Публикувана: 20 фев. 2009, 22:26 ч.
Последно мнение: 25 ноем. 2009, 16:15 ч.

Колко време е нормално жената да е в траур?

35 550
61
1

# 30 21 фев. 2009, 15:10 ч.

Мнения: 12 674

Като говорим за външните проявления - в американските филми са със супер-модерни-секси рокли. В черно.
Ива Екимова затова я бяха подхванали - в дискотека, с много елегантна къса, впита рокля, в черно.

# 31 21 фев. 2009, 16:13 ч.

Мнения: 1 554

майка ми 1 година беше в траур Peace

# 32 21 фев. 2009, 16:18 ч.

Мнения: 764

Не видях някой да е написал как е в 4ужбина.Мога да кажа само за Италия,4е траур няма.Само за погребението се обли4ат близките в тъмни/4ерни дрехи.После всеки се обли4а с неговите си.Няма шал4ета,ленти4ки,4ерен креп на вратата,некролози....Явно са рабрали преди нас,4е мъката няма нужда от показни прояви.

# 33 21 фев. 2009, 16:27 ч.

Мнения: 13 512

Az съм забранила на близките ми да са в траур за мен. Майка ми също ни е предупредила да не се почерняме и ден дори!
Майка ми е израстнала по гробищата от 2 годишна,. Баща , 2 братя и 2 сестри. от една панахида- в дурга. Баба ми цял живот е била в траур- ужас! Животът си продължава и за мен ходенето на гробища и носенето на черна лентичка не засвидетелства мъката ми по близките. А и че не е задължително да страдаме е друга тема, не ми се навлиза в нея.

# 34 21 фев. 2009, 17:36 ч.

Мнения: 118

Прието е, че траурът е една година, но по-важно е какво носи човек в душата си и дали този, който ни е напуснал го заслужава.

# 35 21 фев. 2009, 18:01 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Питаш за нормално - за мен нормално е както го разбира жената. Аз не обичам да показвам по какъвто и да е начин скръбта си и да я натрапвам на околните. Не бих носила траурни отличителни белези, не бих спазвала траурни общоприети забрани. Най-вероятни и некролози няма да правя, неприятни са ми.
Толкова много лицемерие съм виждала у някои, че ми се повдига чак. Скърбят и се правят само за пред хората.
Когато свекърът ми почина, съпругът ми си пусна музика вкъщи, това го успокояваше.

# 36 21 фев. 2009, 18:21 ч.

Луната ни пази
Мнения: 3 008

Споделям личен опит. На 29 години съм, преди 20 дни останах вдовица. Честно казано, ако не са детето, телевизора и компютъра, ще се побъркам! Нощите са достатъчно дълги. Шалчето, което нося не показва колко ми е черно в душата, не излизам на вън, защото знам как ще ме гледат хората (в момента съм в родния си град, където всички ме познават)- съжалително, което ми е противно. Мразя и като ми кажат- знам как се чувстваш, аз самата не знам как се чувствам. А иначе излязох една вечер на ресторант, но с приятелка и то в близкия голям град, не тук, защото знаех, че ще ме обсъдят. Това излизане ми подейства добре на психиката. Кога ще сваля траура ще преценя сама, но знам, че освен мъката, имам невероятни спомени с този човек и едно разкошно дете!

# 37 21 фев. 2009, 18:30 ч.

Мнения: 743

Всеки си скърби както му идва отвътре.Не ми харесват тези наши традиции да се обличаме в черно,може би само няколко дена.А за това колко е прието да продължи траура,зависи от човека,когото си загубил,колко ти е бил скъп,колко си го обичал.Има хора,чиято смърт не предизвиква болка,защо трябва да се скърби за някого,когота не си обичал.Мен лично не ме интересува хорското мнение,не живея за хората!Искам да кажа,че траура може да продължи и много малко,също и дълго време.Бих разбрала този който му се излиза по заведения,и този ,който не му се излиза от къщи навън.Не съдя хората,не искам да съдят и мен.

# 38 21 фев. 2009, 21:39 ч.

Мнения: 5 710

кой както го чувства. ако идват отвътре черните дрехи, тишината, спазването на разни порядки - може да трае и до края на живота. ако се прави повече с цел демонстрация на този момент от живота си мисля, че е прието 40 дни строг траур ( тишина, черни дрехи), после до година отпускаш въжето до черното шалче, дрехи ...
има жени, които години не могат да се отделят от статуса си на 'в траур", което е ужасно тъжно.

# 39 21 фев. 2009, 21:59 ч.

Мнения: 533

Преди четири години почина съпругът ми.Седем месеца се борихме с рака , но уви........... и седем години да ходя на гроба му , няма да го върна.Музика съм слушала , телевизия съм гледала - това не е проблем.Траур съм носила 40 дни и от тогава мразя черното.Със сегашната половинка се запознах девет месеца след погребението на съпругът ми , а след четири месеца заживяхме заедно.Много е гадно да си млад човек и да те карат насила да носиш траур и то една година и повече/това е абсурд/.

# 40 8 март 2009, 00:08 ч.

загубих съпругата си преди 13 години,
тя беше на 29, много млада си отиде, имаме две деца.
И досега тъгувам за нея, няма и да погледна друга жена,
никоя не може на замени моята принцеса. През всичките години съм бил концентриран към децата си,
искам да ги видя с професии и уредени в живота, след това спокойно може да отида при моята принцеса,
живота не ми е мил даже и за секунда. В момента живея само за децата си.
Черно не съм носил, нито децата, това беше едно от желанията и. Дрехи и лични неща не съм докосвал, все едно ще се прибере всеки момент, дрехите и ги пера отвреме на време, гладя ги и пак ги подреждам както си бяха. Понякога усещам парфюма и,
сигурен съм че е при нас, макар и да не мога да я видя.
Cry

# 41 8 март 2009, 00:38 ч.

Мнения: 589

Цитат на: много тъжен в нд, 08 мар 2009, 00:08

Дрехи и лични неща не съм докосвал, все едно ще се прибере всеки момент, дрехите и ги пера отвреме на време, гладя ги и пак ги подреждам както си бяха.

13 години?! Shocked

# 42 8 март 2009, 00:44 ч.

13 години минаха толкова бързо, имам чувството, че вчера беше в ръцете ми, че вчера я видях за последно Sad

Аз съм сега на 47, но се чувтвам на 60, а здравословно сигурно съм на като 70 годишен, страстен пушач съм.

# 43 8 март 2009, 00:49 ч.

София
Мнения: 978

Трудно ми е да приема спазването на траура. Според мен е много лицемерно и се прави по-скоро заради това "какво ще кажат хората".
Ако загубиш близък ще го носиш винаги в сърцето си и той няма да ти липсва по-малко , ако отидеш на дискотека или гледаш телевизия например.
И какво означава "прието е траура да е една година". И после какво? сваляш черните дрехи и хей живот здравей, така ли?
Не, наистина не мога да проумея.