съвет е - заведи детенце на психолог. За негово добро и твое спокойствие.

Аз ще подкрепя Мила от Марс, имам същите наблюдения.
Досега не се бях замисляла толкова навътре по този въпрос, но сега се сещам, че наистина, уверените, комуникативни деца използваха тъмни и плътни цветове. И предпочитат фулмастри /те не се трият/. И наистина обичат да оцветяват плътно. Едри фигури.
Докато по-тихите и затворени дечица правеха бледи рисунки, оцветяваха с нежелание и определено предпочитаха моливи за рисуване /правят по-бледа следа и могат да се трият/. С малки фигурки.
Лично аз мисля, че ако забележи нещо нередно в СЮЖЕТА на рисунката и детето има проблеми с общуването по рисунката може да се тълкува по нея какво го тревожи. Но само по това, че предпочита черния цвят, но без да рисува "особени" рисунки това не е проблем.

Тия дни писах в една друга тема за това, че бях класна на  един 5-ти клас. Имах три проблемни деца, от които само едно имаше наистина сериозен проблем - едното просто беше много чувствително и трудно общуваше с другите, второто беше едно цигане, на което родителите бяха в чужбина, а на третото майка му беше починала от рак преди година, а в момента то живееше със старата си и доста болна баба в един гараж. То /третото/рисуваше долната част на листа оцветен в кафяво и там женска фигура и детска/майка му и то под земята/. Отгоре върху земята рисуваше къща с черен покрив и мъжка фигура. Забравих да кажа, че баща му ги е изоставил отдавна. Детето имаше абсолютно затворено поведение. В час си играеше с човечета играчици, не отговаряше на никакви въпроси и не говореше с учителите. Иначе си обикаляше стаите с класа, а те понеже знаеха положението му, просто не му обръщаха внимание, защото то ставаше агресивно на моменти, помагаха му също...Има и още много подробности, но няма смисъл да ги разказвам. Важното е, че трябва да има сериозни основания за да се прави тест на едно дете по този начин.
Но при положение, че  в семейството ви всичко е наред, детето ти е постоянно под твоя поглед и не е изложено на някакви рискови или екстремни преживявания изобщо няма нужда да се притесняваш. Както казах, според мен ако нещо в поведението му започне да те притеснява, тогава не е зле човек да се запита някои неща.

Ludmilana, напоследък започвам пак да се замислям, защото от как тръгна на градина, всяка вечер иска заспивайки да ме държи за ръка и въобще стана по-привързана към мен, пак. Уж свикна там 
Persepolis би ли сподели с нас, какви са тези тестове, ако помниш, разбира се 

Това ми звучи като нещо съвсем нормално. Малките деца на тази възраст са много силно привързани към родителите си. Явно й липсва контакта с теб през деня и вечерно време тя си наваксва.