Не спирам да плача....

Ох , направо се притесних какво ме чака и мен скоро , но като се замисля те не са вече бебета,
средния син ще стана на 4 години ,та това си е мъжага вече, те са самостоятелни , аз по моя син съдя ,той ще стана на 2 и вече е лесен .

Е, ти пък сега.....Не е речено, че по правило всички се смазват като мен....
Искрено ти желая да си от неразбралите никога подобни неприятни изживявания 

Как си днес?

Наистина се чувствам добре и вчера и днес - взех в себе си някои окончателни решения и много си помогнах...Дадох средния на свеки и с дребчо мааме из квартала и си купувам квот ми е кеф, без да се чувствам виновна за една блузка от 10 лв.....Ще се реорганизирам.....Взе да ми става лошо всяка нощ - сърцебиене, кръвно....стига ми толкова, не ми се мре....

Радвам се за теб.Виждам ,че имаш чувство за хумор ,а това е много важно.Ще се справиш.Всеки има тежки периоди.

А при мен като ревне някое нощем и ако ще да съм умирала от студ до този момент почвам яко да се потя. Пращай децата на детска, знаеш ли кво е добро. Тъкмо закарах малките на ясла и ми е едно кееееф.  Гледкам си ТВ, след малко ще си тегля един фитнес.... Еееех, дано пак нещо не ми скапе плановете

ЕЕЕЕ !!! Стига глупости де !! 

Бравос, много се радвам за теб    Все така продължавай 

Кое е глупост, че не ми се мре ли

Много добре ме разбра ... ама си по-добре наистина !!

Алекса, вероятно си ги чела тези неща, но все пак:

- за жълтия кантарион е ясно:)

- хубаво е да се взимат омега киселини, като Ескимо-3, по аптеките, и лененно семе, консумация на риба, да се избягват захари

- приемане на витамини от В-група

- спортът не трябва да се подценява, ако имаш възможност да отделиш някакво време за 2-3 пъти седмично, ефектът е благотворен

- хоби, някакво изкуство, ако те влече или си имала, дори и да ти се струва ужасно трудно, просто започни

- хомеопатия, психолог, психиатър - на различни хора различни неща са им помогнали, пробвай...

За самоубийствените мисли съвет нямам, аз съм им свикнала и не им обръщам внимание. Мисля, че има някаква граница, която като се прекрачи и е окончателно... остават пасивни, хронично възпаляващи се. Но ти си им господар, не те твой.

За липсата на либидо - може някакво изследване на хормони, но вероятно хроничната умора си е казала тежката дума.

И най-вече гледай да се наспиш. Липсата на сън е нещо, което изцяло прецаква мозъка и е в основата на всичко.

От прочетеното ми се струва, че се напрягаш твърде много... да си съвършена майка, а може би и домакиня. Може и да греша, но така ми се стори от описанието как излизаш от банята, въпреки че мъжът ти  гледа децата. Така му подронваш авторитета, караш го да се чувства несправящ се и му отнемаш всякаква мотивация. Дай му отговорност и му имай доверие, така и той ще започне повече да се старае. Ако винаги си там да се намесиш и да го спасяваш, как ще се научи сам да взима инициативата. Няма как да си 24 часа функционална, спри се малко, намали темпото, защото съвсем ще се скапеш. Не си слънце да огрееш навсякъде. Така се пренапрягаш да заглушиш мислите си за неудачник и подобни типични депресивни. Не си неудачник.

Не знам, дали ще съм ти от полза с нещичко с написаното, поне няма да навредя. Пожелавам ти пролетно събуждане, като мечките. И се грижи за себе си.

Alexa,

Добре го даваш
Време е да започнеш да се вбесяваш, вместо да се отчайваш - "Тук ще има ред и туй то!"

Да ! Нещо такова :

Здравей Алекса,

Аз рядко пиша, но чета често и да ти кажа реших да ти дам една голяма прегръдка, защото и аз съм минала през това, но моите са 2 дечица!

Искам да ти кажа, че това има край, не се тревожи, аз също мислех, че това е останалият ми живот, това ме очкава, но... това е така само докато децата са зависими от твоите грижи, после става малко по-спокойно..., но пак тревогите си остават. Аз нямам изобщо кой да ми помага, двете баби са далече, баща ми почина, а свекър ми и той си е далече и са си работещи хора все още, така че не съм разчитала на никого...

Мама все ми казваше, спокойно ще пораснат и ще се почувстваш малко по-спокойна. Хем моите деца не са имали проблем със спането, хем пак се чувствах като теб. изморена, изтормозена... но децата пораснаха на 4 и на 6 са и нещата се промениха коренно. Така че има светлина в тунела... това е, което исках да ти кажа и да го знаеш, защото знам, че в момента имаш чувството, че това няма край, но има.... и този край не е задължително със загуби, напротив. Затова мобилизирай се и бъди силна. Децата са си деца, оставяй ги повече сами да разрешават споровете си, намесвай се само ако е наложително.

А за уредите, просто измисли как да ги обезопасиш или гледай да не играят в кухнята, когато ти не си там.

Прегръщам те силно и ми пиши ако искаш да споделиш тревогите си, ако не мога да ти помогна поне ще те изслушам: skype - bezzhy

давай все така ! и ти си "хора" , както казва мама