Какво е "палаво дете"?

С това съм съгласна.

Разбира се, че има. Доста често деца, които никак не са активни и палави, са изпълнени с агресия и не могат да играят с други деца.
Моето имаше период на хапане в яслата, когато не можеше да говори, и персонала го насилваше да прави разни неща (включително и насилствено хранене!!!) и понеже не разбира речта, започват да го дърпат и много ясно, че ще им отвръща по същия начин.
Като проговори и взе да разбира, не е нападал никого.
В категорията палави деца са точно по активните физически, при игрите на които дори и ненарочно стават белите.
Аз съм далеч от мисълта, че го правят за да дразнят родителите.
Много ясно, че дете, което като го оставиш само и седи и реди пъзели и рисува никаква беля няма да направи. Но то и няма вътрешна нужда от толкова движение.
Да накараш такова буйно дете да стои на едно място е все едно да накараш възрастен човек, на когото му се ходи до тоалетната да стиска с часове.
Белите идват от игрите. Като реши, че иска да е спайдърмен и да лети, и ми отиват щорите и пердетата.  
Дивана ми е разглобен, защото иска да строи къща от частите му.
Ако имах финансовата възможност да му направя една стая като детски кът с батути и тем подобни, в останалите  изобщо няма и да влиза, ама нямам. Лятото ще го записвам на плуване или друг спорт като се надявам, че това ще го уморява и няма да му остава сили да беснее в къщи.

А за белите в ранна детска възраст под 3 години, те са просто опасни за самото дете и за това се налага се някой да бди до него. По 100 пъти съм обяснявала едно и също,но като не разбира да го спукам от бой ли?


Дай пример, че нещо не се сещам как става това. Дете в постоянно движение в къщи все в един момент ще стори някоя беля без да иска.

Никол, не съм имала предвид твоя начин на общуване с детето, а коментарите въобще по темата. И моето дете никак, ама никак не е заседнало . Ако имах навика да снимам, същите снимки щях да публикувам. Просто не ми пречи да е разхвърляно или пък да се катери на сравнително безопасни места, не го категоризирам това като палавост. С времето виждам обаче, че научава, че някои неща дори и за него самия не са приемливи -иска да има книжки за четене, защото обича да слуша,  не драска и на мен не позволява даже  .
На детската площадка всички ровят в пясъка, Иво обикаля, където си измисли, само не и на местата, отредени за игра. Интересно му е, вървя след него, обяснявам какво има, просто не го категоризирам като палавост, а като част от характеристиките на възрастта и неговите си индивидуални. До преди малко бяхме навън, набързо му омръзна снежният човек, който определи като мечо, и си измисли игра да пада в снега и да се зарива. Това палавост ли е, за мен това е въпрос на игри на въображението ?
Мисля си, че е добре да се следват интересите на детето и когато ги разпознаеш, под формата на игра благодарение на  нещата, които са му любопитни, да създадеш граници на допустимото.

Какво да прави на снега освен да играе с него. Едни си правят снежни човеци, други се въргалят, трети се пъразлят  това са игрите на децата на снега.

И по този параграф сме същите.

Това е много, много вярно. Съди само онзи, който не е бил в подобна ситуация.

Ето какво прави едно палаво дете при наличието на малко сняг. Вчера на връщане от градина студено, вертровито, но все пак наваляло малко , колкото да покрие калта от дъжда предния ден. Вървим по улицата (няма тротоари та за това) с цел да избегна калотията под снега, обаче малкия не трае, все към там тегли, иска да прави стъпки. Обра всичкия сняг по всяка кола, покрай която минахме и правеше топки да ме замеря. Снегът мокър, кален, той стана на марок, ама мога ли само да викам "не и не". Интересно му е, разбирам го че му липсва снега, защото при нас рядко пада. Няма дете, което да не обича сняг. И на мен ми се иска да върви по улицата и да не се цапа, но не става. Не мога постоянно да съм в борба със желанията му, само защото са неприемливи за мен. Не са опасни за здравето му, само малко повече пране след това.  

А кое категоризираш като палавост?

Ами при подобно поведение, съм чувала викове "не, ще се намокриш". И издаващите тези викове сигурно после тук пишат, че децата им са палави. За мен това не е палаво дете, както и онова, което разхвърля гардероба. Особено, ако успееш да му създадеш желание след време и да го подреди.

За мен палавост е въобще да не му "светва" за какво става въпрос, след като е раляло млякото на пода да не се чувства гузно от това, да не направи неговия си опит за извинение. И следващия път нарочно, а не случайно да го направи. Палаво дете е такова, което прави опит да удари без въобще след това да не почувства вина, което не познава какво е всъщност навлизане в чуждото пространство . Неконтролируемо. Или може би отидох към крайност-буйно?

valerie , на година и 8 месеца да го влекат книжки, без да къса или да драска по тях, че и натеб да забранява, не е палавост със сигурност.   Направо си е кротко детето. На тази възраст, ако след разходка с него, не те болят краката, значи не е палаво със сигурност.  

Аз ги определям така (става дума за 1 - 2, 5 годишна възраст):
кротки - майките им седнали на някоя пейка и от време на време подвикват и правят забележка, но почти не мърдат от мястото си и могат да водят разговор с други майки. Децата се движат, но не се отделят много надалеч, по скоро кръжат около майката.
палави - майката е почти неотлъчно до детето, защото то или ще лапне някой фас, или ще е покатери на опасно място, или ще хукне на някъде и не се връща като му се извика. Та разговор с някой друг е почти невъзможно да се проведе. А си отклонил вниманието от детето за миг, а си го изгубил. Бързи са като самолети, дори аз не съм знаела, че толкова малки деца могат да се придвижват с такава скорост.

Разбира се, че не му светва.  Колко пъти съм вадила фасовете от устата му, но не стопля и не стопля, че не трябва да ги взема, какво остава да се извини. Ти му говориш, че е опасно за него, то го обръща на майтап и се хили.

Никога не съм седяла на пейката, ама никога. Жалко, че повечето, които идват на нашата площадка въобще не четат и пишат тук, иначе биха потвърдили. Както обича да се въргаля в калта, така обича и книжки. Отде да го знам какъв е, някакъв типичен Близнак, всичко му е любопитно. Но е и много чувствителен и после се извинява по неговия си начин, старае се да не наранява. Но не за него е темата.

Аз моите ги мислех за по-кротки, но явно са били от палавите навремето. Направо луда ставах, а сядането на пейка беше мираж. Все по тях ходех, ако имах късмета да вървят заедно, но те по подразбиране търчаха в различни посоки.

Съвсем се обърках.
Истината е в разбиранията на родителя,явно.
Моето направо се зарива в сняг и аз умирам от кеф като го гледам.В същото време ми става жал за едно дете,което само стои и се чуди какво точно да прави със снега.
Но ако (както днес)му кажа да не стъпва в дълбокия сняг,защото отиваме някъде и не трябва да е мокър,той разбира.Свършваме си работата,давам му старт и игрите в снега започват.
В такъв случай,моето дете какво е?
Палаво не означава непослушно според мен.Може да е палаво,но да разбира някои основни неща.

Добро дете Вярно май повече си зависи от нас самите, от собствения ни темперамент.

Това е много точно казано.   
Мечтала съм си да подвия крак на пейката с кафенце в ръка, Амаа няма. Затова предпочитам кафето да изпия в къщи и тогава навън се отдавам изцяло на децата. Разговор с други майки не мога да водя. 
Много често обаче майките с кафенцата се жалват, че видите ли детето им е голяма фурия. Знаеш ли пък, може и да е в къщи , аз все съм се чудела къде я виждат тази "фурия", но всичко е възможно.
 Моите нашите  деца обаче са са смесица някаква. Не се спират, фоги големи, но пък ако нещо им забраня ме слушат.  Естествено винаги съм гледала забраните да са малко. Не мога да им забраня да се движат разбира се. Това е ограничаване на свободата им и след това избива някъде другаде.  За мен това, че постоянно бягат или викат не е палавост- те са просто по-динамичи деца. Даже винаги съм казвала, че имам разбрани и послушни деца.
За мен е много важно на децата да се осигури територия, която  да е само за тях. До колкото може обезопасено, с място за дивеене и забавления.