Спомняте ли си кой е Никола Вапцаров?

Да, жалко е велик човек да има жалки роднини 

Макар, че много хора са погребани така, семейни двойки, които по този начин остават заедно и след смъртта.

 Приемам постъпките на близките му като една метафора на цялостното ни отношение към поета. И не само към този талант,към всичките ни гениални творци и герои. Не сме дорасли за да оценим напълно този гений. Изобщо посредствеността способна ли е някога да се издигне над ниската си летва и да прозре нейде по-високо? Дори собствената му съпруга не е на нужното ниво,позволявайки си да редактира творбите му. Какво остава за останалите роднини,за "приятелите",които не са го защитили преди разстрела. Забележете,един от тримата свидетели,които сам Вапцаров е посочил като свои защитници преди процеса дори не се е явил,намирал е всевъзможни поводи да се скрие от тази отговорност. Казва се Таско Стоилов и е бил народен представител! А и вторият свидетел,известния художник К.Щъркелов казва за поета на процеса-"Сега не го зная какъв е!". Представете си как се е чувствал Вапцаров с такива "приятели"! Как ли се чувства и сега,с такива "роднини",които не оставят костите му да почиват в мир.  Ето затова казвам,че не сме дорасли да живеем  с такъв гений-нито тогава,нито сега.
          Не знам хладните отношения между Бойка Вапцарова и роднините на поета кога са се зародили-дали ги е имало още приживе,или едва след смъртта му. Може би боричкането за слава,почести и пари,разбира се,е причина за разрива между тях,който продължава до смъртта на Бойка. Не всички са широко скроени като поета,такива като него са  малко на този свят.
           Най-ми е болно обаче,че милата ни държава,Родината,заради която са загинали толкова герои,си кротува ехидно и нищичко не прави. Гробовете на Вапцаров и другарите му са оставени на произвола,имената върху плочите са почти заличени. Кметът на Банско е казал,че след като в София няма кой да се грижи за тленните останки на поета,той ще ги приеме незабавно в Банско. И може би това е правилното решение. Господин премиерът и господин президентът засега срамно си мълчат,те се смятат за по-успели от горкия поет. Каквито дивиденти е могло да извлекат от творчеството му за престижа на левите си идеи,са го направили отдавна техните предци. Сега вече господата са "модерни леви" и не им е до някакъв си поет-антифашист.   Имат по-важни дела за решаване,НАТО и Европа няма да им се "скарат" заради поругаването на един забравен гроб.   
             







  Линк към предаването на Милен Цветков от вчера може ли някой да даде? Някой от вас спомена за някакъв красавец Никола,да не би да прилича на истинския Никола Вапцаров,който освен всичко друго е и много красив мъж? Това между другото само.

 В Нетера го няма качено още. Последното предаване е от 3 март.

 Да не обиждам момчето,но ми прилича на скинар.

 Ето нещо от проф. Никола Георгиев (който е учил в СУ,знае за кого говоря),от в. Сега.
Догодина ни чака още една 100-годишнина - раждането на Никола Вапцаров. И ще бъде любопитно какво ще правят с нея държавниците ни. Творчеството на Вапцаров е крайно неудобно за днешната господстваща идеология. И тя се мъчи или да го преиначава, примерно да твърди, че вярата в дните честити, за която говори поетът, е християнската вяра, религиозната, или да я премълчава и да я потиска. От този тип поети най-премълчаваният и най-потисканият е Христо Смирненски. Наскоро излезе много голяма антология на балканските поезии. Представена е и българската, като българи са правели подбора. Този подбор говори за силно политизиране и идеологизиране в литературното мислене на някои хора под натиска на официалната идеология. Там има поети, много далече от идеологията, има и посредствени, но там Смирненски го няма. Много ясно защо - неудобен е. Малко след това в Любляна излезе антология на българската поезия и там Смирненски е представен сравнително добре. Ще берат ядове нашите управници как да постъпят с тази 100-годишнина. Срамът ни ще бъде още по-голям, защото в Скопие се готвят изключително шумни празненства за Вапцаров. Македонците в Скопие ще се опитат още един път и с по-голям успех да привлекат Вапцаров към своята черга. Тук нашите управници ще видят голям зор - дали да изоставят Вапцаров в ръцете на македонците, или да обявят, че това е световен автор. Което хич не им се ще.

  Мерси,blanc! Иска ми се да го гледам това предаване. 



   Може да се окаже,че македонците са доста по-мъдри от нас в това отношение и ние напразно се мислим за едно ниво над тях. Винаги ме е отблъсквало дълбокото политизиране на обществото ни. Откакто се помня,около мен все се говори за партии и цветове. Когато бях ученичка,всичко беше червено и партията беше една-"майчица-закрилница","свята и безгрешна" и т.н. После всичко посиня,полилавя,стана пембено с крещящи отенъци....Всичко се размаза,партиите завзеха целия ни живот,но от толкова много нюанси обществото ни стана сиво и безлично. Възцари се шаренията на чалгата.
         В България все се намират "творци-диригенти",които искат да въведат някакъв ред в идеите и в облика на народа. Все някой трябва да ни казва как да мислим,как да чувстваме и какво да харесваме. Това също е останало още от времето на тоталитаризма,та до днес. Спомням си как някои кандидат-студенти заучаваха цели сборници с литературна критика,защото трябваше да пишат "отговор на литературен въпрос",но не техният си личен отговор,а този,който повелява "Партията" и нейните пропагандатори. За всеки автор от учебниците по литераатура си имаше готово клише,и който реши да кривне от "партийния анализ" и тълкуване,получаваше най-малко слаб две.
  И сега е така. На великите ни творци и таланти се гледа през призмата на партийната принадлежност. Партийните пристрастия са сковали мозъците и са  осакатили способността ни да бъдем обективни. Разделянето ни по политическа принадлежност ни прави еснафи,профани и хора,които не виждат истински стойностните неща.

Мъдри думи от проф.Георгиев!!!

А професор Никола Георгиев е  естет. Той винаги първо ще прозре красотата на стиха,магията на духа и словото. Добре щеше да е всичките ни политици да минат един курс по стихознание при него.   

И аз гледах предаването на Милен Цветков и си мисля,че тук става дума за нещо по-дълбоко....' Що си мисля,че между роднините отдавна е имало вражда и това беше фитилът,който гръмна бомбата. Не ме интересува какъв човек е бил Вапцаров - всеки си има своите недостатъци,но си е поет, с много хубави стихове. Спомняте си какво излезе,след като стана демокрацията и че всъщност е можело да бъде спасен... Мисля си,че родата,която е погребала племеницата му нямат моралното право да го правят. Друг е въпросът,че може да не са искали да дадат някой лев за място. Не искам да давам квалификации, но излъчването на тази жена, беше меко казано,ужасно ( на дъщерята на племеницата). Лапнала дъвката в устата и зейнала с една уста... Не знам,но някой трябва да реши този проблем. Не може да делим поетите на комунисти,седесари и прочие. Думата комунист тогава е значела нещо друго-висок идеал,за наистина много по-добър свят...
Нима като си унищожим историята няма да сме си същите?! Нима ще забравим от къде сме тръгнали-едва ли....

Мен ме интерсува публикувани ли са някъде последните творби на Вапцаров,
писани в затвора, преди екзекуцията. Наскоро бяха открити.

Говореше се, че ще се публикуват, но...не съм ги срещала.

 От Гугъл http://news.ibox.bg/news/id_1370162021 Пише,че ще ги издадат за годишнината.

 Кака Сийка ме зарови да чета къде ли не тия два дни.

Не мога да намеря безпристрастен източник на информация относно Никола Вапцаров, някой да има нещо под ръка? Нещо което да не е свръх-патриотично или комунистическо, ако може? И в тази насока ще ми е интересно да науча и за действията на фашистките войски в България, защото единствените ми познания са от романите на Димитър Димов, но очевидно всичко публикувано по социалистическо време не е много надеждно откъм обективност. Мерси предварително!

maraidara,    не бих могла да го кажа по-добре! Изразяваш точно моето усещане и мисли. Благодаря ти!
Това, че е можело да бъде спасен го знам още от преди демокрацията.. Не знам дали, защото съм родом от Благоевград, срещала съм много хора, с много информация още тогава... Вече ми се е размило кое от кога и кога съм научила. Но всичко, което знам е много болезнено, затова и в един момент просто ми беше по-лесно да спра да го мисля. Как иначе можеш да простиш това, дори на елисавета Багряна? Колкото и красиви неща да пише, никога не съм могла да я чета и харесам. Знам, че може за някои да не съм права, но... това е. И както казах и преди в темата, от друга страна винаги съм се чудела как щеше да се чувства той, ако беше оцелял? Егоистично знам, че щеше да има още стихове. Но какво щеше да стане с Вярата му?! Аналога със съдбата на Капитан Петко войвода ми е директен и логичен.

Чудех се за "новите" интерпретации на Вярата, Вапцаров религиозен??!? Някой трябва повече да почете, и от поезията му, и от думите му. Примерно това, което тези дни прочетох по цитатите, това, което е казал на майка си преди разстрела - "твоя Исус"...

blanc, много добър цитат и за него благодаря! Наистина много мъдро.

А за стиховете, много ми е чудно, че толкова време се бавят с издаването. Винаги съм съжалявала, че има толкова малко стихове на Вапцаров, защото определено не ми стигат. И сега като знам, че има още открити и кой знае колко скрити, много зле ми влияе, че трябва да чакаме. Защо? Кой ще вземе пари сега за издаване на стиховете на отдавна убит поет? Роднините...? Пак опираме до въпроса как така те ги притежават?

Колкото и глупаво да звучи в зората на демокрацията точно в Бл-град най- големият булевард Вапцаров беше преименуван на Св. Св. Кирил и Методий.

А на Е. Багряна хич не съм и простила. Спомням си ясно едно интервю по Всяка Неделя още от времето на социализма и ... наглото повтаряне на лъжата - френското да.

Просто не искам да си спомням Затова казах по-рано в темата, че всички тези размисли прото съм ги заровила много дълбоко. Иначе ми е гадно. Много. Как живеят тези хора със себе си после

Нищо свято не остана в тази страна ...
Тоя гроб как може изобщо да е частна собственост ...
Да взема да снимам едно военно гробище на загинали индийски войници, всеки ден минавам от там, вижда се от улицата (умишлено),  но кому ли са нужни сравнения.