Как се обучават птици в слонско училище

Ooo !! Това е чудесно !! Занчи скоро висшето ще е 12 клас !! Ще станем нацията с най-много вишисти  че и с по 2 и с по 3  че и с повече   

Не е точно така. Средно ще се завършва след изкаран десети клас, а този, който иска да ходи в университет ще трябва да учи до дванадесети клас. Така че пак ще завършват на 19 години.

Струва ми се, че качествата на характера и възпитанието трябва да бъдат приоритет в бъдещето, а не толкова знанията и фактите. За разлика от времето на Просвещението, сякаш идва друго време, в което не достиженията в науката ще са дефицит, а зрелите личности, способни да устоят на всичко, което ни очаква.

Това е само усещане, моля не ме нападайте, много..... 

Не те нападам, ама не разбрах какво точно имаш предвид.

mila71, подкрепям!

Andariel , знаеш ли още нещо за новия закон - снощи само подочух нещо, без подробности...

Само това, което напоследък се говори и снощи чух по новините. Министърът каза, че на края на всяка степен ще има външно оценяване. На мен ми се струва логично основно образование да се завършва в седми клас, защото от осми децата така или иначе се местят в друго училище. Гимназиално да е на две нива също ми се струва логично - няма смисъл всички деца да киснат в училище до дванадесети клас вместо тези, на които не им се учи да започнат работа. Само не разбрах какво имаше предвид министърът като каза, че другите две години щели да бъдат за професионална и профилирана подготовка. Нали в гимназиите в зависимост от профила им си учат специални предмети през цялото време?!

Повече часове по етика, обучение в работа в екип, не наблягане на конкуренцията, а на съвместната работа, в която силният не се дразни от по-слабият, а му помага, а с помощта на педагога всички разбират, че изведнъж в дадена ситуация слабият има качеството, нужно на силния. Спиране с тези състезания кой е най-добрия клас, а наблягане на това, кой с какво се е променил, кой на кого е помогнал. Повече часове по оцеляване в бедствени ситуации.

Разработени спешни методики за работа с агресията във всяко училище, намаляване на стреса в училище. Отказ от болните амбиции да се успее на всяка цена, владеейки 5 езика и всички технологии, за да работиш в богата фирма и да имаш скъпа кола. Опростяване на живота, тъй като имам опасенията, че цялата тази невроза в момента ще ни донесе много страдания.

Мила,
Разбирам за какво говориш и от една страна си права. И на мен ми се струва полезно, но и леко идеалистично, защото действителността е друга. Организацията на обществените и производствени отношения е друга. Има разделение на труда, има йерархия, има конкуренция. Цялата съвременна цивилизация се крепи на конкуренцията, а не единствено на работата в екип. Винаги има началник и изпълнители. Да, възможно е и се правят промени, но те са само в някои браншове, където работата в екип е жизненоважна за получаването на определен продукт. Предполагам няма да отречеш, че на поточната линия на един завод е малко трудно да направиш екипна работа, защото естеството на производството е такова. В науката и в браншовете, където се измислят и правят новите технологии е друго нещо и там екипната работа е нужна. Но, съгласи се, повечето завършващи училище няма да са научни работници или да измислят технологии, а ще работят някъде в някой завод, офис или в областта на услугите. Идеята на масовото образование не е да прави добро само и единствено на децата, защото много ги обича, а да подготви работна ръка с определени качества и компетентности.

За агресията си права, трябва да се направи нещо. Но на мен ми се струва идеалистично слабият да се окаже в позицията на силния в една екипна работа. Да, не може да се направи екип само от силноконкурентни натури, трябва да има и по-слаби, но пак има разпределение на задачите от някой друг, а не спонтанно в екипа. Компаниите няма да се откажат от това да има началници на екипите, пък дори и тези началници да са много либерални.

И аз го разбирам това......и на мен ми звучи идеалистично, но някак си прекалихме с проамериканската култура за просперитет. Ние сме източна държава, наричаме се православна, а някак си православието слабо, а духовността никаква. Все ми се ще малко повече за ценности да се говори, за смирение и простота. Един човек, научен на това ще бъде чудесен работник и на поточна линия, а също и началник. Ще знае докъде може, къде му е мястото, за какво е създаден. А това се случва със самопознание, а самопознанието не идва ако невротично се стремим към първото място. Някой трябва да научи децата на това, да им даде пример, да говори колко е ценно това и какъв е смисъла на живота.

Та в тази посока вървят мислите ми.....

Буквално копиране на модел на обучение, без да е съобразен с конкретните условия в страната  В Англия е точно така, до 16 год учат задължително, след 16 специализират в сфера, в която искат да се реализират професионално. Обикновено след 16 сменят отново училището, в зависимост от профила, който търсят или отиват в колеж. Но тук техникуми и езикови гимназии няма.
Аз разбрах Мила, че целта е един друг да се допълват. Това, че си по слаб и неориентиран не трябва да е причина по-силният да те мачка и подиграва, а да ти подаде ръка и заедно да работите. Никой не отнема лидерските позиции на силния, търси се малко по-човешко отношение 

Мила,
Какво означава да се учат на смирение и простота?  И какво общо има тук православието? В Америка протестанството (и други форми на християнството) е много силно, но там хората не са кой знае колко смирени, освен ако не са върли последователи на библейските канони. Нямам предвид невротичен стремеж към първото място. Как децата ще разберат къде им е мястото и за какво са създадени? Как работникът на поточната линия ще стане по-добър и как ще се самоопознае и припознае като такъв? Който иска да е нещо повече от работник на поточна линия не се задържа дълго там, а търси други възможности. Нещо не мога да вдяна за какво точно говориш.

Мисля, че да. Още не съм го виждала обаче. Последните учебници, които съм разглеждала, са за горния курс и са по литература - тези, по които преподава майка ми. Мисля, че в тях има излишен материал, да - главно откъм теоретичния апарат. Не обсъждам тук канона (тоест какви произведения да са включени, това го чепкахме в друга тема); нямам нищо против и на децата да се предложат различни начини, по които да гледат произведението пред себе си.
Но идеята би трябвало да бъде да им се подскаже, че няма един-единствен правилен прочит, да видят, че може да се чете и така, и онака, че може и сами да помислят по въпроса -
а не да приложат доста сложния инструментариум на тази или онази школа при положение, че много от тях правописа не са овладели като хората. Аз лично намирам литературната теория за много забавна, но терминологичния й апарат е ужасно тежък, а на български е преведен още по-объркано. Нямат нужда от тези термини; все пак целта на обучението по литература не би трябвало да бъде да блеснем на кандидат-студентския изпит със заучени фрази.

Това, което би трябвало да се тренира с писането на "теми", е умението свястно да изложиш гледната си точка. Да имаш теза, да си я защитиш подобаващо и да направиш смислени изводи. Това същото нещо се учи като "Писане на есе" в НБУ точно защото студентите идват неподготвени да го правят.
Едно практическо предложение за гимназиалния курс би било да им се предложи да направят същото нещо устно - да вземат произволен текст, който не е каноничен и не предполага определена реакция, да речем научнофантастичен разказ, детска приказка и т.н., и да предложат някаква шантава интерпретация, която после да защитят в спор.
Само че не са им оставени достатъчно часове, за да правят такива неща - ако учителят реши да направи нещо такова, трябва да не им преподаде някой автор, който после им лъсва на матура и т.н.

Колкото за агресията и въобще за възпитателния елемент в училище, отделянето му в определен предмет би го провалило. По-скоро си го представям като размесен в другите предмети в началния курс (най-вече), например в подбора на текстовете за четене, които да са близки до ситуациите, в които изпадат малките; но и въобще началната учителка да има задачата да учи по подходящ начин децата на ненасилие, на приемане на различията, на обща работа.
С кукли, с ролеви игри, с подходящи приказки.

Имах предвид да наблегнем на етиката, а не на материализма. Споменах Православието не от гл. точка само на вярата, а на едно светоусещане, което не е ориентирано към постижения, а към познание. Смирение се учи по много начини - чрез пример и чрез удовлеторение от това което имаш, макар и да не е много. Чрез уроци по етика, чрез примери в историята. Протестанството направи много грешки и макар да съм протестантка не ме е страх да го заявя най-открито. И една от тях е точно този материализъм, който завладя Америка, а и не само нея.

Спирам, че ще отидем в друга посока.

Училището спешно се нуждае от промяна в посоката и тя според мен е ориентация към етиката, вярата, изкуствата, спорта, взаимоотношенията и понятия като ценност, добро и зло.

Извинявам се ако съм досадила с размислите си. Още в началото споменах, че не е избистрена и точна концепция, а усещане и решения на какво да наблегна аз като родител....  

Разбирам, но аз поне не намирам противоречие между материалното и духовното. Едно дете или човек може напълно да е доволен от това, което има, но това да не му пречи да се стреми към нещо повече. А честно да ти кажа, примерите в историята не са много подходящи за възпитаване на духовност  при всички тези войни и конфликти в обществото и между общности и държави и то винаги за материални блага или власт.

Като цяло съм съгласна с това, че не трябва да се издига в култ конкуренцията ,защото вреди на всички, но и не може всички само да си помагат и да милеят един за друг. Някъде по средата е изходът според мен. И за това много помагат груповите игри и задачи, в които накрая децата правят нещо смислено заедно. Например, народните танци, груповите спортове, също поставянето на някаква пиеса, решаването на някакви задачи, в които е нужно да се включат всички от отбора.