Публикувана: 20 фев. 2009, 22:26 ч.
Последно мнение: 25 ноем. 2009, 16:15 ч.

Колко време е нормално жената да е в траур?

35 488
61
1

# 45 8 март 2009, 01:10 ч.

незнам точно какво би искала и какво не, но така го чувствам и така правя.
Не мога да се отделя от нищо нейно, знам че не е нормално, замислял съм се, казвали са ми го, пределно ми е ястно.
Чувствам го все едно е предателство спрямо нея, ако изхвърля нещо нейно или го подаря,
така я чувствам близо до себе си всеки ден, даже и фибичките и си пазя, там където ги е оставила, тя много обичаше да си прави прически, беше все най-модерната, най-наконтената, най-красивата. Cry

# 46 8 март 2009, 14:38 ч.

разбирам те напълно, аз съм вдовица,
съпругът ми почина преди 21 години, беше на 40 години, получи инфаркт, много тежко го преживях.
Оттогава не съм поглеждала чужд мъж, нито съм имала желание, нито съм искала.
Отгледах си дечицата сама, имам две дъщери, а сега помагам активно в отглеждането на внуците, имам 5 засега, бих сее радвала на повече, собствен живот не искам, не ми трябва. Не нося черно, не исках да стресирвам децата си, когато бяха по-малки.
На гробището не ходя често, знаме че той не е там, той е в сърцето ми, не е спирал да живее там, и ще остане вечно там.
Не се оставям да се самосъжалявам, изпълвам си времето със внуците, давам безплатни уроци на дечица от по-бедни семейства по математика, бивша учителка съм, сега съм пенсионерка.

Hug

# 47 8 март 2009, 14:53 ч.

София
Мнения: 6 363

Цитат на: много тъжен в нд, 08 мар 2009, 00:44

Аз съм сега на 47, но се чувтвам на 60, а здравословно сигурно съм на като 70 годишен, страстен пушач съм.

стегни се, човече! заради децата си трябва да се държиш във форма. хубаво, ще ги отгледаш, ще видиш уредени в живота, а после техните деца ще искат дядо да имат... помисли върху това.

# 48 8 март 2009, 15:19 ч.

при нас е така, че даже на по-големите празници, например коледа, нова година, винаги слагаме и прибори на масата за съпругата ми, както и снимка, това не ни натъжава , напротив, децата и те така искат. Правили са ми забележки по този повод от родата, ама не ми пука. Голяма помощ имах от родителите на съпругата ми, прекрастни хора бяха, вече са при нея. Понякога си представям как ще дойде деня, в който и аз ще мога да отида при нея, вярвайте ми това ще един от най-щастливите ми дни, представям си как ще си отида с усмивка, а тя ще ме чака под дъгата, сигурен съм, че ще ме посрещне. Винаги да рождения и ден се събираме и празнуваме, а в деня, в който си отиде искам да съм сам, прекарвам го на гроба и. Оспамих темата, извинявам се.

Цитат на: jam в нд, 08 мар 2009, 14:53

Цитат на: много тъжен в нд, 08 мар 2009, 00:44

Аз съм сега на 47, но се чувтвам на 60, а здравословно сигурно съм на като 70 годишен, страстен пушач съм.

прав си напълно, стягам се доколкото мога, трудно е много, но колкото ми е писано толкова, децата и внуците също трябва да се научат да се оправят сами. Преди шест години ми откриха рак, децата бяха ученици, имах отговорност, борих се, спечелих.
Много отклоних темата, не искам да депресирвам хората тук, всеки си носи кръста, не се оплаквам, така ми е било писано.
Живота ми не е толкова самотен, имам две кучета, с тях си запълвам времето.

# 49 8 септ. 2009, 15:37 ч.

СПОРЕД МЕН ВСЕКИ ЧОВЕК ЗА РАЗЛИЧЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ ТЪГУВА. АЗ СЪЩО СЪМ НА МНЕНИЕ,ЧЕ МОЖЕ ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ ДА СИ В ЧЕРНО И ДА НЕ ТИ ПУКА ЗА ПОЧИНАЛИЯ, А МОЖЕ ДА ГО ЖАЛИШ 1 ДЕН И ДЪЛБОКО В ДУШАТА ТИ ДА ОСТАНЕ ТРАУРА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. СПОРЕД МЕН НЕ ПО ТРАУРА Е НАЧИНА ДА СЕ ПОКАЖЕ МЪКАТА ТИ ПО ЛЮБИМИЯТ ЧОВЕК. ВСИЧКО Е ИНДИВИДУАЛНО И ВСЕКИ ДА ГО ПРАВИ КАКТО ГО ЧУВСТВА.

# 50 8 септ. 2009, 15:48 ч.

Мили хора помогнете ми какво да правя. Преди 6 месеца почина съпругът ми внезапно. Мъката ми е толкова огромна,че нямам думи да я изразя. Не минава ден без да плача за станалото. Съпругат ми много обичаше да ме гледа в светли дрехи. До 40 ден махнах шала защото той така пожела. Тези черни дрехи които нося ме подтискат. Некролозите също. Аз искам да си мисля, че той е заминал някъде далеч и ме чака това е моето успокоение за момента за да мога поне малко да се чувствам по добре. За мен носенето на черни дрехи не значи израз на мъка, аз може цялата да съм облечена в бяло за мен мъката в душата ми по любимия си остава за цял живот. За това по темата искам да взема отношение, всеки да прави това което чувства и както го чувства.

# 51 8 септ. 2009, 16:20 ч.

Мнения: 1 753

Преди 10 години почина майка ми,бях в траур/на 18г./ и от това ми ставаше още по-зле.Хората ме разпитваха,а някои лицемерно ми съчувстваха.Не ми беше нужно всичко това,достатъчно тежко ми беше. Не обичам да правя некролози ,имам чувството,че го правя за пред хората.Не искам да виждам снимката и на некролог,има други на които е щастлива.Искам да я запомня каквато си беше,а тези неща само ми напомнят,че я няма.
Всеки различно изживява загубата на близък човек,мъката и скръбта се изживяват вътрешно,а траурът ми се струва,че е за пред хората.

# 52 8 септ. 2009, 17:09 ч.

Мнения: 674

Ами според мен поне 4-5 години трябват за да може човек да има нова връзка. За ходене по заведения и дискотеки и 6 месеца са достатъчни ако човек се държи прилично там.
Но след година да смениш починалия с нов партньор ми се вижда твърде кратък период.
Поне 4-5 години ако си била женена и имаш дете от този мъж. Ако сте били само гаджета - незнам 5-6 месеца са достатъчни.
Всеки сам преценява но аз така ги виждам нещата.
Лек ден на всички!!! bouquet

# 53 8 септ. 2009, 17:21 ч.

Мнения: 1 788

Хм, аз не съм привърженик на траура, от гледна точка на показността...
Ако правиш нещо, само защото така е прието и "хората ще кажат лошо" - лошо само за теб...
По-скоро преди да се направи нещо, то трябва да се усеща и да се разбира...
До 40 дни може би е нормално да има някакви норми в поведението като ходене на бар, дискотеки и подобни шумни веселия...
Но все пак - за какви дискотеки говорим, ако жената е загубила скъп човек, ако го обича много и т.н.?
Тогава не е ли нормално тя самата да не иска да посещава такива места, да е вглъбена в мъката си и т.н.?
Понякога болката минава по-бързо, понякога по-бавно, понякога хората успяват да я прикрият, да не я излагат на показ, но да продължават да живеят напред...

# 54 8 септ. 2009, 21:01 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

няма норми и правила.
Става дума за мъка, тъга, траур... чувства... те нямат срок... те са вечни... само силата на чувтсвата се променя.
И всичко си е до човек.
Баба ми, например на 38г. става вдовица и повече мъж и светски живот не поглежда.

# 55 9 септ. 2009, 01:41 ч.

Мнения: 2 414

Цитат на: monda в сб, 21 фев 2009, 08:49

Ne знам кое е нормално. Аз не харесвам траур. За мен не е начин да изразиш чувствата си. А и изобщо не се чувствам длъжна да изразявам,че страдам. А за излизането по ресторанти ( по дискотеки не ходя) имам съвсем друго виждане. Починалият се е отървал от този свят, а аз да го оплаквам ден и нощ- не, не е за мен траура.

Много добре написано! bowuu

# 56 9 септ. 2009, 08:15 ч.

Мнения: 2 161

Парадирането с мъката за мен е най-непоносимото.Защото винаги съм считала,че скръбта е най-интимното чувство и защо е нужно другите да виждат какво чувстваш.Аз нито ден не съм носила шалче на врата си,мразя ги тези шалчета.Нито исках да ме питат защо го нося,нито исках да показвам какво се случва в мен.Изобщо траурът за мен е едно лицемерно представяне пред обществото.Като ти е мъчно,стой си в къщи,реви,вий срещу стената.На майка си категорично забраних да носи траур повече от 3 месеца.Те живяха страхотно живота си,но той умря в мъки-та аз се радвах накрая,че си отива татко.Поне си запази достойнството и се спаси от болестта.