Публикувана: 18 март 2009, 08:54 ч.
Последно мнение: 24 март 2009, 01:16 ч.

Следродилна депресия

3 607
64
1

# 30 18 март 2009, 22:17 ч.

Мнения: 316

Това беше най-трудният период в живота ми - следродилната депресия. При мен се утежняваше от факта, че бях на принципа "не ми пипай детето", а когато вземех малката си дъщеричка в ръце започвах да плача.
Успях да се измъкна едва след 40-ия ден и то разччитайки единствено и само на себе си.
През по-голямата част от свободното си време - спях. Винаги, когато можех вземах детето и количката и излизах - сама. Учех се да бъдем двете едно цяло, да намеря причина да "изплувам" от това си състояние, и ... намерих го!
Трудно и подтискащо е, но намери сили в себе си. Довери се на човека до себе си. И си почивай повече. Домакинството остави на заден план. Всичко друго освен ти и детето може да почака. Успех! bouquet

# 31 18 март 2009, 23:27 ч.

Мнения: 2 237

Аз съм писала нееднократно по темата.Няма да се повтарям, само ще кажа че при мен беше много тежко.Не мина за дни. Мина ми след около две години.А се появи три месеца след раждането.Тъжна история.... Преминах през ад и не знам как оцелях...Но оцелях и сега дъщеря ми за мен е всичко !
Не се предавай, наи-малкото не си сама - тук винаги можеш да получиш подкрепа.Ако ти е много тежко потърси психотерапевт.

# 32 19 март 2009, 12:34 ч.

Мнения: 180

Цитат на: @lex в ср, 18 мар 2009, 18:25

Цитат на: Diana-V.T. в ср, 18 мар 2009, 16:04

Цитат на: @lex в ср, 18 мар 2009, 11:10

Благодаря за сьветите.Само дето бебето ми много малко и е рано за навьн,а и тва тьпо време.....!Другото-майка ми може да идва само сьбота и неделя.Сьс сьпруга ми живееме сами.Свекьрва ми не я искам,понеже като дойде и разтройва бебето ми,а и не я понасям.Бебето ми не иска много да спи през деня,незнам при4ината.Кото си дойде мьжа ми от работа и ми помага,отменя ме малко.С нетьрпение 4акам да се стопли малко времето и да излизаме.Та ...ако може и друго да ви попитам-капките за колики на КОЛИЕФ някоя от вас да е ползвала?Има ли такьв ефект както про4етох?Благодаря ви още ведньж. Simple Smile

Аз в момента ползвам капките Колиеф,много съм доволна от тях,от както ги давам на дъщеря ми неспира да пръцка .... Grinning

и от там насетне е много спокойна,доволна и усмихната..... Ако имаш възможност,ползвай ги и няма да съжаляваш.

Ok,а може ли да ми кажеш колко струват горе долу?Питам за информация.

Тук във В.Търново са 27 лв,а самите капки са много малко 7мл,затова ти написах ако имаш възможност Peace

# 33 19 март 2009, 16:55 ч.

Мнения: 179

За моя огромна радост не съм страдала от такова нещо,но след второто раждане имаше нещо,което много помрачи настроението ми.Два дни след като се роди моето момченце,в болницата се роди детенце с недоразвито краче/пъпната връв се увила олколо него и от коляното надолу просто нямало нищо/.Нали знаете новините бързо се разнасят из стаите и след като научих за това ми беше толкова кофти,и сега като си спомня очите ми се пълнят със сълзи.Иначе опитвам се да съм оптимистка и гледам да мисля за хубави неща.
Може да се смеете,но как минаваха първите ми дни вкъщи след раждане- преподреждане на детски дрешки,пране,гладене/с удоволствие,за разлика от сега/и други подобни

# 34 19 март 2009, 17:02 ч.

Мнения: 641

И мен ме хваща тая депресия.Най лошото е,че се усещам,а не мога да спра да плача и все ми е тъжно.
Мисля си само глупости и мъжа ми страшно много ме дразни.
А пък майка му....
Непрекъснато съм сама и едвам издържам.
Той все си намира поводи да излезе,защото едвам ме издържа като започна да рева като магаре.
Не ми тежи нищо което правя в къщи,верно изморявам се много,но не ми пречи,пречи ми това,че съм сама и на никой не му пука за мен.
Само мама и татко ме разбират.

# 35 19 март 2009, 17:07 ч.

Мнения: 4 784

Не ме прескочи родилната депресия, но и бързо изчезна. Може би около две седмици ми беше депресивно. Натъжавах се от какви ли не обикновени неща, сърдех се за глупости, ядосвах се.
Важното е да не губиш дух, да си помагаш сама, но и другите членове от семейството да те подкрепят. Мъжът ми ме разбираше, самия той осъзнаваше, че се случва нещо неприсъщо за мен и ме подкрепяше с разходки, излизане на обяд и т.н. Майка ми ме отменяше за бебо и така имах време да се разтоварвам. Дори и времето да не е слънчево, обличай бебо и излизайте през деня на разходки. Вече не е чак такъв студ. Можете поне час да се разсеете навън в някой парк.
Колиеф сме ги ползвали, но от личен опит препоръчвам Инфакол пред Колиеф.

# 36 19 март 2009, 18:02 ч.

Мнения: 2 334

Не съм имала следродила депресия Praynig

Мисля че разходките и срещи с приятели ще ти помогне по бързо да излезеш от нея .

# 37 19 март 2009, 18:49 ч.

Мнения: 4 070

Аз четох ,че следродилната депресия не се изразява само в това да се чувстваш гадно- ами например може да не ти се яде. При мен е нещо подобно- не ми се яде нищо, а когато ям са разни неща от рода на бисквити- много не характерно за мен. Иначе се чувствам прекрасно, но това може да е понеже не съм сама , а постоянно има някой с мен.

# 38 19 март 2009, 23:26 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Не съм имала следродилна депресия, но мисля, че скоро ще ти отмине - като започнете да скиторите с бебчо по цял ден и си намерите себеподобни ще се справиш Hug

# 39 20 март 2009, 08:30 ч.

Мнения: 506

Излизай на разходки с бебето и се срещай и с други майки

# 40 20 март 2009, 09:32 ч.

Карлово
Мнения: 328

създай създай си някакъв кръг с приятелки и като не можеш да излизаш ги кани на гости или вие ходете,гледай да не мислиш за това разнообразявай се

# 41 20 март 2009, 11:13 ч.

Мнения: 529

да добавя още и телефонните разговори помагат Wink

# 42 20 март 2009, 11:50 ч.

Мнения: 117

@лекс, знам какво ти е. И аз страдах(м) от следродилна депресия. Криво е, но отминава тоя период. Просто сега и времето е кофти та не можеш да се разходиш с бебока. Мисли за слънчевите дни, в които ще ходите навън и ще се забавлявате. Мисли си колко ще порасне и какви щуротии ще прави. Намери си човек, на който да изливаш мъката си и да споделяш какво е на душата ти. Момичетата са ти казали, че форума е добър начин да си намериш приятели. Ако искаш ми пиши на лични да ти дам моя скайп- може да си говорим като бебоците ни спят Grinning

Успех и горе главата Hug

# 43 20 март 2009, 13:03 ч.

Мнения: 1 053

Мерси за сьветите.Откакто ми писахте се 4увствам по добре.На моменти пак се натьжавам,но по малко от преди. Hug

# 44 20 март 2009, 13:20 ч.

Мнения: 3 415

аз не бях в следродилна депресия, а следродилен шок. стоях и гледах в една точка. грижех се за бебето, ама като робот. Shocked

толкова бях уплашена от раждането, от това да не се случи нещо с бебето и да го загубя, че изобщо не смеех и да си помисля какво ще е след като родя. казвах си " да се роди живо и здраво, ще се оправя." това състояние премина за около две седмици, но ми беше много тежко. още ми е трудно, но долу- горе се справям- превъзмогвам го чрез работата си, не мога без да работя. Слава Богу, мога да работя от вкъщи. поднових работа месец и половина след като родих ( веднага щом коликите спряха) и се почувствах като нов човек.
когато ходех на училищата за бременни, една от лекциите беше за следродилната депресия. лекторката каза, че който не харесва свекърва си, момента да я убие е по време на следродилната депресия, защото тогава родилката е невменяема Joy

Препоръчани теми

Колко време се възстановявахте психически след ужасно раждане?

Тревожно Разстройство

Тревожност и тежка форма на ОКР

Самота и тревожност

Причина:

Причина: