За жените на/след 35 год.

Дължината на полата зависи от крачката и целулитчето, а не от възрастта (не говоря за себе си, а за младите жени)

Аз пък не се чуствам стара
...причината сигурно е, че мъжът ми е доста по- голям от мене,
та...за това младея

Януари навърших 40 и се чувствам прекрасно. Важното е с достойнство и спокойствие да приемаме годините си. Нормално е да се отказваме от някои неща, по-важното според мен какви приоритети си поставяме. В интерес на истината сега се чувствам много по-добре отколкото на 18. Имам вече опита, рутината, самочувствието. Доказала съм се и професионално и като майка. Децата ми вече са големи тийнеджъри, съпругът ми е прекрасен. Много по-лесно се организирам, знам как да постигам целите си и го осъществявам. Не мога да се похваля с манекенски размери, но не съм и в другата крайност. Борбена съм, не признавам думата "не" и "не може", когато имам поставена цел. Последният си рожден ден, напук на суеверията, го празнувах 3 дни. Е, толкова от мен 

аз скоро станах на 35 и нямам  такива проблеми.
по-красива съм от всякога, грижа се за тялото си и здравето си, планираме бебе ...
според мен всичко е в главата

Ах, как обичам подобни "предразсъдъци"..

Целулит и месища имат повечето тиийнеждърки вече..и инфантилността идва от безумието да подражаващ на всяка новоизлязла "мода"..
Аз пък си ходя редовно с къси полички и панталонки и определено още ми стоят съвършенно..

Браво 10 cents
Дами та вие на 35 сте момичетаааа!!!

Искам да ви кажа, че някои жени се раждат старици а други умират момичета!!!
Правете като 10 центс и ще се чуствате млади. Но важно е и какъв дух носите!!! Как на 35 години ще се чуствате уморени
10 центс не те познавам но виждам, че действаш като мене и се чустваш като мене
Днеска във една тема бях споменала и тука във тази тема ще спомена отново:
Важното е да остаряваме като катедрали а не като цървули!!!
Мили момичета, можете го това!!! Сигурна съм!!!

аз съм на 36 и понякога лееееееко се притеснявам, че не съм вече на 20 и години, но се успокоявам, че после ще стана живот и здраве на 40 и години, това е неизбежно, изживявай си миговете от живота както ти харесва и не изпадай в униние по отношение на промените във вида ти, иди на козметик, спортувай, не се отпускай

Абе мацки, какво сте се заоправдавали? Че 35 + си е прекрасна възраст. Още от 15 годишна, като гледах филмите бях на мнение, че между 30 и 40 жените са най-красиви. Ама, за да бъде като по филмите просто не трябва да се впечатлявате от цифрите. Те са нищо..    

Аз не се оправдавам, просто наистина се чувствам добре!
Тоест, аз се чувствам все  по-добре:-))) Всмисъл, това не зависи от възрастта. Никога не съм била манекенка, няма и да бъда, въпросът с целулита никога не се е отнасял до мен също така, напротив от малка имам големи проблеми с теглото например. Обаче с възрастта се научих да се харесвам повече, да си искам разни неща за себе си, които не съм искала преди. Сега знам как да се наслаждавам повече на всичко - от специални моменти до ежедневното ми кафе.
Имам и повече пари да си купувам разни неща, които винаги съм искала, кеф ми е да си подреждам къщата, да мисля в преспектива извън мен ( например не какво ще облека на  дискотеката в събота, а примерно за това как да си обзаведа градината). Не ме притесняват търсения на съпруг, да се свързваме тепърва, да се доказваме, пък ще се обади ли, пък няма ли. Нямам зор да се доказвам на средата си, да искам да съм харесвана от някаква среда, напротив, спокойна съм да избирам среда. Баровете и клубовете си ги избирам така, че да ми е приятно в тях и да ги посещават хора с моята нагласа.. Не ми предстоят изпити, сесии .. и много такива неща, които са преминали и сега се чувствам много по-спокойна и това ми се отразява на настроение, на отношение към самата мен, на лицето ми и т.н.
Единственият ми проблем на възрастта е, дали ще успея да забременея ( да, това е притеснение малко или много),
както и дали ще намеря реализацията, която искам тук. Друго не ми тревожи сънищата, използвам си редовно 3те стъпки на Клиник и мога да кажа, че като се гледам какъв съм дзвер по снимки от 20тте се радвам, че не съм там:-)))

Да не говорим, че новото 40 е старото 30.

 В последно време и аз за това се замислям ...С носталгия по отминалите незабравими и щури години. /
Вече съм жена с две деца , умерена, разумна, /но в никакъв случай скучна/ най-важното обичана и обичаща. Имам всичко, което съм искала -сплотено семейство. Сега вече това за мен е № 1.
Това не значи, че съм изгубила или забравила  огъня  и тръпката, присъщи на младостта. На ниво съм винаги. Радвам се, че и мъжът ми е с моя темперамент и винаги намираме развлекателни забавления.
С удовлетворение мога да кажа, че доста по-млади от мен жени са преждевременно състарили се, скучни домакини, а да не говорим за връстниците ми. Някой се раждат старици.
Обичам и сега шумни, но интелигентни компании.
Аз повече се притеснявам за визията. Доста имам да влизам в крак с килата.

Аз още ги нямам, тази година правя 34, но не виждам нищо страшно в тая възраст. Всъщност, човек е на толкова, на колкото се чувства. Аз закотвих на около 25

Хайде, и аз за тук - това лято ще навърша 35. Имам 2 все още малки деца и все още се чувствам млада. Възрастта напомня за себе си от време на време, най-често в петък вечер - чувствам натрупаната умора от цялата седмица, а едно време баш в петък вечер ставаше най-големия купон. Нямам бели коси все още, бръчки - може би малко на брой, но това, което ми нашепва, че остарявам, са леко опънатите нерви - не съм вече така търпелива и толерантна към хорските простотии и злобни изказвания/действия като преди, много по-бързо губя интерес към отегчителен разговор или човек, сякаш някакъв таен инстинкт ми нашепва да не си губя времето, че то изтича между неосъществените моменти. Ще ми се да превъзпитам себе си в това отношение, но дали ще мога - досега се провалям, но... Понякога се усещам остаряла заради болката в ставите и все по-честото главоболие - имам ги още от тийнейджър, но с всяка изминала година става все по-лошо, буквално усещам как тялото ми се амортизира - не че боледува, а просто се изхабява, натрупват се дребни повреди. Някой друг има ли същото или подобно усещане?

Ахам..и аз съм така..
Ама не се давам лесно..колко ми е по-болезнено и трудно, толкова повече спортувам..
Помага ми - почти не усещам болките..или по-скоро едната болка измества другата..т.е - мускулната треска тушира ставните болки..
Сега пак отивам да карам кънки с малкия, а следобед ще се размажа на сауна и масаж..
Утре пак фитнес и тн..