Публикувана: 14 март 2009, 17:46 ч.
Последно мнение: 28 март 2009, 13:44 ч.

Кога ви подадоха ръка, ей тъй, от човещина.

6 827
107
1

1
...
3
4
5
...
8
Всички

# 45 15 март 2009, 12:59 ч.

Мнения: 161

Случвало ми се е да ми подадат ръка, но аз обичам също много да помагам( без това да звучи някак си самохвално) но като помогна и се чувствам по добре. Тук във форума също съм получавала почти винаги помощ, без никой да ми е длъжен. Благодаря на всички онези хора, тук във форума ,които помагат без да искат нещо като отплата. Simple Smile

# 46 15 март 2009, 14:27 ч.

Мнения: 573

Преди две години ,излизам с малкия с количката на разходка и в бързината съм изтървала портфейла във входа.Естествено в началото си мислих ,че съм го запиляла по улиците и обикалях като луда ,ревяща и притеснена да го търся.След малко ми звъни телефона .До входа имаме фото ,момичето ,което работи там ми казва ,че е намерен портфейла.Чистачката на входа като мела го намерила ,след което го предала във фотото.

# 47 15 март 2009, 15:01 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 243

Преди години трябваше спешно да настаня майка си в болница.
Естествено нямаха легла и още по-естествено ме побъркваха всеки
ден с отговор не, няма легла.
Една медицинска сестра от приемно отделение, смилила се над
моето притеснение, ме светна как да постъпя на следващия ден.
Послушах съвета й и я приеха. Много съм й благодарна.
И това не е единственият случай. smile3525

И тук, във форума, много са ми помагали. Благодаря на всички тях typeuu

# 48 15 март 2009, 21:39 ч.

Мнения: 3 634

Преди няколко дни когато отидох в печатницата и казах, че нямам парите, които им дължим. Проблемът е много по-сериозен, но не ми се налагаше да се обяснявам. Извиниха ми се, че са ме притеснили и ми казаха: "Когато имате, така е с благотворителността!". След, което ми направиха едни неща безплатно.

Постъпката им е изумителна за бг-бизнеса, където всеки гледа как да те прецака! bouquet

# 49 15 март 2009, 22:06 ч.

Варна
Мнения: 2 133

Беше късно вечерта, спряхме на една бензиностанция да питаме за един адрес. Човекът разбра, че трудно ще се оправим, изгаси светлините, затвори бензиностанията и тръгна напред с неговата кола, заведе ни до адреса... Опитаха се да ми откраднат портмонето (много за бързи и сръчни, аз дори не усетих), но един мъж видял зад мен какво става и го предотврати, получих си портмонето обратно... След раждането едва се държах на краката си, но една санитарка ми помогна да се изкъпя, въпреки че не беше длъжна и не беше лесно... помня я все още, името й също. Преди години кандидатствах за работа в една фирма, а охранителят ме покани на кафе след работа "за нещо важно" - фирмата беше пирамида... Паднах и си счупих ръката в парка и една компания ми помогнаха да се освестя, заведоха ме до болницата, дори един от хората остана с мен, че се схващах (от страх, сигурно). Има и още други случки, вярвам, че човек е щастлив, когато помага.

# 50 15 март 2009, 22:19 ч.

Варна
Мнения: 1 423

Цитат на: Михалко в нд, 15 мар 2009, 21:39

Дяволски си права!

# 51 15 март 2009, 22:49 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Миналата есен мъжът ми си загуби всички документи за колата, заедно с книжката, просто паднали от джоба на якето му. Това става в един автосалон извън Пловдив. По-късно същата вечер на мобилния му се обади едно момче и каза, че е намерило документите (а ние до този момент дори и не подозирахме, че ги е загубил). Когато на другия ден се срещнахме да ни ги даде, той отказа почерпка, каза само, че очаква ако на него се случи същото, да има кой да му помогне.

# 52 16 март 2009, 08:28 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Последните две-три години тотално се разочаровах от хората, агресия, злоба и простотия завладяха обществото и си мислех, че не са останали свестни хора. Онзи ден обаче, изведнъж се сблъсках с такъв човек, който направи нещо съвсем неочаквано и дори нелогично, само за да помогне. Не искам да се впускам в подробности, че още разсъждавам как така стана, но беше като проблясък, че все още има добро в нас. Благодаря!

# 53 16 март 2009, 09:06 ч.

Мнения: 654

Днешния ден ще е чудесен защото :
Отивам рано сутрин до кафе автомат на близкия супер.Взех 4 броя и ръцете ми заети , не мога да отворя вратата.Една дама на около 60-65 години ми отвори вратата.Аз се ухилих до уши и казах благодаря , защото тъкмо си представях как ще бутна вратата ще мина наполовина и тя ще се затвори, и кафето ще се разлее.
Тогава жената каза:Да си и жива и здрава за това благодаря.
Сигурно аз стоплих нейната душа както и тя моята.

# 54 16 март 2009, 09:12 ч.

Мнения: 646

Ще кажа за последното нещо, което много ми стопли душата.
Момиче, което познавах / до този момент / само виртуарно ми дари спечелана от нея награда за да ми помогне да направя опит инвитро - благодаря ти много Heart Eyes

Последна редакция: пн, 16 мар 2009, 09:26 от Радостина

# 55 16 март 2009, 09:19 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Радостина в пн, 16 мар 2009, 09:12

Ще кажа за последното нещо, която много ми стопли душата.
Момиче, което познавах / до този момент / само виртуарно ми дари спечелана от нея награда за да ми помогне да направя опит инвитро - благодаря ти много Heart Eyes

Честито! Дано ме потърсиш след няколко месеца! baby_neutral