Има ли разлика м/у това да "кажеш" нещо и да "обещаеш" нещо?

нещо подобно визирах, но не е нужно да е толкова крайно......

какви смекчаващи вината обстоятелства предлагаш ти?

е, зависи какво на кого си казал. има степенуване на приоритети и тук възникват конфликтите ...
"- добре де мила, обещах че ще ....... (каквото и да е)
- хич не ме интересува, кое е по-важно семейството ти/аз или приятелят/(майка ти)/(каквото и да е друго) ти!"

и щеш не щеш престъпяш дадена дума....
за това ми беше мисълта. а визирания от теб случай смекчаващото вината обстоятелства е психовъздействието което ни оказвате. губим реална преценка и плещим глупости само и само да таковаме ....

Има разлика дотолкова, доколкото "казването" е абстрактно, а "обещаването" е обвързано с конкретен срок.
Ще те заведа на кино, е казване. Ще те заведа на кино в събота, е обещание.

 В общуването между възрастни казано и обещано са съвсем различни понятия. Казването по-скоро може да се тълкува като ще опитам да, ще се постарая да, но ако представлява и най-малката трудност за мен няма да стане, а обещанието - ще направя всичко по силите си и на всяка цена.
При децата  казване =обещание=клетва. Горко на клетвопрестъпника  .
 Жена съм  .

Зависи. Ако кажа на детето, че ще отидем на музей, значи наистина ще отидем. Ако кажа на мажа ми, че ще отида с него някъде, може и да не отида ако не съм в настроение. Ако той ми каже, че ще поправи онова, дето скърца на спалнята, значи че лъже.

По отношение на децата няма разлика, но при общуване между възрастни има.
Колко пъти съм казвала нещо само и сами мир да има, но трудно обещавам.
Ако мъжа ми каже, че ще изхвърли боклука,но забрави и не го направи, изобщо няма да е проблем, но ако ми е обещал нещо и не го е изпълнил, такова пилене на нерви настъпва, че по добре да го направи. 

Май мъжете обещават доста неща, за да спрем да им мърморим. Т.Е. да отложат момента на мърморенето.

Даммм абсолютно си прав, но тук идват място на приоритетите. А познай ако "милата" разбере, че е на второ място какво става, но ако жената е читава  ще влезе в положение

М-да, т-ва по-горе добре обяснява и моята постановка по въпроса. Когато в разговор кажа нещо, това означава че в момента на разговора, със знанието което имам за ситуацията, 100% смятам да направя и имам впредвид това което казвам. Когато дойде ред до изпълнението на въпросните "казани" неща, винаги се взема под внимание ситуацията, т.е. ако същината на нещата е останала същата както по време на разговора, значи нещата се случват така както са били казани. Ако ситуацията се е променила, нямам угризения да преоценя ситуацията наново и да постъпя по възможно най-правилния начин в новата ситуация (т.е. което вкючва и възможността на направа по различен начин или да не направя това което съм "казал"). Например, по-рано днес казах че ще пиша по темата във форума, но тъй като нямам кирилица на работния комп и не съм много наясно с тарикатлъците на форума, а и още повече дискуцията по темата изглеждаше доста задоволителна и не ме вбесяваше по някакъв начин, имаше доста голяма вероятност да не пиша (тъй като нямаше да добавя кой-знае какво). За късмет намерих бутончето за кирилицата и пиша. Тоест, за "казани" неща, изпълнението на казаното може да се промени въз основа на ситуацията.

Обещанията от друга страна са доста по-голямо обвързване, и за тях по-скоро се изменя действителността отколкото да не бъдат направени така както са обещани. Ако бях обещал да пиша във форума, дори и да имаше 10000 писаници щях да пиша, ако нямах кирилица щях да намеря начин да инсталирам нещо на компа за да мога да напиша. В случай че се случва нещо поради което не мога да си изпълня обещанието, определено бих се опитал да говоря с този на който съм обещал така че по някакъв начин да си изпълня обещанието, и определено имам ГОЛЕМИ угризения на съвестта и вътрешни терзания ако не мога да си изпълня обещанието. От тази гледна точка съм много по-внимателен на кого какво обещавам, тъй-като е доста по-сериозно обвързване.

Както се каза, за децата е по-специален случая, тъй като те по подразбиране допускат че казаното е обещано. От друга страна пък, дори и да се образува ситуация в която това което съм казал на детето не може да стане (т.е. например, казахме че ще му купим едни специални очила за Коледа, те свършиха във всички магазини), ако предложиш на детето няколко равностойни алтернативи, то често може да си избере нещо друго което може да го направи приблизително толкова щастливо колкото и първоначалното нещо. Да не говорим че подхождайки по този начин към нещата и самото дете мисля че оценява прямостта и дадения избор, а също така и се учи да се справя със променящия се свят около него.

В случаите, които си описала няма разлика. А и човек трябва да знае какви ги говори, а не просто...да си говори Особенно на децата, те не знаят, че възрастните понякога просто така си говорят.

Няма разлика, поне в моето семейство/жена съм/. Стараем се да си изпълняваме "казаното" не само на децата, но и един на друг. Сроковете се уточняват допълнително.

Няма разлика, ако този, който е обещал/казал нещо, го изпълни. В противен случай, според мен, да, има разлика - по кофти би ми станало, ако някой ми е обещал нещо и не го спази, отколкото ако го е казал между другото...

Но най-вече зависи от конкретния човек и какво влага в думите - за някои хора казаното е закон, а други обещават, заклеват се и пак не им пука. Затова и спорът е безсмислен, всеки си разбира нещата, както той си знае.