Кога ви подадоха ръка, ей тъй, от човещина.

Асистентите в университета непрекъснато помагат на мен и колегите ми с неща, които изобщо не им влизат в задълженията. Благодаря им че са такива прекрасни хора!

Здравейте  По принцип съм фен на Клюкарника, рядко пиша, предимно музика пускам (край на intro-то)
В тази тема обаче, искам да споделя какво  ме трогна скоро.

Преди два месеца ,докато се возех в такси късно вечерта, гледайки брояча на апарата , видях че няма да ми стигнат парите и помолих шофьора да спре около километър по-рано, а той каза "Моля ви се, ще ви закарам до където трябва, не се притеснявайте". Не изчака да му занеса недостигащите пари. 

Преди една седмица, на концерта на Горан Брегович, напълно непознат човек ме снима в един кадър с него и ми изпрати снимката на мейла, а не беше длъжен .
 

Тази седмица колежка ми прати сламка за една бланкетна жалба. Бях си затрила някъде  моите файлове, а времето за реакция беше твърде малко.

В понеделник. Бях в дупка пред РД, изнервена от дълга и уморителна седмица преди това и едни колежки се изгавриха леко с мен. Беше ми много гадно, секретарката ни веднага усети и успях да си поплача на нейното рамо. Благодаря й много!!! 

Ами оперираха ме тази зима в Майчин дом и ме изритаха от реанимация в стая като в пионерски лагер. Легла с пружини, никакво наблюдение и ние - 3 жени в стаята. Аз, адски благодарна, че съм жива, но и уплашена - не мога да стана, за да отида до тоалетната, а си знам, че ще ми се ходи през 15 минути. Струва ми се, че се бях разревала. Едно момиче от стаята, разбира се напълно непознато, дойде при мен, подаде ми ръка и можах да стана от леглото и да отида до тоалетната. Там се оказа, че поради някаква причина не мога да се изпишкам, въпреки че ужасно ми се ходи. Момичето извика лекар. Лекарят ми казва да отида до стаята за прегледи. Аз се добирам някак си. Там той ме пита: "Сигурна ли си, че ти е пълен мехура? Я иди в кабинета за преглед на видеозона." Там, в кабинета, трябваше да се кача на леглото и да стана отново сама - той не подаде ръка, а момичето чакаше отвън. Накрая пак момичето ме заведе да ми сложат катетър, който се напълни за много кратко време - още са били в мен всички течности, влети по време на операцията. Пак момичето отиде да помоли за нов катетър. Разбрах името й, както и откъде е, но за такава човещина думите на благодарност ми се виждат слаби. Да е жива и здрава и все да й върви. А за болницата.... Постарах се да помогна на всички жени, които минаха през стаята, докато лежах там, но главата не ми побира защо трябваше да третират пациентите си като провинили се. Маниерите на персонала - като на надзиратели в затвор.  Това някаква част от лечението ли е?

Отново чудесна тема!

Много са ми помагали. Преди малко една колежка ми се обади, че ще ми помогне с едни важни за мен материали по едни проекти. Зарадвах се, не само за конкретните неща, но и защото го направи изключително бързо, с голяма съпричастност и желание, без да очаква нищо от мен в замяна.  Срещала съм много хора, топли и подкрепящи ме, може би и затова сърцето ми е широко, и помагам и аз на други.

Редовно....последно миналия месец и то точно в този форум,както винаги всъщност.
Както знаеш Вълчо,и моето дете е от тези специалните,също като твоето вълче,та ми трябваше количка да специални деца,но не каква да е,бях си харесала една страхотна,такава която да не се вижда отдалеч,че детето е инвалид.Писах в чужбинския,ако може да ми съдействат да ми я пратят,като аз ще си я платя естествено.Обаче........те момичетата,не ме познават,не ме знаят,не ме и виждат,събрали пари и ми пратиха количката,ей така.........
Нямате представа какво значеше това за мен,знаеха че мога да си я платя,независимо какво ми коства това,но пожелаха да ми помогнат,както направиха тук и преди три години,когато хората събраха пари за мен,за да вижда сега детето ми.

Та Вълчо.....всеки ден ми помагат,но предимно непознати
Честно казано ,не помня роднини и приятели да са ми помогнали,освен тогава когато вече се появих по телевизията и нямаше на къде,та чух лафа-Ми да помогнем а,все пак сме роднини

Просълзи ме поста на Viki i mama. Браво! Голяма човещина наистина!
Преди години детенцето ми имаше сериозен здравословен проблем. Една лекарка, велик специалист, ни помогна без да ни съдира кожи от гърба. И до ден днешен не пропускам празник без да и изпратя картичка. Винаги ще и бъда благодарна! 

Вики, аз съм безкрайно задължен на съфорумките си от тоя форум. Винаги съм се нуждаел най-много от информация. И съм я получавал винаги, когато съм питал. Хората са си оставяли работата, за да ми помогнат. Но съм получавал и лекарства, дискове, книги и дори семена от всякъде.
Един от първите ми постинги бе към мамите в щатите, в абсолютно неподходяща тема, но ми изпратиха лекарствата, за които питах. Благодаря ви, мили хора!

Наистина в този форум намерих много съвети и конкретна помощ, също.
Последно си спомням за няколко зададени въпроси в темата за компютрите.....Понеже съм доста зле, не само че ме изтърпяха с глупавите ми въпроси, но и ми помогнаха много бързо.

И аз благодаря на всички!   

И сигурно се повтарям, но пак ще го кажа - чудесно е да има такива теми.....Чудесно е в този толкова меркантилен свят, да си напомняме, да се вдъхновяваме и да си благодарим за доброто!

Когато бях на стаж.Винаги,щом се затруднявах някой от колегите ми се притичваше на помощ,без изобщо да са длъжни да го правят.Също така ми обясняваха много подробно,а единият ми колега ми помогна и с материали за проект.А единият шеф на офиса винаги намираше думи,с които да ме ободри не зависимо колко ми е скапан деня.Страхотно е някой да ти каже добра дума или да ти даде усмивка,просто за да се почувстваш добре,без да си го молил.

Преди десетина години тръгнах сама в Плодвив на концерт, бях на непълнолетна, но луда глава. Не познавах града. Щеше да ме чака на гарата непозната за мен жена, но я нямаше. Запознах се с момче във влака, което ми предложи да ми помогне ако никой не ме чака. Разходихме се из града, заведе ме на стадиона и ме "предаде" на полицаите, които проверяваха за оръжие пред входа. И нищо не искаше от мен. Много ме впечатли добротата му.

През цялата отминала седмица. Адски тежки съдебни дела, които без подкрепата на професионалисти и истински приятели, които неизменно ми даваха кураж, нямаше да издържа психически. Особено като се има предвид качеството на съдебната система в тази държавица.

Няма да изброявам конкретно, те си знаят , но в този форум получих най - голямата подкрепа!
Никъде и от никого за целият ми живот не видях толкова подадени ръце, както тук.
Благодаря ви! 

Преди две години, когато лежахме в детско отделение и детето ми беше с тежка пневмония. Майка ми и баща ми дойдоха на свиждане, водейки и по-малкото ми детенце. Двете ми деца са много привързани едно към друго и копнееха да се видят.
Нашите, изкачиха със сетни сили 4 или 5 етажа, барабар с 2 годишното си внуче , при което дежурната лекарка дръпна една реч, че по-добре детето да нямало свиждане, защото щяло да се разстрои и т.н. глупости. Аз естествено не отстъпих и свиждане имаше, но докато се разправяхме, една санитарка внезапно се обърна към майка ми с думите : "Госпожо, искате ли да седнете? " - И веднага донесе стол на майка ми, която беше задъхана и почервеняла от изкачването по стълбите, освен това е възрастна жена с болки в кръста и коленета. Е, това няма да го забравя никога. Какво разбиране и доброта от тази обикновена женица. В пълен противовес на коравосърдечната докторица! Та, дано е жива и здрава тази санитарка!  С един привидно малък жест ни стопли сърцата.