Как се обучават птици в слонско училище

  • 7 285
  • 125
  •   1
Отговори
12 март 2009, 12:20 ч.
  • Мнения: 1 896
Днес прочетох тази страхотна статия от Милена Ленева в Дарик, най-после нещо смислено по проблемите на образованието. Поствам я и тук, защото ще я прочетат най-много вълнуващи се от проблема.

Как се обучават птици в слонско училище

Често сетивата ни привикват и възприемат само това, което сме свикнали да виждаме и чуваме. Така неусетно губим чувствителност за новото и различното. Понякога единственият начин да си върнем тази чувствителност е като коренно променим начина на описание на проблемите си. Това се опитвам да направя, като разказвам приказки на големите.

Имало едно време една гора. В нея живеели много слонове, затова направили училище за малките слончета. Учели ги как да носят тежко, как да вървят заедно, как да слушат с големите си уши. Станало много добро училище, слончетата се учели добре и ставали Добри Слонове за Слонското Общество.

Постепенно, обаче, започнали да се появяват птички. Те ставали все повече и повече. Трябвало да ходят на училище. Понеже в гората имало само училище за Слончета, започнали да изпращат и птичките в него. Птичките трудно се справяли със Слонската програма. Не можели да носят тежко, не ги бивало много да се движат на стадо и все се проваляли в послушанието.

Учителите им казвали: Вие сте лоши и некадърни слончета.

Учениците отговаряли: Помогнете ни да се научим как да летим.

Но им казвали: Това не е в учебната програма. Добрите слончета се учат да носят тежко, а не да летят.

Много от птичките били мънички, не можели да разберат, че са различни от слончетата. Някои се отчаяли и избягали от училището (около 15000 само през миналата година). Някои се опитвали да се приспособят към Слонската програма. Даже развили уши и започнали да носят по повече. След 12 години в Слонското училище, дори разбрали, че трябва да се движат на стада и че не могат да летят.

Училището продължавало да повтаря: Тези нови слончета за нищо не ги бива. Непрекъснато се провалят на основните Слонски изпити. На всичкото отгоре, само чуруликат за някакво летене и пречат в час. Предлагаме да им въведем вечерен час и наказания за чуруликане. Ще ги облечем в еднакви дрешки, за да почувстват какво е да си Добро Слонче.

Тук-там се чували гласове: Дайте да променим малко училището. Може би да вкараме програма по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети?

Но Големите Слонове казвали: Ние имаме най-добрата програма. Знаете ли колко Слонове Шампиони има, излезли от нашето училище? Не ни занимавайте с глупости. Но може би след време ще е по-важно да можеш да летиш, отколкото да носиш тежко? Ние нямаме учители по летене. Какво искате да накараме слоновете да летят ли? - отговаряло училището.

Можете ли да довършите приказката?

Давате ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности? Помислете само дали можете да чатите с 4 човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорите по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време.

Докога учители, които не знаят какво е "форум" и "блог", ще обясняват, че децата са с беден речник, защото не са чували думата "кърсердарин"?

Защо мислите, че униформите в училище възпитават правилно бъдещото поколение? Не е ли това опит да отгледаме просто добри продавачи в Макдоналдс или послушни банкови чиновници, с които ще се гордеем, ако са в Лондон. Това ли обаче е важното за създателите на следващия Google или за хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата?

Има ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици: "Кажете на какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20 години, когато креативността ще е поне толкова важна, колкото грамотността, когато водата няма да достига до все повече хора на планетата, когато промененият климат, вероятно, ще предизвиква големи аномалии в ежедневния ни живот? Какво ще ви трябва във времето, за което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен свят?"

Образователната ни система не може да отговори на тези въпроси. А аз искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги очаква. Дайте ми избор!

* Милена Ленева е собственик на www.futurenow.bg и секретар на Читалище Бъдеще сега. От 10 години се занимава с неформално и електронно обучение. Майка на две деца.

# 1 12 март 2009, 12:42 ч.
  • Мнения: 359
 newsm10 newsm10

# 2 12 март 2009, 12:48 ч.
  • Мнения: 186
Статията я четох преди няколко дни - дава много храна за размисъл, още мисля по нея.  Simple Smile Много е показателна за състоянието на днешното средностатистическо българско училище.
Благодаря, че я сподели!  Hug

# 3 12 март 2009, 12:56 ч.
  • Мнения: 2 716
Звучи ми повече като реклама.
Сигурно харесвам слонските училища.
Обаче ми дойде до гуша от нововъведения в училищата.
Не. По- нагоре ми дойде.

# 4 12 март 2009, 12:59 ч.
  • Мнения: 24 467
Освен "слонове" и "птици" има безкрайно много и други видове представители на фауната.
Доколко е реално за всеки вид- училище? Не, че е лошо, доколко е реално?
А как би се чувствал слонът в птиче училище? И кой е по- полезен и добър- кравата или конят? При ограничени ресурси кого да оставим гладен- кучето или котката ни?

# 5 12 март 2009, 13:28 ч.
  • Мнения: 1 896

Според мен прекалено се задълбочаваме в животинската алегория. Авторката просто казва, че днешните деца живеят при по-различни условия и има голяма разлика между поколенията, която образователната система не е подготвена да посрещне, но не се и опитва, а по-скоро ги наказва затова че са по-различни.
Никъде не се твърди, че училището трябва да е само за "птици", а просто, че трябва да е по-гъвкаво и да скъса с тоталитарната нагласа всички да са по един калъп. Естествено, че не може да има отделно училище за всички видове, но може да има едно общо за всички, в които никой да чувства, че го карат да прави неща против природата си.

# 6 12 март 2009, 13:49 ч.
  • Мнения: 2 716
Децата ми учат английски от 1-ви клас; ENEL, Word r j=k= от 4-ти. Имат за домашно да правят "слайдшоу"
Не си използват GSM-ите за обучение. (цъкнах в линка под статията)
Авторката е предложила двуполюсен модел и ние го коментираме.

# 7 12 март 2009, 13:55 ч.
  • Мнения: 24 467
Не е задълбочаване, а преминаване в аналогичен стил. Преводът е ясен. Да, за "двуполюсен модел" /Знаток/ става въпрос, а това е твърде нереално.

# 8 12 март 2009, 14:11 ч.
  • Мнения: 186
Няма нужда да бъдем буквалисти, основната идея на статията е за правото на избор - тя така и завършва. И за това, че училището в сегашния му вид не подготвя децата за живота и за бъдещето.

Знаток, чудесно е, че имате такива неща в училище - в повечето обаче реално ги няма. И в часовете по ИТ децата най-често знаят повече от учителя.

Според мен не става дума за двуполюсен модел, ето:
Тук-там се чували гласове: Дайте да променим малко училището. Може би да вкараме програма по летене? Да махнем тази за носенето на тежки предмети?

Но Големите Слонове казвали: Ние имаме най-добрата програма.
Но не мисля, че има нужда да навлизаме в разговори какво е искал да каже авторът.  Wink А просто да си поговорим за училището, както правим и в другите теми.  Simple Smile
А дали някой ще ни чуе, е една съвсем друга тема...

# 9 12 март 2009, 14:37 ч.
  • Мнения: 1 575
Стана ми интересно заглавието на темата.
Моето мнение - пресилено разказано, не ми хареса, малко елементарно поставен проблема ми се видя.Никога слонче не може да стане птичка или пък е нормално да учи птичка в слонско училище.
Иначе за идеята, права е жената, образованието ни се развива (ако изобщо може да се употреби тази дума тук) доста по-бавно от света, в който живеем.Трябва да се има в предвид до колко е възможно това обаче - в София всяко семейсвто почти има интернет и компютър, в доста градове, камо ли села, няма да могат изобщо да се занимават с подобен предмет.Образованието ни буквално е основно, по-нататък само ще подскаже какви сфери има живота и е длъжно да обхване възможностите на всички деца, които ходят на училище.Освен това в днешно време да завършиш училище е старта, от който трябва да започнеш...Може би ще е по-реално, ако има повече профилирани училища, ако ще частни, ако ще държавни...вече света разполага с толкова много информация, толкова бързо галопира в развитието си в отделните сфери на науката, медицината или каквото друго се сетите, че е абсурдно да се добие представа за нещата в масовото школо.
Иначе какво - нито математиката ще се промени, нито физиката, класическата литература ще си остане (тук има какво да се желае като нововъведения).
Тенденцията ми се струва, че ще е не училището да дава най-обширни и изчерпателни знания, а родителят да наблюдава по-внимателно детето си и от по-рано да се ориентира какво е добре да учи и да се развива в дадената област.

# 10 12 март 2009, 14:53 ч.
  • Мнения: 5 877
Ох, тази сутрин си мислех на тема перфектното образование. Като през 17-и век, родителите ти канят в имението частен учител, който те подготвя в разнообразни области, докато се разхождате из парка Simple Smile Малко изкуства, малко астрономия, малко гимнастика, принципите на реториката, математиката и особените ритуали при сватбите на растенията Simple Smile

За статията - приказката е забавна, репликата за невероятните способности на днешните деца да чатят и да дъвчат дъвка едновременно не ме впечатли. Нито пък колко лошо било да ги научиш що е "кърседарин", след като те и сами ще разберат що е "форум" и "блог".
Проблемът на българското образование е, че нито за слончета става, нито за птици, няма въобще система в лудостта.

# 11 12 март 2009, 14:56 ч.
  • Мнения: 24 467
Не става въпрос за буквализъм, просто статията звучи като общи приказки в алегорична форма, без конкретни предложения за решаване на конкретни проблеми, почиващи на реална основа. Нарочно отговорих в същия стил. В буквалния отговорът ми прозвучал като:
Ами да, хубав и пожелателен е индивидуалният подход към ученика и личността, той да бъде първенстващ в отношението към тях, но има граница на реалното приложение на такава една идея. Иначе красиви пожелания и мечти има всеки един от нас. Както и всеки един от нас вижда слабости в обществото ни /грешка, в света въобще/.

"Давате ли си сметка, че децата днес са с много по-развити комуникативни и когнитивни способности?"- Не защото не се отнася за всички деца и не в еднаква сила за всички.

"Помислете само дали можете да чатите с 4 човека, с двама от които на език, различен от българския, да говорите по телефона, да си пишете домашното по математика и да гледате филм едновременно. Това за тях е нормално прекарване на свободното време."- Не е така, моите деца не бих допуснала да бъдат подложени на такъв тормоз. Т.е. те си имат достатъчно ум в главите, да не се ангажират сами с непосилни неща. Никой не те задължава да чатиш с 4-ма души едновременно, да говориш по телефона и да си пишеш домашното.

"Докога учители, които не знаят какво е "форум" и "блог", ще обясняват, че децата са с беден речник, защото не са чували думата "кърсердарин"?"- А защо пък учителите се поставят под общ знаменател? Това не е ли като уеднаквяването на птичките със слончетата? Много от тях познават горепосоченото и не държат непременно на "кърсердарин"-а.

"Защо мислите, че униформите в училище възпитават правилно бъдещото поколение? Не е ли това опит да отгледаме просто добри продавачи в Макдоналдс или послушни банкови чиновници, с които ще се гордеем, ако са в Лондон. Това ли обаче е важното за създателите на следващия Google или за хората, които ще решат проблемите със замърсяването на планетата?"- А униформите са пречка затова? Или всички един ден ще са откриватели и никой няма да произвежда реално блага? Прекалено повърхностно. Има си теми, посветени на въпроса с доста добра мотивировка.

"Има ли някой, който да се е сетил да попита самите ученици: "Кажете на какво да ви учим, за да можете да се оправяте в този живот след 10-20 години..."- И те ще знаят? Сериозно? Съмнавям се, не, не се съмнявам, сигурна съм, че няма да знаят, никой не знае какво ще му е нужно след 20 години да знае и умее.

"... когато креативността ще е поне толкова важна, колкото грамотността,"- Нещата не се противопоставят, допълват се, без задължителната база знания няма как да се надгражда нагоре. Ако не знам основите на биологията и химията, едва ли ще подпомогна с нещо ново екологията и генетиката, примерно.

"Какво ще ви трябва във времето, за което никой не знае какво ще работите, защото повечето професии още не са измислени? Как ще ни осигурите пенсиите в един все по-несигурен свят?"- Е, и да ги питам децата, и да ги пита "система", като как ли ще отговорят? Особено последният въпрос не бих задала на децата и под заплаха да ме набият.

"Образователната ни система не може да отговори на тези въпроси."- То не само нашата не може, особено на последните.

" А аз искам децата ми да са подготвени за бъдещето, което ги очаква. Дайте ми избор!"- Всички го искаме. Ти как предлагаш да стане?
А, пропуснах извода- в частното училище... Laughing, ама не кое да е. Не е лошо, просто наистина ми звучи като есе- емоционално, но не рационално.

# 12 12 март 2009, 15:31 ч.
  • Мнения: 186
Джуди, благодаря за рационалния и подробен отговор.   bouquet

С много от нещата, които си написала, съм много съгласна. Коментарът ти за пенсиите много ме развесели.  Simple Smile Не разбрах само как накрая направи извода с частното училище.

За мен един въпрос остава да виси - в българското училище почти не се работи по творческото мислене, а само по пресъздаване на някакви готови формули. Тъй че там има какво да се желае, и то много - особено ако правим сравнение с други европейски държави.

Освен това много, ама много ми се иска да мога да разчитам маааалко повече на училището или на извънкласните форми, а не да се налага непрекъснато да обяснявам, обучавам, поправям и т.н. вкъщи. Че даже много често да вървя и срещу системата, защото е абсурдна.

Не защото ми тежи, нито пък защото не се справям с материала, а защото според мен така е редно. Иначе сега ние, съвестните родители, се превръщаме в учители. А нашите родители не бяха - значи има нещо порочно в сегашната система.

# 13 12 март 2009, 16:13 ч.
  • Мнения: 1 575
Цитат на: touchstone в чт, 12 мар 2009, 15:31
Иначе сега ние, съвестните родители, се превръщаме в учители. А нашите родители не бяха - значи има нещо порочно в сегашната система.
Има порочно и смятам, че е комерсиална причината.Не можа да има няколко варианта на учебника, не може и да има 5 издателства, които печатат.Когато са одобрявали учебниците - за кого са мислили - да датат хляб  на повече "умни" и нереализирани в някаква област глави или за децата и това какво ще научат.Превърнаха и държавните училища във странен вид фирми (не е точната дума) - да се оправят сами със заплатите, с парното, тока, ремонта на тоалетните и пр. - хем самостоятелни, когато става въпрос за харчове, хем под ръководството на министерството когато става въпрос за доходи, системи и практики.Как да не е порочно.И как като такова да очакваме да е качествено...

# 14 12 март 2009, 16:33 ч.
  • Мнения: 24 467
Лека "закачка" за извода с частното училище- зърнах случайно "Милена Ленева е собственик на www.futurenow.bg и секретар на Читалище Бъдеще сега. От 10 години се занимава с неформално и електронно обучение."
Това "неформално обучение" ми звучи като частни уроци. Нищо лошо- просто продължава да се доразвива у мен идеята "Кофти училище- хайде на частните уроци!".
И на мен ми се ще да мога да разчитам повече на училището. Засега разчитам на читава класна. За напред- ще видим. Има и в други насоки какво да се желае.

# 15 12 март 2009, 17:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Най-сериозно казвам, че тази статийка е просто едно упражнение в съчинение с лек привкус на реклама. Че образователната система буксува е ясно, но и описаното в съчинението е невъзможно. Няма как да се сравняват ябълки с круши и да се получи диня. Образователната система няма за цел да произвежда учени, а работници - точно такива, които да работят в заводите, магазините, закусвалните. Един малък процент от учениците ще станат учени, инженери, лекари и прочее подобни професии. Образованието затова е масово, за да даде масови познания на масата от децата. Който иска нещо повече се занимава допълнително.

# 16 12 март 2009, 22:54 ч.
  • Мнения: 7 263
Цитат на: Andariel в чт, 12 мар 2009, 17:42
Образователната система няма за цел да произвежда учени, а работници - точно такива, които да работят в заводите, магазините, закусвалните. Един малък процент от учениците ще станат учени, инженери, лекари и прочее подобни професии. Образованието затова е масово, за да даде масови познания на масата от децата. Който иска нещо повече се занимава допълнително.
А това не те ли притеснява?!
Бях останала с впечатление, че ти поне си от хората държащи много именно на образованието на децата си.
Колкото до констатацията, че това е "статийка и упражнение в съчинение с лек привкус на реклама" то не го споделям.

Judy колкото и да не ни се иска, нямаме нужда от статии и напътствия за да се ориентираме към частни уроци, курсове и други алтернативни методи на дообучение.
И за жалост тук виждам доста трайна тенденция в последните години Tired
За статията писах още преди няколко дни в друга тема, малко преди да пусне авторката тази тема. За мен статията има дълбок смисъл и също така връзка с действителността, тук казвам за огромно мое съжаление. Щях да се радвам, ако беше прост опит на авторката за развитие на уменията и по риторика, но за жалост има твърде много прилики с реалността.

# 17 13 март 2009, 08:14 ч.
  • Мнения: 47
Приказката предизвиква размисли. Само си мисля, че докато учебните програми се съставят от глухи слонове, няма как да се използват от птичките. И другата страна на нещата - има малки пиленца, които не искат да летят, не искат да пеят, не искат да снасят яйца, не искат да отглеждат малките си като пораснат, не искат да правят гнезда. Те искат да пият алкохол, да пушат цигари и други, да правят секс /без значение с кого/, да не ходят на училище, да получават пари /естествено без да ги заработват/. Някои слонски предмети няма да са много полезни на младите птици, но някои от нещата, с които някои пилета искат да се занимават могат да им навредят сериозно. За тях и най-специализираната птича програма не би помогнала. Естествено има и други, които успяват да намерят полезното и в слонската програма.
И едните и друготе са креативни, когнитивни и комуникативни, но първите дори и не подозират значението на тези думи, всички могат да чатят с 4 души едновременно, но темите им на разговор са доста различни /мисля, че не бихте искали да знаете съдържанието на някои чатове/, сигурно може да се пише домашно, да се говори по телефона и да се гледа филм едновременно, но дано поне едно  от нещата да е стигнало до съзнанието на пиленцата.
Пиленцата имат различно оперение в гнездото, в слонското училище, в центъра за обучение на млади таланти.

# 18 13 март 2009, 09:06 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Как да ти кажа, Лени, не мога да кажа, че ме притеснява, защото така работи всяка образоватлна система в момента по света и унас. Такава й е идеята, така е създадена и така функционира през последните столетия. Просто тя следва икономическите и обществените отношения. А в повечето държави и сега отношенията са индустриални, на масовото производство, което има своите изисквания към работната ръка. Това, че ние с теб искаме децата ни да станат инженери, лекари или космонавти е нещо, което за системата е съвсем малък процент от работната ръка и от дела на тези професии в икономиката. И за тези професии си има съответните училища, които определено са висши. Такова е разслоениа ето.
Да, вярно е, че българските образователни програми в някои отношения са безкрайно изостанали, но и не можем да идеализираме западното образоване, защото и то си има своите недостатъци. И аз искам в кабинета по химия децата да се научат да правят някои елементарни експерименти или физкултурните салони да са по-модерно обзаведен, но пак всичко това опира повече до материалната база. Зная, че нашенското образование крета още като от края на 19 век като принцип на обучение и това никак не ми допада.  Много зависи дали говорим за училищното образование или за образованието изобщо. Училищното образование е масово и като такова то се води по средното ниво на децата и не може да се очакват някакви невероятни висини. По "наше" време просто държавата е била решила да развива науката и техниката и и "хармоничната личност", която да знае на енциклопедичния принцип - от всичко по малко, но колкото е възможно повече от точните науки. И понеже се строяха химически, металургични, машиностроителни и други заводи имаше нужда от такива кадри, които после да отидат да работят на струга или на поточната линия. Сега заводи няма и затова няма нужда от такива и толкова специалисти. А идеята на средното образование е човек като се дипломира да може да отиде в завода, сервиза, магазина или където и да е на работа. Процентно малко са тези, които стават висшисти или се занимават с научна работа. Затова казвам, че който иска детето му да поеме по пътеката на висшето си търси сам начина или си праща детето в математическа или езикова гимназия. И така си функционира системата и в другите държави. Просто там съотношенията са различни.

# 19 13 март 2009, 09:16 ч.
  • Мнения: 24 467
И мен не ме тревожи фактът, че училището задоволява средните потребности от образование- нормално е и то не само за нашата държава. Който иска повече и по- качествено си има и по- качествени училища, има курсове по интереси, тренировки, школи. Напълно споделям идеята, че масовото училище е за масовия потребител. За тези извън масата се търсят други алтернативи. И на мен ми се ще да не плащам за плуването, английския, немския, но не съм навита да споря, че в бюджета има средства за подобни "луксове". Те да си оправят училищната база, персонала, стаите- това ми стига за сега.
А за нуждата от частните уроци /говоря за точно частни уроци- плащаш за индивидуално обучение или дообучение за това, което съвпада със задължителната училищна програма/ лично аз не споделям, че е налице винаги и за всяко дете, дори и в момента.

# 20 13 март 2009, 09:19 ч.
  • Мнения: 1 575
Тъкмо да поразсъждавам малко по мислите на Lennyh и Andariel ме изпреварила.Напълно сам съгласна с нея.Малко наивно ми се струва да имаме очаквания от гимназията или др. средно училище да излизат особено образовани.Училището трябва да създаде навици и да те ориентира какво те влече.То нали и името е "средно оразование".Ние навремето учехме същите неща, но поднесени на по-разбираем език.Сега се дразня от стила в учебниците и печелбарското начало, но виждам, че материята не се е променила.Да, света се е развил, но си мисля ,че новите неща е редно да се научават по-нататък - във ВУЗовете.Е, ще е по-добре децата да могат да имат придобивки от чисто материален характер, за да им е по-модерно и лъскаво, но не това е основното.
За едно мога да съжалявам, че училището вече не играе роля - за дисциплината.Ширят се криворазбрани "права" на децата и никакви методи на въздействие от страна на училището.А щом няма дисциплина, няма значение кой се обучава -дали е слонче, птиче или вихрогонче.
Не искам да се товарят децата ми допълнително с информация - сбито, кратко и ясно трябва да е поднесен материалът, а ако някой има интерес и го влече примерно историята, биологията или др. - да се насочва да се образова тясно.

Judy и тя ме изпреварила...нямаше да пиша и аз...

# 21 13 март 2009, 09:22 ч.
  • Мнения: 5 877
Вие защо смятате, че образователната система има за цел само да даде професионална подготовка на децата?
Много от нискоквалифицираните професии затова са нискоквалифицирани, защото могат да се научат за една сутрин; къде тук години обучение?


Всеобщото образование има друга цел - децата да се научат да живеят в обществото.
Затова е необходимо да владеят средствата за комуникация - да четат, да пишат (по възможност да се изразяват ясно и да не допускат грешки), да имат елементарна представа за света, в който живеят (например къде е апандиситът и защо е кофти да те боли (биология), защо те мами този, дето ти продава автобусен билет до Перу (география) и защо като содата ти помага, като имаш киселини (химия)).
Най-важното обаче е да се научат да общуват помежду си по най-добрия възможен начин, защото те са бъдещото общество. Училището е социален опит в контролирана среда. Ако то не включва никакви санкции, децата няма да имат усещането за допустими граници в поведението си. Ако обучението по литература се превърне в обучение по патриотизъм, ще се пропусне важен шанс да се преживее наужким, като "през приказка",  социалният опит на хората в най-различни времена и ситуации. И като попадне утре вече порасналият човек в някоя от тях, ще реагира по-първосигнално, възможните му реакции ще бъдат по-малко.

# 22 15 март 2009, 08:12 ч.
  • Мнения: 13
Аз съм "авторката" на въпросната приказка и от приятели разбрах, че тук тече дискусия по темата.

Реших да се намеся, не за да обяснявам какво всъщност е "искал да каже авторът?", виждам че тук има много по-компетентни от мен по въпроса Simple Smile
Няма да обяснявам и с какво се занимавам - абсолютно прозрачна съм в мрежата, ако някой го интересува може да открие достатъчно информация.
Между другото - "неформално обучение" не е същото като "частни уроци за кандидатстване".

Една от целите ми с представянето на тази приказка беше, да провокирам обсъждане и то най-вече по един проблем, който не ми дава мира от доста години.
Към момента училищното образование в България НЯМА дефинирани цели. Или иначе казано няма закон, в който да се дава отговор на въпроса "Защо децата ходят на училище?". Може да обсъждаме подробностите, ако ви интересува, но в друга тема.

Моята молба към всички тук е:

Дайте да си представим какви искаме да излязат децата ни след като завършат училище. Нека всеки си помечтае и каже какво очаква от училището, като съавтор на проекта "моето дете". Не слагам първо моите мисли по въпроса, не защото нямам такива. Просто не ми се иска пак форумът да продължи като секция "Какво е искал да каже авторът?"

Нека започнем с отговор на въпроса. Защо децата ни да ходят на училище?

# 23 15 март 2009, 08:55 ч.
  • Мнения: 5 877
Писах за това в поста, който е непосредствено над твоя.

# 24 15 март 2009, 09:27 ч.
  • Мнения: 24 467
Цитат на: menamena в нд, 15 мар 2009, 08:12
...Реших да се намеся, не за да обяснявам какво всъщност е "искал да каже авторът?", виждам че тук има много по-компетентни от мен по въпроса Simple Smile
....Моята молба към всички тук е:

Дайте да си представим какви искаме да излязат децата ни след като завършат училище. Нека всеки си помечтае и каже какво очаква от училището, като съавтор на проекта "моето дете". Не слагам първо моите мисли по въпроса, не защото нямам такива. Просто не ми се иска пак форумът да продължи като секция "Какво е искал да каже авторът?"
Нека започнем с отговор на въпроса. Защо децата ни да ходят на училище?


По първото изречение от цитата- "Какво е искал да каже авторът?" е въпрос, задаван често на учениците при писане на съчинение от наше време. Надявам се децата да не пишат такива отговори на въпроси по литература, за тяхно добро.  Laughing
На такъв въпрос тук обаче не е отговаряно. Тук участващите по темата сме изразили личното си становище по написаното, а на това определено имаме право.
"Просто не ми се иска пак форумът да продължи като секция "Какво е искал да каже авторът?""- Тази тема не е започвала, поради което няма и как да "продължи" в тази насока.
"Звучи ми, като..." е понятие, различно от "Това е..."- по този въпрос- толкова.

По другия- "Защо децата ни да ходят на училище?"- отговорила съм, макар и на кратко. Другите също са го направили. Аз също питах- ти какво  реално очакваш от масовото училище, издържано от бюджета, конкретно? Питам съвсем не със сарказъм.
От масовото училище искам най- вече полагане на основите на различните клонове на науката, децата да са що- годе грамотни, да умеят да решават задачите, които в момента са в учебниците им по математика за задължителното обучение, да имат елементарни познания по биология, химия, физика. Не виждам как /пък и защо/ в едно масово училище ще се развиват изкуства и наука, характерни за ниво, доста над средното. За надарени и желаещи допълнителни занимания в дадена област деца си има школи, водени от професионалисти в съответните области. Лично аз не вярвам обаче държавата скоро да може да подсигури безплатно участие в такива. Хубаво би било възстановяването на кръжоците в училище- моя стара мечта.
От училището очаквам също така и да мога да пусна децата си да го посещават, без да притеснявам, че ще се върнат набити, унижени, обидени, било от ученици, било от учители. По този въпрос определено има доста какво да се отработи.
Системата на оценяване подлежи на основен ремонт. По редица предмети не виждам необходимост от оценяване /музика, домашен бит, рисуване, физкултура/, дори поставяне на оценки по такива предмети допринася до вреди. Следва да останат в училище, нека ги има, но без оценки. Бих желала наличие на реално избрани от учениците СИП и ЗИП, а не наложени такива "от горе". Бих желала едни нормални спортни бази.
Мечтая за подобрена система в храненето на учениците и затваряне от РИОКОЗ на лафките и столовете, в които 90% от артикулите са директно за контейнера.
За по- простички неща мечтая, които са реално достижими, само малко да се поработи.

Последна редакция: нд, 15 мар 2009, 09:40 от Judy

# 25 15 март 2009, 15:07 ч.
  • Мнения: 13
Много благодаря, на всички, които са писали какво според тях трябва да дава едно общо образование.
Само подхвърлям,че става въпрос за 12 години по 5-8 часа всеки работен ден (без ваканциите). Това е доста време.

Та така, какво искам едно от едно общообразователно училище?

Искам да насърчава любопитството на децата и да го превърне в любознателност.
Искам да вижда в тях творческото начало и да очакват от тях да СЪЗДАВАТ - независимо от областта, в която се развиват. Навсякъде има какво ново да направят.
Искам да ги научи да изразяват собствена позиция (това става като често изразяваш собствена позиция, а не като трябва да пресъздаваш мнения на други хора)
Искам граждански грамотни деца - да знаят какво е демоклация, кои са основните институции, какво е кмет, общински съвет, парламент, президент и т.н. и за какво са им на тях тези институции
Искам  правно грамотни деца - да знаят какви са им основните права и задължения в тази държава, как да си потърсят правата и как най-добре да изпълняват задълженията си, без това да противоречи на техните ценности и разбирания.
Искам да са икономически грамотни - до степен поне да знаят да си подадат данъчна декларация и да се ориентират като влязат в банка за какво им говорят.
Искам да са екологично грамотни - не просто да имат предмет "Човекът и природата" или "Химия и опазване на околната среда", а да знаят какво е "глобално затопляне", "промени в климата" — термини, които отсъстват от учебните програми по тези предмети. Да са наясно, защо трябва да се разделя и преработва боклукът и да го правят, да са наясно също и с това, че след 20-30 години могат да имат сериозен проблем да си набавят чиста вода и да имат идея какво да правят.
Искам децата да са здравно грамотни - да са наясно с опасностите от наркотиците, нездравословното хранене (включително да разбират какви добавки се слагат в храните ни и до какво може да доведе това, че ги консумираме), да спортуват повече от 2 часа на седмица и то не в прашасали салони, най-общо да знаят как да пазят здравето си.
Искам да имат алтернатива на copy/paste модела за оцеляване в училище. И тук според мен по страшно от директното преписване, е преписването, което минава през мозъка ни, т.е. случаите в които помним нещо, само за да го изсипем на някое контролно или тест.
Искам да са научно грамотни - това са хора, на които ще се налага да взимат решения, буквално в ежедневието си за неща, като "да ям ли ГМО?", "да имаме или не ядрена енергетика?" (може и на референдум да ги попитат), "Дали е добре котката да се суши в микровълновата печка?" др. А при цялото им учане на природни науки в училище, стигат до наизустяване на определения от вида "Посоката на индуцирания ток в затворен проводников контур е такава, че магнитното поле на тока се противопоставя на изменението на магнитното поле, което поражда този ток." Последният да затвори вратата.
Искам да се научат да взимат собствени решения и да могат да носят отговорност за последствията. Това става, като поне от време на време те взимат по някое решение.
Искам ...

Много ли искам?

# 26 15 март 2009, 15:16 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Искаш, ама нЕма! Laughing Я се замисли малко какво би станало, ако всички деца бъдат научени да имат собствено мнение? Няма да има кой да слуша шефа и да работи без да оспорва фирмените решения. Ако всички станат творци няма да има кой да работи на струга или да продава в магазина. Ако всички са правно и икономически грамотни адвокатите ще умрат от глад и всеки ще тръгне да става предприемач и няма да има работници.
И аз мисля, че твърде се задълбава в точните науки, но това е по-скоро остатък от соц. времето. За спортуването - хубаво, обаче къде ще спортуват децата като повечето училища нямат един свестен салон, а дворът е само асфалт?

# 27 15 март 2009, 15:29 ч.
  • Мнения: 5 877
Чудесно.
Искаш най-общо казано да бъдат адекватни граждани на обществото, т.е. горе-долу същото като това, което казах, но разбито по предмети.

Честно казано, аз искам две промени да влязат в образованието.
Първо, да се съгласува програмата по предмети, така че да е ясно кое след кое и успоредно с кое се учи, на каква възраст и защо.
Второ, да има сериозна ревизия на методиката - с много повече практика, с много повече игрови момент, особено в началния курс.
Трето (я, станаха три, но може и да е първо) - драстично вдигане на учителските заплати - до степен, която да повиши престижа на професията. Авторитетът на тези хора трябва да бъде пазен. Не може държавата да се държи с тях като с последна дупка на кавала и после да очаква те да възпитат някакво страхотно поколение. Пълното бездушие на държавата спрямо учителите показва, че въобще не й пука какви ще бъдат утрешните българи и как ще се отнасят към авторитетите въобще.
Ако тази професия стане привлекателна, в нея ще влизат повече мотивирани хора. Каквито бяха част от моите учители. А не като сега - много от младите учители влизат в професията поради липса на друга опция.

За собственото мнение (предполагам, че става въпрос за хуманитарните науки - както казах, падне ли патриотичният акцент като цел на обучението по литература, ще падне и задължителното мнение. Под падане на патриотичния акцент не разбирам да не се учат български автори, а да не се организира канонът на принципа кой повече е допринесъл за българската кауза). И сега е добре да имаш собствено мнение - ако го защищаваш грамотно и ерудирано. Съвсем друго е да протестираш от последните чинове, за да замаскираш принципно незнание (какъвто е обикновено случаят).

За точните науки - ами не може да се мине напряко през тревата до генно модифицираните храни, без да се обясни какво е ген и на какъв принцип действа. Нито смятам, че е възможно да говорим директно за ядрена енергетика, без да знаят децата какво представлява токът, какво представлява атомното ядро и какво се случва, когато от едното искаш да получиш другото. Ядрената физика е доста сложна - много "врати" ще трябва да затвори последният.

Повечето неща, които описваш, се учат, струва ми се. Проблемът е, че често се учат скучно.
За глобалното затопляне се разбери с г-н Буш, който отричаше да има подобен проблем.

Последна редакция: нд, 15 мар 2009, 15:40 от Анда

# 28 16 март 2009, 15:16 ч.
  • Мнения: 1 575
Цитат на: menamena в нд, 15 мар 2009, 15:07
Та така, какво искам едно от едно общообразователно училище?

Искам да насърчава любопитството на децата и да го превърне в любознателност.
Искам да вижда в тях творческото начало и да очакват от тях да СЪЗДАВАТ - независимо от областта, в която се развиват. Навсякъде има какво ново да направят.
Искам да ги научи да изразяват собствена позиция (това става като често изразяваш собствена позиция, а не като трябва да пресъздаваш мнения на други хора)
Искам граждански грамотни деца - да знаят какво е демоклация, кои са основните институции, какво е кмет, общински съвет, парламент, президент и т.н. и за какво са им на тях тези институции
Искам  правно грамотни деца - да знаят какви са им основните права и задължения в тази държава, как да си потърсят правата и как най-добре да изпълняват задълженията си, без това да противоречи на техните ценности и разбирания.
Искам да са икономически грамотни - до степен поне да знаят да си подадат данъчна декларация и да се ориентират като влязат в банка за какво им говорят.
Искам да са екологично грамотни - не просто да имат предмет "Човекът и природата" или "Химия и опазване на околната среда", а да знаят какво е "глобално затопляне", "промени в климата" — термини, които отсъстват от учебните програми по тези предмети. Да са наясно, защо трябва да се разделя и преработва боклукът и да го правят, да са наясно също и с това, че след 20-30 години могат да имат сериозен проблем да си набавят чиста вода и да имат идея какво да правят.
Искам децата да са здравно грамотни - да са наясно с опасностите от наркотиците, нездравословното хранене (включително да разбират какви добавки се слагат в храните ни и до какво може да доведе това, че ги консумираме), да спортуват повече от 2 часа на седмица и то не в прашасали салони, най-общо да знаят как да пазят здравето си.
Искам да имат алтернатива на copy/paste модела за оцеляване в училище. И тук според мен по страшно от директното преписване, е преписването, което минава през мозъка ни, т.е. случаите в които помним нещо, само за да го изсипем на някое контролно или тест.
Искам да са научно грамотни - това са хора, на които ще се налага да взимат решения, буквално в ежедневието си за неща, като "да ям ли ГМО?", "да имаме или не ядрена енергетика?" (може и на референдум да ги попитат), "Дали е добре котката да се суши в микровълновата печка?" др. А при цялото им учане на природни науки в училище, стигат до наизустяване на определения от вида "Посоката на индуцирания ток в затворен проводников контур е такава, че магнитното поле на тока се противопоставя на изменението на магнитното поле, което поражда този ток." Последният да затвори вратата.
Искам да се научат да взимат собствени решения и да могат да носят отговорност за последствията. Това става, като поне от време на време те взимат по някое решение.
Искам ...

Много ли искам?
Аз живея с идеята, че да се знаят тези неща, или повечето от тях е и моя грижа.Освен това има и ТВ.Я се замисли колко от представата си за света доби от училището.За мен то трябва да даде основна представа за отделните клонове на науката, трябва да възпита дисциплина за работа с хора, търпимост и също важно нещо - да направи от децата ни колектив, да ги научи да се подкрепят, да си помагаг...такива неща, които у дома няма как да стане.Аз съм доволна от материала, дори смятам, че са доста натоварени.Не съм доволна от това, че лишиха учителите от методи на въздействие и ако щеш възпитание и от начина на поднасянето на материята.

П.П. - синът ми е 3ти клас.

# 29 16 март 2009, 16:26 ч.
  • Мнения: 2 716
Цитат на: menamena в нд, 15 мар 2009, 15:07
...
Българското училище (или няколко български училища) дава всичко, което искаш.
С изключение на ДемокЛацията.

Andariel  не виждам проблем в "собственото мнение" на всички. Затова има лидери.
Всъщност смятам, че и сега всички имат собствено мниние. Даже колкото по-неграмотни, толкова по-собствено.

# 30 16 март 2009, 16:41 ч.
  • Мнения: 24 467
За "собственото мнение"- съпругът ми е машинен инженер. Най- характерният минус на нашенските фабрики, за разлика от останалите, намиращи се една идея по- високо, е точно това- всеки работник си има лично мнение, а когато бъде оставен да го прилага и на практика, ела- че гледай  Crazy ! Машини и части хвъркат, материал се лее, обаче той е пич, българският труженик- и знае, и може, за разлика от онези, дето са учили и не знаят. Знайш как ша им го покаже! А,ма...!

Собствено мнение и творчество, за мен, може да има там, където има здрави основи на познанието. Първо основните неща да си научим и овладеем, тогава може и за творчество да си говорим.

# 31 16 март 2009, 16:46 ч.
  • Мнения: 2 716
" А бе продал той вятъра
преди да се научи да лети...."

Ние не искаме да се учим на основни неща. Те са тъпи, скучни, изживели са си времето.
Ние направо ще излитаме.

# 32 16 март 2009, 21:07 ч.
  • Мнения: 13
Виждам, че май не се очаква училището да се занимава с някакви си неща като "творчество" и "собствено мнение", ако въобще са необходими - то мама и тате да му берат гайлето.

В случая нямах предвид във фабриките всеки да си прави каквото си иска, а по принцип да може да формулира какво иска. Доста често ми се случва напоследък да виждам хора на по 30 и отгоре години, които установяват, че въобще не правят това, което искат. Учили са много, влезли са "където трябва", а сега не искат да са там.

На 30 разбират, че искат да са на друго място с друга професия и дори с друго обкръжение от хора. Ако тогава за първи път се замислиш "А аз къде съм, какво искам и на какво мнение съм?" е малко късничко. Не е фатално, но по-добре да си си задавал въпроса малко по-рано. Дори да си сбъркал някъде, но да си взел някое свое решение.

Все едно, това малко се отклонява от темата. Завършила съм "Физика и математика", така че знам, че ядрената физика не се учи лесно, както и колко е полезна математиката за образования човек. Но в момента една от задачите ми е да "превеждам" учебници на децата си, за да схванат смисъла на това, което се говори, а иначе цитатът от учебника по физика в предишния ми постинг, може да се запише точно с една формула и да е много по-разбираем. Или въобще да не се слага, отколкото да се изисква мобилизацията на роднинския капацитет по въпроса, за да стане ясно за какво въобще говорим.

Училището в момента, демонстрира непрекъснато колко некомпетентни са всички ученици. Те трябва да се научат на "научена безпомощност" - да очакват непрекъснато друг вместо тях да решава, кое е важно и в каква посока да вървят.

Но с училището е така, както и с управлението на всяка една държава. Получаваме това, което сме си поискали и заслужили.


# 33 16 март 2009, 21:14 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не бой се, 30-годишните, които изведнъж установяват, че не знаят накъде са тръгнали по-скоро ги е гепила кризата на средната възраст  Laughing
Често да ти кажа, преди очаквах, сега не само не очаквам, а и дори предпочитам не училището да ги учи на творчество и собствено мнание. По-добре ми се струва на това да ги науча аз или да се научат в извънкласните занимания (защото там са събрани деца по интереси, а не по административен принцип). Накратко, искам аз да държа контрола, а не някоя институция. И се надявам да се опазя от честата родителска грешка да натискам децата си да учат и работят там, където трябва.

# 34 16 март 2009, 21:22 ч.
  • Мнения: 5 877
Много похвални идеи. Ако бяха написани грамотно, цена нямаше да имат. Човек, който иска да сменя образователната система, трябва да владее барем граматиката както трябва.

Що се отнася до това трябва ли децата да бъдат насърчавани в творческите си начинания (а не учени на това - то им е присъщо!) - ами така е, трябва, обаче това не е някаква панацея.

# 35 16 март 2009, 21:44 ч.
  • Мнения: 1 575
Да разбирам ли, че се обединяваме общо взето около това, че не материята, а нейното поднасяне е проблема, и че семейството трябва да има  роля при реализацията на младежа...

# 36 16 март 2009, 21:51 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Семейството има главна роля в реализацията на младежа, защото той може да разчита само на него. Ако не са усилията на част от родителите децата ще са практически неграмотни.

# 37 16 март 2009, 22:00 ч.
  • Мнения: 1 575
Така де, - щом нямаме система да успеем да образоваме децата без преработване на учебниците - така ще прави младежа - ще разчита, но понеже обсъждаме статията, която критикува съдържанието, че не е актуално и, че трябва да се промени...за това така меко се изказвам Joy

# 38 17 март 2009, 08:12 ч.
  • Мнения: 13
Значи, ако правилно разбирам, въпросът "Защо децата да ходят на училище?" е решен. Няма какво да се занимаваме с него.
Остава малко да се пооправят учебниците и да се вдигнат драстично заплатите на учителите и няма да имаме повече проблеми в образованието.

Така ли е?

# 39 17 март 2009, 08:58 ч.
  • Мнения: 24 467
Мисля, че самата ти си наясно, че всеки сам отговаря на този въпрос за себе си. Един иска едно, друг- друго, но основната точка, по която се сближаваме като цяло е тази, че родителите искат на първо място достъпно предложен за децата учебен материал, който да им позволи ПЪРВО да положат основите на познанието, без което няма нито практика, нито творчество и без каквото "свободните мнения" са нищо повече от една фантазия.
На следващо място всеки родител иска основно сигурност за децата си, тъй като нейното уреждане е под въпрос в редица учебни заведения не само у нас. Въпросът за физическото и психическо оцеляване е първенстващ и също предшества останалите. Без да е уреден той, до решаване на други не може да се стигне.
"Виждам, че май не се очаква училището да се занимава с някакви си неща като "творчество" и "собствено мнение", ако въобще са необходими - то мама и тате да му берат гайлето."
Аз пък не "виждам" нищо такова, просто за да се постигнат определени цели си има и определена последователност. Не можеш да прелетиш от А до Я, без да си овладял началото и средата. Творчеството е висш пилотаж на познанието, но за да го има без база нищо не се получава. Тази база трябва да е стабилно овладяна и с нея децата за могат да боравят свободно. Големите художници са бъркали бои с години при някой майстор, композиторите са преписвали и свирили нещо, написано от някой друг, а писателите едва ли са бившите неграмотни деца с бедния речник, натрупан предимно от ТВ и компютърни игри.
Освен това не е реално да се изисква от масовото училище да развива таланти- това са специални деца, със специални потребности, за които има и специални занимания, не в училище и не с масовия поток деца. Ако учителката занимава класа със задачите, които решава моят син по математика, това би била пълна безсмислица. Да достигне нивото си обаче, моето дете доста се е занимавало с упражняване на прости аритметични действия и прости логически задачки, извървяло е определен път. Ако ги накара да преплуват 80 дължини на басейна по физическо- също. Ако г-жата по пеене изисква от сина ми да пропее и просвири ще има доста да почака.
Нека искаме по- реални неща, за да получим поне нещо реално насреща. Не виждам тук който и да било да не желае и да се твори или да си мечтае да се забрани свободното изказване на мнения- било в училище, било- извън него.


 

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 09:04 от Judy

# 40 17 март 2009, 09:16 ч.
  • Мнения: 13
Не знам защо, но не свързвам "творчество" директно с гениалност, както и с преплуване на 80 дължини в басейна. По скоро със СЪЗДАВАНЕ на нещо. Може да не е гениално, може да е просто красиво, интересно, забавно. Може и такова да не е, но да е сътворено от мен или нас лично. (като суровачките и мартеничките, но не само в часовете по бит и техника). Може да е СЪЗДАВАНЕ на нещо и в други области.

Ако така разглеждаме нещата, има голям шанс да забележим, че децата са по-големи творци от нас. Ние всячески се стараем да им обясним, че ПЪРВО трябва да научат ОСНОВНОТО (което са избрали някои умни глави) и това продължава 12 години. После да поразбъркват още известно време бои и тогава, ако все още им хрумват такива мисли, да започнат да създават.

Не ме разбирайте грешно, не съм против ученето на ОСНОВНИТЕ неща. Смятам, че трябва да има баланс. В момента сме залитнали много силно в едната посока. Не е нужно да залитаме в другата, но поне да уравновесим малко нещата.

# 41 17 март 2009, 09:17 ч.
  • Мнения: 1 575
menamena,ти каза в статията си какво не ти харесва, после тук сподели какво би искала да се случи...а как си го представяш това да стане на практика, как си представяш нещата?Аз не мога да си представя друга образователна система (от към съдържание), не съм се и замисляла, но щом ти поставяш така въпроса, сигурно нещо ти се върти в главата - какво е то?

# 42 17 март 2009, 09:22 ч.
  • Мнения: 24 467
Решаването на една логическа задача си е творчество. За много от тях няма предварително зададена схема за решение, нея детето трябва да си я измисли. За да стигне до там, обаче, трябва да е овладяло основата.
Написването на стих или разказче е творчество. За да ги направиш и за да бъдат те не просто някакъв набор от думи, който умилява баба и дядо, защото са просто от внучето, а да съдържат послание и да създава удоволствие, трябва да си овладял граматиката, поне на елементарно ниво. Децата в ІІІ клас пишат съчинения вече. Това си е творчество. За да започнат, обаче и да има като резултат нещо градивно и красиво, следва овладеят някои не само граматични правила, но и такива, свързани с постройката, избягването на тавталогии, правилна употреба на глагорлни времена, замяна на синоними, добра и ясна постройка на изказа.
По ДБТ правят и суровакнички, и мартенички, по рисуване синът ми донесе мой портрет за 8-ми март. Не е художник, но ме беше докарал добре, с лека помощ от г-жата.
Децата не остават само с "основното" 12 години.

Ти имаш ли деца и ако имаш- в кой клас са?

# 43 17 март 2009, 09:35 ч.
  • Мнения: 1 575
Разговора придобива привкус на това кой аджеба да носи отговорността за нереализираните хора - родителите, или училището...
Ами не е нормален човек на 30г. да се чуди още какво да прави - той или никога няма да разбере или прекалено дълго е чакал някой да го насочи.Няма универсална система за реализация - хората с различни таланти и умения имат изключително различен произход и възможности, защо да се очаква от училището да изравни тези възможности.
За това ще чакам menamena да отговори на въпроса ми както как го вижда нашето образование на практика и бих продължила с евентуални разсъждения.

# 44 17 март 2009, 09:46 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Вярно е, че има доста залитане в една посока, но тя е да се дават на децата неразбираеми учебници, написани от хора, които изобщо не познават детската психика и етапите на когнитивното развитие на децата. Мен най-много ме тормози материалът по история. Децата на тази крехка възраст нямат никакво усещане за това какво означава разлика от 50, 100 или няколкостотин години. За тях времето се изчерпва със субективното им усещане за това колко време те са живяли, а времето, когато са родени техните родители е като времето на динозаврите. И се оказва така, че децата само наизустяват някакви числа, на които са се случили някакви събития, които изобщо не ги интересуват, защото те нямат и социалния опит да разберат какво означава религия, държавничество или култура.  И после защо децата имали лоши резултати по история! Ами, ще имат, как няма да имат, като те нямат зрелостта да осмислят миналите събития!

По математика е другата глупост. Разбирам, че е добре да усвоят елементарните аритметични операции. Но на кого е нужно в четвърти клас да делят или умножават милиони (че и по-големи числа) на едноцифрено или двуцифрено (после и трицифрено) при положение, че след някакво време започват да се объркват. Разбирам и че математиката учи на логика и дисциплина, но защо трябва да смятат с такива големи числа, вместо да се наблегне на практическата математика? Сега в класа на едното ми дете (четвърти клас) половината деца са започнали да мразят математиката и успеваемостта им е спаднала драстично заради това, че допускат грешки при работата с твърде големите числа. Ясно ми е, че спорът смятане на ръка или калкулатор се води от десетилетия, но в нашата образователна система наистина се прекалява с аритметиката в малките класове.

В нашето училище ЗИП-овете са по български и ДБТ - два много важни предмета и съм доволна от това, че имат два часа повече възможност да усъвършенстват фината моторика и да творят. За мен това е добро съотношение.

# 45 17 март 2009, 09:47 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
И на мен ми е интересно авторката как си представя училището, задоволяващо нейните изисквания.

# 46 17 март 2009, 16:08 ч.
  • Мнения: 13
Аз мога да си развивам идеите си за иделно училище, които имам и за образователна система, каквато си я представям.
Ако наистина ви е интересно ще го направя. Няма да избягам.

Иска ми се преди това, обаче да чуя повече различни мнения и за това ще почакам още малко.

да, Judy, Имам деца, едно в 3-ти и едно в 9-ти клас.

# 47 17 март 2009, 16:25 ч.
  • Мнения: 1 575
Ами, ще почакаме тогава и ние  Laughing!Любопитна съм и се надявах на по-бърз отговор!

# 48 17 март 2009, 16:26 ч.
  • Мнения: 24 467
Добре, като имаш деца, те не пишат ли, не рисуват ли, нямат ли домашен бит /малкото/, не обсъждат ли теми по социалните предмети /голямото/, произведения по литература, на въпроси по теми не отговарят ли, съобразно мнението си по тях?
А за личното виждане попитах още на първа страница. Не само какво ти се иска, а и кое реално и по какъв начин виждаш да стане.

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 16:36 от Judy

# 49 17 март 2009, 20:24 ч.
  • Мнения: 5 877
Аз мога да кажа как си представям подобрената система - на първо място такава, която да носи повече удоволствие. Поднесени правилно, историята, географията, математиката, литературата, биологията са страшно интересни науки. За мен винаги са били такива, помня как се радвах, че най-сетне сме стигнали до древния Египет или други подобни.
Що се отнася до създаването, то пак трябва да е преплетено в материала, който да е много по-интерактивен, сетивен дори. Но е много, много работа това, изисква яка методика, много помощни материали, страхотна система.
Иначе да се насърчава творческото начало отделно от учебния процес е по-лека работа - вземете "Граматика на фантазията" на Джани Родари, блестящи идеи за работа с деца има там.

# 50 17 март 2009, 20:32 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
Цитат на: Анда в вт, 17 мар 2009, 20:24
Аз мога да кажа как си представям подобрената система - на първо място такава, която да носи повече удоволствие. Поднесени правилно, историята, географията, математиката, литературата, биологията са страшно интересни науки. За мен винаги са били такива, помня как се радвах, че най-сетне сме стигнали до древния Египет или други подобни.
Що се отнася до създаването, то пак трябва да е преплетено в материала, който да е много по-интерактивен, сетивен дори. Но е много, много работа това, изисква яка методика, много помощни материали, страхотна система...

...и не на последно място добри, всеотдайни, интелигентни, творчески учители. защото такава една система дава прекалено голяма свобода на учителя и ако той/тя не е учител с главно у, работата става още по-зле. аз мога много да приказвам за това, какво става когато в училището се набляга най-вече на идеята на детето да му е забавно и приятно, болна тема ми е...

# 51 18 март 2009, 09:00 ч.
  • Мнения: 24 467
Това, което пишеш, Анда, е и мое мнение. Вече се спомена за кофти учебниците по Човек и общество. Моят син, обаче, обича този предмет, защото класната им разказва в час за миналото по интересен начин. Когато чете вкъщи енциклопедийките си по история, понякога споделя, че еди какво си го бил чул от госпожата. Веднъж дори сподели колко обичал, когато тя им разказвала урока. Обича и часовете си по литература, особено когато имат извънкласно четене. Отдавна е минал читанката си, носи си и книжки в училище. Съчиненията им са на теми, близки до тях. Интересно му е да работи по домашен бит, макар и да не е особено сръчен, обожава да рисува, макар и да не е добър много там. У дома, в неделя, ми е искал да му дам съчинение да пише.
Защо пиша това. Изводът, който съм си направила още от времето, когато аз съм била ученичка, е че вероятно 90% от това, да се направи материалът интересен и достъпен за децата, зависи от конкретния учител по дадения предмет. Аз имах прекрасен литератор и не ми се наложи да посещавам каквито и да било частни уроци, за да влеза в университета, той не само че ми предаде това, което ми беше нужно, но ме накара сама да започна да търся, да пиша, да чета допълнително и да създавам свои собствени неща.
Само че за да се привлекат качествени хора, които да имат желание да работят, това няма да стане с 350.00 лв. заплата. Ясно е на всеки. Който смята, че може- да стане учител сега, ще го уважавам безкрайно много, но това мое уважение едва ли ще го стопли.

# 52 18 март 2009, 09:21 ч.
  • Мнения: 1 575
Judy ,това, че качествата на преподавателя и неговото желание и умение да научи класа си и да му задържи вниманието е най-важният акцент в коя да е система - не мисля, че някой може да оспори.Аз разбрах, че menamena оспорва какво се учи вече и ,че не е актуално и не подготвя младите хора за живота, не има дава представа като как да се реализират, не ги ориентира адекватно.Съвсем друга е темата за подготовката на учителите...Аз още си чакам дамата да се появи и да разкаже вече какво си представя модерното и адаптирано образование.
menamena, темата зацикли, давай да вървим нататък  Laughing!

# 53 18 март 2009, 09:37 ч.
  • Мнения: 5 877
Цитат на: миз в вт, 17 мар 2009, 20:32
Цитат на: Анда в вт, 17 мар 2009, 20:24
Аз мога да кажа как си представям подобрената система - на първо място такава, която да носи повече удоволствие. Поднесени правилно, историята, географията, математиката, литературата, биологията са страшно интересни науки. За мен винаги са били такива, помня как се радвах, че най-сетне сме стигнали до древния Египет или други подобни.
Що се отнася до създаването, то пак трябва да е преплетено в материала, който да е много по-интерактивен, сетивен дори. Но е много, много работа това, изисква яка методика, много помощни материали, страхотна система...

...и не на последно място добри, всеотдайни, интелигентни, творчески учители. защото такава една система дава прекалено голяма свобода на учителя и ако той/тя не е учител с главно у, работата става още по-зле. аз мога много да приказвам за това, какво става когато в училището се набляга най-вече на идеята на детето да му е забавно и приятно, болна тема ми е...
Писах в по-горен пост - първо трябва да се привлекат такива хора към системата на образованието, защото в момента един талантлив и енергичен човек няма да иде там или ще иде и след година-две ще си тръгне, защото е обидно срещу таланта и работата си да получава мизерна заплата и неуважение - от държавата, от родителите и от учениците, в този ред.
Сега още има свестни учители, които работят това нещо от двайсет години и го обичат, има и нови ентусиасти, които искат да изпробват идеите си. А когато първите се пенсионират, а вторите се откажат, защото не трябва дълго време, за да ги огорчи?
И без друго са малцинство.

Миз, сигурно е трудно. Я разкажи по-подробно, това е друга страна на монетата, която тук не съм видяла. В момента съм в Брюксел и гледах в музея на динозаврите разни ученици, които ходеха с разпечатани задачки да правят разни интересни неща, поне три отделни групи с учителки имаше. После в центъра пак имаше някакви дечковци със светлоотражателни жилетки, не знам какво правеха. На мен ми изглеждаше привлекателно това.

Иначе аз харесвам училището, в което съм учила, вярно бяхме по някаква експериментална система и първите три години ни бяха много леки и цветни, без оценки и с доста игри, а после си минахме по нормалната програма; училището обаче беше светло и шарено, имаше хубави кръжоци и според мен по естествените науки материалът си беше интересен и лек.

# 54 18 март 2009, 12:03 ч.
  • Мнения: 13
Надали можем да напишем наведнъж цяла една програма за "идеалното училище", пък и форумът не е най-правилното място. За това ви предлагам да обсъждаме "на парче" отделни идеи. Не всички са мои (не откривам топлата вода) нито съм сигурна, че ще работят и ще са адекватни в България, точно затова, смятам, че е добре повече глави да мислят и да си кажат мнението.

Понеже стана дума за учителите, малко разсъждения по темата:

Към момента, в голяма част от случаите учителите използват оценяването като наказание за учениците. "По-лошите" да си знаят мястото.
Учителят не зависи много-много  от успеха на класа, а сега като се опитаха да вкарат някаква такава зависимост, много преподаватели започнаха да завишават оценките, само за да изглеждат успешни.
От другата страна, учениците, вече са се научили, че оценката е начин за проявяване на отношение, а не толкова обективен измерител на знания и прекарват голяма част от времето в "мрънкане" за по-виоки оценки.
Помислете сега, когато един учител подготвя някого за изпит по TOFEL например. Тогава и учителят и ученикът имат един и същи интерес - по-добро представяне на ученика на изпита и съответно са от една и съща страна на барикадата. И учителят знае, че ако дава нереални оценки, това ще обърка работата и ученикът не мисли за това, как да изкръшка и изврънка нещо от учителя, а как да вземе максимално от него.

Та предложението ми:

Повече външно оценяване. Особено при по-големите. Но не в стил - класната на единия клас проверява тестовете на другия, а наистина външно. И оценката на учителите също зависи от представянето на учениците.
Така  слагаме  учители и ученици от една и съща страна на барикадата и уеднаквяване интересите им.

Последна редакция: ср, 18 мар 2009, 12:08 от menamena

# 55 18 март 2009, 12:21 ч.
  • Мнения: 1 575
Нямам против - да ги изпитват както намерят за добре, това ще ги кали най-малкото и колкото по-отрано започнат, толкова по-добре.В нашият клас правят тестове най-вече като метод на изпитване.Това си има и положителните и отрицателните страни.Но като оставим настрана методите на оценяване, дай първо да видим какво ще учат децата.
Сега си мисля, че вместо да изпитват нервите на децата като ги изпитват всякакви хора, по-добре е да се повиши контрола върху учителя - повече открити уроци, да речем всеки месец и инспектора да може да препитва също учениците, може и да проверяват тестовете когато им хрумне...
Но заплатата на учителите никак не сам съгласна да зависи от успеха на класа.Предполагам, че има нормативна уредба, която определя и класифицира степента на професионализъм.Ако няма такава - да се помисли...

# 56 18 март 2009, 12:34 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Като родител също не съм съгласна заплащането на учителя да е свързано основно с успеха на учениците, защото това може да е във вреда на децата. И сега има учители, които чрез децата се опитват да задоволят собствените си с амбиции и товарят ли товарят с домашни и контролни. А какво ще правят учителите, в чиито класове се паднат ученици с по-малки възможности? Всеки учител ще иска да работи само с отличниците, а един клас само от отличници става змиярник. Решението е някъде по средата  и да има някакъв процент от заплатата, който зависи от успеваемостта на учениците.

Присъединявам се към мнението на Боби - по-важно е какво и как учат децата в училище.

# 57 18 март 2009, 13:29 ч.
  • Мнения: 2 716
Слагайки учителя и ученика по такъв начин от едната страна на барикадата, рискуваме да загубим учителите по селата, в ромските училища, и навсякъде, където се подготвят утрешните работници.
Да си фрагментират "елита" и "калта" още от 7-годишна възраст.

# 58 18 март 2009, 14:50 ч.
  • Мнения: 1 575
Забравих одеве да кажа, че е нормално ниската оценка да е "наказание" - щом не си учил...Макар, че аз съм втълпила в главата на моето дете, че това е оценяване на положения от него труд, по този начин учителят му показва какво старание е вложил, какво отношение е показал като си е научил за 3 напр."Наказание" не използваме като термин изобщо, когато говорим за успех, защото оценката е само отговор, огледало на показано знание или отношение.Ниска оценка би била наказание само, ако ученикът е показал знания, а несправедливо и нарочно не е оценен справедливо.Казано честно не съм чувала за подобно отношение на учител, ако го има то ми се струва, че ще е по-скоро изключителен непрофесионализъм и някакво изключение и следва да се санкционира.
А, че ще трябва да има метод на оценяване - ще трябва, най-малкото, за да сверява ученикът и родителите му как се справя.Какъвто и да е методът, ако не се прилага правилно и се използва за саморазправа и за да се демонстрира власт, ще е порочен.По-точно - опорочен.
Мисля също, че еднакви тестове в края на годината за всички училища са  добра идея - така може да се види какво е нивото на всяко училище.
Продължавам да разсъждавам - ако се оценяват само по тестове, ако оценката ще е сбор от математическо изчисление от точки на всеки въпрос(като пак остава въпроса, че учителя ще трябва да прецени до каква степен е отговорено), това ще е дно много сухо оценяване и за творчество и индивидуалност изобщо не можем да мислим.Според мен е идеалният вариант, ако има устни и писмени изпити, заедно с това и тестове и в края на срока или годината тест върху основните акценти на предметите, можем горе долу да кажем, че сме оценили правилно ученика.
Обаче...от първостепенно значение е преподавателите да са професионалисти.Ако не са такива, колкото и да ги контролира инспектората или др. институция, всичко ще е бошлав работа за сметка на децата обикновено.

Последна редакция: ср, 18 мар 2009, 15:02 от Боби1973

# 59 18 март 2009, 15:07 ч.
  • Here, There and Everywhere
  • Мнения: 373
Цитат на: menamena в ср, 18 мар 2009, 12:03
Повече външно оценяване. Особено при по-големите. Но не в стил - класната на единия клас проверява тестовете на другия, а наистина външно. И оценката на учителите също зависи от представянето на учениците.
Така  слагаме  учители и ученици от една и съща страна на барикадата и уеднаквяване интересите им.
имам и други коментари по темата, но бързам да се изкажа по това предложение
не е панацея
дъщеря ми учи в Щатите и имат точно такива тестове на края на годината - започват още от 3- ти клас и продължават до като завършат средно образование, имат всяка година по 3-4-5 теста. Обществените училища ги оценяват по тези тестове. Следователно натискът е точно там- за учителите това е основното, което искат от децата- да минат 70% поне,. А всяка година трябва да показват подобрение- т.е. резултатите да им са по- високи от предишната. Ами месеци наред дъщеря ми беше стресирана за тия тестове... Благодаря, честно казано от такива оценки

# 60 18 март 2009, 15:28 ч.
  • Мнения: 13
Цитат на: Боби1973 в ср, 18 мар 2009, 12:21
Но като оставим настрана методите на оценяване, дай първо да видим какво ще учат децата.

Да и аз си мислех, че това КАКВО трябва да учат е преди оценяването, но останах с впечатление, че вече сме решили проблема. От коментарите, които четох, ми се струва, че този въпрос не стои, по-скоро се задаваше въпросът КАК да ги учим.



# 61 18 март 2009, 16:02 ч.
  • Мнения: 1 575
Цитат на: menamena в вт, 17 мар 2009, 16:08
Аз мога да си развивам идеите си за иделно училище, които имам и за образователна система, каквато си я представям.
Ако наистина ви е интересно ще го направя.
На мен ми стана интересно какви са идеите ти.Стана ясно и какво мислят майките по въпроса с материала (вкл. и моя милост).Останах с впечатлението, че имаш нещо друго в предвид като материя и изобщо организацията на училището...колкото и фантастично да звучи, сподели с нас както обеща!
Цитат на: menamena в ср, 18 мар 2009, 15:28
Да и аз си мислех, че това КАКВО трябва да учат е преди оценяването, но останах с впечатление, че вече сме решили проблема.
Пак да кажа - не решаваме проблеми, нали, очакваме друга - твоята гледна точка  Peace!

# 62 18 март 2009, 21:41 ч.
  • Мнения: 5 877
Интересно предложение.
Като цяло има логика, ако работех като учител, нямаше да имам нищо против (но и аргументът за изходното ниво на учениците също е важен - да се оценява напредъка, а не само крайното ниво).

Значи, да направя едно уточнение. Аз още не познавам образователната система като родител. Предстои ми да имам първокласничка.
Познавам системата като дъщеря на учителка по литература в гимназиалния курс; и като преподавала английски за три седмици по време на педагогическата си практика. Учителите рядко използват оценките за наказание; по-скоро другото е факт, изкуствено надуване (до абсурд), за да бъдат харесвани от учениците - и на фона на това реалното оценяване изглежда като "пък тя ми провали бъдещето, какво като не съм се вяствал цяла година и пиша неграмотно". Като цяло - тази работа с оценките не ме кефи, много бързо измества реалната мотивация.
За външното оценяване: донякъде видяхме с матурите как изглежда това в български условия. Майка ми беше сред проверяващите. Разказваше ми доста неприятни неща, които ме карат да се съмнявам в обективността на подобни начинания. Да не говорим колко трудно се приема от учениците, които едни матури оплакваха като кой знае какво.

# 63 19 март 2009, 09:02 ч.
  • Мнения: 1 575
Анда,пак опираме до човешкият фактор...каквато и система на оценяване да има, ако учителите не са професионалисти и не се осъществява контрол...
За  добра мотивация  учителите биха имали ако професията е престижна, добре заплатена и имат възможности за въздействие върху учениците.В момента те приличат на жива радиоточка - освен да си приказват на който ги слуша и да изпитват от време на време, май други права нямат  Sick.

# 64 19 март 2009, 09:39 ч.
  • Мнения: 5 877
Не е само до това "учителите да са професионалисти" (родителите много се различават в представите си за това що е учителски професионализъм!!!)
Организацията на подобни проверки не я правят учителите. Прави я министерството на образованието.
Оттам може да дойде например абсурдът да не се дадат самите условия на теста на проверяващите, за да могат да преценят дали един приблизителен отговор е верен или грешен, а да отмятат като машини според предварително зададени конкретни отговори; да е видно, че на даден ученик му е казано впоследствие вярното решение, защото е добавено с друг син химикал върху грешния, и т.н.

# 65 19 март 2009, 10:26 ч.
  • Мнения: 1 575
Да, сухичко става така...
А аз имах в предвид, че хората трябва да са достатъчно добре подготвени за учителската професия - да са педагози и да са минали някакви психотестове напр.Тогава биха оценявали правилно, обективно и професионално знанията на учениците при устни и писмени проверки.А тестовете...по принцип не ги одобрявам като единствена система за оценяване.Както писах преди - мисля, че е добре да се правят тестове в края на годината или срока, върху главните акценти на предмета и то само за сравняване на нивата в различните училища.За да не е прекалено стресиращо за децата и в същото време да не е фатално за нечие бъдеще.
Накратко - тестовете да са за коректив, а изпитите за оценяване на знания.Когато изпитваш човека можеш да го предразположиш и да изкопчиш каквото знае, а при теста - кой се притеснил, кой не разбрал, кой не допрочел и т.н....различни натури и характери, а тестовете обезличават хората.Но и могат да са от полза - ще научат на съсредоточаване, бързина, отсяване на същината на въпроса (например  Wink).

# 66 19 март 2009, 14:10 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 366
Цитат на: pirinka в ср, 18 мар 2009, 15:07
Цитат на: menamena в ср, 18 мар 2009, 12:03
Повече външно оценяване. Особено при по-големите. Но не в стил - класната на единия клас проверява тестовете на другия, а наистина външно. И оценката на учителите също зависи от представянето на учениците.
Така  слагаме  учители и ученици от една и съща страна на барикадата и уеднаквяване интересите им.
имам и други коментари по темата, но бързам да се изкажа по това предложение
не е панацея
дъщеря ми учи в Щатите и имат точно такива тестове на края на годината - започват още от 3- ти клас и продължават до като завършат средно образование, имат всяка година по 3-4-5 теста. Обществените училища ги оценяват по тези тестове. Следователно натискът е точно там- за учителите това е основното, което искат от децата- да минат 70% поне,. А всяка година трябва да показват подобрение- т.е. резултатите да им са по- високи от предишната. Ами месеци наред дъщеря ми беше стресирана за тия тестове... Благодаря, честно казано от такива оценки
Това отново зависи от начина, по който е представен теста и как протича. В Англия също правят подобни тестове всяка година, но официалните са само на определени етапи от обучението. В началните училища децата почти не разбират, че правят такива тестове и подготовка за тях. В седмиците на тестове, някои училища отварят вратите си по-рано и предлагат безплатни закуски на децата, за да ги стимулира да дойдат по-рано и да не закъснеят за теста. Оценките от това препитване не са важни за ученика, а само за учителите и училището. Дават им вода и снаксове по чиновете. Синът ми се чувстваше много специален в този период и добре ухажван от учителите си Wink След тестовете им организираха екскурзия, като благодарност за старанието им да представят училището Simple Smile

Децата са много индивидуални, за радост или съжаление, не се делят просто на слончета и птици и за да се постигне максимален резултат при обучението им, подходът трябва да е индивидуален. В училище с ограничен бюджет, а аз за такова с неограничен не съм чувала, това трудно се постига. Мисля всички ще се съгласите, че колкото и да е добър учителят, едно е да му се даде да работи с 10, 20 или 30 деца  Rolling Eyes

Цитат на: Боби1973 в чт, 19 мар 2009, 10:26
А аз имах в предвид, че хората трябва да са достатъчно добре подготвени за учителската професия - да са педагози и да са минали някакви психотестове напр.Тогава биха оценявали правилно, обективно и професионално знанията на учениците при устни и писмени проверки.
Учителите са хора, няма как да се абстрахират съвсем от чувства и усещания, винаги има субективност. Например, синът ми има много характерен начин на писане, доста развинтена фантазия и странни тълкувания. Последният му учител много харесваше неговия стил, но преди теста го помоли, ако може малко да поукроти фантазиите си, защото не е ясно, как би го възприел проверяващият работата му. Учителката му тази година е на друго мнение, но за щастие или нещастие, тук всяка година сменят учителите, догодина може пак да извади късмет Simple Smile

# 67 19 март 2009, 15:15 ч.
  • Here, There and Everywhere
  • Мнения: 373
Цитат на: Merry в чт, 19 мар 2009, 14:10
[ Оценките от това препитване не са важни за ученика, а само за учителите и училището.
Merry, в това изречение е ключа.  Много са важни за училището. На база на тия тестове се правят националните класации на училищата, по тях родителите избират училища, по тях се определят дори цените на имотите (защото тука училищата са по местоживеене). И поне 3 месеца подготовката им е за тия тестове. И наистина са всяка година- бях дала линк в другата тема.
Може при вас да е различно и по различен начин да се провеждат, но тука стресът при децата е голям, защото последните 3 месеца само това набиват. В по- горните класове децата така или иначе учат за други тестове и тези не са такъв проблем като материал, но в началното училище бях свидетел.

# 68 20 март 2009, 01:32 ч.
  • usa
  • Мнения: 2 113
Цитат на: Анда в ср, 18 мар 2009, 09:37
Миз, сигурно е трудно. Я разкажи по-подробно, това е друга страна на монетата, която тук не съм видяла. В момента съм в Брюксел и гледах в музея на динозаврите разни ученици, които ходеха с разпечатани задачки да правят разни интересни неща, поне три отделни групи с учителки имаше. После в центъра пак имаше някакви дечковци със светлоотражателни жилетки, не знам какво правеха. На мен ми изглеждаше привлекателно това.


пропуснала съм предишното ти изказване...
в местната образователна система е доста наблегнато на фактора 'fun'. много е важно в училище да има fun, да не скучаят, да не намразят ученето. при първите ми сблъсаци с тази концепция много се радвах, че децата ходят с удоволствие на училище. само че колкото повече време минава, толкова повече започвам да си мисля, че това не е чак толкова велико. то хубаво удоволствие и забава, обаче само това не стига. трябва и труд. няма особена забава в таблицата за умножение, за да я научиш трябва усилие. ако учителят е интелигентен и това му е призвание, а не начин за прехрана - идеално, намират баланса. но какъв процент от учителите са такива? и става така, че като се набляга на удоволствието от пребиваването в училището и не се поставят особено други изисквания в трети клас едва сричат и в пети не знаят таблицата за умножение. но имат огромен fun и от всичките похвали колко добре се справят с нещата и през ум не им минава, че главите им остават празни... та не знам. истината е някъде по-средата, но започвам да мисля, че когато златната среда не може да се постигне, дисциплина и високи изисквания са много по-важни в училището отколкото големия fun.

# 69 20 март 2009, 09:43 ч.
  • Мнения: 1 575
Естествено, че учителите са хора...и слава Богу  Laughing!За това казвам, че трябва много добре да са обучени и все пак колкото и да са индивидуални децата, смятам, че е важно да се научат да се съобразяват с общоприетите норми, защото те трябва да се нагаждат към различни среди и ситуации в живота си...Ако имаш финансова стабилност (например наследство, богати родители и др. благина) можеш да си позволиш да си индивидуален колкото си искаш, да проявяваш странности и да изразяваш себе си както ти се ще, но ако перспективата пред теб е да се доказваш и сам да уреждаш живота си, тепърва да градиш след себе си, задължително е да можеш да се нагаждаш и да се съобразяваш с нормите.Училището учи и на това...А методите на оценяване - явно е, че няма универсален метод, който да е 100% добър и подходящ за всички.Това е истината в живота - нагаждаш се, съобразяваш се, вървиш по утъпкани пътеки...

# 70 20 март 2009, 15:09 ч.
  • Here, There and Everywhere
  • Мнения: 373
миз,  моите наблюдения и изводи са точно същите.
Затова китайци и индийци отвяват всички- по състезания, в университетите, в професионалната реализация, защото не им е fun, и защото знам родителите им как ги натискат като малки. Те са в другата крайност пък съвсем, но баланс е трудно да се намери, ако родителят не следи нещата по- изкъсо.

Нещо, което ми се струва по темата. Тука е разпространено домашното училище- родителят сам или с чужда помощ подготвя детето си вкъщи, а то се явява само на изпити накрая да покрие някакво ниво. Причините за такова решение може да са различни, но много често се случва с деца, които се справят отлично с материала и тъпчат на едно място в нормалното училище. Доказателства, че това са по- различни деца са непрекъснатите им отлични резултати на състезания и конкурси. Аз мисля, че най- голямата отговорност е на родителя да реши или да помогне на детето да се ориентира коя форма на обучение (или специализирано училище, както има напр в БГ) ще е подходяща за него. Иначе, и според мен, масовото училище решава проблемите на обществото като цяло, а не на конкретния индивид. Проблем в момента в БГ, мисля е, че не е напълно изчистена тази мисия на училището и честите смени  водят, меко казано, до объркване.

Последна редакция: пт, 20 мар 2009, 18:05 от pirinka

# 71 20 март 2009, 15:24 ч.
  • Мнения: 13
В същност, моята идея е, че е добре учители и деца имат сходна мотивация и да зависят от общите постижения.

Усещането ми към момента е, че има големи различия между целите на учителите, тези на децата и тези на родителите. А намеси ли се и МОН, става още по разнопосочно.
Ако си поставяме обща цел, вероятността да имаме по-добри резултати се качва.

Имате ли идеи как може да стане това?

Явно твърде много свързваме оценяване със стрес, нещо от което трябва да се отървем в един момент. Оценяването е много важно, ако искаме да има обучение, но в момента е ненужно стресиращо и за учители и за ученици. Акцентът се променя от "колко знам и мога", към "колко ще изкарам". Всички губим от това. Така че може наистина да не върши работа въвеждането на външно оценяване,

Как тогава да започнем да гледаме в една и съща посока?

# 72 20 март 2009, 20:51 ч.
  • Мнения: 5 877
Ами аз мога да ти кажа как го бяха решили този въпрос родителите ми - с пълно безразличие към бележника ми.
Затова пък живо се интересуваха какво сме учили, какво съм разбрала и какво могат те да ми доразкажат.

# 73 20 март 2009, 21:28 ч.
  • Мнения: 3 491
Цитат на: миз в пт, 20 мар 2009, 01:32
няма особена забава в таблицата за умножение, за да я научиш трябва усилие.

Трябва, миз. Току-що се връщам от тако парти по повод на това, че третокласниците са научили таблицата за умножение. Голямо вълнение, големи трапези, пиняти ... Видях и нови образователни материали - един филм за умножението например, където таблицата се пее и учи под ритмите на рап. В продължение на няколко седмици децата "печелеха" нов продукт за партито след всеки успешно изкаран тест за умножение със следващото число. И понеже (както знаеш) конкретно за математиката не разчитам на местното училище и не мога да съдя по състоянието на моя син за нивото на другите деца, отидох на това парти, ако мога, да се поориентирам. Докато гледах филма, се бях почти убедила, че може и като фън да се учи таблицата. Но в един момент като се оказах ръководеща  на бинго за умножение и  като започнах да задавам въпроси на групата деца, играещи бинго, се потиснах. Ами ... не си бяха заслужили яденето. Нищо чудно до 5-ти клас и наистина нищо да не знаят, ако няма кой да упражнява с тях тази таблица.
Що се отнася до истината - за мене в момента тя е, че няма идеална система, никъде по света. Въпросът е доколко нашите усилия като родители могат да компенсират това, което ни изглежда слабост за конкретните ни деца. Тук поне имам идея как да компенсирам, и го правя, доколкото мога.
П.п. Съпругът (понеже и той присъства на партито) ми предложи и друга интерпретация: че може би в стремежа си да спечелят, децата не можели да се концентрират достатъчно бързо във  въпросите на бингото. Може и да е прав, но аз все пак си имам едно наум.  Simple Smile

Последна редакция: пт, 20 мар 2009, 21:53 от блажка

# 74 20 март 2009, 22:38 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 366
Цитат на: миз в пт, 20 мар 2009, 01:32
в местната образователна система е доста наблегнато на фактора 'fun'. много е важно в училище да има fun, да не скучаят, да не намразят ученето. при първите ми сблъсаци с тази концепция много се радвах, че децата ходят с удоволствие на училище. само че колкото повече време минава, толкова повече започвам да си мисля, че това не е чак толкова велико. то хубаво удоволствие и забава, обаче само това не стига. трябва и труд.
В местната образователна система е наблегнато всички деца да покрият определено ниво, независимо от интереси и способности. Едни деца могат да напредват и без фън, но други не. Целта на масовото училище е да положат основата за всички деца! Което дете има по-големи способности и интереси, се занимава допълнително извънкласно, а след задължителното образование до 16 години, продължава да учи. Това, което не е заинтересовано и само благодарение на интересно поднесения материал има вече някакви основи, на 16 просто спира обучението си.
Цитат на: блажка в пт, 20 мар 2009, 21:28
Що се отнася до истината - за мене в момента тя е, че няма идеална система, никъде по света. Въпросът е доколко нашите усилия като родители могат да компенсират това, което ни изглежда слабост за конкретните ни деца. Тук поне имам идея как да компенсирам, и го правя, доколкото мога.
Това се отнася особено за задължителната държавна, която само дава началото и се опитва да събуди интереса и желанието в децата за допълнително обучение  Peace

# 75 21 март 2009, 14:45 ч.
  • Мнения: 8 999
Текстечето е доста претенциозно, а алегорията е слабичка.
Изхождайки от тезата, че в едно училище за даден биологичен вид, е внедрен и друг биологичен вид, мисля, че тъй като децата ни, макар и с различни интереси и насоченост, бидейки от един и същ биологичен вид, е добре да учат едно и също. В края на краищата средното образование има за цел да представи на подрастващите основните науки. В по-късна възраст, те ще могат да се профилират, базирайки се на знанията, които са получили. Професионалните гимназии и университетите дават възможност на всеки да учи това, което го влече.
Но, за да учи изобщо нещо, човек трябва да знае да пише, чете, смята и разсъждава.
Как бихме могли да знаем към какво са ориентирани децата ни, ако не са им представени всички науки. И как биха могли те да определят кое им е интересно, ако изобщо нямат информация за някоя област?
Не мисля, че всички бъдещи обитатели на тази планета ще се занимават с космически технологии и компютри. Има и други занятия.

# 76 21 март 2009, 16:18 ч.
  • Мнения: 1 575
Хубаво е хората да си намират поводи да празнуват Laughing!
В една образователна система трябва да има класика на стила и от време на време ако е нужно да се осъвременява малко материала и да се допълва.Сега е модерно рапирането на таблицата? и какво от това, това не може да е стил и начин на преподаване.Добрата система се доказва с годините.Тя трябва да е стил и метод на преподаване, който да е валиден независимо от времената (нямам в предвид от век на век) и който е успешен при преподаване,разбирането и овладяването на знанията.
Разбирам, но само до някъде стремежа да се опростят усилията, които трябва да положат децата, за да научат нещо.Това ми се струва обаче порочно, защото ако не ги научим от малки да полагат усилия и да се "напрягат" да учат (то най-точната дума е да се "научат" да учат), всъщност няма да им направим услуга.Купон може да има във всичко, а и купона е за да се отпусне човек след положени усилия  Wink!
Разбирам да се пее азбуката от първолаци, но трябва да създадем чувство и на уважение в децата към науката, респект към учението.Аз така си представям нещата - искам децата ми да изпитват удовлетворение от ученето, да го приемат като предизвикателство, а не като купон - за забавление.Без крайности, естествено.

# 77 22 март 2009, 09:36 ч.
  • Мнения: 24 467
Гледам доста е размита вече темата, но тя си и тръгна така.
До тук, честно казано не виждам нещо, което да не зависи от фактора "личност"- на детето, на учителя, на родителя. Колкото и добра и качествена да е една система, един учител- непрофесионалист или просто мързелив човек ще я съсипе. Ако пък учебниците не са добре изготвени, един качествен и занимаващ му се с работата човек ще даде на хлапетата онова, от което имат нужда в едно светско общообразователно училище- стабилна основа.
В края на миналата година изразих твърдата си позиция за външното оценяване, дори текущо, а не само като отчетна форма в края на някаква поредна учебна година. Конкретно има по какво да се поработи, що се отнася до това външно оценяване. Миналата година то не се правеше от учители в съответното училище, от такова никой няма полза, следва да се продължи идеята в тази насока. Тестовете, поне за ІV клас бяха доста под нивото на един среден ученик- от това също полза особена няма. Какво, като докажем, че имаме висок успех, след като той не отразява реално постигнатите знания на масовия ученик в масовото училище.
Все пак следва да има някакъв унифициран критерий за оценка по предметите, по които това може да се направи, а бележкарството, като позиция, повече зависи от родителя, от неговата нагласа и реакция, не от "системата".
Твърдо смятам, че следва да се поработи и в насока намаляване необходимостта от частни уроци, което има пряко отношение към корупцията и това бележкарство. Приемът в специализирани средни и висши училища следва да е с по- рядка цедка и да се основава на изучаваното в задължителния курс на обучение в предходната степен, а не на допълнителните познания, които няма как да се "вземат" от там. Цедката следва да е вече при самите изпити в съответното специализирано учебно заведение.
Що се отнася до елемента "забавление"- всяко нещо е добро, когато е с мярка. Превръщането на училищата в забавачници е точно толкова вредно за всички, колкото и килиизацията и макаренковската система.

Мена, няма как всички да гледаме в една посока, не е и нужно. То и стадото се състои от отделни глави, всяка гледа в нейната си посока. За мен е важно да е отдели същественото, онова, без което не може и да се наблегне на него, а специализацията, усъвършенстването в дадена насока, изборът на посоката да зависи от личния избор. Лесно изглежда, но на практика е сложно това разделяне.
Нищо, направено от човека, не е идеално и няма как да бъде. Най- малкото защото то не може да събере и отговори на изискванията и разбиранията на всички.

# 78 22 март 2009, 21:38 ч.
  • София
  • Мнения: 958
Музиката, визуализацията и така нареченото fun, често имат и за цел да подпомогнат деца със затруднения в обучението, но разбира се мярката е необходима.

Лично аз считам, че практическото приложение на знанията доста липсва на родното образование, но това става с повече средства - помощни материали, технологии, специални кабинети.

Според мен задачата на образованието до 4 клас е не само основни знания, а най-вече - събуждане на интерес към науките, към знанието и не на последно място - полагане основите на добрите взаимоотношения в един екип = клас, където всички са различни, но всеки носи уникални дарби и е нужен на останалите.

# 79 22 март 2009, 23:39 ч.
  • Мнения: 5 877
Джуди ми е най-разумна в тази тема. Поздравления.

# 80 23 март 2009, 09:21 ч.
  • Мнения: 1 575
Ами хайде тогава конкретно по темата  Laughing!!!
Като че ли повечето изразихме мнение, а  Judy много точно обобщи:
"...Нищо, направено от човека, не е идеално и няма как да бъде. Най- малкото защото то не може да събере и отговори на изискванията и разбиранията на всички...."
И така - училището дава минимума, който е имал възможност е постигнал малко повече с извънкласни занимания.Този успех се оценява по някакъв критерий - възможно най-обективен по "човешките" възможности.Но авторката на статията коментира именно какво да е съдържанието на този наречен от мен минимум.Вече казано честно губя интерес по темата, защото докато чакаме menamena да изрази модерните си виждания по съдържанието, ние наистина тъпчем на едно място и просто си говорим по болни теми.
menamena , ако наистина имаш някаква идея, сподели я, за да продължим напред, дай материал за обсъждане.Ако чакаш идеи от нас, губя интерес - видя се, че ние нямаме или поне никой не сподели нищо.Синът ми е 3 клас и смятам, че това, което учи е съвсем на място, е като изключим стила на авторите на учебника по Човекът и обществото, но това е друга тема.

# 81 23 март 2009, 09:34 ч.
  • Мнения: 24 467
На мен ми липсва именно конкретика, дадена от авторката по отношение виждането й, както по въпроса какво, така и по въпроса как, според нея, следва да се измени, подобри, да се "побае" на системата.
Затова и последните страници ми се размиват в някаква каша. Нашите идеи са обсъждани и в други теми, имаше наскоро една, в този подфорум, от един "татко", който и анкетка беше направил.

# 82 23 март 2009, 22:40 ч.
  • Мнения: 5 877
Има и нещо друго, което ми липсва в училищата, и това е идеята за някакво възпитание. Наистина да се научат децата да се разбират, да решават проблемите си с добро, да не се обиждат едно друго.

# 83 24 март 2009, 08:33 ч.
  • Мнения: 13
Съжалявам, че не мога да пиша всеки ден, не е от нежелание, често нямам време.
Вече предложих няколко неща, но като гледам не се забелязва друг, освен мен, да вижда проблем.
Предложих промени в съдържанието, вие казахте, че вече са осъществени, не знам, може би децата ви са по.малки и някои неща, които аз виждам не са характерни за началното и основното образование.
Предложих да мислим в посока на промяна на отношението на учениците, учителите и родителите към целия процес. Според мен мотивацията е основна при ученето. Не може да се случи без такава. И това каква е мотивацията, също е важно. С малки изключения, вие казахте, че няма необходимост от такива промени.
В този ред на мисли, само какво мисля за "fun" в училище. Цялото обучение трябва да е забавно, но не изкуствено. Повечето предмети, които се учат в училище, са резултат от труда и любопитството на много хора преди тях - т.е. темите са били ИНТЕРЕСНИ сами по себе си. Против съм, обаче, математиката да е забавна, защото сервираме бисквитки и сокчета. Трябва да се търси вътрешната мотивация на всеки.Това става, както с подбора на съдържание, така и с начина на поднасянето му, но най-вече идва от личната мотивация. С други думи децата трябва да виждат СМИСЪЛ в нещата, които учат. Част от този смисъл е и връзката с реалността и практическите знания. Ако такава няма - трябва да е много ясно какъв е другият смисъл.

Така че, ако трябва да обобщя:

1. Цели: Знаещи, умеещи, отговорни млади хора, които могат да взимат решения и да носят отговорност за последствията.
2. Съдържание: Минаване през изискванията на държавата - изчистване от всички остарели недомислици, свързване на съдържанието с реалността: нпр. не може в ЕС да слагат нанотехнологиите, като един от общо 7 приоритета, а в нашето училище да не са и чували за това. Да не говорим за социални и личностни умения.
Дори и да се спрем на Ключовите компетенции, както са ги измислили от ЕС, пак означава да променим из основи програмите.
Или както наскоро ми казаха в едно училище: "Ние не учим компютри, а учим чрез тях", за съжаление училището не е българско.
Въпросът тук е: "Какво има смисъл да се учи в училище?" За мен е непростимо губене на време, да обясняваме, че искаме децата да получат обща подготовка и в същото време това да е 12 години и да им тъпче главите с информация, която никога няма да ползват.
Това са 12 години от живота им!!!
Често давам пример с един експеримент, който не е правен в България, но ще е интересно да се направи и тук. Дават на хора 30-40 годишни, да решават тестове от училище в областите, в които те не са специалисти. (нпр. ако се занимавате с история не правите теста по история) И резултатите са били на ниво 7 клас, т.е. това, което ни е останало е основното образование. Интересно, ако се проведе такъв експеримент в България, какви ще са резултатите? И тогава струва ли си децата да прекарват в училище цялото време до 12 клас? И ако да, с какво трябва да е запълнено то?
И чисто технически подробности, от типа, че вече съдържанието може да е в Интернет. Децата да са с по едно малко лаптопче, а не с по 10 кг. раници. Да не говорим колко гори отиват в хартията за учебници. (Не говоря за най-малките, които трябва да пишат с химикал на лист. )
3. Подход - учителят е там, за да те ориентира в морето от информация, не за да претендира, че е единственият източник на информация.
Децата трябва да се научат да учат сами (т. нар. умения за самостоятелно учене, нужни за ученето през целия живот). Защо да няма един ден в училище, в който децата работят по собствени индивидуални или групови проекти? Да си поставят цели, заедно с преподавателите и после да получават помощ от тях, но да носят ОТГОВОРНОСТ за резултата.

Май прекалих с дължината Simple Smile

Спирам за сега. Ако смятате, че и тези неща са си ОК в нашето училище, ще приема, че живея в паралелен свят и виждам несъществуващи проблеми и няма да ви занимавам повече.  Simple Smile

# 84 24 март 2009, 09:29 ч.
  • Мнения: 24 467
Мена, не си прекалила с дължината, важното е съдържанието. Кратките текстове не винаги са такива, защото авторът с малко думи казва много, а са кратки, защото често той е нямал какво повече да каже. Този път лично на мен ми се изясниха някои пунктови от позицията ти и вече ми е интересно. Може да се получи ползотворна дискусия.
Само с една лека поправка- от промени в съдържанието винаги има нужда, тъй като самият живот непрестанно се изменя. Само че основата е една и съща и следва да си остане такава, тя е обаче именно на фаза основно, че и начално образование. Степента на образование има нужда да се диференцира, когато ще говорим вече конкретно, тя има огромно значение.
Надграждането и специализацията у нас, поне така смятам, е вече некачествена и върху нея следва да се потрудим всички. Що се отнася до мотивацията на страните в обучителния процес, вече това е нещо твърде лично, на което трудно може да се повлияе централно и бързо и което всеки го решава най- често сам за себе си.
Практиката и връзката на учебния материал с реалността, ползата от него, мисля това е ясно на всеки, у нас е куцата дама, дето май е и едноока и леко глуха при това. Тя влошава здравословното си състояние с всеки пореден курс и вече е почти инвалид във ВУЗ-а, където прашни професори преподават по архаични методи и се базират на познания и опит от техните професори. Била съм асистент и не устисках да се боря. И по тази страна на нещата мисля спор няма, особено ако се включат родители и на по- големи деца, които, очаквам, масово ще споделят аналогично на така изложеното.
Допада ми много реалното ти предложение за лаптопите и единият ден свободна програма, честно. Отпорът ще е от страна на бизнесът с учебници, който е сериозен, хората от това се хранят, че хранят и семействата.  Confused  
"Децата трябва да се научат да учат сами" е мотото ми от как съм майка станала. Това е основната ми причина да не ползвам за детето /другото е малко още/ постоянен надзор от занималня, частен учител или друг възрастен, който денонощно да го надзирава. Каквото и да ми се обяснява, едно такова постоянно присъствие не облекчава, а напротив- затруднява този процес. Наблягането на намирането, а не на наизустяването на информация е важно за мен, това следва определено да се промени в училище и университета.
Сигурно съм един от най- върлите противници на ученето задължително на общи предмети до ХІІ клас, дори и да не съм чела резултатите от такова едно изследване. Безсмислено е. Общото, основата се учи в основното училище. След това човек следва да се развива в определена и желана от него насока, а не да тъпче и предъвква вече учено преди това. За мен след VІІ клас на децата трябва да се даде възможност да се профилират, да учат задълбочено онова, което наистина ги интересува, за да могат и да създават и творят, да се развиват. Идеята за енциклопедизма съм я оставила за времената, когато науките са се изчерпвали с едната философия, включваща отделни мини направления.

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 09:36 от Judy

# 85 24 март 2009, 09:46 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не мисля, че учебникът като такъв е заплашен да се измести от лаптопа. Същото се говореше и за книгите още от 70-те години, но ето, че те оцеляха. Учебници ще се пишат и ще се издават. Мисля, че значението на лаптопа като заместител на учебника и тетрадката е преувеличено. Проблемът е в съдържанието на програмите, а не в техния носител.
За съжаление не съм вече от оптимистите, защото системата на образованието е куца, сляпа и саката по подразбиране (вариациите са според това какъв е стандартът на живот във всяка държава). Тя е административна система и тъй като е масова се управлява по такъв начин. Проста икономика и бюджетиране. Масовото и елитарно са взаимноизключващи се категории. Няма как масовото образование да е на много високо ниво, защото се движи по минимума до възможностите на средното дете. Който иска по-добро образование търси специализирани училища на по-високо ниво. И не е задължително да са точно частни, защото и частните се подчиняват на същите изисквания.

# 86 24 март 2009, 10:10 ч.
  • Мнения: 1 575
Писах, трих, писах, трих...
Зная само, че вече се учи много повече време, за да навлезеш в подробности в някоя сфера.Явно е, че липсват спезиализирани училища.Не съм сигурна обаче, че в момента дете на 14-15 години е готово с ориентацията си в живота, за да профилира нещо...Света препуска напред, човекът си е човек...
Аз  съм против лаптоп вместо учебник - като помагало - да.Интернет не е мястото за учене - при една идеална дисциплина от страна на децата - ок, но от пубери не може да се очаква.
Вече се чудя къде е точно проблемът и си мисля, че това е именно бързо развиващият се свят и децата не могат да го догонят, Някои държави явно правят опити, но какво ще се случи с децата им - имам в предвид, че сега нововъдението ни изглежда добро, защото е модерно, но дали е така?Виждам проблем и в това, че ние нямаме система на обучение и програма, която да е изкарала и 10 години, а вече се чудим как да я модернизираме...(но продължавам да си мисля, че върши някаква работа).
Племенникът ми живее от няколко месеца в Париж - 5 клас е и казва, че там са много назад с материала.Вече ми се оформя идеята, че проблема не е в средното ни образование, а по-нататък - там където вече образованието зависи от финансовите възможности на държавата да е в крак, т.е. да се обновява непрекъснато.

Ако трябва да се тръгне от някъде - това е дисциплината в у-ще.Много криворазбрани свободи имат днес учениците.Ако зависи от мен - здрава дисциплина с мерки, които могат да се прилагат.Тогава вече ще се повиши и успеха, мотивацията на децата - те сега не ходят на у-ще поради правилните причини и не мисла, че е защото им е скучно.Постигнем ли това - децата да са дисциплинирани, да учат, вече можем да им имаме доверие, че на по 15г. ще могат да знаят какво ги интересува, къде е силната им страна - евентуално!

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 10:19 от Боби1973

# 87 24 март 2009, 11:25 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 366
Цитат на: Боби1973 в вт, 24 мар 2009, 10:10
Племенникът ми живее от няколко месеца в Париж - 5 клас е и казва, че там са много назад с материала.
Същото казват и за Англия. И аз така си мислих, докато не се запознах малко по-отблизо с това образование. Материалът, който се изучава е различен и трудно може да се сравнява. Има я доста практичната насоченост. Например в четвърти клас по математика в България децата масово деляха и умножаваха много цифрено с много цифрено. Тук наборите им учеха основни положения от теорията на вероятностите, статистика и координати, но операциите с многочислените числа ги правеха с калкулатор  Crazy Отделно децата ги делят на нива по основните предмети и всяко работи на ниво, където разбира материала и се справя с него, а не да му се вижда труден и неразбираем или пък прекалено лесен и скучен. Чужденчетата обикновено ги слагат в по-ниски сетове, докато свикнат с терминологията на чуждия език и се отпуснат да я ползват. В училището на сина сега делят децата от една възраст на 6 различни нива на работа! Ако някое дете изостава, го свалят в по-ниско ниво, ако дръпне, го местят в по-високото ниво. Имат много интересен предмет, буквално преведен, Предизвикателство. Децата последно измисляха и проектираха игри, подобни на Не се сърди човече и Монополи. Работят в групи от по 5-6 чочека, с цел да се научат да работят в колектив. След като измислят играта и правилата й, трябваше и сами да я изработят, а след това презентират, като презентацията беше на PowerPoint. Имаха жури, което накрая е играело игрите, за да прецени коя най-много му допада.
Това го казвам, за да не се сравнява, този учи повече, този по-малко, без да има човек реален поглед върху нещата. Просто се учи различно  Peace

# 88 24 март 2009, 12:16 ч.
  • Мнения: 1 575
Да, права си, не мога да сравнявам, още повече, че синът ми е е още малък.Имам спомени, че едно време (по мое време) се твърдеше, че българчетата получават повече знания - като теория и количество.В други държави ги учат явно на социализация  Peace
В този смисъл - ако трябва да избираме какво да учат децата - да трупат информация или да се учат и да развиват различни свои умения, казано честно не мога да кажа какво искам.Предполагам, че , всъщност видях, че системата, по която работеха до сега в у-щето ни, която си беше измислица на директораката беше перфектна, но за съжаление сега нормативната с-ма я спъва...та, децата учеха по цял ден - сутрин теорията, следобед практиката.Защо да не може да се продължи това и в горните класове - да се готвят следобед заедно по групи, да си разработват теориите и проектите, да си ползват лаптопите - така ще се развият и социалните умения, децата ще са ангажирани, ще са под наблюдение и в късния следобед ще разполагат със свободно време.Дали така ще отпадне необходимостта да се връщат от у-ще и тепърва да се чудят и търсят инфо, какво аджеба искаше да каже учителката и какво заначи дългото 5 реда изречение в учебника.
Не зная коя е възрастта, в която те наистина могат да осъзнаят избора си - и тогава - хайде, в профилираното училище, после висше образование...Нещо такова.И цедката наистина да бъде не на входа на профилираното школо, а на изхода му.

В момента аз нямам никаква идея какви училища имаме - когато избирах у-щето за Лъчезар, гледах да съм чула добри отзиви и да ми е на близо.Имах късмет, защото гимназията се оказа езикова - писала съм, но ще повторя - от 1 кл. учеха френски по 9 часа седмично - целодневно, следобед беше практика, в момента на 4 кл. преподават французи по предметите, не само по фр.В 5 кл. ще започнат с англ . по същата с-ма, а в 10ти - ще избират - немски или информатика.Така беше докато не се намеси МОН, сега нямам идея какво ще правят.Мисълта ми - като родител избрах да се наблегне на езиците.Дали има у-ще, в което децата ще наблягат на музиката или рисуването - това родителя ще е могъл да прецени на тази възраст.
Или всички да учат едно и също до 4 кл. - поне да се научат да четат и пишат и после да могат да избират пак.Това при идеални условия - размечтах се...В бг. не зная как е и дали да мислим като как да се променят коренно нещата, или да адаптираме това, което вече съществува.

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 12:28 от Боби1973

# 89 24 март 2009, 12:53 ч.
  • Мнения: 13
Именно, Marry, различно! За това говоря от самото начало. Какъв е проблемът децата да работят по по-гъвкави програми и ако имат интерес в определена посока, да се задълбочат в него, а по някои предмети да покриват само основните знания.

Сега за нещата в нашето училище, които според мен са най-страшни:

1. Отговорност - когато няма свобода на избор, няма и отговорност. И никога не е рано да се започне. Има неща, за които не е рано дори и в първи клас. Систематичното качване на нивото на свобода и отговорност с всеки следващ клас, възпитава точно това.
Иначе учим децата на "заучена безпомощност" и те не смеят да предприемат никакви действия, без план и ясни инструкции от учител или друг "авторитет" . Послушанието, което толкова искаме от тях, води до изграждане на безпомощни, несамостоятелни и безотговорни хора.

2. Креативността
Цитат на: Merry в вт, 24 мар 2009, 11:25
Имат много интересен предмет, буквално преведен, Предизвикателство. Децата последно измисляха и проектираха игри, подобни на Не се сърди човече и Монополи. Работят в групи от по 5-6 човека, с цел да се научат да работят в колектив. След като измислят играта и правилата й, трябваше и сами да я изработят, а след това презентират, като презентацията беше на PowerPoint. Имаха жури, което накрая е играело игрите, за да прецени коя най-много му допада.

Сега една история от българско училище: Става въпрос за ученик в 10 клас, който за да не учи за контролно по химия извършва следните действия:
Качва материалите, които му трябват на мобилния си телефон. След това, вече в училище, установява, че има проблем и и не може да прочете текстовете на кирилица. Той с телефона си, през интернет, намира начин да транслитерира всички текстове автоматично, за да се появяват на латиница и той да може да си ги чете на screen shot на екрана. Това става за не повече от 20-30 минути.

Дайте сега да заклеймим преписвача, да му посочим вратата и да го санкционираме с двойка по химия.

Аз пък казвам, че това е завидна проява на креативност, съобразителност, бързо взимане на решения и адекватна реакция. Само че... СРЕЩУ УЧИЛИЩЕТО, а не В НЕГО.
Забелязвате ли разликата между английския вариант и българския - и двете системи развиват изобретателност, само че едната като част от учебната програма, а другата ВЪПРЕКИ нея. Това се пренася и в реалния ни живот. В обществените отношения, вместо да сме изобретателни в търсене на най-добри регламенти и правила, вкарваме изобретателността си да ЗАОБИКАЛЯМЕ нормите.

3. "Всеки въпрос има отговор и той е в учебника" - това също е сред страшните послания на образованието у нас. Няма алтернативни източници на информация, не можеш да оспорваш компетентността на авторите на учебници и учителите - това което можеш да направиш е да научиш "ВЕРНИТЕ" отговори и да минеш теста.
Сега ми кажете колко от въпросите в реалния живот имат ЕДИН, ВЕРЕН отговор, който всички знаем къде да намерим?

4. Copy/Paste синдрома - той произлиза от предишното твърдение. В случая нямам предвид директното преписване. Не смятам, че е то е добро, но има един по-страшен вариант на Copy/Paste синдрома - това е преписване, което минава през мозъците ни. Научаваме много внимателно правилните отговори на предварително дефинираните въпроси и после можем да ги възпроизведем точно, като за 6.
След това се чудим, как като сме копирали европейските закони, в България не става същото което става в Германия.

Според мен тези "знания", дълбоко залегнали във философията на образованието ни, са изключително опасни. До степен ПРЕСТЪПНИ, по отношение на децата в училище.
И тези имплицитни знания са по-силни от експлицитните (по математика, литература и др.).
И промените трябва да започнат оттам.

# 90 24 март 2009, 13:28 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
А според теб какво се случва с преписвачите по чужбинските училища? Ще му закачат медал за креативност ли? Хич няма и да го гледат, а направо ще му друснат едно дисциплинарно наказание и съучениците му ще го порицаят. Западните системи НЕ толерират преписването в каквато и да е форма и дори санкциите им са по-жестоки от една двойка по предмета.

# 91 24 март 2009, 13:39 ч.
  • Мнения: 13
Естествено, че не трябва да се толерира преписването. Но трябва да се измисли начин да се толерира креативността и той да е ЧАСТ от системата.

# 92 24 март 2009, 13:41 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
По твоя пример така излиза - светнал се човекът как да конвертира и как да препише, вместо да учи.

# 93 24 март 2009, 13:50 ч.
  • Мнения: 0
Нищо ново ! От всичко, което съм учил на времето ми трябва само правописа. Даже в ВМЕИ то не съм учил WINDOWS (тогава беше на линия версия 3.1) и съм се оправил някак си. Никое ибразование не може да опдготви човек на 100% за живота. Желанието на човек и самия живот са основата на която всеки стъпва и се развива. Другото са оправдания  Crossing Arms

# 94 24 март 2009, 14:09 ч.
  • Мнения: 1 575
И да мъдруваме и да не мъдруваме какво трябва да учат децата, като няма дисциплина - нищо няма да се получи, пък ако ще не Предизвикателство, ами каквото ви хрумне да учат - като се чудят как да изклинчат...(когато нещо е задължително, колкото и интересно да е поднесено, става досадно, а воля при ученето е добре да се полага и да се развива дори)
menamena, не системата, не материята ни е порочна,миличка - не си възпитаваме децата, масово родителите очакват това да го направи някой друг, младежите нямат ценности, нямаме традиции, гледат от възраснтните,че се надхитряват ...и те така.Пак казвам - яка дисциплина му е майката и никакво свободно време за глупости.Тогава ще имаме млади, отговорни, способни да се реализират хора.Продължавам да съм сигурна, че когато някой има интерес - той ще си се занимава - дали в клас или извънкласна форма - който търси намира.Не е чак толкова голяма и важна ролята на училището, нито пък е решаваща за това с какво ще се занимава човекът (тук ще ме извините всички).Каквото и да учат децата, важното е да станат добри хора, да им се създават добри навици, да се научат кое къде да търсят и как да го намират.Щастието и успеха на индивида не може и не трябва да зависи само от напредъка на технологиите - и като така, училището да даде най-основното.На колко от вас живота се е развил и насочил още от училище, какво толкова ви липсваше там или ви тежеше.Аз нищо не помня от това, което съм учила, но добрите рефлекси са останали, може и да не умея да реша някоя задача, но логиката като мислене си стои...и т.н. и .т.н.
Всичко зависи от домашното възпитание и средата - и по най-съвършената система да учиш, и най-добрите дисциплини за теб конкретно да изучаваш, ако натурата ти е мързелива, ако потенциала ти е малък, ако родителите ти са доволни от това, че са заели първи най-хубавото парко място и това е смисълът им на живот...Цинично, но смятам, че е вярно!

Съвсем друго отношение обаче имам към висшето образование - за науката.И в реда на моите мисли - който има изградени добри  рефлекси от у-ще и нещо го влече, държавата или някаква институция, която има интерес да произведе учени, специалисти или откриватели е длъжна и трябва да създаде условия за развитието на тези хора в тесни специалности.

Още малко ще допълня - нека си учат децата и точните науки и творческите предмети - аз например вече забелязах, че синът ми има много точна ръка, рисува впечатляващо добре, има силна фантазия да направи от нищо нещо, подрежда пъзел по някаква странна за мен система, математиката за сега му е лесен и дори любим предмет - така ако продължава ще го насоча към професията на архитекта (стига да има и глава за това).Спортува от 5 -6 годишен и както стана ясно - с много потенциал...туко още някоя заложба му открия и се чувствам аз отговорна да му обърна внимание и ако трябва да го насоча какво да учи, но ми трябва още време.Учителките също ми обръщат внимание.Не си представям какво повече може да се направи за детето ми.

Последна редакция: вт, 24 мар 2009, 14:24 от Боби1973

# 95 24 март 2009, 14:15 ч.
  • Мнения: 2 716
Ученето си е учене. Дали ще е с бонбонки, с картинки, с лаптоп или с клоун-учител. Винаги ще има хора, които ТОЧНО ТАКА не го искат.

За "верните" отговори на теста - това е американски модел. Тук тестове не правим. Учителите си преценяват. Може да е субективно, но контакта възрастен-дете се запазва. На бланката с отговори на теста няма информация като "висока температура", "починала му бабата"... изчисляваш точките и пишеш оценка. Ясно и просто. И най-вече просто.

За преписвача - ако преписва, значи не разбира. Не мързи го, и не креативен е. А не разбира. Обикновено даже не знае какво да препише. Лошо свършена работа на учителя.

За гъвкавите програми - има набор от знания, наречен "минимум". Няма измъкване. Учи се и толкоз.

Единственото, което би могло да отпадне, е елементът "задължително". След тапията за основно образование, всеки да си троши главата както намери за добре.

# 96 24 март 2009, 18:16 ч.
  • Мнения: 13
Разбрах, образованието си е добро и така. Даже имат много свобода децата. Да учат всичко, както си е, с другите, а пък ако нещо им е по-интересно - извън училище.

Добре, съгласих се. Щом повечето хора харесват системата така, няма какво да я пипаме. Аз ще му мисля какво да правя с моите деца, като не ми харесва.

# 97 24 март 2009, 18:21 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Нещо бъркаш двата щата. Не прочетох някой да е казал, че я харесва, а че тя е такава, каквато е. Обосновах се в повече от един от постовете си защо - тя така е направена навсякъде по света. Става въпрос за ширпотреба, а ти искаш маркова стока.

# 98 24 март 2009, 21:16 ч.
  • Мнения: 1 575
Цитат на: menamena в вт, 24 мар 2009, 18:16
Разбрах, образованието си е добро и така. Даже имат много свобода децата. Да учат всичко, както си е, с другите, а пък ако нещо им е по-интересно - извън училище.

Добре, съгласих се. Щом повечето хора харесват системата така, няма какво да я пипаме. Аз ще му мисля какво да правя с моите деца, като не ми харесва.


Това сега как да го разбираме?Нали щеше да споделяш идеи и очакваш да ги обсъдим...нещо обижда ли те?
Аз до тук разбрах общо недоволство от системата на оценяване и че искаш децата да бъдат улеснени и да учат с лаптопи вместо с учебници и, че имаш още очаквания - за това какви трябва да са младежите излизайки от училище.Хубаво - никой не се противи чак толкова, дори и аз - писала съм какво и защо.Но и аз като децата очаквах да напишеш конкретно - този и този предмет са излишни, защото...,трябва да учат (както писа) нанотехнология, защото...още да учат...защото...Синът ми е 3 ти клас, нямам поглед върху средното ни образование в момента, само гледам и слушам новини - свободия и агресия в децата, цинизъм и липса на елементарни обноски(камо ли възпитание).Кажи ми, моля те, какво да учат - морал ли, етика ли, вероучение, класическа или модерна литература, математика ли, анатомия ли, умение да разговарят, както каза съфорумката - предизвикателство - кажи кое точно ще ги направи хора...и къде е истинския и основен проблем, от къде излиза той - от училището като такова или от семейството, от немотията на българина или от бързото забогатяване на простака - кое всъщност изпусна децата и училището ще успее ли да поправи грешките - волни или неволни.
Къде е причината да не ти харесва сега образованието - не можем да го разглеждаме като независимо и затворено под похлупак, то не е ли коректив на дереджето на цялата ни държава, заедно със здравеопазването, пенсионерите, инвалидите...
Иначе нека помечтаем в идеални условия какво да се случи, нека обсъждаме теорията - напиши в 1 пост как виждаш нещата, недей да подхвърляш по някой ред и ние да започнем да философстваме (особено и аз) във въздуха - дай примерна цялостна програма и виждане за това дали изобщо може да стане, ще бъде ли приложима за големите и малките градове, за селата.Или поне кажи от къде да се започне.
Такива неща... Peace

# 99 25 март 2009, 00:37 ч.
  • Мнения: 5 877
Не е дотам вярно, че няма възможност за избор. Един  път този избор се упражнява с избора на училище - дали ще е езикова гимназия, дали ще е математическа и т.н. - преди това родителите избират  предимно, но няма лошо да питат детето си, ако искат.
Когато бях в гимназия, аз бях поставена пред необходимостта да си избера профил - точно по тази логика, че на един му върви едно, на друг - друго, не можело всички да учат всичко, трябваше да избера между математически и хуманитарен - да, ама не исках. Изобщо не бях готова в девети клас да си затварям опции. Много съм благодарна на системата, по която учих дотогава, и благодарение на която наистина имам обща представа от повечето предмети - горе-долу на ниво седми клас, да, по някои и малко нагоре. Все още са ми интересни и ни най-малко не съжалявам, че съм ги учила - нито химията, нито физиката, нито биологията, нито математиката, ако и да съм филолог.

Какво бих искала за детето си, което ще бъде ученичка наесен?  Същото нещо плюс елемент на практически опит (което общо взето често покрива и въпроса за "забавата" по органичен начин - науката е забавна сама по себе си, но все пак трябва и наглед! И да участват различни сетива, и да се помами въображението!)-
Например - смятам за напълно подходящо децата да учат за древния Рим. Ако обаче освен текста в учебника на тях им се предложи да си направят тоги и да изнесат речи пред Сената, опитвайки се да убедят съучениците в нещо, те ще запомнят много по-добре материала, а освен това ще са зачекнали и друго важно умение, говоренето пред публика. И ще е било "fun", както го наричате.

В сегашния си вид за мен учебниците са твърде амбициозни като количество материал, твърде неубедителни като методика. Бих искала от тях да изпадне сложната терминология и нещата да бъдат обяснени наистина като за деца. Бих искала да бъдат добре съгласувани помежду си. Бих искала да се привлекат добри учители, които да разполагат с достатъчен брой часове, които да могат да използват за по-интересни задачи (след предварително представен и одобрен план). Не може да се учат учениците на "креативност" (аз предпочитам "творчество"), без на учителите да бъде оставено време и възможност за творчески подход. Някак си няма откъде да дойде.
А може да им се дадат насоки, в които да занимават децата в тези допълнителни часове - повече директен опит, повече ролеви игри, повече занимания, свързани с различните типове учене - слухово, зрително, физическо и т.н.

# 100 25 март 2009, 09:43 ч.
  • Мнения: 0
Цитат на: Анда в ср, 25 мар 2009, 00:37
В сегашния си вид за мен учебниците са твърде амбициозни като количество материал, твърде неубедителни като методика. Бих искала от тях да изпадне сложната терминология и нещата да бъдат обяснени наистина като за деца. Бих искала да бъдат добре съгласувани помежду си. Бих искала да се привлекат добри учители, които да разполагат с достатъчен брой часове, които да могат да използват за по-интересни задачи (след предварително представен и одобрен план). Не може да се учат учениците на "креативност" (аз предпочитам "творчество"), без на учителите да бъде оставено време и възможност за творчески подход. Някак си няма откъде да дойде.

Напълно съгласен .. но наистина не виждам начин да стане  Confused

# 101 25 март 2009, 13:39 ч.
  • Мнения: 2 716
Малко наизуст (обещавам да проверя) - в 4-ти клас май, учебникът на дъщеря ми по История (или както се казва) беше направен много прилично за моите изисквания.
Все едно, щото се оплетох в непомненето си.
Съдържанието на урока беше разделено графично, различен шрифт, цветни правоъгълници, по странички: С големи, черни букви, в началото стоеше сбит урока, разделен на 2-3 точки. Под него, в жълт правоъгълник - още по темата (за шестица - който иска), в зелен правоъгълник - любопитни факти, на следващата страничка - картинки (обикновено снимки на градове, статуи....) и посочена литература.
Доста прегледно и децата бързо се ориентират.
Такива учебници биха ли решили частично и на първо време проблема с "излишния" материал?

# 102 25 март 2009, 14:02 ч.
  • Мнения: 1 575
Ами можем всъщност да си помислим кое е излишен материал  -дали този, който ни се струва прекалено задълбочено навлизане в дадена материя, или този, който е написан 3 пъти по 3 различни начина (ако има такъв, естествено), или такъв, който е морално остарял (например)?Дайте примери.В друга тема една дама беше цитирала неразбрано написано правило от учебник, което не го прави излишно...

# 103 25 март 2009, 16:58 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Тъй като стана въпрос за учебниците по история. Децата ми са в трети и четвърти клас. И двамата учат по учебници на различни издателства. Учебникът на малкия е сравнително по-добре направен от този на сестра му миналата година, че и от сегашния. Обаче проблемът не е толкова в отделянето на "точките4, а в стила на текста. Децата не знаят значението на някои думи, които са ключови в урока и ако учителката не е могла да ги обясни в клас, детето трябва да пита родител или някой възрастен. Например, оказа се, че дъщеря ми си е представяла книжовниците като преподаватели в университет, защото нейният опит е такъв - виждала е университет, познава преподавател, влизала е в университетска библиотека и знае, че там хората работят с книги - четат ги и пишат нови. Според вас откъде би могла тя да знае значението на думата "книжовник" от Средновековието? Нещо подобно се оказа при сина ми със зърнените култури, които били отглеждани от славяните. Каква е вероятността дете на 9 години да знае какво е зърнена култура? Ако не го бях попитала нямаше и да разбера, че той си мисли за хляб и баници, а не за жито и ръж.

# 104 27 март 2009, 10:16 ч.
  • Мнения: 1 575
Снощи по новините чух, че имало нов закон за средното образование - основното ще е до 7кл., а средното до 10кл.!И това е крачка напред.Сега да видим как ще посъкратят програмата.
За съжаление не намирам подробно информация в нета (вероятно и не търся където трябва).Ако искате да коментираме тази новина Grinning!

# 105 27 март 2009, 10:25 ч.
  • Мнения: 0
Цитат на: Боби1973 в пт, 27 мар 2009, 10:16
Снощи по новините чух, че имало нов закон за средното образование - основното ще е до 7кл., а средното до 10кл.!И това е крачка напред.Сега да видим как ще посъкратят програмата.
За съжаление не намирам подробно информация в нета (вероятно и не търся където трябва).Ако искате да коментираме тази новина Grinning!

Ooo !! Това е чудесно !! Занчи скоро висшето ще е 12 клас !! Ще станем нацията с най-много вишисти  Whistling Whistling че и с по 2 и с по 3  Whistling че и с повече   Simple Smile

# 106 27 март 2009, 10:31 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не е точно така. Средно ще се завършва след изкаран десети клас, а този, който иска да ходи в университет ще трябва да учи до дванадесети клас. Така че пак ще завършват на 19 години.

# 107 27 март 2009, 10:35 ч.
  • София
  • Мнения: 958
Струва ми се, че качествата на характера и възпитанието трябва да бъдат приоритет в бъдещето, а не толкова знанията и фактите. За разлика от времето на Просвещението, сякаш идва друго време, в което не достиженията в науката ще са дефицит, а зрелите личности, способни да устоят на всичко, което ни очаква.

Това е само усещане, моля не ме нападайте, много.....  bouquet

# 108 27 март 2009, 10:37 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не те нападам, ама не разбрах какво точно имаш предвид.

# 109 27 март 2009, 10:38 ч.
  • Мнения: 1 575
mila71, подкрепям!

Andariel , знаеш ли още нещо за новия закон - снощи само подочух нещо, без подробности...

# 110 27 март 2009, 10:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Само това, което напоследък се говори и снощи чух по новините. Министърът каза, че на края на всяка степен ще има външно оценяване. На мен ми се струва логично основно образование да се завършва в седми клас, защото от осми децата така или иначе се местят в друго училище. Гимназиално да е на две нива също ми се струва логично - няма смисъл всички деца да киснат в училище до дванадесети клас вместо тези, на които не им се учи да започнат работа. Само не разбрах какво имаше предвид министърът като каза, че другите две години щели да бъдат за професионална и профилирана подготовка. Нали в гимназиите в зависимост от профила им си учат специални предмети през цялото време?!

# 111 27 март 2009, 10:51 ч.
  • София
  • Мнения: 958
Цитат на: Andariel в пт, 27 мар 2009, 10:37
Не те нападам, ама не разбрах какво точно имаш предвид.


Повече часове по етика, обучение в работа в екип, не наблягане на конкуренцията, а на съвместната работа, в която силният не се дразни от по-слабият, а му помага, а с помощта на педагога всички разбират, че изведнъж в дадена ситуация слабият има качеството, нужно на силния. Спиране с тези състезания кой е най-добрия клас, а наблягане на това, кой с какво се е променил, кой на кого е помогнал. Повече часове по оцеляване в бедствени ситуации.

Разработени спешни методики за работа с агресията във всяко училище, намаляване на стреса в училище. Отказ от болните амбиции да се успее на всяка цена, владеейки 5 езика и всички технологии, за да работиш в богата фирма и да имаш скъпа кола. Опростяване на живота, тъй като имам опасенията, че цялата тази невроза в момента ще ни донесе много страдания.

# 112 27 март 2009, 11:01 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Мила,
Разбирам за какво говориш и от една страна си права. И на мен ми се струва полезно, но и леко идеалистично, защото действителността е друга. Организацията на обществените и производствени отношения е друга. Има разделение на труда, има йерархия, има конкуренция. Цялата съвременна цивилизация се крепи на конкуренцията, а не единствено на работата в екип. Винаги има началник и изпълнители. Да, възможно е и се правят промени, но те са само в някои браншове, където работата в екип е жизненоважна за получаването на определен продукт. Предполагам няма да отречеш, че на поточната линия на един завод е малко трудно да направиш екипна работа, защото естеството на производството е такова. В науката и в браншовете, където се измислят и правят новите технологии е друго нещо и там екипната работа е нужна. Но, съгласи се, повечето завършващи училище няма да са научни работници или да измислят технологии, а ще работят някъде в някой завод, офис или в областта на услугите. Идеята на масовото образование не е да прави добро само и единствено на децата, защото много ги обича, а да подготви работна ръка с определени качества и компетентности.

За агресията си права, трябва да се направи нещо. Но на мен ми се струва идеалистично слабият да се окаже в позицията на силния в една екипна работа. Да, не може да се направи екип само от силноконкурентни натури, трябва да има и по-слаби, но пак има разпределение на задачите от някой друг, а не спонтанно в екипа. Компаниите няма да се откажат от това да има началници на екипите, пък дори и тези началници да са много либерални.

# 113 27 март 2009, 11:37 ч.
  • София
  • Мнения: 958
И аз го разбирам това......и на мен ми звучи идеалистично, но някак си прекалихме с проамериканската култура за просперитет. Ние сме източна държава, наричаме се православна, а някак си православието слабо, а духовността никаква. Все ми се ще малко повече за ценности да се говори, за смирение и простота. Един човек, научен на това ще бъде чудесен работник и на поточна линия, а също и началник. Ще знае докъде може, къде му е мястото, за какво е създаден. А това се случва със самопознание, а самопознанието не идва ако невротично се стремим към първото място. Някой трябва да научи децата на това, да им даде пример, да говори колко е ценно това и какъв е смисъла на живота.

Та в тази посока вървят мислите ми.....

# 114 27 март 2009, 11:42 ч.
  • Bristol
  • Мнения: 9 366
Цитат на: Andariel в пт, 27 мар 2009, 10:42
Само не разбрах какво имаше предвид министърът като каза, че другите две години щели да бъдат за професионална и профилирана подготовка. Нали в гимназиите в зависимост от профила им си учат специални предмети през цялото време?!
Буквално копиране на модел на обучение, без да е съобразен с конкретните условия в страната  Rolling Eyes В Англия е точно така, до 16 год учат задължително, след 16 специализират в сфера, в която искат да се реализират професионално. Обикновено след 16 сменят отново училището, в зависимост от профила, който търсят или отиват в колеж. Но тук техникуми и езикови гимназии няма.
Цитат на: Andariel в пт, 27 мар 2009, 11:01
Но на мен ми се струва идеалистично слабият да се окаже в позицията на силния в една екипна работа. Да, не може да се направи екип само от силноконкурентни натури, трябва да има и по-слаби, но пак има разпределение на задачите от някой друг, а не спонтанно в екипа. Компаниите няма да се откажат от това да има началници на екипите, пък дори и тези началници да са много либерални.
Аз разбрах Мила, че целта е един друг да се допълват. Това, че си по слаб и неориентиран не трябва да е причина по-силният да те мачка и подиграва, а да ти подаде ръка и заедно да работите. Никой не отнема лидерските позиции на силния, търси се малко по-човешко отношение  Peace

# 115 27 март 2009, 11:57 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Мила,
Какво означава да се учат на смирение и простота?  Peace И какво общо има тук православието? В Америка протестанството (и други форми на християнството) е много силно, но там хората не са кой знае колко смирени, освен ако не са върли последователи на библейските канони. Нямам предвид невротичен стремеж към първото място. Как децата ще разберат къде им е мястото и за какво са създадени? Как работникът на поточната линия ще стане по-добър и как ще се самоопознае и припознае като такъв? Който иска да е нещо повече от работник на поточна линия не се задържа дълго там, а търси други възможности. Нещо не мога да вдяна за какво точно говориш. Peace

# 116 27 март 2009, 12:01 ч.
  • Мнения: 5 877
Цитат на: Знаток в ср, 25 мар 2009, 13:39
Малко наизуст (обещавам да проверя) - в 4-ти клас май, учебникът на дъщеря ми по История (или както се казва) беше направен много прилично за моите изисквания.
Все едно, щото се оплетох в непомненето си.
Съдържанието на урока беше разделено графично, различен шрифт, цветни правоъгълници, по странички: С големи, черни букви, в началото стоеше сбит урока, разделен на 2-3 точки. Под него, в жълт правоъгълник - още по темата (за шестица - който иска), в зелен правоъгълник - любопитни факти, на следващата страничка - картинки (обикновено снимки на градове, статуи....) и посочена литература.
Доста прегледно и децата бързо се ориентират.
Такива учебници биха ли решили частично и на първо време проблема с "излишния" материал?
Мисля, че да. Още не съм го виждала обаче. Последните учебници, които съм разглеждала, са за горния курс и са по литература - тези, по които преподава майка ми. Мисля, че в тях има излишен материал, да - главно откъм теоретичния апарат. Не обсъждам тук канона (тоест какви произведения да са включени, това го чепкахме в друга тема); нямам нищо против и на децата да се предложат различни начини, по които да гледат произведението пред себе си.
Но идеята би трябвало да бъде да им се подскаже, че няма един-единствен правилен прочит, да видят, че може да се чете и така, и онака, че може и сами да помислят по въпроса -
а не да приложат доста сложния инструментариум на тази или онази школа при положение, че много от тях правописа не са овладели като хората. Аз лично намирам литературната теория за много забавна, но терминологичния й апарат е ужасно тежък, а на български е преведен още по-объркано. Нямат нужда от тези термини; все пак целта на обучението по литература не би трябвало да бъде да блеснем на кандидат-студентския изпит със заучени фрази.

Това, което би трябвало да се тренира с писането на "теми", е умението свястно да изложиш гледната си точка. Да имаш теза, да си я защитиш подобаващо и да направиш смислени изводи. Това същото нещо се учи като "Писане на есе" в НБУ точно защото студентите идват неподготвени да го правят.
Едно практическо предложение за гимназиалния курс би било да им се предложи да направят същото нещо устно - да вземат произволен текст, който не е каноничен и не предполага определена реакция, да речем научнофантастичен разказ, детска приказка и т.н., и да предложат някаква шантава интерпретация, която после да защитят в спор.
Само че не са им оставени достатъчно часове, за да правят такива неща - ако учителят реши да направи нещо такова, трябва да не им преподаде някой автор, който после им лъсва на матура и т.н.

# 117 27 март 2009, 12:07 ч.
  • Мнения: 5 877
Колкото за агресията и въобще за възпитателния елемент в училище, отделянето му в определен предмет би го провалило. По-скоро си го представям като размесен в другите предмети в началния курс (най-вече), например в подбора на текстовете за четене, които да са близки до ситуациите, в които изпадат малките; но и въобще началната учителка да има задачата да учи по подходящ начин децата на ненасилие, на приемане на различията, на обща работа.
С кукли, с ролеви игри, с подходящи приказки.

# 118 27 март 2009, 12:13 ч.
  • София
  • Мнения: 958
Имах предвид да наблегнем на етиката, а не на материализма. Споменах Православието не от гл. точка само на вярата, а на едно светоусещане, което не е ориентирано към постижения, а към познание. Смирение се учи по много начини - чрез пример и чрез удовлеторение от това което имаш, макар и да не е много. Чрез уроци по етика, чрез примери в историята. Протестанството направи много грешки и макар да съм протестантка не ме е страх да го заявя най-открито. И една от тях е точно този материализъм, който завладя Америка, а и не само нея.

Спирам, че ще отидем в друга посока.

Училището спешно се нуждае от промяна в посоката и тя според мен е ориентация към етиката, вярата, изкуствата, спорта, взаимоотношенията и понятия като ценност, добро и зло.

Извинявам се ако съм досадила с размислите си. Още в началото споменах, че не е избистрена и точна концепция, а усещане и решения на какво да наблегна аз като родител....  bouquet

# 119 27 март 2009, 12:35 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбирам, но аз поне не намирам противоречие между материалното и духовното. Едно дете или човек може напълно да е доволен от това, което има, но това да не му пречи да се стреми към нещо повече. А честно да ти кажа, примерите в историята не са много подходящи за възпитаване на духовност  Laughing при всички тези войни и конфликти в обществото и между общности и държави и то винаги за материални блага или власт.

Като цяло съм съгласна с това, че не трябва да се издига в култ конкуренцията ,защото вреди на всички, но и не може всички само да си помагат и да милеят един за друг. Някъде по средата е изходът според мен. И за това много помагат груповите игри и задачи, в които накрая децата правят нещо смислено заедно. Например, народните танци, груповите спортове, също поставянето на някаква пиеса, решаването на някакви задачи, в които е нужно да се включат всички от отбора.

# 120 27 март 2009, 12:46 ч.
  • Мнения: 1 575
Ако децата имат повече възможност за спорт и то не само, за да изразходват енергията си, само ще спечелят, защото спорта развива  качества.Така ще се справим и с агресията, която не произлиза от училището - смятам, че там само има възможност да се изрази.
Трябва да е задължително да учавстваш в отбор и това да влияе на успеха ти или поне да ти отваря възможности.Има толкова различни спортове - и за лидери(индивидуалните) и в групи и ако щете за не дотам атлетичните (шах) и въпреки многообразието, смятам, че е възможно училището да поддържа поне 3 дисциплини.
А за възпитанието - повтарям мнението си, че се създава у дома - чрез личния пример на родителите и този процес е сложен и комплексен, като и у-щето си има своето място в него, но есенцията идва от вкъщи!

# 121 27 март 2009, 12:52 ч.
  • София
  • Мнения: 958
Да, а също и както се спомена игри с кукли, театър, групови занимания, ролеви игри. Повече психолози в училище, също.

А за стремежа - разбира се, че е добре човек да се стреми към по-добро, но първостепенното да бъде това, което човек е, а не това, което притежава.
Притежанието замества празнота и не лекува нищо. Затова и психолозите определят като невротично лакомията, алчността, трупането и непрекъснатото желание да купуваш, да имаш или да постигаш. А етиката ги определя като зло. Така или иначе не помага.

Andariel - хареса ми да ми репликираш. Имаш много точен ум, говориш и доста конкретно. Моят е малко типично по женски объркан, но с интуицията си компенсирам.....  bouquet

# 122 27 март 2009, 13:29 ч.
  • Мнения: 7 821
Чета темата от началото. И ми прави впечатление, че никой не смята, че една от задачите е училището да научи децата на труд и постоянство. А това е много важно за да могат като излязат от него да се реализират в живота независимо с какво ще се занимават.
Мисля, че ние - родителите объркваме децата си. Ние им представяме училището като място където ще е преди всички забавно и интересно, а учителите и самата ни образователна система е насочена към към труда и от тук децата са объркани и разочаровани. Имат едни очаквания, а получават друго в действителност.
То труда и постоянството май напоследък не са много добродетели де  Wink.

# 123 27 март 2009, 13:37 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Добре направи, че напомни. Според мен това се подразбира и затова никой не го е споменал. Дори мисля, че нашенското образование е доста скучно и архаично и затова много постове са в посока да стане по-интересно за децата. Писането на домашни е учене  на постоянство. Да не забравяме, че масовото образование и училище е изкуствена система, чиято цел е да предаде някакви човешки знания на голямо количество деца за кратко време. Затова и те не могат да се учат по естествения и по-дълъг начин, както са се учили децата преди измислянето на училището.

# 124 27 март 2009, 14:40 ч.
  • Мнения: 1 575
Цитат на: Боби1973 в сб, 21 мар 2009, 16:18
...Разбирам, но само до някъде стремежа да се опростят усилията, които трябва да положат децата, за да научат нещо.Това ми се струва обаче порочно, защото ако не ги научим от малки да полагат усилия и да се "напрягат" да учат (то най-точната дума е да се "научат" да учат), всъщност няма да им направим услуга.Купон може да има във всичко, а и купона е за да се отпусне човек след положени усилия  Wink!...

Цитат на: Боби1973 в вт, 24 мар 2009, 10:10
...Ако трябва да се тръгне от някъде - това е дисциплината в у-ще.Много криворазбрани свободи имат днес учениците.Ако зависи от мен - здрава дисциплина с мерки, които могат да се прилагат.Тогава вече ще се повиши и успеха, мотивацията на децата - те сега не ходят на у-ще поради правилните причини ...

Цитат на: Боби1973 в пт, 13 мар 2009, 09:19
...Училището трябва да създаде навици и да те ориентира какво те влече...

Цитат на: Боби1973 в пн, 16 мар 2009, 15:16
...За мен то трябва да даде основна представа за отделните клонове на науката, трябва да възпита дисциплина за работа с хора, търпимост и също важно нещо - да направи от децата ни колектив, да ги научи да се подкрепят, да си помагаг...такива неща...

Не споменавам точно думата трудолюбие и постоянство, а дисциплина и морал...но имам и тези неща в предвид Grinning
п.п. за сега при нас писането на домашно е преписване на урока - на постоянство да го прави го уча аз...

# 125 27 март 2009, 15:27 ч.
  • Мнения: 1 575
Мисля, че ми се оформя идея за съвременно училище, но реализацията е зависима от финанси - дали държавата ще ги осигури или директора на школото - тук трябва да се мисли чие задължение е и какви начини да има.Та - в една идеална ситуация си представям децата да са заети по цял ден - сутрин теория, следобед практика - възможно е и при малките и при големите.Дребните - писане на домашните, т.е.практическо приложение на преподаденото - дали ще е диктовка, разказ, съчинение, решаване на задачи, пресъздаване на някоя част от историята със сценка или посещени е на музей(където има такива) - без значение.Големите да си правят колективни и самостоятелни курсови работи, опити,търсене на инфо в нета (който да е ограничен...),като за целта да се ползва базата на у-щето - да има комп. зали, библиотека и т.н.И задължително просторен салон за спорта, двора да е в идеално състояние, да има разчертани полета, футболни врати и баскет. кошове и т.н.
Това за базата и организацията.Липсва ми идея какво да се махне от предметите или да се посвие като обем, защото детето ми е още малко.До тук - 3кл. не бих махнала или добавила нищо - само да се оправи стила на писане, да стане по-достъпен и разбран по Човекът и обществото, който е пълен с по 10 нови думи на урок.

За целта обаче трябва да се приеме някакъв норматив по колко паралелки от класовете е максимално възможно да се съберат в у-щето - такова, каквото е в момента - на 4 ет., с 2 крила...Да вземат да посртоят в София още няколко сгради, защото ни оставиха да се оправяме както можем, а вече половината население идва да работи и да учи тук.Имаме по 6 паралелки в нашето у-ще, няма място за всички, няма стаи за занимални...ужас...класове по 30 деца...
След 7 кл да могат да избират децата дали да не се преместят в профилирано у-ще - по изкуства напр.или някакви занаяти - до колкото години си е определило у-щето - до 10, 11 кл....Добре е който е решил, че общообразователните предмети му стигат - да учи до 10кл., после 2 г. да се готвят за кандидатстване във ВУЗ и професионална ориентация(макар че са много - но ако се съобразяваме с новия закон така да е).Не мога да философствам какви предмети да се изучават, най-простичко казано - в гимназията общобр., в профил. у-ща - специализирани+ все пак някои от основните(бълг. и матем. - тези знания не пречат предполагам).
Не ми звучи наивно, за мен е важно децата да са заети и да имат контакт с учителите си когато се готвят с уроците си, а не с родители и частни учители, да спортуват и да развиват колективното си чувство, усещането, че са полезни(като работят в групи), чувството на дълг и любимата ми дисциплина...Не мисля, че ще ги претоварим така - идеята е да не се справят у дома с ученето и към 16 ч. да са свободни.
Естествено, всичко това предполага и добра столова, някакво място за почивка - накратко отлична материална база и много пари за образованието  Laughing

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата