Запомних лелката на тоалетната на автогара София. Развалих си монетки на по 50 ст, Вълчето беше изнервено след ставане послред нощите, шест часа път, и висене по болниците. Та като стигнапхме до бариерката и си размаха неконтролируемо ръцете, а аз се опитвах да премина, женицата каза - ама вие за него ли, заповядайте - и ни пропусна през слуебната вратичка, освежихме се и на излизане пак ни попусна. Сякаш с един поглед вникне във всичките ни проблеми. И си викам, ако ония невролози, психиатри, доценти и професори имаха наполовина колкото нейната човещинка, щяхме да сме си свършили работата.
Та ей за туй е темата, кога ви подадоха ръка, независимо дали сти я поискали или не, но сте я получили. И сте получили малко увереност, че все пак и все още сме люде.
Та ей за туй е темата, кога ви подадоха ръка, независимо дали сти я поискали или не, но сте я получили. И сте получили малко увереност, че все пак и все още сме люде.
.Дори не мога да ги изброя.
Голяма човещина наистина!
, но в този форум получих най - голямата подкрепа!
Обадих му се по телефона,предлагах му да изразя по някакъв начин благодарността си,но той не искаше,това било толкова "естествено". 
) една нощ на летището в будапеща, когато си бях изпуснала самолета за сф (не по своя вина). благодарение на него изключително неприятната за мен случка се превърна в приятно изживяване. и не, нямам предвид това 
нещо, което друг път не сме взимали, бъзиках го да вземем и бутилка ракия 
(при това снегоринът е бил с вдигната лопата, само да отчита дейност, а градът тъна в сняг 1 седмица) 
В най-тежък момент, когато аз и майка ми се нуждаехме от адвокат, съпруг на наша братовчедка ни предостъпи своя адвокат съвсем безвъзмездно. (Защото нали адвкокатските услуги са дооста солени) И адвокатката, милата, се държа адски човешки! Въобще, оказахме се отвсякъде обградени от добри приятели и роднини в труден момент! Има надежда, ей! 
