Публикувана: 16 март 2009, 18:02 ч.
Последно мнение: 18 март 2009, 20:52 ч.

Родителите ми остаряват

6 782
110
1

1
...
4
5
6
...
8
Всички

# 60 17 март 2009, 00:06 ч.

У вас,че да видиш хубуу ли е!
Мнения: 285

Мислила съм за края на родителите си,когато бях на 12-13...плачех на терасата,колко,ще ми бъде мъчно за тях...и сега...пак така..гледам баща ми..състари се съвсем..срина се,отслабна..нервите го свиват...не искам да се мъчат..мама се държи,но ....и тя е човек Sad

Покрай мен съвсем се сринаха тия хора...не знам как да им помогна..не знам Sad

Вярно е..времето тече....хората си отиват,но все ми се иска да са щастливи!

# 61 17 март 2009, 01:00 ч.

Мнения: 6 713

Много тъжна тема... Sad

И аз напоследък за това се замислям. Онзи ден свекъра направи 57 г. Изведнъж ми се видяха толкова много... Толкова близо до 60, до 65. Confused

Годините просто си минават. Да са ни живи и здрави родителите, да изживеят достойни и дълги старини. Praynig

На тази планета сме за малко, сега сме с тях, сега имаме общ живот, няма друго време, когато ще бъдем заедно. Както се казва в една любима песен - the time is now. Wink

# 62 17 март 2009, 01:21 ч.

Мнения: 2 386

Цитат

Нямате си и прествава колко много И се радвам, когато я видя, че се прибира от магазина или от съседка, или просто не е чула телефоните.

Понякога съм готова да зарежа всичко и всички, за да виждам ежедневно точно това..

Но, знаете ли, миналата година, от същите подбуди се прибрах в България и стоях при тях повече от 6 месеца. Това не е решението - карахме се, имахме много различни представи за живота, за ежедневието, за парите и т.н. Те искат от нас само да сме щастливи и да вярват, че сме добре. Казвам това за успокоение на всички, които си мислят, че като са наблизо нещо ще се промени. Да, но не задължително в положителна посока.. Сякаш се обичаме повече от разстояние, независимо дали то София, Сиатъл или Луната.

# 63 17 март 2009, 01:39 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 693

Едни неказани думи седят в сърцето ми.
Поглеждам небето - казвам ги. Татко, чуваш ме, нали? Cry

Мама живее през две улици. Добре ми е, че е толкова наблизо.
Скарваме се по телефона, и скоро съм при нея, та да я прегърна.
Какво да я правя, хоро ми играе на главата понякога, но това са те - моите родители.
А сега, мога да целуна и прегърна само нея.
Не помня от кога живея със страха, че ще дойде ден, в който няма да ги има.
Много е тъпо - бяха си здрави и ок, а аз - тия черни мисли ми се въртят в тиквата...
Като се случи, и мисли не ми останаха. Просто една черна дупка - празнота, дето нищо не я запълва.

# 64 17 март 2009, 09:05 ч.

Мнения: 804

Хубаво е когато можеш да прегърнеш "смалените" си родители.
Страшно е когато ги загубиш преди да са остарели,
преди да си усетил, че имат нужда от помощта ти...
Така си мисля, когато става дума за моите родители...
Когато мисля за децата си искам в мига в който не мога да им бъда полезна, в мига в който ще се тревожат за мен, в мига в който ще имам нужда от тяхната помощ, просто да си отида.
Знам, че е егоистично.

# 65 17 март 2009, 09:12 ч.

Това няма как да не стане след като са сред нас .Природен закон Naughty

# 66 17 март 2009, 09:43 ч.

Мнения: 7 122

Цитат на: Zolla в вт, 17 мар 2009, 00:06

Покрай мен съвсем се сринаха тия хора...не знам как да им помогна..не знам Sad

Вярно е..времето тече....хората си отиват,но все ми се иска да са щастливи!

И аз така ги виждам нещата. Сякаш се стегнаха след като загубихме бебето преди 3 години, но не са същите.
Все още си имат девиза "крава от теле не цица". Ако имаме нужда от нещо, винаги са насреща. Те никога от нищо не се нуждаят.
Свекърите, и те така. Гък не казват. А свекър ми се срина наистина осезаемо след като убиха брат му. Ако не е на работа, изчезва всякаква мобилизация и се рее нейде.
Дано да са ни живи и здрави само. Ще остареят, след тях и ние някой ден.

# 67 17 март 2009, 09:43 ч.

Мнения: 2 700

Цитат на: Бабилия в вт, 17 мар 2009, 09:05

Когато мисля за децата си искам в мига в който не мога да им бъда полезна, в мига в който ще се тревожат за мен, в мига в който ще имам нужда от тяхната помощ, просто да си отида.

Ооо, не Бабилия Naughty

Децата имат нужда от родителите си докато са живи.
Аз станах "сирак" на 38. Така се чувствам. Гледах и баща ми, и майка ми на легло дълго време. В последните им дни дори не бяха с всичкия си и въпреки това ми липсват страшно. Хиляди пъти предпочитам да ги имаше тук и сега, болни и немощни, отколкото празнотата, която остана след тях.

А вие, които се подтискате от остаряването на родителите си. Не го мислете! Радвайте се на това, че имате родители. Какво от това, че трябва вие да помагате? Ами то е удоволствие да прочетеш благодарност в очите на родителите. И се опитвайте да ги ангажирате максимално, за да се чувстват по-дълго полезни.

# 68 17 март 2009, 09:55 ч.

Мнения: 15 619

solaris, напълно права си! Да се чувстват полезни, до голяма степен това ги държи на повърхността.

# 69 17 март 2009, 10:15 ч.

Мнения: 804

Соларис, точно затова написах, че това, което искам е егоистично. Никой родител не иска да създава трудности и проблеми на децата си.
Баба ми, (която ми е била много повече майка от дъщеря си), почина в ръцете ми на 80. Беше обградена с много любов, но страдаше, че ми създава толкова грижи.

# 70 17 март 2009, 10:16 ч.

Мнения: 1 437

Остаряват ............да, но и ние остаряваме. Наближавам 40 , децата също растат. Сега съм някъде посредата - и децата имат нужда от мен и родителите ми също.

# 71 17 март 2009, 10:17 ч.

Мнения: 15 619

Цитат на: Бабилия в вт, 17 мар 2009, 10:15

Ей поради тази причина, чувалът с картофи, който ми дават майка и татко, ми е толкова ценен. Като виждам удоволствието в очите им, се изпълвам с любов.

# 72 17 март 2009, 11:11 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 969

За съжаление, нашите родители остаряват обременени от нашата действителност. Мен за това ми е най-мъчно. Елате да ги видите как тук на 60 започват нов етап от живота си и никой дори не си и помисля да ги нарече старица / старец ( убиват ме нашите медии, като кажат "Старица на 58 години...."). Баба ми и дядо ми изживяха последните си години в началото на 90-те. Какво ли не бих дала сега да е времето и да имах възможност да им помогна Confused

Не бих позволила майка ми да изживее същото.

# 73 17 март 2009, 11:29 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

И аз мисля, че моите за сега не се дават... Разбира се, боледуват по-честичко вече... Баща ми пие по една шепа лекарства... написал си ги е на цял лист кое след кое и кога следва.
Майка ми... милата... болки в очите и ставите и вътрешно органи... Но и тя не се дава.
Баща ми работи много... работи тежък физически труд лятото по около 10ч. Той си има основания да го прави, но на мен ми е жал за него. А той: "не ми отрязвайте крилата".
Духът им е много жив и млад, обаче Heart Eyes

Да са ми живи и здрави Praynig

и Вашите също Praynig

# 74 17 март 2009, 11:38 ч.

София
Мнения: 4 051

Цитат на: мацка в пн, 16 мар 2009, 18:02

... България може да е чудесно място да се родиш, но е ужасно място да си стар. ...

В момента, моята леля "изживява" последните си дни, точно по тази действителност. Мъка, мъкааа и с нищо не можем да и помогнем. Дори и в болниците не я искат защото не е "перспективен" пациент. А, последния път когато я приеха (с връзки), дежурната лекарка каза "Ауу, ама какво ми водите". Как не я набих не знам. Crossing Arms

Препоръчани теми

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Криминални досиета

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Фауната около нас

Причина:

Причина: