Оцветява в черно

 Единственото, което намерих по темата е :
тук и тук
  Цитирам ти и това:Така че една рисунка в черно и бяло не означава задължително, че детето е емоционално неуравновесено    _{цитатът е от: http://bglog.net/psychology/10958}

Преди десетина години синът ми /тогава на описваната в темата възраст/ беше субект на курсова работа по детска психология. Сестра ми го помоли да й рисува определени рисунки. Помня само, че бяха шарени. Аз доволна - детето е на макс. Да, ама не - оказа се, че дечко страдал от дефицит на родителско внимание. Бях готова да изям сестра ми с парцалите, тя извади дебелите книги да ми доказва разни неща /и да се оправдава/ и аз ... седнах и се замислих. И какво се оказа - сестра ми е права. Не че нещо фатално беше станало, но се осъзнах, че вместо да седна с детенце да подредя кубчета например аз му хвърлям последното вървежно в момента Лего и сядам на компа да бачкам. Веднага направих обратен завой и нещата се подредиха.
Затова моят съвет е - заведи детенце на психолог. За негово добро и твое спокойствие.

Аз ще подкрепя Мила от Марс, имам същите наблюдения.
Досега не се бях замисляла толкова навътре по този въпрос, но сега се сещам, че наистина, уверените, комуникативни деца използваха тъмни и плътни цветове. И предпочитат фулмастри /те не се трият/. И наистина обичат да оцветяват плътно. Едри фигури.
Докато по-тихите и затворени дечица правеха бледи рисунки, оцветяваха с нежелание и определено предпочитаха моливи за рисуване /правят по-бледа следа и могат да се трият/. С малки фигурки.
Лично аз мисля, че ако забележи нещо нередно в СЮЖЕТА на рисунката и детето има проблеми с общуването по рисунката може да се тълкува по нея какво го тревожи. Но само по това, че предпочита черния цвят, но без да рисува "особени" рисунки това не е проблем.

Тия дни писах в една друга тема за това, че бях класна на  един 5-ти клас. Имах три проблемни деца, от които само едно имаше наистина сериозен проблем - едното просто беше много чувствително и трудно общуваше с другите, второто беше едно цигане, на което родителите бяха в чужбина, а на третото майка му беше починала от рак преди година, а в момента то живееше със старата си и доста болна баба в един гараж. То /третото/рисуваше долната част на листа оцветен в кафяво и там женска фигура и детска/майка му и то под земята/. Отгоре върху земята рисуваше къща с черен покрив и мъжка фигура. Забравих да кажа, че баща му ги е изоставил отдавна. Детето имаше абсолютно затворено поведение. В час си играеше с човечета играчици, не отговаряше на никакви въпроси и не говореше с учителите. Иначе си обикаляше стаите с класа, а те понеже знаеха положението му, просто не му обръщаха внимание, защото то ставаше агресивно на моменти, помагаха му също...Има и още много подробности, но няма смисъл да ги разказвам. Важното е, че трябва да има сериозни основания за да се прави тест на едно дете по този начин.
Но при положение, че  в семейството ви всичко е наред, детето ти е постоянно под твоя поглед и не е изложено на някакви рискови или екстремни преживявания изобщо няма нужда да се притесняваш. Както казах, според мен ако нещо в поведението му започне да те притеснява, тогава не е зле човек да се запита някои неща.

Ludmilana, напоследък започвам пак да се замислям, защото от как тръгна на градина, всяка вечер иска заспивайки да ме държи за ръка и въобще стана по-привързана към мен, пак. Уж свикна там 
Persepolis би ли сподели с нас, какви са тези тестове, ако помниш, разбира се 

Това ми звучи като нещо съвсем нормално. Малките деца на тази възраст са много силно привързани към родителите си. Явно й липсва контакта с теб през деня и вечерно време тя си наваксва.