А получавали ли се шамар срещу добринка

Мата, просиш си агнешка главичка в телешко шкембе ли?

аха
белки рахатясам. добре де, няма вече. отивам да боядисвам. скузи, така да се каже.

а никой не ми отговори на моята питанка обаче. описах една история и ще ми е интересно да чуя мнения, аз отговор за мен си намерих още месец след като стана, ама да видим какво мисли обществото.

Ако правилно съм разбрала, ти си подарила колата на този ти приятел с всички необходими предупреждения и препоръки.
Защо си се занимавала после с нея?

Бягай да боядисваш:)

И аз мислех, че едно "Благодаря" е достатъчно - преди да ми се наложи да се червя, когато разни "благодетели" ми напомняха за "добрините" си, и то публично, след доста години при това.
Един съсед, който на времето ми даде препоръка за постъпване на работа - такива бяха времената! - години след това ми го напомняше за това всеки път, когато се срещнехме на стълбите, а аз мънках, благодарях за 100-тен път, а в себе си беснеех. По-добре да бях му направила една торта и лично да му я набутам в гърлото, та да мога да отговаря с чиста съвест " А ти 'га яде тортата..."

Та принципно - от непознати или малко познати хора не приемам такива жестове на внимание - просто не ги познавам и не знам що за птици са.
За близки - друго кино, там нещата са съвсем различни...

Със здраве си останете!

Ти прехвърли ли му я или поне даде ли му пълномощно, вместо после да береш ядове.
Аз с подобен "приятел" трудно бих останала "приятелка".
Друг съвет не се сещам.

Това се нарича услуга и вероятно си го помолила за нея, следователно човекът е очаквал поне бутилка:)
Ситуацията е доста различна.

последно и верно изчезвам..........
ами, щях да му я прехвърля като се върнем от морето. имах две алтернативи, или да си седи и гние в гаража, или да я дам за скраб и да взема някакви пари. но просто колата наистина ми беше другарче, а той нямаше никакви пари за да си позволи возило.
викам си, добро ще му направя.

сега, половин година след като нещата отминаха..........то тя историята има продължение де, той каза, че ако сега колата е наред е готов пак да я вземе
си казвам, че ако има криви в цялата история, най-кривата съм аз. познавам човека, знам, че когато каже няма проблем, задължително ще има проблем. постъпих безотговорно и така вкарах и себе си и него в безсмислени приключения. донякъде ме водеше и лична изгода, защото по този начин нямаше да видя как колата става на купчина желязо, след като вярно ми е служила толкова години.
и стигнах до извода, че постъпката ми е най-вече признак на суета........

понякога е разумно човек да не навира добрината си някому, защото му прави лоша услуга и го поставя в неудобна ситуация, а тогава при много хора се задейства разумния егоизъм, ако ли не, то пада голямо мислене и неудобство.

и аз съм за по-неангажиращите отношения. за мен темата беше полезна. сега остава да се науча да казвам просто благодаря, веднъж и от сърце, вместо да се чудя и мая, как да отвръщам на нечие внимание. може би е по-добре, вместо да благодаря хиляда пъти, да направя добро за някой друг, нещо дребничко, и той за друг и така...........
имаше един филм, принципа на щастието. май това е по-точната формула.

естествено, че ми остана приятел. 20 годошно приятелство не се прекратява за подобни неща. сега съм му сърдита за нещо друго, ама това е друга история.

Получавала съм да. Съвсем скоро беше последния такъв шамар от уж много добри наши приятели. Стана ми ужасно тъжно, защото бяхме много близки.

Не съм молила, сам предложи.
Беше миналия век, бях сополив новоизлюпен млад специалист, а съседа - активист от ОФ-то. Гарантира за моята благонадежност - така му викаха тогава - че няма да забегна в чужбина или да открадна държавната тайна! Работата ми не предполагаше възможност за нищо такова, постъпих на работа в проектански институт на най-нисша длъжност, ама такива бяха времената ...
Да му предложа бутилка - ха, че това си мирише на скандал, все едно намеквам, че ОФ-активистите пият алкохол?!

Та думата ми беше - никога не знаеш кое как ще се приеме от малко познати хора.
Или такива, подвластни на собствени принципи, морал, религиозни или други  съображения.

В случая с авторката на темата - бих вързала подарената мартеничка на някое общодостъпно място, за да достигне благословията на Св.Мина до всички нуждаещи се.
А тортата ще си я изядем в къщи сладко-сладко...

Аз също се замислих дали  не се притесняват от варицелата, но първо както казвам в поста си, това бе преди дни т.е. не уточнявам периода от даването на мартеницата и респективно съм се съобразила с това. Изчаках докато им благодаря - не съм идиот....е, поне така мисля
А и те са пенсионери хора.

Leo Тази торта с рулата на 7 days правих. Ейййй изяде ме тоя желатин бре! Ама нейсе след третото пакетче стана.
И зарязах диети, зарязах све, и си похапнах.

Значи и аз участвам в случката  без да знам.

Няма ненаказано добро. И в двата смисъла.

Има и такива хора,но не тъжи,защото на теб ти се пише,че се разстройваш.Защото рядко има такива благодарни хора като теб,а българина е свикнал все със завист и злоба да го гледат,а ти като си отишла да благодариш-все едно ...незнам какво.Не се впрятай толкова,може пък и на момента да е реагирала така.

Ооооо , получавала съм. Има ли някой който да не е?
Много добра "приятелка", дето се вика уредих й живота, а сега от  хай-лайфа го раздава и на много важна се прави пред мен (познавам я откакто сме се родили) . Забрави откъде тръгна и как стигна там ,където си мисли че е Да е жива и здрава и благодаря няма нужда да казва, поне елементарно уважение да покаже. Но понякога хората са толкова заслепени, че забравят някои неща.

Точно така бях и аз. Не само беснеех, ами направо се самоизтезавах до полуда.
Файда естествено никаква. Тогава се научих да си натискам бутона "наглост" и
никой не ми натяква за нищо. На мен са ми давали, давам и аз. Ако знам, че не
мога да се отблагодаря, че просто не е в моите възможности, не приемам.