Следродилна депресия

Намери си някоя приятелка, която също има малко дете и излизайте заедно /това и чрез сайта можеш да го направиш/. Иначе - чети леки и приятни книги, гледай телевизия, разсейвай се, колкото можеш. Прави си и дълги разходки с бебето - определено движението помага при депресия. Ще ти мине, спокойно. Важното е да си активна и да не се концентрираш само и единствено върху бебето. На мен специално ми тежеше най-много еднообразието.

не съм имала,но горния съвет е много добър

Ох, гадна работа. Много кофти състояние, иzпитех го след първото раждане. Ето, тук има добри съвети. И дано се стегнеше бърzо 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=356984.msg9540410#msg9540410

Аз също бях изпаднала в такава депресия,родих на 2-ри февруари дъщеря си и целия месец беше студен и не сме излизали никъде,и както съм сама по цял ден...направо се бях сдухала. Но тъй като обичам да спортувам и след 20-я ден като се повъзстановх малко и като преспивах бебка и си пусках на двд-то тае бо или аеробика и след тренировката се чувствах страхотно.....

Може би е хубаво да има някой да те изслушва без да ти дава акъл....може и бързо да ти "мине" може и да продължи по дълго.
Ако си от София, и искаш да говориш със специалист/да чуеш такъв на курсовете на "9-месеца" съм присъствала на лекция  по тази тема на психоложката на Шейново... много беше хубаво да се чуе. Присъствах и  "Обичта към децата"
Има лекция този месец на тази тема и ако не е късно и има кой да те отмени посети я. 

Както се каза нормално състояние на духа си. Всичко е ново, трябва да свикваш с новото положение, плашещо е не винаги разбираш как да реагираш / да направиш. Вярвай в себе си, случва се човек да плаче без да знае "ама защо сега"
Не приемай обичта/радването на детето като "трябва",  ако правилно предавам думите на психоложката "Не е се помага на родилката с думите от рода "ама какво ти е, ти трябва да си най-щастлива виж детето"... Обичта се "учи""

Намери някой да ти помага от време на време, за да можеш ти да си почиваш. Комбинацията спад на хормони,умора, недоспиване водят до депресия. Сподели това което изпитваш със съпруга ти, нека и той да вземе участие. Кажи му какво искаш и от какво имаш нужда !Говорете !

Напълно те разбирам, аз бях в подобно състояние около седмица-10 дни в началото, макар че бях толкова подготвена за това бебче и така силно го желаех. Помогнаха ми грижите и разговорите с близките, помощта им. Нека по възможност има по-често близки хора около теб. Ако може съпругът ти за няколко дни да си вземе отпуск. Като си сама в къщи си пускай любима музика, гледай разтоварващи предавания.

Успех, миличка! Скоро тази депресия ще е зад гърба ти!

Като минала през подобно състояние в много тежка форма, ще ти кажа, че най-доброто лекарство си самата ти.
Специалист може да видиш, но той трудно може да те мотивира, ако ти нямаш желание да се измъкнеш за косите, като Барон Мюнхаузен.
Времето се стопля и те улеснява много - спри да стоиш сама с бебето по цял ден, намери си компания /много е лесно да намериш някое майче от отчетните, което да живее близо до теб и да има детенце на същата възраст/ - излизайте от сутринта до вечерта. Остави къщната работа - ако не сте вътре, няма кой да ти цапа. Важното е да сте на слънце и на въздух. Говори си с другите майки, пийте кафе. А вечер /поне веднъж в седмицата/ се опитай да оставяш детето вкъщи /на бабите или ако нямате баби под ръка на таткото/ и излизай /с мъжа ти или с някоя приятелка/ - ходи на кино, на фризьор и т.н.
Просто "номерът" е в това да осъзнаеш, че съществува и друг свят, освен дома и бебето. Времето и грижите за детето никой не може да ти отнеме, нито да те замени, но си дай време насаме и за себе си.
Започни да четеш леки книги, докато бебето спи, решавай кръстословици - все неща, които ще ти донесат по-различни мисли.
Мен лично ме спаси точно събирането всеки ден с няколко майчета от форума, както и това, че започнах да се подготвям за държавни изпити и така на 6-тия месец се "събудих". А можеше по-рано, ама нямаше кой да ми каже как.
Успех и се радвай на бебчето си и на живота. 

Излизай по-често,срещай се други хора.Това състояние е временно и ще отмине,лошото е че никой не може да ти помогне,ти сама ще се измъкнеш от него

След първото си раждане бях в такова състояние,всички ме дразнеха ,чувствах се сама,безпомошна и  ми беше много трудно,никой не ми помогна трябва да се справиш сама ,да се изправиш пред "проблемите",нормално е при всяка втора жена има депресияно трябва да се стегнеш да мислиш позитивно,да се радваш на моментите си със бебето (те са специални,и само ваши ),сутрин като се събудиш усмихни се,сложи си малко грим,оправи си косата излезте на разходка с бебето(ако времето позволява),ако има на кого да оставите бебето излезте някъде със съпруга ти да се поразсееш и така ден след ден всичко ще се оправи .
Усмихвай се и се радвай на живота  !!!Успех и дано бързо се оттървеш от този навлекДепресията

Аз също съм на мнение, че най- добрият помощник си ти и твоята психика. Без да съм в следродилна депресия изпадам в такава в туй смотано време, затворени сами вкъщи. Не мисля, че времето позволява да се разхождаш с толкова малко бебе, но и вкъщи можете да си разнообразите. Предполагам то в повечето време спи и имаш достатъчно време да правиш нещо за себе си, дали ще е грим, прическа, хубава книжка или филм, приятна музика... Не забравяй да се усмихваш, помага много, радвай се на дребните неща и бъди позитивна. Всичко ще се оправи, но от теб зависи за колко време! 

аз така се спасих, първите два, три дни постоянно ревях и като ме видяха домочадието веднага ме изпратиха до магазина, да плащам кабелната и т.н. Излизай всеки ден може да е по 15 мин до магазина но излизай. Ще отмине само не се давай на черни мисли  Момичетата са дали добри съвети 

Аз нямах следродилна депресия.
Имах родилна! 
Така се бях паникьосала за предстоящото раждане,че щом всичко мина и двете бяхме добре толкова се радвах,че не мога да ти опиша! 
От гордост и радост нямаше място за депресии!
И моят съвет е да потърсиш други като теб с които да излизате заедно и да се разсейваш.
Не се отдавай на черни мисли!   

Стресът е голям, дори да си се подготвяла психически за това преди раждането! Уж всичко си е същото, а всъщност промяната е коренна! За щастие се чувствах объркана само първата седмица след раждането, после се взех в ръце и ми мина. Може би защото при мен беше съчетано с преместване в ново жилище и нямах много време за депресии
В момента, в който се възстановиш физически и започнеш да излизаш, всичко ще се регулира!  Излизането сред хора, дори само в парка или по улиците помага да осъзнаеш, че света си е там и нещата продължават да се случват като преди Успех!

И аз  мисля че сама трябва да си помогнеш. Отделяй си малко време и за сбе си. Нека и съпруга ти да помогне в гледането ,а ти излез поразходи се - до магазина , а и просто така за разходката и за разнообразие.Но мисли винги позитивно , не унивай , радвай се на бебчето, усмихвай се даже и без повод

Благодаря за сьветите.Само дето бебето ми много малко и е рано за навьн,а и тва тьпо време.....!Другото-майка ми може да идва само сьбота и неделя.Сьс сьпруга ми живееме сами.Свекьрва ми не я искам,понеже като дойде и разтройва бебето ми,а и не я понасям.Бебето ми не иска много да спи през деня,незнам при4ината.Кото си дойде мьжа ми от работа и ми помага,отменя ме малко.С нетьрпение 4акам да се стопли малко времето и да излизаме.Та ...ако може и друго да ви попитам-капките за колики на КОЛИЕФ някоя от вас да е ползвала?Има ли такьв ефект както про4етох?Благодаря ви още ведньж.

Ами имаш време , мен ме държа близо месец следродилната депресия и мина от само себе си , без да правя нещо специално.Но признавам си беше ми много тежко ,докато страдах от нея

Преживях нещо подобно и наистина е кошмарно. Първите седмици с бебо бяха много трудни. Дори и когато някой дойдеше да го гледа аз излизах с хилядите си притеснения и не можех да се отпусна. НАистина най-добро е излизанетио навън, разходките, пазаруването заедно с бебо.  Да си призная в началото чувствах сякаш живота ми свършва, но с времето осъзнах - живота ми сега започна. И да - има много трудни моменти, но хубавите са повече. Скоро ще го разбереш, но наистина не се отдавай на черни мисли. Почивай максимално много, грижи се за себе си и това ще те зарежда с енергия. А и бебо ще го усети и оцени по своему. Ако имаш нужда от морална подкрепа винаги можеш да разчиташ на съдействието ми  .

Мога само да кажа, че съм някакъв див късметлия в това отношение - родих точно преди празниците, за времет, вкоето трябваше да ходи на работа,мъжът ми си взе част от полагаемия отпуск ... и беше плътно до нас в първия един месец! Имаме намерение и за в бъдеще да си гледаме самички бебка, защото ни е много забавно и приятно да го правим заедно. Разбира се и ние си имаме нашите спорове, малки отчаяния и т.н., но винаги сме били големи позитивисти и непукисти ... Не мога да кажа, че детето е било желано, или че сме осъзнали веднага отговорността, която имаме (или по-скоро новите отговорности, съпътстващи появата на нов живот) ... в тази част по-скоро той имаше следродилна депресия ...   
Само едно мога да кажа - когато ти се реве най-много, се усмихвай и си казвай "Майната му" ПОМАГА!
За Колиеф ... ние не сме имали колики, но педи го беше препоръчала неколкократно, тъй че подозирам, че е ОК
УСпех

И двата пъти-кофти настроението не ме подмина.
Чак дали е депресия ,незнам.Важното е да си повярваш ,че можеш сам да се измъкнеш от ситуацията.
Тря е да излизаш повече ,да се срещаш с хора,да "открадваш"малко време само за теб и любимия.
И знай-трудното ще отмине и ще остане само радостта от майчинството.

Много ти благодаря.Знам 4е ще отмине,но е много неприятно и тежко.Вси4ки сте много мили

И аз съм като теб, вече малко по-добре, но все още не мога да вляза в ритъм, тоест часовете или времето в което бебето спи не мога да се отпусна, а стоя и гледам в една точка. А бях толкова организизрана преди...Може би наистина терапията са някакви лични занимания и много разходки. За съжаление времето е ужасно, чакам слънчицето с нетърпение. 

Само да вмъкна, че изобщо не е рано. Общо взето, ако детенцето е на повече от 10-тина дни си е направо задължително да изкарва навън по 1-2 ч. минимум. 

Аз си правих разни козметични процедури в къщи - маска за лице, маникюр .. ала бала и се чувствах по-добре

Щом бебчо е малък използвай да се наспиваш, съня е много важен. Остави домакинската работа за вечерта когато е съпруга ти у дома !
Ето едно инфо което намерих !
http://www.predainatatak.bg/news/about51.html

Аз в момента ползвам капките Колиеф,много съм доволна от тях,от както ги давам на дъщеря ми неспира да пръцка .... и от там насетне е много спокойна,доволна и усмихната..... Ако имаш възможност,ползвай ги и няма да съжаляваш.

Ok,а може ли да ми кажеш колко струват горе долу?Питам за информация.

На мен ми помогнаха повече излизане навън, социални контакти и всякакви разкрасителни процедури. Скоро ще започнеш да излизаш и с количката и да ходиш гордо по улиците и това ще те накара съвсем да забравиш за тъгата.

Съветвам те да оставаш сама в най-кратък период.Именно тази самота допринася за депресията.

Това беше най-трудният период в живота ми - следродилната депресия. При мен се утежняваше от факта, че бях на принципа "не ми пипай детето", а когато вземех малката си дъщеричка в ръце започвах да плача.
Успях да се измъкна едва след 40-ия ден и то разччитайки единствено и само на себе си.
През по-голямата част от свободното си време - спях. Винаги, когато можех вземах детето и количката и излизах - сама. Учех се да бъдем двете едно цяло, да намеря причина да "изплувам" от това си състояние, и ... намерих го!
Трудно и подтискащо е, но намери сили в себе си. Довери се на човека до себе си. И си почивай повече. Домакинството остави на заден план. Всичко друго освен ти и детето може да почака. Успех! 

Аз съм писала нееднократно по темата.Няма да се повтарям, само ще кажа че при мен беше много тежко.Не мина за дни. Мина ми след  около две години.А се появи три месеца след раждането.Тъжна история.... Преминах през ад и не знам как оцелях...Но оцелях и сега дъщеря ми за мен е всичко !
Не се предавай, наи-малкото не си сама - тук винаги можеш да получиш подкрепа.Ако ти е много тежко потърси психотерапевт.

Тук във В.Търново са 27 лв,а самите капки са много малко 7мл,затова ти написах ако имаш възможност 

За моя огромна радост не съм страдала от такова нещо,но след второто раждане имаше нещо,което много помрачи настроението ми.Два дни след като се роди моето момченце,в болницата се роди детенце с недоразвито краче/пъпната връв се увила олколо него и от коляното надолу просто нямало нищо/.Нали знаете новините бързо се разнасят из стаите и след като научих за това ми беше толкова кофти,и сега като си спомня очите ми се пълнят със сълзи.Иначе опитвам се да съм оптимистка и гледам да мисля за хубави неща.
Може да се смеете,но как минаваха първите ми дни вкъщи след раждане- преподреждане на детски дрешки,пране,гладене/с удоволствие,за разлика от сега/и други подобни

И мен ме хваща тая депресия.Най лошото е,че се усещам,а не мога да спра да плача и все ми е тъжно.
Мисля си само глупости и мъжа ми страшно много ме дразни.
А пък майка му....
Непрекъснато съм сама и едвам издържам.
Той все си намира поводи да излезе,защото едвам ме издържа като започна да рева като магаре.
Не ми тежи нищо което правя в къщи,верно изморявам се много,но не ми пречи,пречи ми това,че съм сама и на никой не му пука за мен.
Само мама и татко ме разбират.

Не ме прескочи родилната депресия, но и бързо изчезна. Може би около две седмици ми беше депресивно. Натъжавах се от какви ли не обикновени неща, сърдех се за глупости, ядосвах се.
Важното е да не губиш дух, да си помагаш сама, но и другите членове от семейството да те подкрепят. Мъжът ми ме разбираше, самия той осъзнаваше, че се случва нещо неприсъщо за мен и ме подкрепяше с разходки, излизане на обяд и т.н. Майка ми ме отменяше за бебо и така имах време да се разтоварвам. Дори и времето да не е слънчево, обличай бебо и излизайте през деня на разходки. Вече не е чак такъв студ. Можете поне час да се разсеете навън в някой парк.
Колиеф сме ги ползвали, но от личен опит препоръчвам Инфакол пред Колиеф.

Не съм имала следродила депресия  Мисля че разходките и срещи с приятели ще ти помогне по бързо да излезеш от нея .

Аз четох ,че следродилната депресия не се изразява само в това да се чувстваш гадно- ами например може да не ти се яде. При мен е нещо подобно- не ми се яде нищо, а когато ям са разни неща от рода на бисквити- много не характерно за мен. Иначе се чувствам прекрасно, но това може да е понеже не съм сама , а постоянно има някой с мен.

Не съм имала следродилна депресия, но мисля, че скоро ще ти отмине  - като започнете да скиторите с бебчо по цял ден и си намерите себеподобни ще се справиш

Излизай на разходки с бебето и се срещай и с други майки

създай създай си някакъв кръг с приятелки и като не можеш да излизаш ги кани на гости или вие ходете,гледай да не мислиш за това разнообразявай се

да добавя още и телефонните разговори помагат 

@лекс, знам какво ти е. И аз страдах(м) от следродилна депресия. Криво е, но отминава тоя период. Просто сега и времето е кофти та не можеш да се разходиш с бебока. Мисли за слънчевите дни, в които ще ходите навън и ще се забавлявате. Мисли си колко ще порасне и какви щуротии ще прави. Намери си човек, на който да изливаш мъката си и да споделяш какво е на душата ти. Момичетата са ти казали, че форума е добър начин да си намериш приятели. Ако искаш ми пиши на лични да ти дам моя скайп- може да си говорим като бебоците ни спят Успех и горе главата

Мерси за сьветите.Откакто ми писахте се 4увствам по добре.На моменти пак се натьжавам,но по малко от преди.

аз не бях в следродилна депресия,  а следродилен шок. стоях и гледах в една точка. грижех се за бебето, ама като робот.  толкова бях уплашена от раждането, от това да не се случи нещо с бебето и да го загубя, че изобщо не смеех и да си помисля какво ще е след като родя. казвах си " да се роди живо и здраво, ще се оправя." това състояние премина за около две седмици, но ми беше много тежко. още ми е трудно, но долу- горе се справям- превъзмогвам го чрез работата си, не мога без да работя. Слава Богу, мога да работя от вкъщи. поднових работа месец и половина след като родих ( веднага щом коликите спряха) и се почувствах като нов човек.
когато ходех на училищата за бременни, една от лекциите беше за следродилната депресия. лекторката каза, че който не харесва свекърва си, момента да я убие е по време на следродилната депресия, защото тогава родилката е невменяема   

Скоро ще осъзнаеш случилото се и ще свикнеш с новото положение и Отговорността.
Знам колко е трудно, аз ревах 3 дни като магарица , след като ни изписаха, но отминава, спокойно.
Много е важно да получаваш съчувствие и помощ в лицето на близките ти, да се наспиваш, да се храниш добре, да се възстановиш и осъзнаеш.
Не се изолирай и давай на черните мисли, животът ти се е променил, но към добро, това е най - хубавото нещо, не си изгубила себе си в никакъв случай.
Пиши в месечната ти отчетна, многото жени с подобен проблем и страхове ще ти вдъхнат вяра, че случващото се с теб е съвсем в реда на нещата, излизай, намери си приятелки в твоето положение и с твоите интереси. Това много помага.
 

   Много полезно инфо !   

Добър съвет.

Аз също бях със следродилна депресия.Пооправих се едва 6 месеца,след като зпочнах работа.Аз съм социален тип и това седене вкъщи ме побъркваше.Излизане сред хора му е цаката ,и поне два дни в седмицата  някоя баба да гледа детето.Иначе човек може да се побърка.

Ту,как ме е яд!Пропуснала съм момента

Мила, още си много прясна родилка и е нормално да си така, но не се затваряй в себе си - говори за това, споделяй. Предполагам, че сега бебчо повече спи и имаш много време за тъжни размисли - търси близка компания и мнооооооооооого движение- няма по-добър лек за депресията от физкултурата.

 Благодаря ви моми4ета,днес маика ми бе6е тук и сьс сапруга ми излезнахме за малко и ми дойде добре.Но утре пак сьм сама цял ден  .Скоро дават да се оправи времето и дано да ми премине като по4нем да излизаме .А за спане........бебка не иска да спи през деня и това допьлнително ме изнервя .

Здравейте момичета!
 Чета бг.мама , още преди да забременея(което се оказа доста трудно) и ми се виждаха много несериозно даже смешно понятия от рода на депресии, следродилни депресии и т.н., мислех си само веднаж да забременея и родя живо и здраво бебе всичко ще е "мед и рози" но ето, че днес почти 5 мес. след раждането написах в търсачката "следродилна депресия" !   
@lex, знам как се чустваш, наистина е нещо ужасно, не може да се опише с думи и само който не го е преживял не зне за какво става дума! Но аз си мисля , че съм по-зле от теб, защото прибегнах до лекарства, в един момент разбрах, че няма да си помогна сама, задълбочава се и така.....стигнах до хапченцата! още си ги пия...незнам докога! По цял ден седя затворена сама с бебката, нищо и никой не може да ме зарадва, това еднообразие ме смачква, не мога да се "нагодя" към детето и се обвинявам , само гледам, часовника и чакам мъжът ми да се върне и така...да " се захвана с него", дразниме всичко, всичко което каже и направи! абе нещо кошмарно е! Само черни мисли в главата ми, само чета за различни болести и си ги вменявам....ей такива гадости! Оф, толкова ми е объркан поста, че се чудя защо въобще пиша тук! Незнам , надявам се като се постопли , малко по малко да се посъвзема! Толкова ли дълго продължават тези депресии, какво е това "чудо" незнам, но е факт!
Хората са казали и  "кучката да не става майка"!
Кажете майчета минали по този път има ли оправияяяяяя????
 п.с. @lex, ще ми е приятно да си пишем и да се разтоварваме взаимно ,  мисля си че ще успеем, все пак не е свършил света:)

И аз имах такава в на4алото,но вси4ко минава не се вглъбявайте много,излизайте и се наслаждавайте на бебоците,запознайте се с други майки по градинките и говорете за вси4ко Пожелавам ви да се оправите бързо 

И двата пъти имах следродилна депресия.Справям се с психотерапия.

harem_style , какво точно означава "психотерапия", към кого да се обърна за помощ!??

Леле колко много мами има в моето положение.Благодаря за са4увтсвието.Май наистина стопли ли се времето,вси4ко ще си дойде на мястото и ДАНО Ами освен да си пожелаем вси4ко бьрзо да се оправи друго не ни остава.

@lex , дано , дано си права! дано слънчевите лъчи се окажат по- силни от гадните мисли и от състоянието ни! ти от къде си?

  Моята депресия продължи около 8-9 месеца, дълга беше, това доведе и до задълбочени проблеми с мъжа ми, но намерихме сили да се справим заедно накрая, въпреки опитите на трета страна да ни раздели...и всичко се оправи... Сега даже чакаме второ бебче , но за след раждането вече знаем, че не трябва да се отдаваме на проблемите и сивото ежедневие. За себе си открих, че освен разходките и разговорите с приятели, най-силно ми действа това да ми се показва любов и психическа подкрепа поне от мъжо , а той за щастие се справя отлично!
  Пожелавам на всички майчета да се избавят леко, бързо и безпроблемно от депресията! И последно като съвет- говорете с близките си за депресиите още преди раждането, защото никоя от нас не е застрахована от тях.   

тежко е ,да! и ние така със съпруга ми нещата много се влушават с бясна сила и то "благодарение " на мен!

Хвана ме още с изписването на бебето и ме държа докато не започнах да излизам навън след 15-20 дни

И аз имах следродилна депресия. А преди да родя си мислех, че това са глупости. Ама не са. Държа ме около 2 седмици, на всичкото отгоре вкъщи се бяха събрали всички баби и дедовци и много ме дразнеха. Но като си тръгнаха остана само майка и добре, че беше тя да ми помага. Беше ме страх да спя сама с бебо и плачех без причина. Осъзнавах, че не е нормално и ми трябва малко време. Незнам каква е рецептата за подобряване. Сега с малчо сме като скъчени съдове и немога без него, а и не искам.
Успех момичета, ще се радвам ако някоя иска да си сподели с мен или дори да се видим