Оцветява в черно

Моят син също когато беше 3-4 год. рисуваше само в черно. По стечение на обстоятелствата (не заради това) една психоложка му прави известно време наблюдения. Когато стана въпрос за въпросните черни рисунки тя каза, че това погрешно се приема за проблем по презумпция. Също така каза, че черното е силен цвят и че децата не го приемат така в негативната му страна както ние. В цветът като цвят- няма нищо лошо.
За проблем могат да говорят следните неща например- лица без усти, намръщени, без ръце или когато рисуват себе си много малки, а другите големи и с огромни длани, с големи зъби и т.н.
Подобни неща дори в розово би трябвало да "запалят" червена лампичка у родителите.
Докато черното би трябвало да го възприемаме просто като силен, контрастен цвят  .
Е, разбира се ако има и други симптоми ще е хубаво да се обърнем към специалист.

Ако ти се занимава, би ли пуснала линк плс?
Явно наистина не умея да работя с търсачката 
Tali Dan благодаря за включването по темата

Тръпки ме побиха направо 

Мерси за информацията, беше ми много интересна.
На мен са ми правили цветови тест, в който просто си избираш един цвят от няколко подобни нюанса и така няколко пъти, след което ти правят характеристика на емоционалното състояние. Интересно ми е в декодирането на този тест черното като каква емоция биха го определили. Ако има психолози и знаят, ще се радвам да споделят.

И моята дъщеря доста си падаше по черното (сега повечко цветове ползва), никога не съм го смятала за проблем - баща й все в черно ходи облечен и като й е постоянно пред очите, възприема черното за съвсем нормален цвят, така си мисля.

Имала е и няколко рисунки на намръщени хора с много зъби и пак не е било притеснително, просто е имала специална идея за рисунка. Виж, ако всичките й рисунки бяха такива смръщени, щеше вече да е странно.

Социолог съм, а не психолог, но ще кажа, това което знам по темата.  Психолозите и психиатрите тълкуват детските рисунки, но при наличието на проблем- например, детето не говори, сънува кошмари, агресивно е със себе си или с друг, имало смърт в семейството, развод или друго травмиращо събитие. Наистина са тревожни повтарящи се драматични сюжети в рисунките, съчетани с негативни промени в поведението.

Децата често си избират един молив или фулмастер и оцветяват дълго време само с него.  Възрастните мислят по съвсем различен начин и някои детски прояви ни изглеждат неразбираеми. За 3-4 годишното може да си е съвсем логично ябълка, нарисувана с черен контур да бъде запълнена със същия цвят, а а ако контура е червен да се запълни с червено. А и малките художници като големите преминават през син, червен, зелен и черен период в творбите си. А и е най- лесно да се пита детето и то ще обясни логиката си като детето на cvetimira , което просто е рисувало циганче

Само за снимка, благодаря 
Логиката на моята дъщеря е - "Така е много красиво" ...

От прочетеното до момента стигам до извода, че за възрастните изборът на цвят има отношение към емоционалното състояние или може би е свързано с темперамента на човек, но за децата, той е напълно случаен и няма никакво скрито значение. Това за мен няма никаква логика. Говорим естествено за трайна тенденция в цветовите предпочитания, не за една-две рисунки. Поправете ме ако греша.

Много ме ядосват разни педагожки, които са прочели една единствена статия в любителско списание и вече се считат за компетентни. Заради една такава отписах детето си от кръжок по рисуване. Според нея, което дете ползва черно, то е за консултация с психолог. Разбира се, синът ми бързо я намрази, понеже му взимаше любимите боички и не искаше да ходи на занимания при нея.
Самото дете обикновено много добре знае защо ползва черно и е достатъчно само да го попиташ и то ще даде най-невероятни обяснения. Моето рисува с черно, защото такива са дрехите на капитан Блъд - негов любим образ. Или защото иска рисунката му да е призрачна. Някои твърдят, че малките чертички говорят за несигурност - глупости, може да говорят за лиготия например, или за забавление по време на рисуване.

Глупости са това посред мен. Моята щерка по едно време на тази възраст беше имаше черни картини с водни боички  Според мен на тази възраст формират цветоусещането си. Може пък да изпробва как седи черния цвят. За децата цветовете са еднакви, поне на тази възраст. Така мисля аз де.. Дъщеря ми скоро става на 6 г. и едва сега определи кой е любимият й цвят.
А за рисунките.. много често е рисувала сърдити хора. Мен например по едно време ме рисуваше все сърдита  Ама то така си и беше.. такъв беше момента. Детето е пресъздавало това дето вижда 

Само за снимка, моето дете често сънува кошмари, черни гарвани и други страхотии. Самата тя ги възприема като лош сън.  Не знам защо, но не съм притеснена. Саша е много емоционално дете и има много богата фантазия. Мозъкът й ражда невероятни образи и истории. На тази емоционалност го отдавам аз. Малко офф е, ама се включих щото спомена за кошмари

В повечето случаи наистина е заради контраста 
А всъщност и аз някъде някога съм чела разни лоши/страшни неща за рисуване или обличане в черно 

Vache Сънуването на кошмари е нещо съвсем нормално. Моят син е на година и три месеца и вече сънува по някой друг кошмар. Аз казвах, че ако, например, е починал бащата на детето (да не дава Господ), детето го преживява дълго и тежко (което е нормално), но рисува повтарящ се драматичен сюжет, не се храни, не говори и имаме една цялостна картина на травмирано и депресирано дете, то тогава рисунките могат да дадат информация, която не може да бъде получена по друг начин. Същото важи и за дете, което е подложено на системен тормоз, но мълчи, а в поведението и рисунките му се забелязва проблем. Не мога да се сетя къде, но наскоро четох за случай на дете, което рисува животни и ги огражда с кръг, а се е оказало, че бащата работи у дома и препарира животни, които детето се опитва да спаси в рисунката. Естествено това е установено от специалист, който е бил потърсен, заради една цялостна проблемна ситуация като описаната по- горе от мен.

Напоследък стана много модерно куцо и сакато да поставя етикети на децата и да ги праща при психолог за най- малкото, а да не говорим как всяко по- енергично дете се обявява с лека ръка за хиперактивно и то от хора, които нямат и бегла представа какво означава термина. Напълно съм съгласна с Янечек . Не може всеки, който е прелистил Пиер Дако да отвори кабинет по психоанализа и всеки прочел два реда някъде да поставя диагнози и да прави квалификации.

Пак ще се повторя, но децата си имат своя логика за нещата, която много често е напълно неразбираема за скования мозък на възрастния, а когато бъде попитано дава съвсем разумно обяснение. И при възрастните също не може своеволно да се играе със символиката на цветовете- много често някои жени се обличат в черно, но не защото са в депресия, а защото черен панталон отива с всичко, защото така изглеждат по- слаби, защото няма да се изцапат в трамвая преди да стигнат до работа и тн. Тук да си говорим за символиката на цветовете е все едно да говорим за символиката на сънищата без да знаем контекста. За мен един сюжет може да е кошмар, а за друг да е купон. Нека се радваме на въображението и оригиналността на децата и да ги поощряваме да ги запазят, защото и в света на възрастните са нужни и полезни.

Именно, това е другото, което ме вбесява като го чуя  Просто някои хора не се усещат, че раздават диагнози. Не го споменах, само за да не разводня темата, но явно няма как да не се спомене.

Много интересна темичка се заформя!  Да споделя и аз:

Дъщеря ми беше много малка, когато за пръв път й дадохме да драска с химикали и моливи и почти веднага започна да рисува само лица - кръгло или продълговато, чертичка за уста (различна като кривина), две точки за очи и още една точка малко по-надолу. Дотогава й бяхме рисували и показвали разни неща, но не й да я учим. Аз направо се плашех - все едно някой взимаше ръчичиката й и ги рисуваше - много бързо и умело. Имаме десетки листове и няколко тефтера с такива изрисувани от нея лица.
Съпругът ми смяташе, че това съм аз, защото имам бенка на лицето и с това обясняваше третата точка. Веселеше се с моите реакции и ме бъзикаше, че в момента била във връзка с извънземните. А аз правих някакви разсъждения, че това са спомени от минал живот. Тя не говореше още добре и само казваше, че това е човек. Дадохме й и бои и отново същите човечета - с черно! И до днес черния цвят в боите е издълбан до дъно, а другите даже не са вдлъбнати сериозно.
Това продължи може би около 4-5 месеца и някак изведнъж спря, дойде и лято, морета и рисуването остана на по-заден план. Не знам дали е изгубила контакт с извънземните, но сега като по-голяма я караме да нарисува същите човечета и не може! Прави свръх усилия, но се получава съвсем друго и винаги различно.

Иначе малко преди 3 г. се научи да оцветява търпеливо и сега това е едно от любимите й занимания. Също преминахме през различни цветови периоди. Забелязала съм, че когато оцветява книжка от купените, на които съседната страничка е оцветена - гледа и спазва цветовете, даже понякога се възмущава защо напр. са направили дървото лилаво и синьо, а не кафяво и със зелена корона както трябва да е. А когато й даваме листове с извадени картинки за оцветяване от Интернет и не сме и дали насоки сама решава и общо взето прави нещата с реални цветове. Но понякога я хващам да обърка и продължава с цвета, който е сбъркала, като казва, че така е решила да бъде, просто не иска да си признае.

Но афинитет към черното определено вече няма, може би защото аз веднъж й казах, че не обичам черно, че е много мрачно и сега и тя повтаря същото.

У бре, де бре, сигурна съм, че вкъщи имате най-различни и многоцветни средства за оцветяване, но може да отидете с детенцето в някой магазин и да си избере само нови! Сигурна съм, че после няма да има търпение да ги изпробва всички цветове по отделно!

Моята дъщеря, също имаше период, в който рисуваше и оцветяваше, почти само с черен цвят. Не съм мислила, че има проблем. Беше период и отмина. После мина в период на розовото, всичко оцветяваше с розово. Сега използва всички цветове, като черното изобщо не присъства. В черния си период, най-често казваше че хората, които рисува са негри. Явно беше впечатлена от различния цвят на кожата им. Или, че човека е циганин и е мръсен, за това е черен  . Не се притеснявай. Ако детето ти расте в спокойна среда и е жизнерадостно, и ако няма никакви притеснителни идикаций за проблем, а само това че рисува в черно те притеснява, според мен всичко е наред. Децата имат фантазия, която за нас възрастните е абсолютно непонятна.