Следродилна депресия

Скоро ще осъзнаеш случилото се и ще свикнеш с новото положение и Отговорността.
Знам колко е трудно, аз ревах 3 дни като магарица , след като ни изписаха, но отминава, спокойно.
Много е важно да получаваш съчувствие и помощ в лицето на близките ти, да се наспиваш, да се храниш добре, да се възстановиш и осъзнаеш.
Не се изолирай и давай на черните мисли, животът ти се е променил, но към добро, това е най - хубавото нещо, не си изгубила себе си в никакъв случай.
Пиши в месечната ти отчетна, многото жени с подобен проблем и страхове ще ти вдъхнат вяра, че случващото се с теб е съвсем в реда на нещата, излизай, намери си приятелки в твоето положение и с твоите интереси. Това много помага.
 

   Много полезно инфо !   

Добър съвет.

Аз също бях със следродилна депресия.Пооправих се едва 6 месеца,след като зпочнах работа.Аз съм социален тип и това седене вкъщи ме побъркваше.Излизане сред хора му е цаката ,и поне два дни в седмицата  някоя баба да гледа детето.Иначе човек може да се побърка.

Ту,как ме е яд!Пропуснала съм момента

Мила, още си много прясна родилка и е нормално да си така, но не се затваряй в себе си - говори за това, споделяй. Предполагам, че сега бебчо повече спи и имаш много време за тъжни размисли - търси близка компания и мнооооооооооого движение- няма по-добър лек за депресията от физкултурата.

 Благодаря ви моми4ета,днес маика ми бе6е тук и сьс сапруга ми излезнахме за малко и ми дойде добре.Но утре пак сьм сама цял ден  .Скоро дават да се оправи времето и дано да ми премине като по4нем да излизаме .А за спане........бебка не иска да спи през деня и това допьлнително ме изнервя .

Здравейте момичета!
 Чета бг.мама , още преди да забременея(което се оказа доста трудно) и ми се виждаха много несериозно даже смешно понятия от рода на депресии, следродилни депресии и т.н., мислех си само веднаж да забременея и родя живо и здраво бебе всичко ще е "мед и рози" но ето, че днес почти 5 мес. след раждането написах в търсачката "следродилна депресия" !   
@lex, знам как се чустваш, наистина е нещо ужасно, не може да се опише с думи и само който не го е преживял не зне за какво става дума! Но аз си мисля , че съм по-зле от теб, защото прибегнах до лекарства, в един момент разбрах, че няма да си помогна сама, задълбочава се и така.....стигнах до хапченцата! още си ги пия...незнам докога! По цял ден седя затворена сама с бебката, нищо и никой не може да ме зарадва, това еднообразие ме смачква, не мога да се "нагодя" към детето и се обвинявам , само гледам, часовника и чакам мъжът ми да се върне и така...да " се захвана с него", дразниме всичко, всичко което каже и направи! абе нещо кошмарно е! Само черни мисли в главата ми, само чета за различни болести и си ги вменявам....ей такива гадости! Оф, толкова ми е объркан поста, че се чудя защо въобще пиша тук! Незнам , надявам се като се постопли , малко по малко да се посъвзема! Толкова ли дълго продължават тези депресии, какво е това "чудо" незнам, но е факт!
Хората са казали и  "кучката да не става майка"!
Кажете майчета минали по този път има ли оправияяяяяя????
 п.с. @lex, ще ми е приятно да си пишем и да се разтоварваме взаимно ,  мисля си че ще успеем, все пак не е свършил света:)

И аз имах такава в на4алото,но вси4ко минава не се вглъбявайте много,излизайте и се наслаждавайте на бебоците,запознайте се с други майки по градинките и говорете за вси4ко Пожелавам ви да се оправите бързо 

И двата пъти имах следродилна депресия.Справям се с психотерапия.

harem_style , какво точно означава "психотерапия", към кого да се обърна за помощ!??

Леле колко много мами има в моето положение.Благодаря за са4увтсвието.Май наистина стопли ли се времето,вси4ко ще си дойде на мястото и ДАНО Ами освен да си пожелаем вси4ко бьрзо да се оправи друго не ни остава.

@lex , дано , дано си права! дано слънчевите лъчи се окажат по- силни от гадните мисли и от състоянието ни! ти от къде си?

  Моята депресия продължи около 8-9 месеца, дълга беше, това доведе и до задълбочени проблеми с мъжа ми, но намерихме сили да се справим заедно накрая, въпреки опитите на трета страна да ни раздели...и всичко се оправи... Сега даже чакаме второ бебче , но за след раждането вече знаем, че не трябва да се отдаваме на проблемите и сивото ежедневие. За себе си открих, че освен разходките и разговорите с приятели, най-силно ми действа това да ми се показва любов и психическа подкрепа поне от мъжо , а той за щастие се справя отлично!
  Пожелавам на всички майчета да се избавят леко, бързо и безпроблемно от депресията! И последно като съвет- говорете с близките си за депресиите още преди раждането, защото никоя от нас не е застрахована от тях.