А получавали ли се шамар срещу добринка

Не се натъжавай 

А иначе - да, случвало се е и се случва общо взето неприемливо често, ама какво да се прави... 

 Еее,недей така де...Чак пък толкова да се разстроиш...Може на жената да и са се стоварили кой знае какви проблеми...Попадала съм в такава ситуация- и от едната,и от другата страна.Все ми се иска да мисля,че никой не прави лошотията просто така,за да направи лошо...
  Иначе,като видях заглавието на темата,си помислих, че става дума за истински шамари.А на мен са ми плесвали шамар наистина заради сторена добринка. Веднъж на качване в автобус на градския транспорт-гледам, жената,дето се качва пред мен, захапала крайчето на много разкроената си рокля в бикините,явно много е бързала,акто се е обувала в тоалетната.Реших лекичко да дръпна полата и, сметнах, че ще помисли,че е от бутаницата на вратата и няма да обърне внимание, та няма да ми се налага да я поставям в кофти положение като и казвам, че и се вижда задника...Дръпнах аз, ама като се обърна оная ми ти госпожа,като ме зашлеви...Е, обясних и защо съм дръпнала полата и, на следващата спирка и двете слязохме засрамени...и пихме по кафе.

olimpiia  Искрено ме разсмя!На твое място щях да й го кажа...Макар че сега се сещам за една случка - имахме изпит в университета и на доцентката по същия начин й се беше запретнатала полата отзад и й се виждаха бикините Когато стоеше с лице към нас,студентите, всичко беше ок, но като се обърнеше към дъската всички се изчервявахме, правехме си знаци едни на други, и прихвахме под масата...Така и никой не посмя да й каже! След изпита ходихме всички заедно с нея на по бира!
Извинявам се за офф топика...
Иначе по темата, разбира се , че се случва, но така както го описваш, според мен жената просто не е била на кеф в момента и си го е изкарала на теб, пък може и да е на диета  Сигурна съм, че ще й стане криво и ще дойде да ти се извини!
Получавала съм много по - големи душевни шамари за много по - големи жертви и добрини от една торта и от много по - близки и скъпи хора от някаква си съседка...Така че не се коси!

  На такива шамари им викам "бели кахъри". Не се разстройвай от толкова дребни и незначителни неща. Наистина може да не са били на кеф в този момент.
  Иначе по темата, получавала съм и плесници, когато съм била добричка , но аз не съм злопаметна. Винаги когато правя добро не държа задължително да ми се връщат жестовете. Но понякога наистина боли...душата боли...

Ужас, какви хора има, не е истина  Ама верно ли ти затръшна вратата

хммммммммммм, а не се ли замисли ти как ще реагираш, ако някой, чието дете е болно от силно заразна болест, ти приготви и донесе нещо за ядене.

естествено, можела е да ти обясни. но явно е и до характер.

Независимо,че детето е болно бих взела тортата от уважение.Нека след това прави каквото иска с нея,но много грозно е постъпила според мен.

а по-красиво ли е да се изхвърля храна.
просто истината винаги е такава, каквато я вижда този, който я разказва. случката е ясна, но доводите са различни.
може точно тази жена сега да е безумно обидена поради недомислието и да страда също.

не съм склонна да обвинявам само нея. реакцията и може да е продиктувана от много неща.

Така е истината винаги има две страни,но тъй като аз знам само едната,затова отговарям какво бих направила в подобна ситуация.

А може да е дюканка жената.
Примерно.

Всичко може.
Когато се прави какъвто и да било жест трябва много добре да се обмисли.
Ти си обидена, защото си отдала твърде много време и емоции на правенето на тортата, защото според теб, това би я зарадвало.
Тя няма как да знае това.
Ти няма как да знаеш защо тя е била така несговорчива.

Няма място за обиди, според мен.
Просто и се усмихни следващият път, когато я срещнеш.

Ми и аз бих се почувствала супер неудобно и би ми станало обидно в подобна ситуация.  
Хората са озверели и за жалост и по-зле ще става.

Аз пък съм абсолютно на мнението на МатаКосмата - ако знам, че съседите са под карантина и съм им дала от добро чувство мартеничка за здраве, а те се опитат да ми дадат насреща собственоръчно правена /контактна/ торта, бих се обидила.
Случвало ми се е позната да ме кани на гости с децата, защото нейното било с варицела /моите още не я бяха карали и тя го знаеше/, че скучаели вкъщи, заради карантината. Повече никога не съм стъпвала у нея на гости.
Същото е и с тортата. За мен това е необмислен начин за благодарност. Особено ако комшийката има деца, които могат да се заразят...
Възможно е самата жена да мисли, че е получила шамар за добрината си.

Ми нищо не и пречи да и каже, че се притеснява от болестта и да откаже културно.

О,да. Колко добринки съм правила и колко шамари съм получавала....Включително и от една съфорумка на която подадох ръка а тя ми се подигра в последствие.Както и да е, възпитана съм да гледам напред и да продължавам да правя добро въпреки всичко.

не знам дали са озверели. аз не губя надежда, че не са.
но преди да правиш добро, трябва доста да се замислиш. защото доброто за едни е лошо за други.

аз например имам съседка, която след дълги питания подари на детето една плюшена играчка, която тя е имала с години на леглото си. сто пъти попита дали няма да ми е неприятно, ако ни я подари. и аз го намерих за мил жест, въпреки че жената е алкохоличка и нямам особено желание да си другарувам с нея.
сега си мисля, как да и върна жеста. най-умното, което ми хрумва е да и купя една бутилка добро червено вино. и тъй като не съм сигиурна за реакцията и, а не искам да я обидя, изчаквам.

за мен принципно е неприемливо да се подаряват на почти непознати хора неща за ядене. лично мнение........има хора с непоносимост към дадени продукти или начин на приготвяне, а има и безумно гнусливи хора.
затова и си мисля, че въпросната случка не е показателна за това, дали народа е озверял. изнервен, да. но не и озверял.

просто е плод на недотам добре измислен жест на благодарност. а лицемерието да приемеш тортата, за да не обидиш някого и после да я хвърлиш в кофата ми е още по-неприятно.


близначе, казвай коя е съфорумката, да я разнищим..............и какво е сгафила

Но ти няма как да знаеш дали тортата е хвърлена.
Аз бих я взела,за да покажа,че отчитам жеста който е направен към мен,а какво ще направя с тортата си е моя работа.

Това също е вариант. Например, моята любима баба, която изпитва неистов ужас да яде неща, правени лично от други хора. Почти всичко си приготвя сама или купува пакетирано /с убедеността, че основно машини са участвали в приготвянето и пакетирането/. Когато ходи на гости, пие само кафе и хапва пакетирани сладки или соленки /никога домашно приготвени/. Дори и неща, приготвени от мен, майка ми или леля ми яде с неохота - да не ни обиди. Приятелките й знаят, че не бива да настояват да си вземе сладкиш за вкъщи след гости у тях. Просто това е вид мания...


Не бих приела храна, за да я хвърля. Още повече, ако неприемането е свързано със страх от заразяване или нещо подобно. Бих искала човекът насреща да се усети сам защо отказвам...

Приемала съм дарове от хора, които не познавам дотам добре...не съм връщала никого. За мен е важен жестът, който е направен за да ме зарадва и нищо не ми пречи да покажа усмивка, радост и да стопля нечие сърце с приемането на този дар.... Получавала съм дрехи за децата, които никога не съм им слагала, сладкиши, които те не са опитали, но не това е важното в случая.... Важен е актът на даруване и приемане. Еднакво очистително действа и в двете посоки.  

Аз съм от безумно гнусливите хора...между другото...  

добре де, представи си следната ситуация. тортоправителката отива да хвърли боклука и случайно поглежда в контейнера, където вижда произведението си. как мислиш, дали ще и стане по-приятно..........
защото е напълно възможно. и отново повтарям. за мен да приемеш жест, който не оценяваш, а напротив, отхвърляш, си е чисто лицемерие.
така се подиграваш не само с доверието, но и с труда на човека.

хубаво е, че мислим за това, какви са станали хората. само че е добре да се замислим и какви сме станали ние. фалшивата куртоазия, особено в тези времена е напълно неуместна и не говори за добро възпитание, а за липса на такова.

азаф, на теб баба ти е така, а на мен мъжът ми е такъв.............

Напротив, matakosmata!!!
Аз оценявам жеста и затова приемам дара. Не бих върнала човек, дошъл до вратата ми за да дари с положителни емоции, а аз да го натиря да си ходи....много е обидно и боли.
Ще ти дам пример: Една съседка подари дрешки на детенцето ми, които аз не харесвам...по една или друга причина....приех ги, благодарих й, и никога няма да ги изхвърля....
Ако това е лицемерие, приемам да бъда лицемерна.

Луна напълно добре ме е разбрала какво искам да кажа.
Това е моето мнение и не казвам,че другите трябва да мислят като мен.

абе, аз гледам да се придържам към истината. за дрешките, не е същото. няма да ги изхвърлиш, нали. ама тортата няма как да се пази. това са пари, труд, продукти. да не говорим, че винаги са ни учили, че да се хвърля храна е голям грях.

и какво излезе най-накрая, че една жена, помислила за съседката си и дала и мартеничка, е лоша............
дето има един лаф, направи добро, да из...ш л...но.

Когато се намесват религиозни чувства - трудно е да се разбере какви са точно подбудите за даването на подарък и за отказа за приемане на ответен жест на внимание.

Ако мартеничката беше подарена ЛИЧНО от съседката - друго кино... 
Бих се чувствала огорчена и обидена от това, че ми тръшкат вратата, все едно прося или досаждам.
А на мястото на съседката - бих приела жеста на благодарност, дали ще изям тортата е друг въпрос. Не е лицемерие, а елементарна вежливост. Може да не я ям, защото съм на диета, алергична към яйца или още 101 причини, които никой не е длъжен да знае. В случая е по-важно да се покаже, че е оценено вниманието, което ми е оказано - никой не е примрял за една торта - нито даващия, нито получаващия...

Е, поне аз мисля така.

Не, не е! Но ситуацията не е била от най-приятните....
  Ама аз не бих могла да се придържам към твоето верую... Ще страдам после неимоверно, че съм обидила човек.... 

май не говорим на един и същ език.
не става дума, за това че вниманието е върнато, а за това как. и че трябва да се замисляме как и какво подаряваме. защото да подариш неподходящо нещо е себично. много по-похвално е да мислиш дълго преди да станеш добротворец. защото едно неподходящо добро може да е зло. и не го подаряваме за да начешем нашето его, а за да благодарим на човека, който е помислил за нас.

Погледнато пък през тази призма, жената може да е силно религиозна, а сега са пости. Тортата - правенето и яденето й са в разрез с идеите на поста. Това също е повод за по-рязко отхвърляне на подобен жест.



 

Ха, ха, matakosmata,  на един и същ език говорим, ама нюансите, дето сме ги подхванали са различни...
Съгласна съм с последния ти постинг....

Преди да сте се задълбочили и разпердушинили моралните категории, искам да ви предложа и друга гледна точка.
Направи ми впечатление това:  s_sunny в Неделя, 15 Март 2009  и особено това:10:35
Предполага се, че действието се е разиграло известно време преди този час.
Сигурен съм, че не искате да присъствате на сцена, при която на мен ми се звъни на вратата в неделя по това време.

Приемете го просто като друг поглед върху ситуацията.
Истината не винаги живее там, където вие предполагате.
Често обяснението на подобни ситуации е простичко и не в посоката в която гледаме.


ПС. Оставете религията, защото "мартеничка, осветена в манастир", извадено от контекста, може само по себе си, да запълни много теми с размисли.

добре. хайде тогава една друга ситуация.
лятото подарих старата си кола на един приятел. верно, на 14 години, но запазена и гледана колица. беше член на семейството.
та, след като му казах специално, че колата все пак не е първа младост и може да му прави номера. попитах го дали е наясно и дали ще се справи. той рече и отсече - да.

последствието беше, че тръгна за морето, трябваше да е на точно уречен ден там. и колата даде фира, а той я заряза в първия сервиз, при едни батковци, които разбораха отлкова от коли с компютри, колкото и аз...........
та, обаждат ми се те и викат, како, дължиш ни 150 лева, колата не работи
няма да казвам какви одисеи бяха да пътуваме по най-големите жеги до созопол и да се разправям с онези сладури, които не стига че не бяха оправили нищо, ами бяха оакали цялото копм управление, вадили кабели, връзвали...........


я кажете сега, кой е крив. аз или моят приятел, който ме подведе

Ооооо, това също е сериозен аргумент. Ако някой реши да ми поднесе торта със сутрешното кафе в неделя, ще трябва да е 100% сигурен за кога планирам въпросното кафе. Достатъчно ми е натоварено през седмицата и се опитвам поне в неделя да остана максимално дълго в леглото, дори и без да спя. Кафето го оставям за следобедните часове /преди около 1/2 час изпих първото за деня/. И тежко и горко на осмелилия се да ме закачи в неделя сутрин...

Ето това е истината.
Писах го преди време в тема на Мишон и ме изядоха с парцалите. Но наистина вярвам, че е нужно да се поставиш на мястото на другия, а не да се кара по детски и първосигнално.
Иначе съм била свидетел на скандале гранде при опит да се почерпи колега с бонбон .

 
Е, ние сме хора все пак. И роботи да бяхме, не бихме могли да бъдем дотам съвършени. Това по повод сутрешното кафе....и нацелването на минутата точно.... Несъобразителността я има и в двете страни по делото...Даже не намесвам и морални категории, а само чувствителността.

Чудесно на теория, но на практика? Особено за малко познат човек, на когото се чувстваме длъжни да покажем благодарност, внимание...
Храна - ами може да не яде това.
Цветя - може да е алергичен.
Предмет за лична употреба - може да си го има, да не му трябва, да не ползва такива, да има принципи относно материалите (екологично чисти или да не са от естествена кожа или ... още много такива доводи).

То май остава - пари в пликче?
Или по-добре банков превод - да не смутя някого преди да си е изпил кафето...

Точно заради претенциите на някои, че трябва да им се отблагодариш точно така, както те биха искали, гадаейки как точно да е това  - старая се да не приемам такива подаръци.
Не знам кой си чеше "егото" в случая...

За мен пък нещо направено със собствени усилия струва много повече от кутия бонбони примерно .

това - да. за мен също е така. и хубаво или грозно е много ценно. никога стойноста на подаръците не съм измервала в пари. пазя си една роза, която мъж ми ми нарисува за един рожден ден, сега и диаманти да ми подари, няма да ги ценя толкова.......

Трудно ли е, просто да кажете "Благодаря" на някоя спонтанна добрина, без да се опитвате да върнете жеста, ако не сте сигурни дали начинът, по който искате да го направите е подходящ?

Защо непременно трябва да се връща?
Длъжни ли се чуствате? Тежи ли ви?

Аз бих се зарадвала на торта и в 9 сутринта, но ако някой ми поднесе агнешка главичка в телешко шкембе за вечеря от благодарност, бъдете сигурни, че ще си тръгне с блюдото, та ако ще да го е правил два дена.

П.П. Не звънете на Татти сутрин на вратата. Позлвайте телефон. Думите не болят колкото шамарите.

Всъщност, ако човекът е направил жеста от сърце, не търси връщането му.
Достатъчно е едно искрено "Благодаря".
Връщането на жеста в материален вид понякога е и обидно...

 

Българинът се е променил доста за последните 50-60 години....така ми се струва...поохладняхме към ближния.

аааааааа, това го приемам, та ако ще да е от когото ще............мням, мням.
торти ям, ама не съм им фенка.

да, явно е трудно. за мен поне е много трудно. ако някой направи нещо все гледам да върна жеста и даже да туря едно отгоре.
суета..........

хич не съм съгласна за охладняването. може да имам особено мнение за някои наши качества, но хората според мен са добри, като цяло. е, малко трябва да им се даде начален тласък.........

Леле, Луна, мислех, че си много по-млада! 

Не става дума за охладняване, а за нормални, ненатоварващи отношения.
Ако знам, че някой ще прави сумати време торта, само защото съм му подарила мартеница, най-вероятно въобще няма да му я дам.
Предпочитам просто едно "благодаря".
Така ще ми е далеч по-спокойно и свободно.

Имам спомени от минали животи...

мацки, много сте ми симпатични, обаче от добрина да обсъждам тук с вас си зарязах боядисването на банята. и така от пуста добрина после ще си бия шамари, като не я свърша днес.........

обаче, естествено вие сте виновни

Мата, просиш си агнешка главичка в телешко шкембе ли?

аха
белки рахатясам. добре де, няма вече. отивам да боядисвам. скузи, така да се каже.

а никой не ми отговори на моята питанка обаче. описах една история и ще ми е интересно да чуя мнения, аз отговор за мен си намерих още месец след като стана, ама да видим какво мисли обществото.

Ако правилно съм разбрала, ти си подарила колата на този ти приятел с всички необходими предупреждения и препоръки.
Защо си се занимавала после с нея?

Бягай да боядисваш:)

И аз мислех, че едно "Благодаря" е достатъчно - преди да ми се наложи да се червя, когато разни "благодетели" ми напомняха за "добрините" си, и то публично, след доста години при това.
Един съсед, който на времето ми даде препоръка за постъпване на работа - такива бяха времената! - години след това ми го напомняше за това всеки път, когато се срещнехме на стълбите, а аз мънках, благодарях за 100-тен път, а в себе си беснеех. По-добре да бях му направила една торта и лично да му я набутам в гърлото, та да мога да отговаря с чиста съвест " А ти 'га яде тортата..."

Та принципно - от непознати или малко познати хора не приемам такива жестове на внимание - просто не ги познавам и не знам що за птици са.
За близки - друго кино, там нещата са съвсем различни...

Със здраве си останете!

Ти прехвърли ли му я или поне даде ли му пълномощно, вместо после да береш ядове.
Аз с подобен "приятел" трудно бих останала "приятелка".
Друг съвет не се сещам.

Това се нарича услуга и вероятно си го помолила за нея, следователно човекът е очаквал поне бутилка:)
Ситуацията е доста различна.

последно и верно изчезвам..........
ами, щях да му я прехвърля като се върнем от морето. имах две алтернативи, или да си седи и гние в гаража, или да я дам за скраб и да взема някакви пари. но просто колата наистина ми беше другарче, а той нямаше никакви пари за да си позволи возило.
викам си, добро ще му направя.

сега, половин година след като нещата отминаха..........то тя историята има продължение де, той каза, че ако сега колата е наред е готов пак да я вземе
си казвам, че ако има криви в цялата история, най-кривата съм аз. познавам човека, знам, че когато каже няма проблем, задължително ще има проблем. постъпих безотговорно и така вкарах и себе си и него в безсмислени приключения. донякъде ме водеше и лична изгода, защото по този начин нямаше да видя как колата става на купчина желязо, след като вярно ми е служила толкова години.
и стигнах до извода, че постъпката ми е най-вече признак на суета........

понякога е разумно човек да не навира добрината си някому, защото му прави лоша услуга и го поставя в неудобна ситуация, а тогава при много хора се задейства разумния егоизъм, ако ли не, то пада голямо мислене и неудобство.

и аз съм за по-неангажиращите отношения. за мен темата беше полезна. сега остава да се науча да казвам просто благодаря, веднъж и от сърце, вместо да се чудя и мая, как да отвръщам на нечие внимание. може би е по-добре, вместо да благодаря хиляда пъти, да направя добро за някой друг, нещо дребничко, и той за друг и така...........
имаше един филм, принципа на щастието. май това е по-точната формула.

естествено, че ми остана приятел. 20 годошно приятелство не се прекратява за подобни неща. сега съм му сърдита за нещо друго, ама това е друга история.

Получавала съм да. Съвсем скоро беше последния такъв шамар от уж много добри наши приятели. Стана ми ужасно тъжно, защото бяхме много близки.

Не съм молила, сам предложи.
Беше миналия век, бях сополив новоизлюпен млад специалист, а съседа - активист от ОФ-то. Гарантира за моята благонадежност - така му викаха тогава - че няма да забегна в чужбина или да открадна държавната тайна! Работата ми не предполагаше възможност за нищо такова, постъпих на работа в проектански институт на най-нисша длъжност, ама такива бяха времената ...
Да му предложа бутилка - ха, че това си мирише на скандал, все едно намеквам, че ОФ-активистите пият алкохол?!

Та думата ми беше - никога не знаеш кое как ще се приеме от малко познати хора.
Или такива, подвластни на собствени принципи, морал, религиозни или други  съображения.

В случая с авторката на темата - бих вързала подарената мартеничка на някое общодостъпно място, за да достигне благословията на Св.Мина до всички нуждаещи се.
А тортата ще си я изядем в къщи сладко-сладко...

Аз също се замислих дали  не се притесняват от варицелата, но първо както казвам в поста си, това бе преди дни т.е. не уточнявам периода от даването на мартеницата и респективно съм се съобразила с това. Изчаках докато им благодаря - не съм идиот....е, поне така мисля
А и те са пенсионери хора.

Leo Тази торта с рулата на 7 days правих. Ейййй изяде ме тоя желатин бре! Ама нейсе след третото пакетче стана.
И зарязах диети, зарязах све, и си похапнах.

Значи и аз участвам в случката  без да знам.

Няма ненаказано добро. И в двата смисъла.

Има и такива хора,но не тъжи,защото на теб ти се пише,че се разстройваш.Защото рядко има такива благодарни хора като теб,а българина е свикнал все със завист и злоба да го гледат,а ти като си отишла да благодариш-все едно ...незнам какво.Не се впрятай толкова,може пък и на момента да е реагирала така.

Ооооо , получавала съм. Има ли някой който да не е?
Много добра "приятелка", дето се вика уредих й живота, а сега от  хай-лайфа го раздава и на много важна се прави пред мен (познавам я откакто сме се родили) . Забрави откъде тръгна и как стигна там ,където си мисли че е Да е жива и здрава и благодаря няма нужда да казва, поне елементарно уважение да покаже. Но понякога хората са толкова заслепени, че забравят някои неща.

Точно така бях и аз. Не само беснеех, ами направо се самоизтезавах до полуда.
Файда естествено никаква. Тогава се научих да си натискам бутона "наглост" и
никой не ми натяква за нищо. На мен са ми давали, давам и аз. Ако знам, че не
мога да се отблагодаря, че просто не е в моите възможности, не приемам.

Интересна тема.
Мисля си, че едва ли можем да предполагаме какво точно се е пречупило в тази благодетелна дама така изведнъж, че да накара авторката да се почувства като шамаросана. Все пак имам известни наблюдения върху хората, и допускам, че не всеки е готов да понесе товара на добрината в истинския смисъл на думата. Правиш примерно добро, подаряваш мартеничка, или пък помагаш на съседката от 2-рия етаж с малък жест...и искаш с това да приключиш. Просто за 5 минути да се почувстваш добър и след това да продължиш да си живееш обикновения средностатистически живот. Подаряваш мартеницата и толкоз, не ти се слушат благодарности, не ти се ядат торти със съседки, не ти се слуша за болните им от варицела деца, за вечно работещите им мъже. Не е необходимо да ставате първи дружки, все едно връзвайки мартеница, си се обвързал за цял живот, а ето, тя ти звъни със торта в ръка..направи добро, че да се видиш в чудо. Мдаа.... Горе-долу така си представям нещата аз. Да направиш единично добро и да го забравиш е много по-удобно и приятно за съвестта, отколкото да изтърпиш последиците от добрината си, да създадеш някакви взаимоотношения с човекът, на който си сторил доброто, да го накараш да се почувства наистина значим, а не просто жертва на моментното ти подаяние, предизивикано от изблик на някаква моментна емоция.

Шамари...Колкото щеш...Ама аз съм си ячко,и понасям на бой... А освен това си падам малко мазохист май...

buttinsky да подариш мартеница на някого,най-доброто което си правила ли е?!

Имаше едно младо семейство преди години кажи речи без дом,без нищо...С две малки деца...Помагахме им с каквото можехме...Намерихме им евтина квартира близо до нас...Майката пиеше повече от нормалното,да не кажа постоянно...Мъжът и работеше с моят тогава...Децата редовно се хранеха и нущуваха у дома,до моите...Накрая не си платиха наема,и духнаха завличайки ни и нас...Ето ти един шамар!!!

винаги...

Напълно съм съгласна с Бутински, след този пост просто няма какво да допълня.

Червена шапчице, мисля, че не ти дължа отчет. Говоря за свъсем друго.Знам,че това са любимите ти теми, но моля те, не се занимавай с моята недостойна особа!

Май това напълно изчерпва темата.
Бутински   

Олимпия, прочетох няколко пъти постинга ти и не мога да повярвам.
Срещу шамара си тя направо си е заслужила да й дръпнеш полата
заедно с гащите.

Като дете, към 14 годишна, аз и сестра ми тръгвайки си от училище, видяхме един пиян да лежи по лице в локва.Вдигнахме го, питахме го къде живее и го заведохме до тях.Отвори жена му, а той посочи към нас и и каза:Я ги разкарай тия дрисли ,да не им счупя главите!Гадини мръсни!

От тогава изпитвам ужас и непоносимост към алкохол и алкохолици.Ама тогава не знаехме, че е пиян и се разревахме от неблагодарноста му.

Оооооо,
получавм си ги шамарчетата. И ме боли много.
И при това положение незнаеш към кого да си добър и приятелски настроен. Дано да не стана много мнителна!

Мнителността не се задържа при мен дълго. И добре че е така!
Забравям, заравям и продължавам.
Може пък утре някой да има нужда от мен. Насреща съм.

Извинявай, не изчетох всички мнения, но мисля, че тук е отговорът.


Защо непременно трябва да си "върнеш"? Да не останеш задължена, да си разчистите сметките, да не би в последствие тя да поиска някаква услуга от тебе и ти ще се чувстваш длъжна за мартеничката? Сега ще кажеш-не, не е така. Ама като не е, защо си й подчертала "това е за мартеничката"? Демек - ето връщам си, не съм ти длъжна повече. Защо не й даде тортата-ей така, за сутрешното кафе, без уточнявката защо точно й я даваш?

Златна лента ,става дума за съвсем друго.Да отвърнеш на добрия жест със нещо мило .Нещо като когато те поздравят ....да отвърнеш на поздрава.Като елемент на добро възпитание.
   Към авторката: може и да не си намерила най-подходящото време и начин да покажеш колко те е трогнал жеста с мартеницата ,но реакцията на съседа показва че са доста елементарни и простовати хора.И макар по правило да се въздържам от оценки ,не разбирам как постъпка на такива хора може така да те разтрои......искам да кажа пълно е простовати люде-гледай през тях!

много пъти, когато съм помагала. в един момент дори се ядосах и не исках изобщо да помагам.

Хм, да.

Ей го - от новите ни съседи.

Ремонтираме новия апартамент. Основно и си има бая чукане, пукане.
Като начало съседите ни посрещнаха радушно, мили думи, хъцъ, мъцъ. Ние предварително се извиняваме, че ще има чукане, ама няма как. Те: "А, няма проблеми, само да пазите тишина между 2 и 4". Ние естествено - не протестираме. И наистина, не че са ни го казали, но си го спазваме. Това е правило, което очаквам и други да спазват. Не ми тежи, майсторите през това време си намират друга работа.

Има и едно бебе над нас. То нали спи неограничено количество през деня, слиза дядото по всяко време да моли да спрат, че сега заспало. И с това се съобразяваме. Спират майсторите.

Мъжът ми днес пак разправя - трябва с добро. Но аз не виждам на къде с това добро - с добро се запознахме, с добро се бро се съобразяваме с всички, с добро поддържаме чисто въпреки ремонта, с добро поздравяваме, с добро изпращаме. И накрая на'.  РАзбирам да сме некоректни - да чукаме сутрин от 8 вечер до 9. Ама - пак на'. Все недоволни. За мен това са прости хора. Явно няма с какво да се занимават. Ама що си мислят, че подобно поведение остава безнаказано. Явно незнаят каква гад съм и колко злопаметна. Майкооо, само да почне някой ремонт. Как им се каня от сега. Профани. 

Комшийката до нас се оказа домоуправител, уж много мила с нас, това-онова, и вчера като отивам заварвам една бележка долу: "За всички новодомци и ремонтиращи, моля да се спазват часовете за тишина между 2 и 4". Приемам го лично, защото ние ги спазваме. Спазваме и графика на бебето за сън. Въобще стараем се да се съобразим със всички.

Ама примерно майстора ако шпаклова в тези часове за тишина, колко да се чува. То излиза, че утре някои като пръдне и ако го чуя да ида да се оплача.

Както казва мъжа ми - аз съм гадна, и комуникация с тия хора - никаква занапред. Изобщо не ща да ги опознавам. Абсолютни лицемери, явно. Аз му разправям на мъжа да им закачим един отговор. И от сега се заричам - чуя ли звук, шум, вилица да падне -  отивам и се оплаквам. Ама направо по каналния обществен ред - полиция ли, община ли, комисии ли - нищо не са видели. Няма да ходя до вратата да чукам да ги моля да са тихи. Аман от нещастници. Утре като захване друг ремонт - ще ги видим тях за какви се мислят.

За мен подобно поведение е срамота. Да, неприятно е когато се чука и пука, но всеки един рано или късно прави някакви ремонти и няма как. И при положение, че се спазват всички определени часове за тишина, а дори се съобразяваме и с индивидуалните нужди на бебето - какво искат повече от нас. Нито искаме бебето да е недоволно, нито възрастните, ама защо се заяждат така. Егати, все едно ги е яд, че ние ремонтираме. Луда работа.

Но комшийски отношения там няма да завъдя. С подобни лицемери. И ще им го върна тъпкано.

Бреййй как ги квалифицирА хората набързо.   

Малиииии...    язък ти за ника.

Аз ще взема тортата и ще я оплюскам с ръмжане...
Стига хуморески, бе хора. Детето й било болно от варицела и тя с торти пренася зарази  ... дърн-дрън. Просто онази с мартениците е постъпила просташки..., каквито и проблеми да е имала, човек й носи усмихнат торта на вратата. Как ще й тръшне вратата и ще се фръцне? 
Да я хвърли после, щом е такава кикимора.

или да върне обратно полата ... може пък, госпожата да се е ядосала, че Олимпия й е измъкнала умишлено навряната пола там... така е по-секси.

Случката на Олимпия е виц. И във вица  човека набутва обратно полата на жената съпроводено с тлъста ..благословия.

 Абе виц,виц, ама аз шамара си го изядох!
 Не е виц, колкото и да прилича на такъв.Случката стана през 1989 година на спирката на ЗMK в Благоевград.Имам и свидетел- прочутият в града Пеле, музикант тогава в ансамбъл Пирин...

Ами, язък, ама аз наистина не разбирам поведението на такива хора.

И имам реално мнение за себе си, че съм от точните хора. И подобни недомлъвки в очите и много смелост зад гърба не ги разбирам.

И предвид, че подбирам хората, с които общувам, не виждам защо да си губя времето в излишни любезности с хора, които явно е - не си струват.

Твърдо защитавам тезата, че човек трябва да си цени и времето , и контактите.

Без да съм изчела цялата тема, още при този пост се изприщих. Ти наистина ли си вярваш? Не съм медицинско лице, но по спомени - варицелата е силно заразна, домовете с болни деца се поставят под карантина!!!
Не мога да си представя ВЪЗРАСТЕН човек да измисли подобен начин за "отблагодаряване", аз лично бих го възприела по абсолютно същия начин като съседката ти/особено ако имам деца/ Предполагам, че тя ти е дала мартеничката отвън и не е влизала у вас. Не е ли достатъчен факта, че сте под карантина и че варицелата се предава по въздушно-капков път!!!
Шокирана съм, честно! При такава НЕВЕРОЯТНА липса на досетливост, и аз бих го изтълкувала като върховна неблагодарност и опит да заразиш собственото ми дете.
/ помисли, ти за твоето дете би ли приела такава торта, направена в дом под карантина? /

Мдааа невероятни шамари наистина, са получавали съфорумките срещу добрината си. 

Муцка, шока поотмина ли?  Притеснено ми е за теб.

EliZ, кой в днешно време слага под карантина за шарка?Внука не го слагаха под карантина. А в Белгия видях майка с трите и деца, целите обринати, как си се качи в автобуса и никой не и обърна даже внимание.

Поотмина ли ти шока, защото много бих искала да прочетеш темата, преди да се изразяваш по този начин!
Първо, както вече казах по горе, ноооо ти нямаш време да четеш - съседите са пенсионери.
Второ, когато ми дадоха мартеничката едва не ги насилих да оставят мартеницата пред вратата върху шейната на детето, само и само да не отварям вратата.Така, че драга ми не е нужно да си медицинско лице за да бъдеш осторожен и главата ти да мисли, кое е редно и кое не!
Трето, опитах се да благодаря най-малкото заради това, че ми беше подчертано, че е от Свети Мина, освен заради жеста като жест!
Четвърто, изчаках да мине карантината, въпреки, че не я бяха сложили нужната бележка на вратата - а и не се слага вече май!

За другите, които писахте в темата - Размислих се върху написаното, и да, различни хора, различни нрави. Всичко може да се е случило, всеки може и го приема по различен начин. Аз просто някак си се стреснах може би, не очаквах такава реакция, не сме имали проблем никакъв за каквото и да било, но знам ли всичко се случва.
Не писах/споделих в първия си пост, че да не става дълго във времето, но явно трябва да споделя и това/не искам съвсем да ги очерням или каквото и там да си помислите/. - Те ни бяха дали три мартенички вече, и след това пак дадоха за сина ми тази от Свети Мина. Как да не искам после някак си да се отблагодаря.
Ами реално и аз можех да се обидя, ако мисля по повърхностно, а не с идеята, че просто е искала да направи жест.Можех спокойно да си кажа "Ееее чак пък от Свети Мина, че детето ми да не е прокажено или разни подобни бла, бла, бла..." - все пак тя вече ни беше дарила един път с мартенички.
Както и да е - минало заминало.

olimpiia Истински виц направо!
На мен ми се е случвало да казвам под сурдинка /че и на мен ми е неудобно/, я че някой мъжки цип отворен, или я някоя дама се е изцапала с цикъл. В първия случай са ме гледали подозрително, и жената с него да ми е казвала " Ти какво гледаш там, да не си търсиш...../ - ми онемях
Във втория, че това не ми било работа.
Но твоето си е прецедент направо!

Как да вземеш торта в чужда чинийка, като се знае, че после трябва да върнеш чинийката, ама не празна, защото празно не се връща. Връщаш я с няколко бонбона-лукчета, обаче отсрещната страна може да реши и за лукчетата да се отблагодари, и става един малък хранителен съседски кръговрат...

Ама и това си е истина.

Добре де - приеми, че има много фактори. Ако примерно точно в момента е имала скандал с мъжът й - най-подходящото време да приема торта и да седи 10 мин на вратата - или да те покани за кафе. Второ -  за варицелата вече казаха. Изобщо...не го приемай твърде лично. А и за една мартеничка - да ми цъфнат на вратата с цяла торта, за която не са спали 3 дена - би ми станало много странно и некомфортно

Незнам точно има ли въобще смисъл да пиша, но след като си коментирала поста ми няма как.
Ето образовай се - http://www.puls.bg/illnes/issue_254/part_3.html
"Вирусът се отделя в носоглътъчния секрет и течността, изпълваща мехурчетата на обрива, което прави болния заразен и опасен за околните... "
АКО все пак си пратила тортата след като детето ти е оздравяло естествено въпроса е съвсем ДРУГ.

И много ми се иска да знам - колко от вас ще ядат каквото и да било приготвено в дом с болен
 от варицела?
 Добре пенсионери били - ами ако не са карали шарка, какво мислите че не могат да се заразят или??
И да, драга, шокирана съм от липсата на елементарна досетливост! Не мисля, че онеправданата в случая си ти!

Няма какво повече да кажа по темата, благодаря за вниманието. Шока ще го преживея някак