Ганката,
При тези усмихнати деца няма как да не си добра майка
При тези усмихнати деца няма как да не си добра майка
- Публикувана: 20 фев. 2009, 04:21 ч.
- Последно мнение: 24 март 2017, 20:34 ч.
РОДИТЕЛСТВАНЕ на ДЕЦА, ОСИНОВЕНИ В ПО-ГОЛЯМА ВЪЗРАСТ
02, сигурно поне 15 пъти писах по темата, после трих, затварях я, отварях я и все не намирах точните думи. Затова ще бъда много кратка, дано не се разсърдиш.
Няма да е лесно, но ако ти имаж желанието да го направиш, ако си сигурна, че ще издържиш на напрежението и ако си сигурна, че можеш да приемеш в сърцето си по-голямо дете, околната среда, езикът и др. неща около вас няма да бъдат от значение.
Видях, че си чела по темата, остави си малко време без да четеш, да ти улегнат нещата в главата, след това вземи окончателното решение.
Но аз не те съветвам да качиш възрастовата граница само, за да имаш дете по-скоро, ако не си готова да го приемеш в сърцето си на неговите години, с неговите дефицити.
И последно, не само възрастта е пречка за по-бързо осиновяване. Помисли и за етническата принадлежност, ако сте поставили условия там.
От мен успех.
Няма да е лесно, но ако ти имаж желанието да го направиш, ако си сигурна, че ще издържиш на напрежението и ако си сигурна, че можеш да приемеш в сърцето си по-голямо дете, околната среда, езикът и др. неща около вас няма да бъдат от значение.
Видях, че си чела по темата, остави си малко време без да четеш, да ти улегнат нещата в главата, след това вземи окончателното решение.
Но аз не те съветвам да качиш възрастовата граница само, за да имаш дете по-скоро, ако не си готова да го приемеш в сърцето си на неговите години, с неговите дефицити.
И последно, не само възрастта е пречка за по-бързо осиновяване. Помисли и за етническата принадлежност, ако сте поставили условия там.
От мен успех.
02, относно притесненията ти за език, среда, идентичност...
Каза, че живееш в Испания и говориш добре езика.
Потърси в Гугъл, испански подобни форуми, влез там и чети. Това бих те посъветвала, за да не бъда голословна.
Знаеш, че "навън" основният процент осиновявания са:
1. на деца от различна националност, с различни етнос и раса (дори)
2. често са по-големички
3. много по-често от при нас, се осиновяват заедно братя и сестри и т.н.
Ти все пак, имаш преимуществото, че поне единият родител ще е българин, както и детето, нали?
Разбира се, че всички имаме страхове какви родители ще бъдем! И това е добре. Няма нищо по-страшно от сляпата самоувереност.
Но щом толкова много хора се справят, значи не е нещо невъзможно. Тук няма супергерои, всички сме хора.
И за да ти вкарам още размисли...
Ще ти кажа: имам едно съмненийце, ако може изобщо да се обобщава. С по-големите деца е по-трудно в началото, защото се акумулират много неща заедно. Но пък, веднъж след като преминат най-тежките моменти... разбираш, че е имало защо.
С по-малките деца е... като затишие пред буря.
С тях времето минава в нормални житейски грижи до един момент. Хубаво е и лежерно. И точно оттам и трудността. Да се изправиш пред това слънчево, щастливо дете... и да му кажеш истината...
Опитвам се да ти кажа, че и в двата случая ще видиш болката на децата. Ще я живеете заедно, ще се сближавате и ще се борите за връзката си. Какво точно ще се случи, никой не знае.
Кой е казал, че да си родител изобщо, е лека задача?! 
Каза, че живееш в Испания и говориш добре езика.
Потърси в Гугъл, испански подобни форуми, влез там и чети. Това бих те посъветвала, за да не бъда голословна.
Знаеш, че "навън" основният процент осиновявания са:
1. на деца от различна националност, с различни етнос и раса (дори)
2. често са по-големички
3. много по-често от при нас, се осиновяват заедно братя и сестри и т.н.
Ти все пак, имаш преимуществото, че поне единият родител ще е българин, както и детето, нали?
Разбира се, че всички имаме страхове какви родители ще бъдем! И това е добре. Няма нищо по-страшно от сляпата самоувереност.
Но щом толкова много хора се справят, значи не е нещо невъзможно. Тук няма супергерои, всички сме хора.
И за да ти вкарам още размисли...
Ще ти кажа: имам едно съмненийце, ако може изобщо да се обобщава. С по-големите деца е по-трудно в началото, защото се акумулират много неща заедно. Но пък, веднъж след като преминат най-тежките моменти... разбираш, че е имало защо.С по-малките деца е... като затишие пред буря.
С тях времето минава в нормални житейски грижи до един момент. Хубаво е и лежерно. И точно оттам и трудността. Да се изправиш пред това слънчево, щастливо дете... и да му кажеш истината...
Опитвам се да ти кажа, че и в двата случая ще видиш болката на децата. Ще я живеете заедно, ще се сближавате и ще се борите за връзката си. Какво точно ще се случи, никой не знае.
Кой е казал, че да си родител изобщо, е лека задача?!
Здравей 02,
Нямам опит с осиновяването на по-голямо дете. Не мога да ти дам съвет, но Дар е много права с
Мисля /от скромните си наблюдения/, че каквото и което и да е дете да стане Вашето, точно в Испания живеят много толерантни и насочени към семейството и ценностите му хора. Уникално впечатление прави пиететът към деца и семейство ... а колко много испанци водят щастливи, подскачащи на един крак африканчета за ръка.
Испания е мястото /след БГ каквато и да е тя/, в което моето "шарено" семейство се чувства най-щастливо макар и за малко.
Успех и много щастие от мен! Леко и бързо чакане
Нямам опит с осиновяването на по-голямо дете. Не мога да ти дам съвет, но Дар е много права с
Цитат на: ДарЗаМен
...................
С по-малките деца е... като затишие пред буря.
С тях времето минава в нормални житейски грижи до един момент. Хубаво е и лежерно. И точно оттам и трудността. Да се изправиш пред това слънчево, щастливо дете... и да му кажеш истината...
................
С по-малките деца е... като затишие пред буря.
С тях времето минава в нормални житейски грижи до един момент. Хубаво е и лежерно. И точно оттам и трудността. Да се изправиш пред това слънчево, щастливо дете... и да му кажеш истината...
................
Мисля /от скромните си наблюдения/, че каквото и което и да е дете да стане Вашето, точно в Испания живеят много толерантни и насочени към семейството и ценностите му хора. Уникално впечатление прави пиететът към деца и семейство ... а колко много испанци водят щастливи, подскачащи на един крак африканчета за ръка
.Испания е мястото /след БГ каквато и да е тя/, в което моето "шарено" семейство се чувства най-щастливо макар и за малко.
Успех и много щастие от мен! Леко и бързо чакане
Дар абсолютно е права :"С по-малките деца е... като затишие пред буря." По-големите деца поне знаят много добре по какъв начин да станали част от семейството си, докато малките си живуркат безгрижно докато в един момент не ги зашлевим с истината и не прекъснем безметежното ежедневие. Може бе затова родителите, които са осиновили по-малки деца си казват "Абе колко е щастливо и безгрижно детето, защо сега да му причинявам всичко това. Хайде още малко, хайде догодина". Много е трудно съзнателно да нарушиш създалата се хармония.
Така, че всяка възраст си има добрите и по-малко добрите страни.
Така, че всяка възраст си има добрите и по-малко добрите страни.
Мисля си.... Доколко в службите има подготвени психолози които са в състояние да преценят в каква степен дадено семейство или самотен осиновител би могъл да се синхронизира с вече изградената до голяма степен личност у по-голямото дете.
И как въобще се преценява кой точно е подходящ за дадено дете?
Колкото до бурята при по-малките осиновени деца....
Когато за първи път с Ваньо започнахме да говорим, той вече като че ли знаеше. Питаше и сам между моите думи вметваше някои подробности относно престоя си в родилния дом - очакването да чуе Нейния глас и ужаса който е изпитвал от всички непознати, които непрекъснато правели нещо с него. Именно да чуе гласа, никога не каза нищо за лицето й. Може би така и не го е видял и е помнел и помни на подсъзнателно ниво само гласа.
През цялото време имам чувството, че не беше "казване", а просто започнахме да говорим за неща, за които и двамата сме си мислели къде подсъзнателно, къде съзнателно.
А сега наближава истинската буря като за 6 години и половина. Моето момче вече има огромна нужда за себе си да намери отговор на въпроса "Защо не е искала да ми бъде майка след като съм се родил?" И невъзможността да си отговорим на този въпрос го измъчва ужасно.
И как въобще се преценява кой точно е подходящ за дадено дете?
Колкото до бурята при по-малките осиновени деца....
Когато за първи път с Ваньо започнахме да говорим, той вече като че ли знаеше. Питаше и сам между моите думи вметваше някои подробности относно престоя си в родилния дом - очакването да чуе Нейния глас и ужаса който е изпитвал от всички непознати, които непрекъснато правели нещо с него. Именно да чуе гласа, никога не каза нищо за лицето й. Може би така и не го е видял и е помнел и помни на подсъзнателно ниво само гласа.
През цялото време имам чувството, че не беше "казване", а просто започнахме да говорим за неща, за които и двамата сме си мислели къде подсъзнателно, къде съзнателно.
А сега наближава истинската буря като за 6 години и половина. Моето момче вече има огромна нужда за себе си да намери отговор на въпроса "Защо не е искала да ми бъде майка след като съм се родил?" И невъзможността да си отговорим на този въпрос го измъчва ужасно.
А сега наближава истинската буря като за 6 години и половина. Моето момче вече има огромна нужда за себе си да намери отговор на въпроса "Защо не е искала да ми бъде майка след като съм се родил?" И невъзможността да си отговорим на този въпрос го измъчва ужасно.
Gankata,
Ето в този случай намесвам Господ и неимоверно завиждам на хората, които искрено вярват в простичкото " Защото Той така е решил"...
Мисля си.... Доколко в службите има подготвени психолози които са в състояние да преценят в каква степен дадено семейство или самотен осиновител би могъл да се синхронизира с вече изградената до голяма степен личност у по-голямото дете.
И как въобще се преценява кой точно е подходящ за дадено дете?
И как въобще се преценява кой точно е подходящ за дадено дете?
Eee, ти отиде в сферата на фантастиката!
Това отчасти би било възможно само, ако въпросният подготвен психолог познава лично от доста време детето и е опознал достатъчно бъдещите, евентуални осиновители.
Решава се на база "критерии" и входящ номер. Горе долу така. Знаем вече, че критериите са по-определящи от номера, нали?
Но никой не би могъл да "познае" със сигурност как ще се развие след време връзката родител - дете.
Изградена личност при 4,5,6 че и малко по-нагоре годишни деца, надали може да се говори. В среда, в която няма личности, а група и стаден принцип на отглеждане.
Но има проблеми с объркани понятия.
Светът е някак пречупен през една различна призма.
Има проблем с изразът на емоции, защото именно това е най-големият дефицит при тези деца. Другото зависи от разума и те го наваксват с него.
Затруднено е изграждането на привързаност, доверие, усещане за сигурност и семейна принадлежност.
Ей, такива неща, би било достатъчно да научаваме по време на проучването. Би било по-лесно за всички страни, да преценят, кой с какво би могъл, искал да се справи.
Изградена личност при 4,5,6 че и малко по-нагоре годишни деца, надали може да се говори. В среда, в която няма личности, а група и стаден принцип на отглеждане.
По принцип съм съгласна, но много индивидуални черти на характера вече си личат доста ясно.
В непосредствена близост до къщата на баща ми в родното му село има Дом за деца от 3 до 7 годишна възраст.
Години наред съм наблюдавала игрите им в двора на Дома и на мегдана или околните полянки, когато ги извеждат на разходка.
Едни деца кротко играят около госпожите или с госпожите, други въобще не играят, а само седят по пейките или на тревата, трети с любопитство постоянно обикалят наоколо, четвърти са лудетините на групата. Когато им нося лакомства едни се хвърлят да грабят от ръцете ми, други се приближават, но изчакват търпеливо, при трети самата аз трябва да отида и да им поднеса банана например. Всяко от тях има любими игри. Едни са по-смели и се катерят навсякъде, други не смеят и на люлката да се качат. На тази възраст вече може да се долови кой има талант в музикалното или изобразителното изкуство и т.н.
Искам да кажа, че според мен един подготвен психолог би могъл да наблюдава ежедневно игрите на децата, да говори с тях и да изготви подробна личностна характеристика на всяко едно от тях.
Една такава характеристика би била много полезна на евентуалните кандидат-осиновители, които трябва да преценяват и вземат решение дали и с какво могат да се справят. Разбира се в комплект с разясненията какви са въобще специфичните особености при осиновяването на по-голямо дете.
А как ще се развият отношенията никой не може да познае насигурно, разбира се.
За психолога... Осиновяването не се изучава, то се преживява.
Точно така е.Подкрепям!!!
Здравейте мами!!!
Благодаря на всички ви за споделеното 
В момент на търсене на отговори всяка дума и всеки опит може да бъде полезен. Може би е трудно да се правят обобщения, защото сме различни ние, децата ни, но ми се искаше да разбера как вие сте се справили в процеса на адаптация, с какво е трябвало да се преборите. Вече бях изчела почти всички актуални теми във форума, статии, книжки...но все ми се искаше да чета още и още, да се подготвя за повечето неща, които могат да се случат, представях си хипотетични ситуации, търсех разрешения на тези нереални ситуации...
и така до безкрай... 
Благодаря на всички ви за споделеното
В момент на търсене на отговори всяка дума и всеки опит може да бъде полезен. Може би е трудно да се правят обобщения, защото сме различни ние, децата ни, но ми се искаше да разбера как вие сте се справили в процеса на адаптация, с какво е трябвало да се преборите. Вече бях изчела почти всички актуални теми във форума, статии, книжки...но все ми се искаше да чета още и още, да се подготвя за повечето неща, които могат да се случат, представях си хипотетични ситуации, търсех разрешения на тези нереални ситуации...
и така до безкрай... [Видях, че си чела по темата, остави си малко време без да четеш, да ти улегнат нещата в главата, след това вземи окончателното решение].
Да Фокси, права си, наистина опитвам да огранича четенето, защото е като наркотик, дори мъжът ми понякога се оплаква, че му се иска да е на мястото на компютъра
Да видим дали количественото натрупване на информация ще доведе до качествени изменения...
С по-малките деца е... като затишие пред буря.
Опитвам се да ти кажа, че и в двата случая ще видиш болката на децата.
Тези думи на Дар бяха в главата ми дни наред и се чудех защо така са се запечатали в съзнанието ми....Не че съм си мислила, че болката на по-малките дечица ще е по-малка, но наистина смятах, че прекалено дългото време прекарано там прави много трудно създаването на емоционална връзка. Но пък децата независимо дали са на 4, 5 или 6 са невероятно адаптивни. Осъзнах, че това което ме притеснява в действителност не е толкова възрастта като такава, а липсата на история, неговата история, която трябва да запълним и колкото по-дълга е тази липса и незнание за миналото, толкова по-страшни са, може би, последиците за детето.
Може би наистина би било добра идея подготвени психотерапевти да работят с децата от най-ранна възраст, но пък колко още неща има, които биха могли да се подобрят в тази сфера...
В желанието си да дадем най доброто от себе си сме склонни да обмисляме и премисляме всяка стъпка, всяка дума. Но тъй като съм напълно съгласна с твърдението, че осиновяването се преживява, не се изучава, ЧАКАМ ПОЗВЪНЯВАНИЯ И ПИСМА ОТ РДСПтата!!!
Прегръдки и хубав ден на всички!
Да Фокси, права си, наистина опитвам да огранича четенето, защото е като наркотик, дори мъжът ми понякога се оплаква, че му се иска да е на мястото на компютъра
Да видим дали количественото натрупване на информация ще доведе до качествени изменения...
С по-малките деца е... като затишие пред буря.
Опитвам се да ти кажа, че и в двата случая ще видиш болката на децата.
Тези думи на Дар бяха в главата ми дни наред и се чудех защо така са се запечатали в съзнанието ми....Не че съм си мислила, че болката на по-малките дечица ще е по-малка, но наистина смятах, че прекалено дългото време прекарано там прави много трудно създаването на емоционална връзка. Но пък децата независимо дали са на 4, 5 или 6 са невероятно адаптивни. Осъзнах, че това което ме притеснява в действителност не е толкова възрастта като такава, а липсата на история, неговата история, която трябва да запълним и колкото по-дълга е тази липса и незнание за миналото, толкова по-страшни са, може би, последиците за детето.
Може би наистина би било добра идея подготвени психотерапевти да работят с децата от най-ранна възраст, но пък колко още неща има, които биха могли да се подобрят в тази сфера...
В желанието си да дадем най доброто от себе си сме склонни да обмисляме и премисляме всяка стъпка, всяка дума. Но тъй като съм напълно съгласна с твърдението, че осиновяването се преживява, не се изучава, ЧАКАМ ПОЗВЪНЯВАНИЯ И ПИСМА ОТ РДСПтата!!!
Прегръдки и хубав ден на всички!
02, за каквото и да си подготвена, каквото и да си прочела, винаги ще имаш един момент на изненада, неща, които ще те сварят неподготвена! Просто защото всяко дете е различно! Питай ме дето уж от две години чета този форум, дали съм подготвен за ситуациите с 6 годишната ми дъщеря. Е, в общи линии - да, знам за клатенето, затварянето в себе си, смученето на пръстите, стахът от чудовищата навън вечер, когато се стъмни, страховете, че ще бъде изоставена отново и т.н.
Но всеки тайничко се надява - при мен нещата ще са различни. Няма такива работи, всеки сам трупа опит на собствен гръб, повтарям - изненади и трудни моменти - дал господ. Но наред с това - детски смях, любов, чувства, които не си изпитвала досега, и най-вече - усещане за пълнота. И безвъзвратна промяна. Пълно сриване на зоната на комфорт (аз се изразявам, че ни се е нарушил катилизма - от катил). И същевременно голям кеф! Но нещата не са еднакви за двамата родители, на единия винаги ще му е по-трудно!
А колкото до езика и адаптацията в чужда страна - хич не му бери грижата за това, не вярвам да имате кой знае какви трудности.
Нашата възрастова граница беше от една до 4 год., броени минути ни бяха нужни да я увеличим на 6 год., не съжаляваме за това - както казаха и другите мами - има едно голямо предимство - детето знае откъде идва и не трябва да се чудите в последствие как да му кажете, че е осиновено. Странно защо обаче нашата Еми като разказва за Дома, винаги почва с думите"А там, в другата група.... Ти помниш ли?"
Но всеки тайничко се надява - при мен нещата ще са различни. Няма такива работи, всеки сам трупа опит на собствен гръб, повтарям - изненади и трудни моменти - дал господ. Но наред с това - детски смях, любов, чувства, които не си изпитвала досега, и най-вече - усещане за пълнота. И безвъзвратна промяна. Пълно сриване на зоната на комфорт (аз се изразявам, че ни се е нарушил катилизма - от катил). И същевременно голям кеф! Но нещата не са еднакви за двамата родители, на единия винаги ще му е по-трудно!
А колкото до езика и адаптацията в чужда страна - хич не му бери грижата за това, не вярвам да имате кой знае какви трудности.
Нашата възрастова граница беше от една до 4 год., броени минути ни бяха нужни да я увеличим на 6 год., не съжаляваме за това - както казаха и другите мами - има едно голямо предимство - детето знае откъде идва и не трябва да се чудите в последствие как да му кажете, че е осиновено. Странно защо обаче нашата Еми като разказва за Дома, винаги почва с думите"А там, в другата група.... Ти помниш ли?"