Много ме е срам ударих майка си

Е,ти сега съвсем я затрудни с този разбор на изказването.

Julie, не слагай в устата ми думи, които не съм казала.
 Все си мисля, че докато не се постави човек в ситуация, като тази, не може да даде обективно мнение по нечии въпрос.
 Azzy, много добре знам, че е болен човек и правя разлика, поради простата причина, че го изпитвам на гърба си вече 28год. Болестта й не се е отключила с нейната бременност и моля, не давайте такива категорични заключения.
 Erica, никога не бих дала майка ми да постъпи в съответното заведение. Дори нямаш представа как се отнасят с тях там. Достатъчно е влошено състоянието й, за да й причинявам още по-голяма болка. Ужасно трудно е да накараш един човек с такова заболяване да се лекува, още повече, че има и съответните познания и образование затова.
 

Ето това е и моето мнение.  Да не се повтарям

Само са добавя за тези от вас, които си бият децата редовно за "дисциплина"-- четете внимателно и след 20-тина години като ви смлатят децата ви, да не се чудите от къде ви е дошло.

Xylometazolin, да, именно. Аз също съм имала кофти ситуации с родителите ми, с майка ми основно. Не искам да ги описвам, нито са приятни, нито ми се спомня за тях. И въпреки тези ситуации ми се струва абсолютно невъзможно да посегна на майка ми. Това е майка ми, тя е именно нещо свято за мен, въпреки грешките й. Тя е човек, като мен, хората правят грешки. Жените в климакс дуднат безспирно, баба ми ме настройваше срещу баща ми, но майка ми не я била. Бой между възрастни, бой между дете и родител... Това е хиляди пъти по-ненормално от това да набия (под бой разбирам шляпване по ръката или дупето де, а не налагане с колан) сина ми, щото бърка в аквариума и си ближе пръстите.

Ще се разплача от умиление.
И какво казваш? Оплакваш се, че животът ти е ад? Защото майка ти е болна?
Какво искаш- съчувствие? Защото е имала нахалството да се разболее, вместо ти да си живееш живота? Я да ми изясниш- ей, така, от чисто любопитство.
Дадох ти една гледна точка, казва се хипотеза, която не е задължително да е вярната, за да бъдем докрай точни.

Това са глупости. Няма научни аргументи за връзка между циклофрения и раждане.

Ксилометазолин, не си виновна за нищо. Наистина, майка ти е болна, но и ти имаш право на чувства. Трудна ситуация. Надявам се да излезеш от нея здрава!

Ами единствения начин е говорене, говорене и пак говорене.
Виждам че има доста неща в отношенията ви които не са изяснени.
НО преди всичко, тя ти е майка. Родила те е и отгледала от едно парче "месо". Всеки прави грешки, важното е да не са фатални.В случая малко си попрекалила.  Трябва да й поискаш прошка.  

Някой друг път са глупости. Няма ясни параметри какви са взаимовръзките за отключване.

Не ви ли прави впечатление, че авторката написа един пост и изчезна?  

По темата- бих ударила всеки друг (ако си го заслужава), но не и майка ми! По-скоро ще си отрежа ръката!!!!

 По-скоро ще си отрежа ръката!!!!
[/quote]Благодаря ти за отговора.

Като няма ясни параметри, ти с какво право обясняваш, че "в голям процент от случаите" раждането е фактор? Очевидно не си професионалист. Ако пък случайно някой ти е дал тапия, можеш да си я изгориш. Откога насаждането на вина е амплоа на психолозите?!

Въобще, който не е бил отгледан от емоционално нестабилен човек, може да счита, че не знае за какво се говори в тая тема. Четете морал другаде.

Предполагам, че почти всеки е имал разногласия с близък роднина. Тежко е, непоносимо тежко, когато този роднина е собствената ти майка. Историята ми е дълга и не е за такава аудитория, като форума, но писах в темата с надеждата да се разбере и да се погледне и от другата страна.
Готови сме да осъдим човека срещу нас, но дали сме готови да понесем съдбата му?
Аз също не приемам поведението на авторката, но не я осъждам, защото всеки има трески за дялане. Колко изстъпления понасям ежедневно от нейна страна, само аз си знам, но тя е моя майка и я обичам, такава, каквато е! Принудих се да избирам между спокойствието и психологическото здраве на децата ми и нея. Помагам й и се грижа  от разстояние.
Плащам ток, вода, пращам й пари. Купувам лекарства, а тя ги хвърля и не иска да ги пие. Лекарствата са изписани от лекари. Самата лекарка от 3-та градска ме посъветва да я освидетелствам, за да може лекарствата да са безплатни, но тя не иска и категорично отказва.
Давах всеки месец по 70-80лв само за лекарства, но тя въобще не иска да ги взима. Колко пъти на ден съвестта ме разкъсва....нямам никакъв контрол над нея. Докато беше при мен имах някъкъв контрол, макар и малък, поне я карах да си пие лекарствата от време на време, но тя ставаше неадекватна. Последния път се разкрещя на дъщеря ми, детето се разплака и виждах, как обстановката от нажежена стана неконтролируема.
 Azzy, бъди така добра, да не си така злостна в изказванията си. Мисля, че ще се повторя, но не пречи: Не давай категорични и генерални заключения за хора и човешки съдби, за които дори нямаш елементарна представа. Не знаеш какво е да се разкъсваш между децата си и собствената си майка. Не знаеш, какво е да не можеш да спиш, защото се страхуваш да не би майка ти в момент на депресивна мания да навреди на децата ти или на себе си.
 Заболяването е специфично и познанията на мед. светила са ограничени в България.
 

Ама разбира се, че не си зла, не очаквам някои да си признае, че зъл, хехе. То това за щастие си личи и на никой не му е нужно да признава или да му го признават. И също никога през живота си не крещяла и удряла никой, дааа, никой не очаква да проявиш смелост да си признаеш. Аз наистина съм нервен човек, генетично ми е, тип нервна система, не е болест за да го лекувам. Особено нервна ставам когато завися от прости хора или ми се налага да споря с тях. Но ми позволи да не вземам хапчета за това.
Голяма работа като няма да си удариш никога майката. Греховете си ги трупаш по други линии  

Мда, генетиката е голямо оправдание.