Много съжалявам, Фиатаджия. Не съм искала да те разстроя. 
Но наистина не мисля, че темата е лиготия...
Но наистина не мисля, че темата е лиготия...
- Публикувана: 16 март 2009, 18:02 ч.
- Последно мнение: 18 март 2009, 20:52 ч.
Родителите ми остаряват
Блонди, нито заклеймявам някого, нито имам желание, да информирам форума за обстоятелствата, с които се съобразявам в името на нещо. Сложно е.
Темата я приемам като място, в което всеки един от нас, в няколко кратки изречения, да си излее, какво го мъчи по отношение на родители. Не е нужно да се философства в тази тема, ми се струва...
Достатъчно тъжна и сериозна е за всеки един от нас.
Темата я приемам като място, в което всеки един от нас, в няколко кратки изречения, да си излее, какво го мъчи по отношение на родители. Не е нужно да се философства в тази тема, ми се струва...
Достатъчно тъжна и сериозна е за всеки един от нас.
Много съжалявам, Фиатаджия. Не съм искала да те разстроя.
Но наистина не мисля, че темата е лиготия...
Но наистина не мисля, че темата е лиготия...
Съгласи се, че търябва да си... не знам какъв/а, за да търсиш състрадание в това, че родителите ти остаряват. Ами така е мамка му... ако можеше да не е така - сигурно щяхме да сме променили нещата, но за съжаление не можем, и родителите ни остаряват (както остаряваме и ние) и си отиват в един момент (не толкова прекрасен).
Ние сме за това, за да пазим паметта им и да им се отблагодаряваме (до колкото ни е възможно). После и да ги търсим е вече късно.., просто защото вече ги няма. Няма и да ги има... но нали това е последователността на живота - раждаш се, живееш... и след това умираш. ФАКт! Въпроса е, до колко достойно си живеем дните?!
Блонди, нито заклеймявам някого, нито имам желание, да информирам форума за обстоятелствата, с които се съобразявам в името на нещо. Сложно е.
Темата я приемам като място, в което всеки един от нас, в няколко кратки изречения, да си излее, какво го мъчи по отношение на родители. Не е нужно да се философства в тази тема, ми се струва...
Достатъчно тъжна и сериозна е за всеки един от нас.
Темата я приемам като място, в което всеки един от нас, в няколко кратки изречения, да си излее, какво го мъчи по отношение на родители. Не е нужно да се философства в тази тема, ми се струва...
Достатъчно тъжна и сериозна е за всеки един от нас.
Разбирам те добре, Кейс
Не става въпрос да обясняваш и да информираш. Да, предполагам, че в мен е грешката - аз лично на подобни компромиси едва ли бих се съгласила. Но изхождайки от моя си живот и ситуация все пак. Предполагам нещата са различни. Но за мен да не виждам родителите си толкова време ще е предположено от наистина много, много крайни и наложителни ситуации 
Ох, разплакахте ме.
Замислих се за моите. Още са добре и се държат, но толкова ми липсват на моменти..... Гледам да не ги тревожа с моите проблими, да ги радвам, да ги карам да се гордеят с мен....Майка ми е все още най-добрата ми приятелка и се страхувам от мисълта,че някой ден може да я погледна и да видя в нейно лице баба, или пък нея просто да я няма. Същото и за баща ми. Знам,че е неотменно и някой ден ще стане, но толкова ми се иска да не е скоро, да могат достойно да остареят, да се радват на старините си....Дано да мога да им помогна, когато дойде момента.
Замислих се за моите. Още са добре и се държат, но толкова ми липсват на моменти..... Гледам да не ги тревожа с моите проблими, да ги радвам, да ги карам да се гордеят с мен....Майка ми е все още най-добрата ми приятелка и се страхувам от мисълта,че някой ден може да я погледна и да видя в нейно лице баба, или пък нея просто да я няма. Същото и за баща ми. Знам,че е неотменно и някой ден ще стане, но толкова ми се иска да не е скоро, да могат достойно да остареят, да се радват на старините си....Дано да мога да им помогна, когато дойде момента.
Втората тема в този форум, която успя да ме разплаче.
Сякаш не давах воля на тези мисли до сега.
Баща ми почина преди много години, но в мен остана огромно чувство за вина. Опитвам се да компенсирам с внимание към майка ми, да не се получи същото.
Звъня И и ако не ми вдигне тел-а паля колата и съм при нея. Нямате си и прествава колко много И се радвам, когато я видя, че се прибира от магазина или от съседка, или просто не е чула телефоните. Опитвам се да И създавам работа за да се чувства полезна, до колкото може разбира се.
Така е, тъжна тема, дори не знам защо се записвам в нея. Обиновено избягвам да го правя.
Сякаш не давах воля на тези мисли до сега.
Баща ми почина преди много години, но в мен остана огромно чувство за вина. Опитвам се да компенсирам с внимание към майка ми, да не се получи същото.
Звъня И и ако не ми вдигне тел-а паля колата и съм при нея. Нямате си и прествава колко много И се радвам, когато я видя, че се прибира от магазина или от съседка, или просто не е чула телефоните. Опитвам се да И създавам работа за да се чувства полезна, до колкото може разбира се.
Така е, тъжна тема, дори не знам защо се записвам в нея. Обиновено избягвам да го правя.
Тази зима родителите ми се видяха вярно остаряли......А баща ми се изплаши,че независимо,че 10 дни в болницата му влимаха цялата менделеева таблица, резултатите му си останаха все като първоначалните - лоши......Дано да са ми живи и здрави и двамата още дълго време! Както и родителите на всички тук пишещи! 
Фактически дълги години се упреквах,че съм се бракувала на 600км. от тях......Чувството за вина ме изяждаше, бях забранила на всичките ми познати да ни звънят след 21,30ч., защото като звъннеше вечер телефона и винаги си представях,че ще чуя най-страшното(не че страшни неща не стават денем).......Години наред живях така...Сега съм малко по-добре, може би осъзнах,че може и да съм в същия град, до тях дори, и пак да съм безсилна......Ох, всеки път като заминавам от родния град, се питам дали пак ще ги видя живи и здрави.......
Майка ми почина миналата година на 68. Единствената ми утеха е, че не я видях грохнала и стара, или недай Боже загубила акъла си, от което тя най-много се плашеше. Баща ми остаря изведнъж, той е на 73 почти. Не се разбираха много последните години, но сега го гризе и чувство за вина, изобщо - кофти работа. Много ми е мъчно и знам, че няма какво да направя. Тъжна тема, но това е живота, не винаги е весел. Като че ли пораснах изведнъж...
Защо така , Кейси. Нелегални ли сте?
Не, съвсем легални сме. Просто има обстоятелства, независещи от нас, които ни пречат да се съберем на едно място. Но се надявам да е скоро... Затова писах, че е сложно. Но, темата все пак не е за мен...
Препоръчани теми