за или против ходенето на детска градина?

чудно, как ли децата, които не ходят на ясла се научават да се хранят и обличат сами? Само от яслата, ще е да знаете, тази самостоятелност!

това е излишно.никой не смята, че ако не ходят няма да се научат.просто в случая градината е помогнала за това, докато родителя е на работа.
от къде я изровихте тая тема, старата песен на нов глас....

Вярно, откъде се появи тази тема!
Моята реплика е отговор на най-често споменаваните "предимства" на детските заведения, а именно придобиването на някаква самостоятелност от детето. Ама на никого май не му идва на ума, че едно дете така или иначе на определена възраст се научава да си улучва устата с лъжицата, да си обуе чорапите, да започне да говори, да пее и да се концентрира малко повече или да яде и спи в определено време. Всички тези самостоятелности не са функция на яслата или на градината, а на възрастовите особености на децата. разликата е в това, че ако вкъщи може да има повече спокойствие при научаването на тези неща, в яслата или градината детето просто няма избор и или се научава, или не оцелява. Сега някой ще каже, че не ставало въпрос за оцеляване. Не става, ама става! При над 20 деца в група, ако не се научи бързо да яде самичко няма кой да стои до него и да го чака. Или ако не се научи да се облича самичко няма някой да се втурне да му помага, а лелката първо ще го нахока, че изостава.

Според мен придобива самостоятелност в ДГ.
Самостоятелност,която води до отговорност.
Когато е сам  (без мама) има задължение,което трябва да изпълни.
Това води до отговорност.
Много важно качество за човека според мен.

Това са глупости! Самостоятелност! Те на 3 години още дупетата си не могат да избършат, ти за отговорност говориш! А някои деца и на 6-7 години, станали са вече ученици не могат да си вържат обувките и майките им приготвят чантите за училище, нищо че същите тези деца са били на ясли и градини откак се помнят и ако следваме твоята логика би трябвало да са най-самостоятелните и отговорни деца на света! Същото е и на зелените училища - забравят си половината багаж! Преуваличавате или ви се иска да е така!

Андариел, то се научава, след като го научат... за някои деца това място е градината.В групата на дъщеря ми имаше деца, които не умеят да ползват прибори и да, там се научиха.До този момент майката го е хранила в устата.И всичко е индивидуално, моето придоби самостоятелност на 3, сори, можеше да си бърше дупето, на 3.и половина се къпеше сама. И не иде реч за моето, а за половината от групата.
Та-не казвам всички, казвам, че за Много деца от тези, които посещават градина-това е мястото където се научават.Разбира се, има и ненаучени там.Моят опит е от две деца, за които, както и да ти звучи-малкия пръст не съм си мръднала за сваляне на памперс, приучаване на тоалет и самостоятелно хранене с прибори.Неусетно стана в яслата всичко това.Т.е.-там ги научиха, а аз следвах тях събота и неделя и беше лесно.След като от понеделник до петък са слагани на гърне, логично беше в събота аз проблем с гърнето да нямам, когато процеса започна.

Ако ще си говорим за нашите си деца, моите отидоха научени готови и да си служат с прибори, и да си бършат дупетата, дори си носеха дрехи за преобличане и прочее. Обаче си спомням какво се говореше на родителските срещи - че повечето деца не искат да ползват тоалетната (търсят си памперсите или гърнетата), не могат да се хранят сами, не умеят да се облекат... изобщо, страшна работа! Самостоятелните деца се брояха на пръсти. А и извинявай, ама ако до навършване на 6-годишна възраст едно дете не може да се храни с прибори или да си обуе правилно обувките, направо нямам думи! И то независимо дали ходи или не на градина.
А като тръгнаха на училище още в първи клас, а сега и в четвърти много деца от класа наистина не могат да си приготвят сами чантите, постоянно си забравят дрехите или направо ги губят.

Затова казвам, трябва да се помисли първо коя част от навиците и постигнатото при детето като умения и знания е заслуга на градината и коя на семейството и възрастовите особености. Защото не всички деца ходят на ясла или на градина, но с редки изключения всички се научават да се хранят сами, да се облекат или да си завържат обувките. А има държави, в които детските заведения просто не съществуват. Е, там децата несамостоятелни ли са?  

Това в каква връзка всичкото???Разбрахме се, че е индивидуално.Разбрахме се, и че не всички ги учат вкъщи.Защо тогава да не е плюс това, че ги учат в детската градина?Поне там...дет се вика.Ако твоите са тръгнали научени, то половината в нашата група-не.Толкова.Научиха ги в градината, от там поде инициативата и чак след това, на база режима в градината и у дома започват.Какво те учудва не разбирам?И знам, че има деца, които не ходят на градина-тях си ги научават у дома.Но това какво общо има с факта, че в градината ги учат.Което  си е факт и е в плюс в крайна сметка.

Няма такова нещо,като заслуга на градината,заслуга на родителя.
Нещата са комплексни.
В ДГ,в първа група,учат децата да се обслужват сами,това е факт.
Което го прави плюс за градината.
Темата е за плюсовете и минусите на градината.

Иначе знаем,че има много амбициозни и всеотдайни майки,които учат децата си на всичко.

Факт е, ок.
А това, че нещата са комплексни- и да и не, според зависи.
Също-има го момента с научени и преди градината деца-сиреч-не са комплексни, майката вкъщи е поставила основата.
Мдам, абе как да е.

Връзката е пряка според мен - децата със или без градина между 3 и 6-годишна възраст така или иначе се научават да ходят в тоалетната, да си мият ръцете, да ядат на маса с прибори, да се преобличат сами, да си обуват и завързват обувките. С редки изключения всички деца го научават, независимо от градината. Така и децата от групата до 6-годишна възраст нямаше да останат с памперсите на дупетата или да не могат да си улучат устите с лъжицата. Да, градината може и формира определени навици и това се вижда най-добре при сблъсъка на културите. Градината провежда една линия на изграждане на навици и мислене, която може тотално да се различава от тази на семейството, но все пак става въпрос за едни и същи неща в основата си - отношение към тялото и лична хигиена, хранителни навици и прочее. Сещам се за децата на емигрантите - вкъщи те могат да ядат на земята и това да е напълно нормално за тяхната култура, но в детското заведение да са задължени да ядат около масата, седнали на столове. Но така или иначе детето усвоява определен начин на хранене и поведение на масата. Затова казвам, че не само се преувеличават хубавите страни на детските заведения, а дори им се приписват положителни ефекти, които не са тяхна заслуга, а са естествен резултат от развитието и културната среда на детето.

Андариел, ще се научат, ако има кой вкъщи.Обикновено, ако си си вкъщи и си гледаш детето-да-нормалното е ти да го научиш.И то ще се научи и без градина, така е.Тук говорим за момента, в който детето тръгва на градина.То прекарва в пъти повече време там, отколкото у дома.И затова Там го учат основно на това.Толкоз.Идеята е, че като си пуснеш детето там-няма да остане ненаучено, не е захвърлено, не е оставено само да излиза от тази си форма на зависимост.В тази връзка, ако и вкъщи родителя паралелно прави същото-става неусетно.Защото-едно е в градината да не им слагат прибори- а само вкъщи.И обратно.Стиковат се нещата и то да-за общоприети норми говорим и елементарни умения и хигиена.

Е, стига де, колко са хората, които просто си зарязват децата? А и, освен ако децата не са изолирани в една стая, под ключ и без да общува с когото и да е, няма как да не се научи чрез подражание на основните неща според навиците на семейството, ей така, от самосебе си, а не със специалното отношение на родителя.  Ще си позволя да дам за пример деца, които са в голяма степен необгрижени от родителите си. Поради факта, че тези деца все пак живеят сред хора се научават да се преобличат или да се хранят сами. Ако детето прекарва основната част от деня (когато е най-активно) в градината е напълно нормално да приеме за даденост правилата там и да ги изпълнява. Ако прекарва по-голямата част от времето вкъщи, то просто ще продължи да усвоява правилата в семейството. Но никой няма да го облича това дете до 6-годишна възраст или да му бута в устата с лъжицата, нали? Значи въпросът е откъде какво искаме децата ни да усвоят като навици и начин на мислене, а не че ще останат ненаучени по принцип. Те така или иначе се научават.

Абе, няма какво да се лъжем - много по-лесно е за един родител да си даде детето на ясла и после на градина и там да го научат на основните навици. Ако отвориш всичките теми за яслите и градините ще попаднеш на достатъчно много изказвания от този вид. И се получава прехвърляне на отговорност. Дори и вкъщи нищо повече да не прави този родител, при положение, че детето прекарва по 8 часа на ден в градината, все нещо ще е поело. А родителят, хоп, наготово получава и много се кефи, че му се е разминала скучната работа по обучаване на детето.

Сега, за някои семейства може да е много важно детето да се научи в градината да яде на маса, обаче в много семейства културата е на много по-високо ниво от тази в градината.

Аз съм против заради методиката на работа в нашите градини,както и атмосферата в тях.Отделно слагам огромните групи /от по 35-6 деца в нашата конкретно/.Моето дете никога не се е чувствало добре в градинската атмосфера.Научил се е на всичко у дома,не е заслуга на градината.Аз не съм посещавала градина.Има деца,като моето,които не са за детска.Не смятам,че е задължително и нещо,без което не може.Съвсем друг момент е когато родителят няма друг вариант за отглеждане на детето.

Никой не казва, че градината е задължителна.Радвам се, че има майки, които осъзнават, че детето не е за там.Успяват да преценят и взимат решение.Защото има и такива, които не успяват да преценят и винят градината за всички злини, които им се струпват на главата.Лично на моите деца-атмосферата им допада, ходят с желание, имат приятелства, учат се на неща, на които аз нямам възможност днес/да съм вкъщи с тях/ и са здрави.Реално, за мен лично градината е моят заместител в часовете, в които ме няма.