Родителите ми остаряват

  • 6 770
  • 110
  •   1
Отговори
16 март 2009, 18:02 ч.
  • Мнения: 2 811
Не знам как да го приема, как да се държа с тях. Свикнала съм да ги виждам силни , авторитарни, даващи ми акъл, закрилящи ме, грижещи се за мен. Сега ги виждам изморени, крехки опитите им за помощ направо изглеждат нелепи - все едно болен здрав носи. Като се опитват да ми дават пари или подкрепа или съвети просто ги приемам за да не ги обидя. Не мога дори да се скарам с тях.  Много ми е мъчно и не знам как ще свикна с идеята, че след 10тина години аз ще трябва да се грижа за тях.Страх ме е ,защото България може да е чудесно място да се родиш, но е ужасно място да си стар. Още си спомням за мизерията на баба и дядо през 90тте.

 Как приехте тази смяна на ролите?

# 1 16 март 2009, 18:10 ч.
  • Мнения: 516
Трудно. Но се радвам, че имам любящи и подкрепящи родители. Старая се, синът ми да прекарва възможно най- много време в компанията им и се надявам той да изкупи отчасти вината ми, че не бях най-добрата дъщеря.

# 2 16 март 2009, 18:13 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
И моите. Татко от всеможещ мъж за една година се превърна в старче...Някак изведнъж стана Rolling Eyes
Приемам нещата философски, това е животът. Помагам, колкото мога, искам да имат достойни старини. Няма да мога да се дишам, ако знам, че мизерстват след всичко, което направиха за нас със сестра ми.
Държа се с тях нормално, както досега. Гледам да не давам да се разбере, че ролите са сменени. Винаги има начин да накараш един възрастен човек да се чувства полезен.

# 3 16 март 2009, 18:15 ч.
  • Мнения: 31
Развълнува ме темата, защото и аз на скоро смених ролята.  Cry Как да го приемем ли - трудно. Трудно ми е когато рамото на което съм  се опирала до сего вече търси моето.....а то е крехко..... Sad ще следя темата.

# 4 16 март 2009, 18:22 ч.
  • Мнения: 836
мацка, да са ти живи и здрави!
Показвай им обичта и уважението си.

А, смяната на ролите... Едва ли аз ще мога да се отплатя за всичко, което са направили за мен. Няма да мога... Не и на двамата.

# 5 16 март 2009, 18:40 ч.
  • Мнения: 5 462
Охххх момичета , много тъжна тема . Cry Sad

# 6 16 март 2009, 18:51 ч.
  • Мнения: 15 619
Никога няма да ми излезе от ума един спомен - бях около 4/5 годишна. Посред зима беше, студено, заснежено, татко ме прибира от детската градина и малкото ми и посиняло от студ юмруче се губеше в топлата му ръка.... беше ми толкова хубаво и уютно. Така ще го запомня татко. Знам, че ролите вече са сменени, но това е естественият ход на  живота. И аз ще извървя този път. Дай Боже и моите синове да имат такива спомени и да таят синовна обич в сърцата си към нас.

# 7 16 март 2009, 18:55 ч.
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
ми аз не мога да го приема
и не искам Confused

# 8 16 март 2009, 19:10 ч.
  • Мнения: 1 470
Моите още не се дават...Или аз не ги възприемам по този начин,не знам...Не съм се замисляла... Hug
Може би когато кажат "Браво,най-после направи нещата както трябва..."ще приема че наистина са остаряли... Wink Grinning Grinning Grinning

# 9 16 март 2009, 19:10 ч.
  • Мнения: 2 811
Цитат на: luna в пн, 16 мар 2009, 18:51
Никога няма да ми излезе от ума един спомен - бях около 4/5 годишна. Посред зима беше, студено, заснежено, татко ме прибира от детската градина и малкото ми и посиняло от студ юмруче се губеше в топлата му ръка.... беше ми толкова хубаво и уютно. Така ще го запомня татко. Знам, че ролите вече са сменени, но това е естественият ход на  живота. И аз ще извървя този път. Дай Боже и моите синове да имат такива спомени и да таят синовна обич в сърцата си към нас.
Ти ме разплака. Имам такива прекрасни спомени като детенце . Майка ми най красивата жена на света а баща ми като минимум супермен. Те са наистина прекрасни хора и много се гордея с тях, свива ми се сърцето.

# 10 16 март 2009, 19:11 ч.
  • Мнения: 2 811
Цитат на: Червената Шапчица в пн, 16 мар 2009, 19:10
Моите още не се дават...Или аз не ги възприемам по този начин,не знам...Не съм се замисляла... Hug
Може би когато кажат "Браво,най-после направи нещата както трябва..."ще приема че наистина са остаряли... Wink Grinning Grinning Grinning
Laughing Laughing

# 11 16 март 2009, 19:18 ч.
  • София
  • Мнения: 16 070
Свиквайте - това е живота. Идва момент когато ние ставаме най-старите в рода. А си спомняме срещи с близките когато сме били малки деца. Времето не се връща назад.

# 12 16 март 2009, 19:19 ч.
  • Мнения: 8 999
Полудявам от страх, само като си помисля. За последните 10 г., в които аз се занимавах с раждане и отглеждане на бебета, някак неусетно татко ми остаря. Смали се, побеля, започна да боледува от старчески болести. Държи се, все още не са се сменили ролите, но виждам, че този ден наближава. За жалост, той е толкова зле със здравето, че не мога да го вкарам "в употреба", не мога да му намеря място, на което да е полезен. Беше превъзходен готвач, заинати се, че щял да ми приготвя понякога нещичко, за да облекчи домакинските ми задължения. Ами, какво да ви кажа - от известно време ми носи само буламачи, които не стават за ядене. А той, милият, си мисли, че все още кулинарията е неговата сила.
Да, тъжно, гадно, ужасно.
Моят баща, който е много мъдър човек и ме е научил на много неща, казва, че най-голямата любов е тази, която родителите изпитват към децата си. Ние, техните деца, даваме своята огромна обич на нашите наследници и така нататък. Но това чувство е еднопосочно. Децата никога не могат да обичат своите мама и татко така, както мама и татко обичат детето. Затова той предварително ми е простил, че вниманието ми е насочено на 100% към малките вампири вкъщи, а за него - когато имам време. Лошото е, че не е често.

# 13 16 март 2009, 19:22 ч.
  • Мнения: 5 877
Ужасно болна тема ми е.
В момента баща ми е безработен, за пореден път, в малък град без производства. С инфаркт е, ужасно се депресира от тази ситуация. Търси работа и не намира.
А и аз съм свикнала да е супермен; по-лошото е, че и той така беше свикнал, вечният отличник и победител по олимпиади, после хайде компютърно инженерство, че най-перспективно... и от това, което е учил, вече нищо не е актуално, а на 58 години не успява да е в крак с младоците. То не че и за млади компютърни специалисти има място в Добрич.
Най-лошото е, че е спрял да си вярва.
Страшно много го обичам и ми е толкова мъчно... защото ако аз си вярвам за пет стотинки, то е заради него и майка ми.

# 14 16 март 2009, 19:34 ч.
  • Мнения: 27 524
Наистина тъжна тема, и аз си поплаках още в началото й  Cry Но човек трябва да има и да намери сили да се справи и с това. Както и с безвъзвратната им загуба някой ден. Аз също не мога да си го представя, но ще ми се наложи. Много е тежко детето да усети, че родителят има нужда от него. И много хубаво казано от Белинда за това, да накараш един възрастен човек да се почувства полезен. Лесно е и приятно - опитвам се да го правя постоянно с 88 годишната ми баба, макар и да не мога да се похваля с много търпение към нея  Embarassed
Да сме живи и здрави и нещата да вървят по ред - първо родителите ни, после ние, след нас - децата ни. Че понякога става и обратното и това вече е кошмар, неприемливо и ужасно  Cry

# 15 16 март 2009, 19:38 ч.
  • Мнения: 227
Сменихме ролите,гледах я болна майка ми,издъхна в ръцете ми.Голяма мъка е.Такава силна жена беше до последно.Грижела се е за четири деца,съвсем сама.И изведнъж да я видиш безпомощна,на легло е голям шок.Болестта беше такава,че засегна мозъка.Тя не беше същата просто.Това беше още по-страшно. CryТолкова бързо се разболя,легна и си отиде,че не успяхме да си кажем много неща и да се разделим.
Така че,използвайте всеки момент да им покажете обичта си,признанието си и да направите така,че до последно да се чувстват полезни.

# 16 16 март 2009, 19:40 ч.
  • София
  • Мнения: 2 430
Странно,но в тези дни аз често се замислям точно над това!
Днес си вървя и гледах как прибират децата от детската градина,и си върнах лентата назад когато бях дете,а скоро самата аз ще ставам родител.
Стана ми меланхолично,спомням си онези зими с големите преспи,как нямаше автобуси или нашите бързат за работа и баща ми ни возеше с шейна на детската!Тогава съм си мислела,че е най-могъщият баща!
Сега след поредица от заболявания на баща ми,ужасно много се подтискам,като го гледам как се уморява бързо.Не е същият татко "супермен".Белите коси на майка ми.............Не ми се пише ,че почвам да плача.Много ги обичам и гледам и при най-малката възможност да се чуя и видя с тях

# 17 16 март 2009, 19:46 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
радвай се, че остаряват, както и ти остаряваш.
уважавай ги и им показвай обичта си, твърде кратко са с нас.

# 18 16 март 2009, 19:50 ч.
  • Мнения: 7 837
Не съм виждала майка си от четири години. И въпреки, че сигурно ще се скараме на втория час, съм готова и цигара да запаля, когато се видим, за да й правя комания с кафето.

# 19 16 март 2009, 19:52 ч.
  • Мнения: 1 893
Направиха ме силна и самостоятелна, за което ще съм им вечно благодарна  Hug
Сега с удоволствие съм им опора във всичко и се моля само да са живи и поне относително здрави.

# 20 16 март 2009, 20:45 ч.
  • Мнения: 435
 Cry

# 21 16 март 2009, 21:09 ч.
  • Мнения: 2 386
 Confused Cry

Tова е един от най-тежките ми моменти на всяко прибиране в България. Виждам осезаема разлика и се чувствам безпомощна.. Искам да ги накарам да се чувстват важни и полезни, затова ги карам да правят само неща, които умеят добре - готвене на нашенски ястия и т.н.. Говоря за баба и дядо.. Мама все още отказвам да приема, че ще остарее някога.  Confused

Да са живи и здрави, другото - лесно.

Кейси, и ние се караме, но се обичаме..колкото и трудно да е за някои да го разберат.

# 22 16 март 2009, 21:27 ч.
  • Мнения: 17 407
Цитат на: Донa Флор в пн, 16 мар 2009, 18:10
Трудно. Но се радвам, че имам любящи и подкрепящи родители. Старая се, синът ми да прекарва възможно най- много време в компанията им и се надявам той да изкупи отчасти вината ми, че не бях най-добрата дъщеря.

Така е и при мен. И мен ме страх. Много.

# 23 16 март 2009, 21:31 ч.
  • по света
  • Мнения: 1 587
Мога само да ви кажа,радвай те се до като ги има.Макар и възрастни родителите са нещо изключително важно и след раздялата с тях живота не е същия.Какво не бих дала да ги имам до себе си и да се грижа за тях....

# 24 16 март 2009, 21:32 ч.
  • Мнения: 2 811
Цитат на: Ева на сцена в пн, 16 мар 2009, 21:09
Confused Cry

Tова е един от най-тежките ми моменти на всяко прибиране в България. Виждам осезаема разлика

Кейси, и ние се караме, но се обичаме..колкото и трудно да е за някои да го разберат.
И аз сега си идвам. Наистина така по силно се усеща. И ние се караме  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes С мама, де. зашото сме си по-близки. По-скоро тя с мен. Аз вече не мога  Cry След 15 минутки обаче отново всичко е тип топ. В нашето семейство сме малко италянци.

# 25 16 март 2009, 21:35 ч.
  • Мнения: 2 386
Знаех си, че не живееш в България..


 Hug

Разделите са най-трудни, мислиш си..
Недей, просто се наслаждавай на времето, прекарано с тях. Всички родители остаряват;  всеки остарява, просто ти го виждаш по-добре.

# 26 16 март 2009, 21:45 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: Ева на сцена в пн, 16 мар 2009, 21:35
Знаех си, че не живееш в България..


 Hug

Разделите са най-трудни, мислиш си..
Недей, просто се наслаждавай на времето, прекарано с тях. Всички родители остаряват;  всеки остарява, просто ти го виждаш по-добре.

Да, чувството е различно. Много различно. Когато дойдох тук, не се бях прибирала две години...И все още не мога да свикна с разликата.  Cry Майка ми по характер не се е променила и си е същата бойна натура ( начин за оцеляване), но външно....Интересното е, че на снимки по-малко си личи и тя обича да се снима....Така че, като се видим все трябва да й правя 1001 снимки.  Wink

# 27 16 март 2009, 21:49 ч.
  • Мнения: 4 187
Цитат на: Markrit в пн, 16 мар 2009, 18:40
Охххх момичета , много тъжна тема . Cry Sad


Много  тъжна тема.... Sad
Знам, че това е част от живота, но ми е тъжно....
Все нямах време за тях, ангажирана с мои "проблеми"..... Сега и да искам да отделя внимание на баща си вече не мога.....
Майка ми се държи, но с всяка изминала седмица виждам печата на старостта върху нея... За баба ми да не говорим, тя е на 96, да ми е жива и здрава  Grinning. Така ми се иска да празнуваме нейните 100, дано  Praynig!

# 28 16 март 2009, 21:50 ч.
  • Мнения: 4 300
Много тъжно ми стана. Всеки път като ги видя и сякаш виждам други хора, пренесла съм се по някаква нелепа грешка в бъдещето. И става все по бързо, и по бързо.
Гледам да не мисля за това и си повтарям като мантра "Те са щастливи, ако и аз съм щастлива, да изглеждам щастлива, да изглеждам щастлива, да изглеждам щастлива..."

# 29 16 март 2009, 22:03 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 19:50
Не съм виждала майка си от четири години. ...

Кейс, не се сърди, но това не го разбирам  Confused

# 30 16 март 2009, 22:17 ч.
  • Мнения: 2 829
много ми е тъжна тази тема

покрай моите проблеми и ангажименти не намирам време за тях
все си мисля че имам време и ще наваксам
а те,,те се чувстват самотни,, личи им като се видим

# 31 16 март 2009, 22:20 ч.
  • Мнения: 7 837
Цитат на: Блонди в пн, 16 мар 2009, 22:03
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 19:50
Не съм виждала майка си от четири години. ...

Кейс, не се сърди, но това не го разбирам  Confused

Не всичко опира, само до един самолетен билет... Мога и още клишета да изредя.

# 32 16 март 2009, 22:22 ч.
  • Мнения: 22 452
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 22:20
Цитат на: Блонди в пн, 16 мар 2009, 22:03
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 19:50
Не съм виждала майка си от четири години. ...

Кейс, не се сърди, но това не го разбирам  Confused

Не всичко опира, само до един самолетен билет... Мога и още клишета да изредя.

Аз честно казано също не разбирам, това е безумно много време....за човек, когото обичаш.
Не съм виждала майка ми от 2месеца и половина, всеки ден разговаряме в скайп и ми липсва страшно много.
И не е само самолетният билет, човек колкото и да няма време, колкото и натоварен да е с работа и т.н. все може за 1събота и неделя да се прибере в къщи, за да е с любим човек.
Да не видя майка ми 4години....за мен е абсурд.

# 33 16 март 2009, 22:32 ч.
  • Мнения: 7 837
Мирама, хубаво ме цитираш, ама защо наизуст?

# 34 16 март 2009, 22:34 ч.
  • Мнения: 2 381
Kakво ти трябваше Кейси? Въх...
Разбирам те.

# 35 16 март 2009, 22:34 ч.
  • Мнения: 15 619
За това, момичета, правила няма./ За самолетния билет.../ Не знаете, какво ще ви сервира животът.

# 36 16 март 2009, 22:35 ч.
  • Мнения: 7 837
Да, Ники  Simple Smile Гледай сега, какво ще стане... А, то вече започна.

# 37 16 март 2009, 22:41 ч.
  • Мнения: 1 533
Ох Sad  ... Моят татко даже не успя да остарее.  Ужасна тема, ужасна ... Абсолютно нищо вече не е същото.

# 38 16 март 2009, 22:42 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Аз никого не мога да съдя- животът на всеки е различен и м/у желание и възможност обикновено има пропаст.

Мама и Татко живеят 2 етажа над нас- виждаме се по няколко пъти на ден. През отпуските не се виждаме по 20 дни и ми липсват ужасно...
Колкото и да е странно и свекърите ми липсват като не се видим месец. Аз съм комунално животно и ми е добре сред близки.

# 39 16 март 2009, 22:43 ч.
  • Мнения: 152
Ем, ше остаряват ноу ясно... вика му се кръговрат на живота.
Гузна съвест ли се надушва тук или е нещо друго? Е, понамирисва.

# 40 16 март 2009, 22:45 ч.
  • София
  • Мнения: 3 099
Ох, мъчителна тема, но ние за сега се справяме с брат ми:

1. И двамата работят при брат ми след пенсионирането (а и двамата са с "тежки" професии);

2. Преди няколко години минаха (като нас) на хомеопатия и се вайкат далеч по-малко (майка ми изцери проблеми с щитовидната жлеза, даже). Това много ги стимулира - не пият хапчета, истински младежи!

3. Пътуват на екскурзии в чужбина 2 пъти годишно и честичко им организираме уикенди.

Но... приближават 70-тте и лекинко почва да им личи.  Sad Все още е леко, обаче!

# 41 16 март 2009, 22:46 ч.
  • София
  • Мнения: 2 430
Цитат на: Фиатаджия в пн, 16 мар 2009, 22:43
Ем, ше остаряват ноу ясно... вика му се кръговрат на живота.
Гузна съвест ли се надушва тук или е нещо друго? Е, понамирисва.
Ох колко хубаво беше когато те нямаше.Поне нямаше кой да "ароматизира" темите!
Спри се!Темата наистина е сериозна Stop

# 42 16 март 2009, 22:46 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Цитат на: Фиатаджия в пн, 16 мар 2009, 22:43
Ем, ше остаряват ноу ясно... вика му се кръговрат на живота.
Гузна съвест ли се надушва тук или е нещо друго? Е, понамирисва.

Недей така безчувствено.
Аз винаги се питам дали дадох поне половината на това, което получих. Особено като се сетя за починалите ми дядовци и баби. Вече нямам такива и ми е мъчно. Не искам да филосовствам, че това е "кръговрат на живота", не ми стига като успокоение...

# 43 16 март 2009, 22:57 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 22:20
Не всичко опира, само до един самолетен билет... Мога и още клишета да изредя.

Кейс, не говорим за клишета. Споделяме си, трябва ли да се слагат в рамки нещата?  Thinking

Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 22:35
Гледай сега, какво ще стане... А, то вече започна.

Ники, Кейс, защо заклеймявате някого, за когото не е нормално да не вижда 4 години родителите си? Говорим, ако това виждане е възможно, разбира се, не само за идеята. И защо не се опитате да обясните причините и доводите ви, ами трябва да пишете с недомлъвки или да се опитвате да изкарвате тези, които не ви разбираме, все едно у нас е грешката?  Simple Smile

Не се заяждам, само искрено питам, наистина  Heart Eyes

# 44 16 март 2009, 22:58 ч.
  • Мнения: 152
Цитат на: Erica в пн, 16 мар 2009, 22:46
Недей така безчувствено.
Аз винаги се питам дали дадох поне половината на това, което получих. Особено като се сетя за починалите ми дядовци и баби. Вече нямам такива и ми е мъчно. Не искам да филосовствам, че това е "кръговрат на живота", не ми стига като успокоение...
Защо да е безчувствено? Аз за разлика от повечето лигавщини тук съм сериозен. Наистина ли трябва да минеш 30, за да се сетиш, че родителите ти остаряват? И като се сетиш, после какво? Започваш с умиление да се сеща за това как си се гаврил с любовта им!? Именно за това казах, че понамирисва...
М/у другото.., щом ще намесваме чувствата - аз изгубих баща си!  А сега гледам всеки ден, как майка ми вехне по него... (безчувствен ли ме нарече?)
Дори не мога да мечтая за такава любов (като тяхната). И пак казвам, че това всичко е в реда на нещата. Винаги съм знаел, че някой ден няма да ги има... е, смъртта на баща ми ме изненада - твърде млад беше за това, но ТЯ като дойде и не пита.
Мисълта ми е, че...  всъщност няма да се обаяснявам... просто не харесвам лиготиите - това е!
п.п.- Никога не можеш да върнеш това което са ти дали родителите. Те ти дават живот, а ти можеш само да им се отблагодаряваш. И още неща... никога, ама никога родител не трябва да надживява детето си. Това е още по-жестоко...

# 45 16 март 2009, 23:03 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Много съжалявам, Фиатаджия. Не съм искала да те разстроя.  Sad
Но наистина не мисля, че темата е лиготия...  Confused

# 46 16 март 2009, 23:03 ч.
  • Мнения: 15 619
Не всичко е лиготия, Фиатаджия. Понякога е мъка, която не можеш да излееш просто ей така.... и пишеш глупости  за другите и важни за тебе подробности.....и всъщност има ли значение....Може и да е Гузна съвест...., както искаш така го наречи! Не всичко може да се обясни.
...

# 47 16 март 2009, 23:06 ч.
  • Мнения: 7 837
Блонди, нито заклеймявам някого, нито имам желание, да информирам форума за обстоятелствата, с които се съобразявам в името на нещо. Сложно е.
Темата я приемам като място, в което всеки един от нас, в няколко кратки изречения, да си излее, какво го мъчи по отношение на родители. Не е нужно да се философства в тази тема, ми се струва...
Достатъчно тъжна и сериозна е за всеки един от нас.

# 48 16 март 2009, 23:07 ч.
  • Мнения: 17 407
Не бих нарекла лигави теми като тази. Виж, ако беше да се фукаме нещо за децата- без да се замислям.
Фиате, ти  всичко си си написал. Това, което наричаш лигаво. Съжалявам за загубата ти!

# 49 16 март 2009, 23:08 ч.
  • Мнения: 293
Много ми е тъжно и на мен....моите родителите все още се държат,а и са млади но усещам,че този момент наближава.Усещам как не им отдавам вече нужното време и внимание....и толкова много се упреквам.... Cry

# 50 16 март 2009, 23:11 ч.
  • Мнения: 152
Цитат на: Erica в пн, 16 мар 2009, 23:03
Много съжалявам, Фиатаджия. Не съм искала да те разстроя.  Sad
Но наистина не мисля, че темата е лиготия...  Confused
Няма проблем драга, просто казах това което ми мина през главата на "прима виста". Ако съм обидил някоя - да ме извиняват.., но аз съм си такъв - не харесвам да ми се лигавят (с малки изключения). И не казвам, че темата е лиготия, а начина й на представяне...
Съгласи се, че търябва да си... не знам какъв/а, за да търсиш състрадание в това, че родителите ти остаряват. Ами така е мамка му... ако можеше да не е така - сигурно щяхме да сме променили нещата, но за съжаление не можем, и родителите ни остаряват (както остаряваме и ние) и си отиват в един момент (не толкова прекрасен).
 Ние сме за това, за да пазим паметта им и да им се отблагодаряваме (до колкото ни е възможно). После и да ги търсим е вече късно.., просто защото вече ги няма. Няма и да ги има... но нали това е последователността на живота - раждаш се, живееш... и след това умираш. ФАКт! Въпроса е, до колко достойно си живеем дните?!

# 51 16 март 2009, 23:14 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 23:06
Блонди, нито заклеймявам някого, нито имам желание, да информирам форума за обстоятелствата, с които се съобразявам в името на нещо. Сложно е.
Темата я приемам като място, в което всеки един от нас, в няколко кратки изречения, да си излее, какво го мъчи по отношение на родители. Не е нужно да се философства в тази тема, ми се струва...
Достатъчно тъжна и сериозна е за всеки един от нас.

Разбирам те добре, Кейс  Heart Eyes Не става въпрос да обясняваш и да информираш. Да, предполагам, че в мен е грешката - аз лично на подобни компромиси едва ли бих се съгласила. Но изхождайки от моя си живот и ситуация все пак. Предполагам нещата са различни. Но за мен да не виждам родителите си толкова време ще е предположено от наистина много, много крайни и наложителни ситуации  Confused

# 52 16 март 2009, 23:20 ч.
  • Sofia
  • Мнения: 1 184
Ох, разплакахте ме.
Замислих се за моите. Още са добре и се държат, но толкова ми липсват на моменти..... Гледам да не ги тревожа с моите проблими, да ги радвам, да ги карам да се гордеят с мен....Майка ми е все още най-добрата ми приятелка и се страхувам от мисълта,че някой ден може да я погледна и да видя в нейно лице баба, или пък нея просто да я няма. Същото и за баща ми. Знам,че е неотменно и някой ден ще стане, но толкова ми се иска да не е скоро, да могат достойно да остареят, да се радват на старините си....Дано да мога да им помогна, когато дойде момента.

# 53 16 март 2009, 23:22 ч.
  • Мнения: 2 018
Втората тема в този форум, която успя да ме разплаче.
Сякаш не давах воля на тези мисли до сега.
Баща ми почина преди много години, но в мен остана огромно чувство за вина. Опитвам се да компенсирам с внимание към майка ми, да не се получи същото.
Звъня И и ако не ми вдигне тел-а паля колата и съм при нея. Нямате си и прествава колко много И се радвам, когато я видя, че се прибира от магазина или от съседка, или просто не е чула телефоните. Опитвам се да И създавам работа за да се чувства полезна, до колкото може разбира се.
Така е, тъжна тема, дори не знам защо се записвам в нея. Обиновено избягвам да го правя.

# 54 16 март 2009, 23:29 ч.
  • Мнения: 11 607
Тази зима родителите ми се видяха вярно остаряли......А баща ми се изплаши,че независимо,че 10 дни в болницата му влимаха цялата менделеева таблица, резултатите му си останаха все като първоначалните - лоши......Дано да са ми живи и здрави и двамата още дълго време! Както и родителите на всички тук пишещи! Praynig

# 55 16 март 2009, 23:33 ч.
  • Мнения: 451
И аз от много време насам не бях чела тема, която така да ме разчувства, и сълзите си не сдържах. Действителността на живота е жестока, особено когато по-голямата част от него е минала. Незнам какво да напиша, да са ни живи и здрави.

# 56 16 март 2009, 23:40 ч.
  • Мнения: 12 670
Защо така , Кейси. Нелегални ли сте?

Ами остаряват. Да са живи и здрави.  Петък, 13, починаха двама мои близки.

# 57 16 март 2009, 23:41 ч.
  • Мнения: 11 607
Фактически дълги години се упреквах,че съм се бракувала на 600км. от тях......Чувството за вина ме изяждаше, бях забранила на всичките ми познати да ни звънят след 21,30ч., защото като звъннеше вечер телефона и винаги си представях,че ще чуя най-страшното(не че страшни неща не стават денем).......Години наред живях така...Сега съм малко по-добре, може би осъзнах,че може и да съм в същия град, до тях дори, и пак да съм безсилна......Ох, всеки път като заминавам от родния град, се питам дали пак ще ги видя живи и здрави.......

# 58 16 март 2009, 23:47 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Майка ми почина миналата година на 68. Единствената ми утеха е, че не я видях грохнала и стара, или недай Боже загубила акъла си, от което тя най-много се плашеше. Баща ми остаря изведнъж, той е на 73 почти. Не се разбираха много последните години, но сега го гризе и чувство за вина, изобщо - кофти работа. Много ми е мъчно и знам, че няма какво да направя. Тъжна тема, но това е живота, не винаги е весел. Като че ли пораснах изведнъж...

# 59 16 март 2009, 23:48 ч.
  • Мнения: 7 837
Цитат на: Мадам Х в пн, 16 мар 2009, 23:40
Защо така , Кейси. Нелегални ли сте?


Не, съвсем легални сме. Просто има обстоятелства, независещи от нас, които ни пречат да се съберем на едно място. Но се надявам да е скоро... Затова писах, че е сложно. Но, темата все пак не е за мен...

# 60 17 март 2009, 00:06 ч.
  • У вас,че да видиш хубуу ли е!
  • Мнения: 285
Мислила съм за края на родителите си,когато бях на 12-13...плачех на терасата,колко,ще ми бъде мъчно за тях...и сега...пак така..гледам баща ми..състари се съвсем..срина се,отслабна..нервите го свиват...не искам да се мъчат..мама се държи,но ....и тя е човек Sad Покрай мен съвсем се сринаха тия хора...не знам как да им помогна..не знам Sad  Вярно е..времето тече....хората си отиват,но все ми се иска да са щастливи!

# 61 17 март 2009, 01:00 ч.
  • Мнения: 6 713
Много тъжна тема... Sad Sad
И аз напоследък за това се замислям. Онзи ден свекъра направи 57 г. Изведнъж ми се видяха толкова много... Толкова близо до 60, до 65.  Confused Годините просто си минават. Да са ни живи и здрави родителите, да изживеят достойни и дълги старини. Praynig
На тази планета сме за малко, сега сме с тях, сега имаме общ живот, няма друго време, когато ще бъдем заедно. Както се казва в една любима песен - the time is now. Wink

# 62 17 март 2009, 01:21 ч.
  • Мнения: 2 386
Цитат
Нямате си и прествава колко много И се радвам, когато я видя, че се прибира от магазина или от съседка, или просто не е чула телефоните.
Cry Cry Понякога съм готова да зарежа всичко и всички, за да виждам ежедневно точно това..

Но, знаете ли, миналата година, от същите подбуди се прибрах в България и стоях при тях повече от 6 месеца. Това не е решението - карахме се, имахме много различни представи за живота, за ежедневието, за парите и т.н. Те искат от нас само да сме щастливи и да вярват, че сме добре. Казвам това за успокоение на всички, които си мислят, че като са наблизо нещо ще се промени. Да, но не задължително в положителна посока.. Сякаш се обичаме повече от разстояние, независимо дали то София, Сиатъл или Луната.

# 63 17 март 2009, 01:39 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 682
Едни неказани думи седят в сърцето ми.
Поглеждам небето - казвам ги. Татко, чуваш ме, нали? Cry Hug
Мама живее през две улици. Добре ми е, че е толкова наблизо.
Скарваме се по телефона, и скоро съм при нея, та да я прегърна.
Какво да я правя, хоро ми играе на главата понякога, но това са те - моите родители.
А сега, мога да целуна и прегърна само нея. 
Не помня от кога живея със страха, че ще дойде ден, в който няма да ги има.
Много е тъпо - бяха си здрави и ок, а аз - тия черни мисли ми се въртят в тиквата...
Като се случи, и мисли не ми останаха. Просто една черна дупка - празнота, дето нищо не я запълва.


# 64 17 март 2009, 09:05 ч.
  • Мнения: 804
Хубаво е когато можеш да прегърнеш "смалените" си родители.
Страшно е когато ги загубиш преди да са остарели,
преди да си усетил, че имат нужда от помощта ти...
Така си мисля, когато става дума за моите родители...
Когато мисля за децата си искам в мига в който не мога да им бъда полезна, в мига в който ще се тревожат за мен, в мига в който ще имам нужда от тяхната помощ, просто да си отида.
Знам, че е егоистично.

# 65 17 март 2009, 09:12 ч.
Това няма как да не стане след като са сред нас .Природен закон Naughty

# 66 17 март 2009, 09:43 ч.
  • Мнения: 7 114
Цитат на: Zolla в вт, 17 мар 2009, 00:06
Покрай мен съвсем се сринаха тия хора...не знам как да им помогна..не знам Sad  Вярно е..времето тече....хората си отиват,но все ми се иска да са щастливи!
И аз така ги виждам нещата. Сякаш се стегнаха след като загубихме бебето преди 3 години, но не са същите.
Все още си имат девиза "крава от теле не цица". Ако имаме нужда от нещо, винаги са насреща. Те никога от нищо не се нуждаят.
Свекърите, и те така. Гък не казват. А свекър ми се срина наистина осезаемо след като убиха брат му. Ако не е на работа, изчезва всякаква мобилизация и се рее нейде.
Дано да са ни живи и здрави само. Ще остареят, след тях и ние някой ден.   

# 67 17 март 2009, 09:43 ч.
  • Мнения: 2 700
Цитат на: Бабилия в вт, 17 мар 2009, 09:05
Когато мисля за децата си искам в мига в който не мога да им бъда полезна, в мига в който ще се тревожат за мен, в мига в който ще имам нужда от тяхната помощ, просто да си отида.

Ооо, не Бабилия Naughty Децата имат нужда от родителите си докато са живи.
Аз станах "сирак" на 38. Така се чувствам. Гледах и баща ми, и майка ми на легло дълго време. В последните им дни дори не бяха с всичкия си и въпреки това ми липсват страшно. Хиляди пъти предпочитам да ги имаше тук и сега, болни и немощни, отколкото празнотата, която остана след тях.

А вие, които се подтискате от остаряването на родителите си. Не го мислете! Радвайте се на това, че имате родители. Какво от това, че трябва вие да помагате? Ами то е удоволствие да прочетеш благодарност в очите на родителите. И се опитвайте да ги ангажирате максимално, за да се чувстват по-дълго полезни.

# 68 17 март 2009, 09:55 ч.
  • Мнения: 15 619
solaris, напълно права си! Да се чувстват полезни, до голяма степен това ги държи на повърхността.

# 69 17 март 2009, 10:15 ч.
  • Мнения: 804
Соларис, точно затова написах, че това, което искам е егоистично. Никой родител не иска да създава трудности и проблеми на децата си.
Баба ми, (която ми е била много повече майка от дъщеря си), почина в ръцете ми на 80. Беше обградена с много любов, но страдаше, че ми създава толкова грижи.

# 70 17 март 2009, 10:16 ч.
  • Мнения: 1 437
Остаряват ............да, но и ние остаряваме. Наближавам 40 , децата също растат. Сега съм някъде посредата - и децата имат нужда от мен и родителите ми също.

# 71 17 март 2009, 10:17 ч.
  • Мнения: 15 619
Цитат на: Бабилия в вт, 17 мар 2009, 10:15
Соларис, точно затова написах, че това, което искам е егоистично. Никой родител не иска да създава трудности и проблеми на децата си.
Баба ми, (която ми е била много повече майка от дъщеря си), почина в ръцете ми на 80. Беше обградена с много любов, но страдаше, че ми създава толкова грижи.
Ей поради тази причина, чувалът с картофи, който ми дават майка и татко, ми е толкова ценен. Като виждам удоволствието в очите им, се изпълвам с любов.

# 72 17 март 2009, 11:11 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
За съжаление, нашите родители остаряват обременени от нашата действителност. Мен за това ми е най-мъчно. Елате да ги видите как тук на 60 започват нов етап от живота си и никой дори не си и помисля да ги нарече старица / старец ( убиват ме нашите медии, като кажат "Старица на 58 години...."). Баба ми и дядо ми изживяха последните си години в началото на 90-те. Какво ли не бих дала сега да е времето и да имах възможност да им помогна  Confused Confused Confused Не бих позволила майка ми да изживее същото. 

# 73 17 март 2009, 11:29 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
И аз мисля, че моите за сега не се дават... Разбира се, боледуват по-честичко вече... Баща ми пие по една шепа лекарства... написал си ги е на цял лист кое след кое и кога следва.
Майка ми... милата... болки в очите и ставите и вътрешно органи... Но и тя не се дава.
Баща ми работи много... работи тежък физически труд лятото по около 10ч. Той си има основания да го прави, но на мен ми е жал за него. А той: "не ми отрязвайте крилата".
Духът им е много жив и млад, обаче  Heart Eyes  bouquet
Да са ми живи и здрави  Praynig и Вашите също  Praynig

# 74 17 март 2009, 11:38 ч.
  • София
  • Мнения: 4 052
Цитат на: мацка в пн, 16 мар 2009, 18:02
... България може да е чудесно място да се родиш, но е ужасно място да си стар. ...
Cry В момента, моята леля "изживява" последните си дни, точно по тази действителност. Мъка, мъкааа и с нищо не можем да и помогнем. Дори и в болниците не я искат защото не е "перспективен" пациент. А, последния път когато я приеха (с връзки), дежурната лекарка каза "Ауу, ама какво ми водите". Как не я набих не знам. Crossing Arms

# 75 17 март 2009, 11:42 ч.
  • Мнения: 211
Всичко бих дала да видя баща си остарял... но, уви, не му било писано да остарее. Отиде си в разцвета на годините си, докато мисленето и тялото му бяха в най-цветуща форма. За мама ще се грижа с удоволствие, да е жива и здрава!
Почивай в мир, тате Cry Flowers Rose Flowers Rose

# 76 17 март 2009, 11:47 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: mimeime в вт, 17 мар 2009, 11:38
Цитат на: мацка в пн, 16 мар 2009, 18:02
... България може да е чудесно място да се родиш, но е ужасно място да си стар. ...
Cry В момента, моята леля "изживява" последните си дни, точно по тази действителност. Мъка, мъкааа и с нищо не можем да и помогнем. Дори и в болниците не я искат защото не е "перспективен" пациент. А, последния път когато я приеха (с връзки), дежурната лекарка каза "Ауу, ама какво ми водите". Как не я набих не знам. Crossing Arms


Това е също ужасно нещо. Какво е това отношение... не знам. Имахме братовчедка, която дори не беше възрастна, болна от рак. В последните дни беше добре, че се притече една лекарка от родата, за да влезе в болница. Малко да я пооблекчат. А тя, горката, да не пречи на никого угасна бързо-бързо.

Мнението ми е, че е много страшно да си болен в България. Моля се всички да са здрави..... Praynig Praynig

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 12:05 от Kalinka

# 77 17 март 2009, 12:02 ч.
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Ох, мъчно ми е че се записвам в такава тема, но ролите при мен сега започват да се променят.

Още не сме ги разменили съвсем - и майка ми, и баща ми са живи и здрави, и още работят.

Но преди няколко месеца баща ми влезе в болница за операция и за първи път го видях да трепери от страх и да сдържа сълзите си.... После в стаята изглеждаше толкова остарял и смален (отслабна с 20 килограма). Сега е добре, но изглежда друг човек, при най-малко неразположение се омърлушва, станал е хипохондрик, а го помня като човек, който не стъпваше в лекарски кабинет... Confused

Свекърва ми изживява последните си дни....толкова мила жена, винаги сме се разбирали.
Вчера написа завещанието си..... Cry

# 78 17 март 2009, 12:04 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 22:20
Цитат на: Блонди в пн, 16 мар 2009, 22:03
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 19:50
Не съм виждала майка си от четири години. ...

Кейс, не се сърди, но това не го разбирам  Confused

Не всичко опира, само до един самолетен билет... Мога и още клишета да изредя.
Кейси,винаги си ми се струвала студен човек.Вече разбирам защо.Ти Си такъв.

# 79 17 март 2009, 12:24 ч.
  • Мнения: 3 091
тъжно е, но не го възприемам като страшно - животът върви в тази посока. Ние също остаряваме.
Моят "лек" е любовта! много пъти чувам от познати и близки да упрекват родителите си за грешки, които всъщност те допускат, защото остаряват. Аз гледам да проявявам търпение и разбиране.
Татко все още се държи, хубав дядо е, почти изцяло гледа малката ламя, когато работя. майка ми е по-млада, работи, много енергична е все още, но и нейните годинки се търкалят една след друга...

Вчера видях баба си, която тази година започна 90г. и си пожелах да доживея нейната възраст и да се грижа сама за себе си както прави и тя!

на всички нас пожелавам да остареем красиво, достойно, да не тормозим децата си и да се обичаме

# 80 17 март 2009, 12:26 ч.
  • Мнения: 3 091
Цитат на: stefani6 в вт, 17 мар 2009, 12:04
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 22:20
Цитат на: Блонди в пн, 16 мар 2009, 22:03
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 19:50
Не съм виждала майка си от четири години. ...

Кейс, не се сърди, но това не го разбирам  Confused

Не всичко опира, само до един самолетен билет... Мога и още клишета да изредя.
Кейси,винаги си ми се струвала студен човек.Вече разбирам защо.Ти Си такъв.
чудя ви се на акъла! как правите генерални изводи - ей така, просто, пльок!!! чешате си клавиатурата или какво?

# 81 17 март 2009, 12:55 ч.
  • Мнения: 673
  Тъжна тема...
   Не можах да видя майка си остаряла. Умря на 42г. Самоуби се. Защо, така и не разбрахме. Ужасно ми липсва...Така ми се иска да върна времето назад... Малко след това татко отиде да живее с една госпожа. За отрицателно време се състари ужасно не само физически. Започна да разсъждава като пенсионер, мисленето му се промени. Едва преживя два инфаркта , а винаги е бил толкова жизнен и с невероятно чувство за хумор. Отдавна не разчитам на родителите си, така са ме възпитали, но ми е мъчно ,че ще дойде деня , когато и татко няма да го има.
  Живеем заедно със свекърва ми, на която преди около месец и махнаха едно ребро. Рак. Виждам метаморфозата и при нея. Времето лети...
  Такъв е живота, какво да се прави.

# 82 17 март 2009, 13:30 ч.
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 493
Реалистично. Приемам, че остаряват, показвам им обичта си, грижа се за тях. Когато подразбера за проблем, винаги и на 100 % се старая да помогна, с каквото мога-болници, лекари, търча за документи и т.н. За мен е съвсем нормално да дадеш сега, когато и те имат нужда, и ми носи радост, че мога поне малко да им дам заслужената помощ и подкрепа. С тях сме винаги, когато можем, въпреки, че са далече. Живота е твърде кратък, за да го губим в тънки сметки.
Всеки ден ги чувам по телефона и като че ли колкото повече минава време, толкова повече се старая да наваксам пропуснатите моменти в младините, игнорираето им от моя страна, дъщерните грешки. За някои неща много ме боли и не намирам покой, въпреки че съм им се извинила и показала, че съжалявам.
Само с мисълта, че някой ден няма да ги има, не мога нито да свикна, нито да се примиря Sad

# 83 17 март 2009, 13:32 ч.
  • Мнения: 1 240
Да така е, безвъзвратно...
Не можах да видя татко остарял  Cry Пропуснахме много неща... Страшно ми липсва...
Сега се радвам на майка и искам тя да остарява близо до мен. Радвам се, че се виждаме редовно. Държи се, зарежда ме с оптимизъм, дано още дълги години да е жива и здрава.

# 84 17 март 2009, 13:39 ч.
  • Мнения: 4 585
Татко почина през 1967, а мама е добре горе долу. Вдовица от 42г., ще станат наесен.

# 85 17 март 2009, 13:51 ч.
  • Мнения: 3 268
Родителите са страхотни!Много ги обичам!В събота ще ги видя и нямам търпение.От Коледа не съм ги виждала и макар,че ги чувам всеки ден,много ми липсват.Те са вече на възраст,но имат младежки дух и никога не се оплакват

# 86 17 март 2009, 14:20 ч.
  • Мнения: 194
Обичам ги и ми е мъчно..., дано дълго са живи и здрави.

Днес ги гледах как танцуват с децата и много ми стана много мило...

Сега попаднах на темата и си поплаках.

# 87 17 март 2009, 14:46 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: stefani6 в вт, 17 мар 2009, 12:04
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 22:20
Цитат на: Блонди в пн, 16 мар 2009, 22:03
Цитат на: Кейси в пн, 16 мар 2009, 19:50
Не съм виждала майка си от четири години. ...

Кейс, не се сърди, но това не го разбирам  Confused

Не всичко опира, само до един самолетен билет... Мога и още клишета да изредя.
Кейси,винаги си ми се струвала студен човек.Вече разбирам защо.Ти Си такъв.
Това беше глупаво изказване. От това няма да извадя заключението, че си глупав човек, но ще си го помисля.

По темата - Радвайте се, че остаряват. Това е чудесно! Само да са живи и здрави...

# 88 17 март 2009, 15:07 ч.
  • Мнения: 202
Татко още не се дава, но майка за една година се състари, миналото лято за малко не умря в ръцете ми а е само на 50г. тогава осъзнах какво и беше на нея когато загуби майка си, и разбрах, че колкото и да се караме я обичам много. От тогава се моля да е жива и здрава още дълги години и тя и татко.

# 89 17 март 2009, 15:13 ч.
  • Мнения: 2 811
Цитат на: Kalinka в вт, 17 мар 2009, 11:11
За съжаление, нашите родители остаряват обременени от нашата действителност. Мен за това ми е най-мъчно. Елате да ги видите как тук на 60 започват нов етап от живота си и никой дори не си и помисля да ги нарече старица / старец ( убиват ме нашите медии, като кажат "Старица на 58 години...."). Баба ми и дядо ми изживяха последните си години в началото на 90-те. Какво ли не бих дала сега да е времето и да имах възможност да им помогна  Confused Confused Confused Не бих позволила майка ми да изживее същото. 
Именно заради това ми се къса сърцето! не е честно мамка му. Като се пенсионират на запад си купуват коли, тръгват по екскурзии... защо защо не е и тук така? Родителите ми не са пенсионери, но натам отиват. Не са и безработни. Но работят много.Според мен се преуморяват. Особено мама!  Пред очите ми са още баба ми и дядо ми- как им изгърмяха пенсиите и бяха тотално на грижи на децата си. Многогодишните спестявания изгоряха. Сега родителите ми, които са толкова умни, толкова способни, живеят като целия Бг народ- от заплата до заплата. Вярно добри пари, но не ми се мисли какво ще е като се пенсионират. А там пенсонерите едни елегантни едни усмихнати, ходят по фитнеси с прически...Баща ми днес пак ме пита с какво д ами помогне , какво да ми даде...Дано докато се пенсионират съм се замогнала, че просто не знам...

# 90 17 март 2009, 15:52 ч.
  • Мнения: 2 032
Цитат на: мацка в вт, 17 мар 2009, 15:13
Като се пенсионират на запад си купуват коли, тръгват по екскурзии... . А там пенсонерите едни елегантни едни усмихнати, ходят по фитнеси с прически...

Не се бъркай, ако човек разчита на държавна пенсия, си брои стотинките и в дивния запад.

# 91 17 март 2009, 15:59 ч.
  • Мнения: 7 837
Явно си злопаметна stefani6. А аз дори не си спомням, какъв е бил повода в миналото, провокирал глупостите сега, които си написала...

# 92 17 март 2009, 16:10 ч.
  • Мнения: 301
Съжалявам, че останаха толкова много неща, който не можах да кажа на баща си. Отиде си изведнъж, просто се събудих от телефонния звън и него вече го нямаше. Огромна дупка, черна, в душата ми, която никой не може да запълни, ми остави. Не можа да види и сина ми, а толкова много мечтаеше за него. Човекът скала, винаги до мен даже и когато грешах. Единственият, които ми е прощавал всичките ми грешки, даже и непростимите за мен, с думите - Гледай само напред, тате, назад няма нищо - важното те чака напред.
Майка ми сякаш остана наполовина празна без него. Държи се още, май най-вече заради мен. Заради това, на което най-много й се дразня и повтарям точно като нея - съветите, неспирните съвети и притесненията й за мен, да съм добре. Не искам да си представям как бих била без нея. Остарява, всъщност остаря изведнъж, щом татко почина, за ден просто се промени.
Помагам й финансово, гледам да е ненатрапчиво - все се притеснява, че като вземе нещо от мен,  някак ме лишава мен от нещото. Ядосвам й се много за съветите и за притесненията. После и двете си ревем по телефона, че всъщност се обичаме. Рядко я виждам напоследък, просто живота си тече страшно бързо и времето не стига. Телефона всеки ден ми я приближава.
Всъщност не вярвам някога да мога да й върна толкова, колкото тя ми е дала.

# 93 17 март 2009, 16:14 ч.
  • Мнения: 2 035
И 100 години да живеем, пак не можем да им се отблагодарим!

# 94 17 март 2009, 16:21 ч.
  • Мнения: 3 268
Цитат на: Кейси в вт, 17 мар 2009, 15:59
Явно си злопаметна stefani6. А аз дори не си спомням, какъв е бил повода в миналото, провокирал глупостите сега, които си написала...
Кейси,не мога да си представя как може да не искаш да видиш майка си толкова време!Толкова ли много те е наранила?А иначе не съм злопаметна,просто постовете ти ми правят впечатление с това,че си доста умерена в емоционално отношение,дори си студена.Това не винаги е лошо качество,дори може да е добре дошло в дадени моменти.

# 95 17 март 2009, 16:45 ч.
  • Мнения: 7 837
Не съм писала, че не искам, а че не е възможно и то не заради нея или мен. Защо приемате всичко толкова тесногръдо. Семейството ми е в администратична процедура, която не позволява напускане на страната към момента. В България пък има обстоятелства, които задържат майка ми и не й позволяват да излезе, дори за един месец. И така... Няма караници, няма семейни драми, няма латиносериал.

Навремето, заради пустата работа не можах да видя баща си за 15 мин., преди да замине, се уговорихме да се видим, когато се върне след 3 дни. Обаче, той не се върна жив... Така че, само аз си знам, колко е пречка голямото или малкото разстояние. И само аз си знам, каква е цената на един самолетен билет или 1 час липсване от работа.

Има теми, в които можем да се репликираме и такива, в които просто да оставим, всеки да си пише, каквото му тежи, по начина, по който иска да го изрази. Не е нужно да буквалистваме.

# 96 17 март 2009, 16:47 ч.
  • Мнения: 516
stefani6, съвсем искрено ме отврати.

# 97 17 март 2009, 16:58 ч.
  • Мнения: 3 268
Дона,твое си е мнението,макар че не знам точно с какво съм те отвратила.Нямам лоши чувства към Кейси,но тя просто ми прави такова впечатление и това е.Впечатление на студен човек. И какво от това?Голям проблем  стана.И това впечатление съм си го създала за нея въз основа на много нейни постове,а не само на един.А сега убийте ме!И Кейси,дано ме разбираш правилно ти,защото точно теб визирах.Това не е лошо качество,дори ти завиждам до голяма степен,ако наистина си такава.

# 98 17 март 2009, 17:18 ч.
  • Мнения: 202
Цитат на: Люсито в вт, 17 мар 2009, 15:07
Татко още не се дава, но майка за една година се състари, миналото лято за малко не умря в ръцете ми а е само на 50г. тогава осъзнах какво и беше на нея когато загуби майка си, и разбрах, че колкото и да се караме я обичам много. От тогава се моля да е жива и здрава още дълги години и тя и татко.

# 99 17 март 2009, 17:29 ч.
  • Мнения: 2 759
                        Имам страхотни родители (донякъде имах). Някак неусетно се смениха ролите у нас: започнах да взимам добри пари, купих им голяяяяяям телевизор, пералня, съдомиялна, започнах да правя ремонти, спах в болницата един месец с татко, после почина, поех разноските по погребението, сега се опитвам да се грижа за мама поне финансово... Тъй като сме много далеч една от друга се опитвам да се чуваме редовно и да правя всичко по силите си, и някак се чувствам гузна от факта, че имам свой живот, свои ангажименти и не съм до нея сега, когато има нужда повече от всякога от мен. Не мога и да я взема тук, защото ще и бъде много трудно. Не можем и ние да отидем там, въпреки че това е което искам повече от всичко... Чувствам се ужасно.
                       Година преди татко да почине лекарите му бяха казали, че е твърде късно за операция и му остава месец време. Това като че ли ме накара да се взема в ръце и да съм повече от всякога до тях, всеки един удобен момент бях с тях, направих доста неща, но имам и много вини... Материално доста се постарах, обаче... съм някак студен човек може би. Когато човек е стар и болен има нужда от много внимание, дори преиграване, а в мен няма много съчувствие. От друга страна с моят тормоз татко беше на крака до последно, вместо да лежи, както на него му се искаше...
                      В много неща съм ги обвинявала през годините, но в момента в който ги видях поостарели им простих всичко. Вече никога не бих могла да се разсърдя на мама за повече от 5 минутки. Тя е моя грижа и отговорност, и ще направя всичко по силите си един ден да остарее щастливо. За щастие, засега много се държи. Двамата с баща ми бяха най-страхотните родители на света. Това и казвам непрекъснато като се видим  Heart Eyes.

# 100 17 март 2009, 19:02 ч.
  • Мнения: 232
Момичета тази тема просто ме разплака. Не мога да си представя, че опеката от която толкова се мъчех по-рано да се откопча в лицето на родителското тяло, вече е омаломощена. Надявам се да ги поддържам жизнени с детето, което чакам - определено знам, че ще живнат и ще се почустват по-млади! Мисля, че когато човек се чуства необходим, той се държи.

# 101 17 март 2009, 19:31 ч.
  • Мнения: 3 634
Аз ще ви предложа една различна гледна точка.

Радвам се, че родителите ми остаряват и заедно ще минем през тези години. Няма нищо по-естествено от това дете да надживее родителя си. Това е правилният ход на живота. Имах прекрасно детство, танцувахме на сватбата ми, прекарват всяка свободна минута с внука си. Говорим по няколко пъти на ден и между нас няма чувството, че има нещо неизказано.

Ролите отдавна бяха разменени по мое желание. Оставих им известна независимост, но важните решения и финансови проблеми поемам аз. Престорих се, че работя много, за да се грижат за бебето те. Като ги гледам отстрани ми се струва, че преживяват моето детство отново. Сега се преструвам, че не можем да се грижим сами за детето по време на почивката, за да ги взема на място, което не биха могли да си позволят.

Не ме тревожи, че ще си отидат. Моля се само да не е съпътствано с болка.  Praynig

Последна редакция: вт, 17 мар 2009, 19:40 от Михалко

# 102 17 март 2009, 19:34 ч.
  • Мнения: 227
Михалко,оправи си поста.Знам,че не е нарочно,но грешката е кофти.

# 103 17 март 2009, 20:37 ч.
  • Мнения: 6 315
Хората остаряват и това е нещо абсолютно нормално. Хубаво е когато остаряват с достойнство, обичат и са обичани. Моята майка на моменти е по-луда глава от мен. Дай Боже винаги да е толкова жизнена и енергична Simple Smile. Най-много би ме радвало баща ми да беше жив и заедно да споделят лудите си "старини" но... животът ни поднася и горчивини.

# 104 17 март 2009, 20:47 ч.
  • Мнения: 27 524
Цитат на: Жаве в вт, 17 мар 2009, 14:46
Радвайте се, че остаряват. Това е чудесно! Само да са живи и здрави...

Много хубаво казано  Heart Eyes

# 105 17 март 2009, 21:24 ч.
  • Мнения: 132
Моите родители са разведени от 20 години.Всеки си има собствен живот но поддържат контакт даже понякога си помагат отдавна всичко е минало.Наскоро загубих любимата си баба и се замислих как бързо времето е отлетяло и че някога ще загубя родителите си а има толкова неизказани неща между нас.Неизбежно е и ние ще остареем и както казаха по нагоре трябва да се радваме че са живи и здрави и остаряват  bouquet

# 106 17 март 2009, 23:02 ч.
  • Мнения: X
За приемане ролята съм я приела,старая се да помагам с каквото мога .Най-болно ми е ,че не мога да им помогна душевно и най-много ме измъчва терзанието им,че си дават ясна сметка,че пътят им на този свят е все по-близо до края си,това ги ужасява и подтиска вътрешно, подтиска ме и мен и много,много ми тежи.

п.п. Друга тема в този форум не ме е разплаквала.

# 107 18 март 2009, 10:01 ч.
  • Мнения: 3 268
Няма начин тази тема да не те разплаче.Ако не си я чела,заповядай.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=104824.0;topicseen

# 108 18 март 2009, 15:49 ч.
  • Мнения: 940
И на мен ми е много трудно да го приема, но няма начин...
Всеки ден ги чувам по телефона и все се оплакват, а преди не беше така. Преди виждаха, чуваха, не бяха болни...
Мъчно ми е, че не мога да им помагам повече заради отдалечеността ми от тях, но се надявам още доста години да си се радваме.

# 109 18 март 2009, 16:22 ч.
  • Мнения: 59
Трудно,много трудно.Татко почина отдавна,а майка е възрастна и болна.Виждам я че иска да ми помага,но не може и самата тя се измъчва от това. TiredВсъщност аз нищо не искам от нея,само да е жива,да знам,че я има.Крепи ме единствено обичта и.

# 110 18 март 2009, 20:52 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: stefani6 в ср, 18 мар 2009, 10:01
Няма начин тази тема да не те разплаче.Ако не си я чела,заповядай.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=104824.0;topicseen
О,stefani6,определено ще ме разплаче,но не искам и тази вечер да си легна с ужасно главоболие като снощи,което продължи и на сутринта.
Тъжните истории/макар и чужди/ ме натъжават и трогват много,а в тези трудни дни имам нужда от нещо по-ведро. Hug

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата