Пораснали деца от смесени бракове

Tatjana, присъединявам се и аз към останалите - наистина комплименти!

На немски, искаш да кажеш

То 3атова се ка3ва майчин е3ик, 3ащото децата са повечто време с майките си. Твоята майка си е германка и 3атова не се чувстваш българка. Даже и те подо3ирах

Много интересна история.

  Да де, немски 

и аз да ти правя компания

Тъй като вчера нямах време реших днес и аз да разкажа  Аз не съм точно дете от смесен брак, но съм израстнала доста години в смесено семейство и в чужбина. Всъщност "перипетиите" ми започнаха на 6-годишна възраст, когато майка ми замина на работа в Африка и аз тръгнах там на училище, без да знам и дума португалски. Езикът го научих само за няколко месеца, официално започнах да пиша и да чета на португалски и по едно време ми е било по-лесно да говоря и вкъщи на португалски, отколкото на български. Малко след това прибавих и още един език испански, всъщност тогава семейството ми стана смесено. От онези години си спомням, че много мразех ученето на български, въпреки, че можех да чета. В местните училища учебният процес беше много приятен, учеше се като на игра, нямаше домашни и писане на ченгелчета. За сметка на това вкъщи се чакаха онези страшни учебни тетрадки за първи клас /още си спомням корицата с едно голямо цвете с оцветени листа/ и трябваше да пиша кръгчета, ченгелчета, чертички... У-ф-ф-ф! Въпреки всичките тези старания и до ден днешен почеркът ми е по-хубав на латиница, като доказателство за това, колко е безполезно е било цялото това писане 
На 9 години се върнахме в България и преживях първия си "културен шок". Бях свикнала на съвсем други отношения, моите приятелчета африканчета бяха съвсем различни. Там всяко междучасие се делеше всичко, дори дъвките, разкъсани на най-най-мънички парченца. С парите на всички /който има и който няма/ се купуваха бонбони и лакомства за всички и се делеше всичко поравно. Нямаше го клюкаренето на "другарката"...  Никога не съм се чувствала различна, а бях единственото бяло дете в училище. В България не беше така. Следващата година се преместих в ново училище и от тези първи две години имам доста лоши спомени, не се чувствах приета, въпреки, че си бях българче. В къщи се говореше вече испански, не мога да скрия, че бях и доста запалена по латиноамериканската и испанската музика, танци, култура... Най ми е било смешно като ми кажат, че си личи дори по физиономията ми, че съм от смесен брак, пък аз съм си чисто българче 
Мога само да кажа /от опит и с брат ми и сестра ми/, че най-трудните години са в началния курс, тогава децата могат да са много жестоки и не приемат различията. По-нататък човек си изгражда дори самочувствие на "различен". Друго нещо, което съм чувала и от други деца в подобна ситуация е, че винаги и на всяко място си оставаш малко "неприет" т.е. чуждец си и в двете си родини, може би в едната по-малко от другата, но все пак винаги различен.
За да завърша, с какво ме обогати всичко това? Ами чувствам се гражданин на света, адаптирам се лесно на всяко място, приемам без трудности културите и обичаите на останалите. Животът ми се стече така, че се омъжих на свой ред за чужденец и живеем в трета страна. Уча езици с невероятна лекота - всъщност знам 7, три отлично, с останалите се справям доста добре. Смятам, че за това ми помага фактът, че като малка съм живяла в двуезична среда, макар и не от самото си раждане.
Между другото разказът на Tatjana ме обнадежди много относно българският на децата ми. Както вече писах живеем в трета страна и след множество проучвания и мнения засега решихме да ограничим до 2 езиците, на които говорят децата ни /още повече, че са близначки и това също оказва влияние/. Сигурна съм обаче, че ще научат и български 

Сори за дългото излияние 

Tatjana, много интересен разказ. Като ти четох поста и в началото дори се зачудих как си успяла да научиш български и да пишеш така добре, щом така си се противяла в началото  .
Fata Morgana и твоят разказ е много интересен.

Преди години се запознах с една австралийка (майка й беше македонка, баща й българин). Тя говореше много малко български, по скоро македонски, но през повечето време общувахме на английски за по-лесно. Направи ми впечатление, че тя не знаеше как се казват някои неща на английски (питах я за "костилка", тя не можа да отговори - може би това, че родителите не са native speakers си оказва влияние). Това ми се стори малко странно. 

Много хубава тема и интересни истории  !

Фата Моргана, благодаря за споделеното  Когато бяхте в чужбина, родителите ти на български ли ти говореха или на местният език?

Винаги съм говорила с всеки на родния му език, т.е. с майка на български и с баща ми на испански. Имаше един начален период обаче, в който му говорех на португалски, понеже още не можех да се отпусна на испански, но двата езика са доста близки и това несъмнено помага. Никога не съм говорила вкъщи изцяло на португалски, просто ми се е случвало да казвам думи или изречения, и естествено са ме разбирали 
Аз например сега не бих могла да говоря да децата си на холандски, а и не го смятам за редно, защото ще попият "хубавото" ми произношение и всичките ми грешки 

като прочетох заглавието - за теб се сетих ... 

Някой беше написал ,че децата от смесен брак са различни ,аз това не го възприемам, все пак сме европейци и не идваме от Зинзибар ,смисъл особено в западна Европа са толкова свикнали с чужденци и на всеки пети  я майка му италианка ,я полякиня или бащата някакъв друг,навремето са идвали на работа чужденците и така. Да не говоря пък за латиноамериканките и тайландките- на всяка крачка.

Отдавна ви чета, а тази тема ме провокира и да се регистрирам и да пиша за първи път.
Аз съм дете( на 18г  ) от смесен брак. Баща ми е французин, майка ми българка, а от както се помня живеем в Англия. В началото съм разговаряла с майка ми на български, а с баща ми на френски. Бяха преценили, че като тръгна на училище така или иначе ще бъда принудена да науча и англисйки.
В интерес на истината аз се определям като French girl, иска ми се поне. Обожавам езика,културата,музиката  Друго,което допринесе за надделяването на любовта ми към Франция над България може би е и факта, че като дете не ме приемаха за българче  вероятно заради акцента, навиците или маниерите. Отношението към мен и майка ми беше като към изменници, избягали от положението в България, едва ли не търсещи лесния път...
Обичам България и осъзнавам, че  нямаше да съм човека,който съм ако нямах български корени. Уважавам България за това, но също така това е страната която най малко ме е накарала да искам и да се чувствам нейна гражданка, за жалост. 

Благодаря, че сподели Eve90, много ми беше интересно. За съжаление, много си права в отношение как те кара да се чувстваш България - но проблема е, че и аз израснала там се чувствам по този начин.

Тази тема я препрочитам няколко пъти.  Засяга проблеми, които живо ме интересуват! 

TarikMom, благодаря ти за идеята   

Eve90, беше ми много интересно да прочета твоята история, както и на другите пораснали деца от смесени бракове 
Как се учи да пишеш и четеш на български в триезична среда? Просто съм изумена от правописа ти!   

TarikMom , за жалост и ти и майка ми, която е живяла до 18 годишнината си в България се чувствате по един и същи начин. Уж страната се пооправя напоследък, но това чувство няма да бъде лесно заменено предполагам, а е толкова жалко да не се чувстваш като у дома си в собствената си държава.

Mentha , майка ми държеше да ме научи на разбираем български, беше ми донесла и българска литература - Вазов, Алеко Константинов, разказите на Елин Пелин. Тогава ги четях с мъка, но после го оцених. Въпреки това правописа и най вече пункуацията ми е ужасно трудна   Преди да си публикувам мненията им проверявам правописа с разни spell checkers  и сигурно отново има грешки  Мерси за комплимента.