Публикувана: 25 фев. 2009, 16:25 ч.
Последно мнение: 1 март 2009, 19:15 ч.

Сирни Заговезни

8 187
91
1

# 60 26 фев. 2009, 11:15 ч.

Мнения: 4 752

Оу, добре че подсетихте в този ден да ме няма дома и да си изключа телефона.
Прошка искам само от родителите си и от детето си. Мен някояй ако ме е плюл през цябата године, пука ми дали в едни ден от нея ще намери начин да си облекчи съвестта.

# 61 26 фев. 2009, 11:35 ч.

у дома...
Мнения: 3 085

На миналите Сирни Заговезни любезно обяснихме с мъжо на свеки, че и двамата искаме прошка единствено от детето ни и от Бог. Да, действително се чуствам виновна спрямо детето си и искрено се надявам един ден да ми прости за неща, които допуснах да се случат, за да не се троши хатъра на свеки. Да получа прошка, защото дъщеря ми иска да ми прости, а не заради традицията. Поискам ли прошка от свеки и дам ли и прошка - на този етап за мен значи да бъда лицемерна спрямо детето си. Не, благодаря!
Всичко това съм обяснила на съпруга си и имам подкрепата му. Което за мен е по-важно.

# 62 26 фев. 2009, 13:44 ч.

Мнения: 627

Цитат на: percepolis в чт, 26 фев 2009, 11:12

Ако мъжа ти реши да се прави на интересен му предлагаш да го заведеш при майка ти да й целуне ръка.

Прекрасна идея, не ми беше дошла наум Joy

Веднага ще охлади ентусиазма му

# 63 26 фев. 2009, 13:51 ч.

Мнения: 627

Цитат на: Дидка в чт, 26 фев 2009, 08:37

Колкото до Сирни заговезни.....чак пък нервно човече на пусната тема...самият празник е едно...личните чувства към тия дето не иска да им даде прошка/дамата пуснала темата/ Crossing Arms

е друго!

Е, не е вярно това. Празника е безмислен, това е моето мнение. Не можеш да прощаваш по поръчка, нито пък само веднъж в годината - на въпросния празник.

Аз прощавам ден-два, максимум седмица, след като съм била обидена, защото иначе проблемът се задълбочава, и става една пропаст в отношенията, дето няма запълване....

# 64 26 фев. 2009, 14:00 ч.

Мнения: 158

По темата и аз съм на мнение, че просто това е един християнски празник. Незнам защо, ние българите, все по често забравяме традицийте си. Това ден в който ни се напомня за самата прошка и че имаме нужда от нея за да не таим злоба и омраза в сърцата си. И някой по нагоре както беше споменал, да започнеш Великите пости, със смирение. Това са най големите пости, много от нас забравят че именно християнтсвото ни е запазило дори и като народ български. Според мен няма нищо лошо, въпреки че и аз като дете имах известна неприязън. Не става въпрос за лицемерие, а просто дори ако щеш, традиция, обичай. Празнуваме какви ли не измишльотини, но не и християнското, българското ако щеш.
Май задълбах Laughing

По темата: кофти работа

# 65 26 фев. 2009, 14:04 ч.

Мнения: 158

И добавя, това беше лично мое мнение, и то от гледна точка на празника. Има кофти ситуаций де, в които просто понякога не можеш да се пречупиш, или ти е преко сили. Прошката естествено не е за веднъж в годината, просто празника ни подсеща за нея.

# 66 26 фев. 2009, 14:38 ч.

Мнения: 1 473

Според мен е жалко, когато заради развалени взаимоотношения се убива празника. Традицията на Сирни Заговезни е пряко свързана с Великденския пост и няма за цел да кара хората да бъдат лицемерни или да страдат. Който може да прости, прощава, който не може кара напред и това. Но май всеки се надява да му бъде простено...
Имало е моменти когато ми е било много трудно да простя, но съм намирала сила и съм го правила, а след това съм била доволна, че съм надскочила себе си и съм се освободила от проблема. Това с целуването на ръката е подробност, която може да се преодолее, стига човек да иска. Същото е и с ритуалите и традициите по други празници, например, който не яде яйца, какво прави на Велик ден?

# 67 26 фев. 2009, 19:02 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Аз отдавна съм обявил, че този празник не го признавам и не празнувам.
Когато съм решила да простя на някого за нещо, то не ми е нужен празник....а когато съм огорчена от някого...не може на сила да ме накарат да простя.. Naughty

# 68 26 фев. 2009, 19:20 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: renci в чт, 26 фев 2009, 07:30

Аз не постя, но съм вярваща въпреки това. На прошка в нашето семейство не целуваме ръца, но си искаме прошка. Самия акт на целуването на ръка няма нищо общо с прошката. Прощаваш със сърцето и душата си и се помиряваш със самия себе си така. Аз затова го правя, а не заради постите.

Все едно аз съм го писала Peace