Когато сте на гости с децата.....

Не ходя с детето в къщи, които не са подходящо обезопасени за дете на неговата възраст.
Обикновено на местата, на които ходя, има деца на сходна възраст. Което прави отворените помещения безопасни за него (и той да е безопасен за тях).
Не вървя след него, когато съм на гости, както не го правя и у дома.
Ако ще ходя на място, на което да ми се налага такова поведение... ами, по- добре да си седя в къщи, по- малко нерви ще ми коства и безспорно далеч по- добре ще изкарам.

Ако сме на гости на семейство с деца, доста щураво се получава. Но деца по масите, игри с опасни неща, или мазало по покъщнината на хората, няма.

Честно казано ми е трудно да си представя някой да си остави детето да прави изброените неща.

Е, не - моето дете просто не се катери с обувки по масата в къщи... и съответно едва ли ще му хрумне да го направи и другаде...

Ужас, ужасно ми zвучи, съчувствам ти напълно...
Аz.. абе много обичам дечица, обаче повече от две или три малки на едно място, по едно и също време... са ми в повечко 
А ако се е случвало и това, което описваш... не zнам акво да ти кажа, би ми се доревало, определено няма и да раzбера от праzника..
На Коледа имахме гости (бяхме около 10 въzрастни), едни от които имат дъщеричка, колкото нашата. Ами много са сладки и в същност се представиха прекрасно, но май това ми е максимума малки деца  Синът ми не го броя, той все пак е в съвсем друга въzраст..
В смисъл.. абе и аz не ходя по детето си непрекъснато, нито очаквам, когато имам гости у нас да е като в аптека. Но никога, никога не бих оставила моите да върашат подобни идиотщини, при положение, че съм видяла. Ама никога.
Както и.. ако това, което описваш се случи у нас... не zнам дали бих правила zабележки, то щом ги оставят така, надали ще раzберат какво им каzвам на момента, но със сигурност няма да стъпят повече в къщи теzи всички хора, поне не и наведнъж.

П.П. Хахах, иzобщо не се подписвам под това какво "би хрумнало" или не на моето дете категорично във всяка ситуация. Поzнавам си ги, да, но.. Та то на въzрастен не можеш да раzчиташ винаги, че ще прояви zдрав раzум, пък какво остава... От опит zнам, че когато има много деца на едно място... хм.. е достатъчно само на едно да "хрумне" нещо и може да стане неконтролируемо. Имам пред вид... абе когато е едно и в къщи е съвсем раzлично от много побеснели на чуждо място. Определено

Празнували сме четири рождени дни на дъщеря ми у дома.
Децата винаги са били някъде около 7-8.
Единствено са разхвърляли играчките (което е абсолютно позволено).
Никое дете никога не е мазало каквото и да било.
И даже не му е хрумвало.
Винаги в детската стая периодично е наминавал някой от възрастните, за да види как вървят нещата.
Храната винаги е била в дневната при възрастните.
Иначе аз винаги съм прибирала превантивно всякакви пишещи средства, пластелин.
Когато децата бяха по-малки, местехме телевизора в един ъгъл и пред него поставяхме два коша с цветя, за да няма инциденти.
В този смисъл очевидно е, че проблемът във вашия случай е бил в родителите.

Благодаря ,за отговорите.
Сова ,Ред ,мерси за разбирането ,
може би проблемът беше в броя на децата ,незнам. ,но определено скоро няма да повторя.
У нас винаги са идвали деца и знам какво да очаквам.Моето хич не е от кротките и си знам стоката.
По въпроса с обезопасените къщи - кажете ми ако 2 годишно скача по спалнята и може да падне и да се удари-какво да направя ,не мога да махна спалнята,нали?Мисълта ми е-родителите носят отговорност за децата си през цялото време .И такива напълно обезопасени къщи надали съществуват.
Аз прибрах доста от нещата вкъщи,пишещите най-вече с оглед на това да има пространство и да няма излишни инциденти.Досега големите партита с много деца винаги са били лятото на двора,където е съвсем различно ,та явно аз не бях съвсем психически подготвена ,отделно и цялата подготовка по празника ,та не успявах да наглеждам хлапетата постоянно и ми дойде в повече
а и мисля че да очаквам родителите да си наглеждат наследниците не е прекалено...

Е, на НГ в къщи имаше 2 бр. на 4.5, 1 - на 3.5 и 1 - на 1.5... Никой не ги е следил, по- голямата част от времето пребиваваха сами в стаята на сина ми (3.5 годишното)... не са срутили къщата, нищо подобно драстично не се е случило, най- лошото, което направиха, беше да откъснат - и да се опитат да сложат обратно - украсата (правен от нас гирлянд) и да пръснат всички играчки по пода... а, така де, освен това и строшиха един Дядо Мраз - от онези, дето има сняг в тях - след като играха с него часове наред, но... дори и това беше случайно - дребното го сложило на пътя им, пък те тичали... но той си беше така или иначе на сина ми, не мой; не са вземали наши вещи...
А в никой случай не бих ги окачествила като някакви свръхкротки деца. Просто няма какво толкова да направят - в смисъл, буквално няма опасни неща в обсега им...

На спалнята не й е мястото в детската стая.
Нормално е спалнята просто да не е сред достъпните стаи.
Не защото самата спалня представлява смъртна опасност за 2 годишното, а понеже е вероятно там да се намират други опасни предмети - огледала, лекарства, ножици, др.
От друга страна това, че 2 годишно скача по леглото не би ме накарало да отида да надзиравам... изобщо не го приемам като възможна опасност.
Така както не се притеснявам като тича, нищо, че принципно би могъл да се подхлъзне...

Не ходя с бебе на гости. Нито с такова дете, което не може за пет минути да поседи на едно място.
При голямото ми дете това стана на около две и половина. Дотогава го гледаше или баба му или гледачка, или си стояхме у дома.
Избягвам и да каня семейства с малки деца, поради причината, че държа на къщата си и предметите в нея.

Много добре те разбирам.
Има деца,които у дома са дървани под око,но когато са на гости родителите приемат,че или домакините биха си затворили очите за детските пакости или толкова много държат на гостите,че не биха правили забележки на децата.

Имам ужасно палав племенник.Вади яйцата от хладилника и почва да ги хвърля по килимите,мъже с лютеница където свари,бърка по чужди чанти и си вади каквото му хареса,отваря шкафове,гардероби,каквото намери за отваряне.
Използва пералнята и готварската печка за играчки-натиска копчетата,което както му хареса.Ако има как и на полюлея би се покатерил.

Не го искам у дома на гости и не ме е срам да го кажа.

Когато идват деца на гости им приготвям някаква игра,пуззели,моливи и листи за рисуване,играчки,книжки.Ако времето е хубаво и излезем на пясъчника нося топка и кофички и лопатки.Винаги имам някое интересно филмче,което да им предложа,ако мноооого им доскучее.

Детето ми преди да дойдат гостите решава с кой играчки могат да играят гостенчетата и с кой не.Позволените се оставят,останалите се прибират в шкафа и не се вадят,за да не се дразнят децата.

Това,последното,го прави откакто дъщерята на моя много близка приятелка дойде на гости и му счупи всички играчки до една-хвърля,скача по тях,изобщо не очаквах,че майката ще реагира \\\"ами тя защото той не иска да и го даде затова го счупи,понеже се ядоса..\\\".

И аз не горя от щастие,когато ми водят такива гаменчета.Каня само такива семейства, чийто деца мога да понеса у дома.

Имам лични наблюдения върху деца, които у тях си се държат много  добре и не дават на другите деца да им разхвърлят и пипат  нещата. Но,  всичко е много различно, когато те самите са на гости.  Аз на моите деца им давам и по спалнята да скачат и да си разхвърлят на воля- у нас. Но съм ги научила, че това се прави само в къщи , в чуждите домове- не.

Случвало ми се е, при това не веднъж. Но не в дома ми съответно не е било редно, аз да правя забележките. Домът не е мой за да се разпореждам.
Но винаги съм изпадала в потрес - детето рови навсякъде (шкафове и чекмеджета не остават непроверени), разхвърля и чупи вещи, крещи неистово и нарочно, тръшка се за чужди вещи (родителите му му ги подарят, без да попитат собствениците), държи се откровено грубо и жестоко с другите хора, които присъстват, взима храна от чуждите чинии, хвърля я по пода и я маже... а родителите му си стоят кротко и му се радват.  Това поведение не е само когато са на гости, а и когато си е в собствения дом (имала съм нещастието да им ходя на гости).

То бива да угаждаш и да глезиш детето си, но това ми идва твърде много. 
Не случайно никога не съм ги канила на гости, нито ще го направя.  Да вандалстват в собствения си дом!

Ами в чуждите къщи прави онова, което правят "местните" деца...
И обикновено заедно разхвърлят играчките - както в неговата стая, така и в чуждите (на другите деца, демек).
И го намирам за нормално.

Такова поведение няма да търпя, дори с риск да  се скарам с родителите.
Същевременно държа да отбележа, че имам изключително палаво и непослушно дете.Но и през ум не му минава да върши описаните  неща.Никак не ми е кротко детето, с него ходим рядко на гости и то при хора, които наистина са ни близки.Очите ми са непрекъснато в детето и бързо-бързо преустановявам някои "самодейности".Напр. сега, по празниците детето иска да пипне всички лампички де  що види такива, веднага ставам и му правя забележка.Не ми тежи да стана от масата колкото пъти трябва, не ми тежи  да му правя забележки, а все има един момент в който той се кротва, намира си занимание.Иначе играчки  по земята,  разхвърляни-  да, защо не, но в никакъв случай хвърляне по лампи и др. опасни  дейности.Пак казвам, много ми е палаво детето, но аз го държа "изкъсо", колкото мога.

Към авторката- а ти защо не направи забележка на децата?Или на родителите, на когото преценяваш , че би трябвало?Защо изобщо си търпяла това положение?