Има ли разлика м/у това да "кажеш" нещо и да "обещаеш" нещо?

Айде сега, мъжки оправдания!  Разбира се, че няма разлика.
Ама този твоят, голям хитрец се извъдил...... същият като моя. Добре, че все още не ти е изтърсил: "Ама аз виновен ли съм, че винаги съм прав, кажи?" Щото при мен тази песен върви напоследък.

Каква ти разлика, няма такава. Моят мъж не се е сещал до сега да се измъква с такъв довод. 

Ама, че интересно. Бях сигурна, че според теб я има разликата, а не според мъжа ти. Егати и мъжа, нещо мъжка дума, това онова..  я да го сриташ по гъза леко.

Има, има.  

Обещанието е свързано с конкретизиране на момента, в който ще се извърши на действието.

Иначе "ще"-то го разбирай като: "Ще ти купя колело, ама друг път".

Има разлика. Но между казване и казване има разлика, както и между обещаване и обещаване има разлика. Когато налице има добро намерение нещо да се свърши, си личи. Когато някой не държи на думата си обаче, все едно е дали го е казал или обещал, тогава наистина няма разлика.

Да бе, да. Моят мъж редовно обещава, че ще свърши нещо, което не му е изгодно "някой слънчев ден". И той конкретизира, какво. 
За мен няма разлика. Дадената дума си е дадена дума, на високопарни обещания и клетви не вярвам.

Има естествено! Казването и обещаването не е като даването. Припомнете си от "дамата" от аватара ми и ще разберете че е така.
 

Е, това ще го въведа на въоръжение, и ще наблюдавам изражението на Вълчицата.
Няма разлика. Към съпругата иди дойди, но към децата трябва да сме коректни.

Разбира се, че има разлика.
Но децата не го знаят това.
А родителите трябва да знаят, че децата не го знаят.
За децата всичко е обещание.

 

Ами. Конкретизирал.  "Някой" не значи първият слънчев ден, нали? 

Чакайте сега, няма теле под вола   Мъж ми си е душичка и хич не се оплаквам, нито давам да ми го плюят, защото няма причина.   Не ми се е измъквал от обещания по този начин, но по друг повод установихме, че двамата разбираме " казването" по различен начин и реших да пусна анкетка да видя аджеба, кой е пропусна урока за казването като е бил малък, аз или той  

Той сигурно ще се включи по-късно да обясни какво има предвид, но с две думи, той смята, че като кажеш нещо, това е със знанието за обстоятелствата в момента и с най-добри намерения да го свършиш, но ако обстоятелствата се променят и не можеш да го свършиш, това не е обещание и може да се промени.
АКо обаче обещаеш нещо, то независимо от обстоятелствата трябва да го свършиш.
Надявам се да съм предала точно мислите му, ако не съм, той ще се обади по-късно.  

Редактирам за да добавя нещо, че се сетих:
- за мен, ако кажа нещо, това значи че съм дала думата си и вали, гърми трябва да го свърша. Същото е като обещанието ми. НО, ако не мога да го свърша по някаква причина, това означава, че наистина не мога по никакъв начин да го свърша и тогава дори и да съм обещала, не мога да направя съответното нещо.
Не мисля, че  можем да променяме някои обстоятелства ( е, не такива като например дали сме станали с левия или десния крак от леглото, а по-сериозни неща, като например някой да е умрял и т.н).
Докато той напротив, смята че можеш ( и понякога наистина го е правил за мое изумление). Щом си обещал трябва да го свършиш с цената на всичко. 

казване, обещание, клетва ... така са наредени по принцип.

По степен на обвързване ли имаш предвид?
Хм...интересна трактовка, не бях се замисляла.

Абсолютно съм съгласна с изказването ти!

Като Лабрадор мисля... има степенуване. Казване е по-слабо от обещаване.

За мен няма. Има разлика до човека - някой ти казва и знаеш, че ще направи всичко възможно. Друг обещава, обещава..

Страшно полезно ми е да ви чета мненията! Мисля, че разбрах той какво има предвид и защо мислим различно.
Аз мисля точно като мадам Х

За мен да "кажа" нещо е достатъчно обвързващо, за да го направя независимо какво. Т.е както пише Лабрадор, това за мен е и клетва, и обещание. Казала съм, значи трябва да стане, ако е в силата на простосмъртен.

Неговото разбиране обаче е, че има точно това степенуване- казването е по-слабото от обещанието и клетвата.
Просто досега недоумявах, как може да прави разлика м/у тях, но мисля, че разбрах. Просто хората сме различни и както от тук си личи, до голяма степен има значение какво ни е разбирането за нещата. Той от думата си когато е обещал нещо не се е връщал назад и знам, че като каже нещо става, ако ще по корем да се влачи, но си нямах идея, че това да кажеш и да обещаеш нещо е  различно за него, а още повече и други хора мислят така.
В този смисъл на думата, както Лабрадор представи нещата мисля, че се илюстрира много добре ( със степенуването) и съм склонна да се съглася, че е така и звучи логично като се замисля.
Просто за мен не е, защото така съм свикнала.

Ей, десет години сме заедно и все нови неща откривам  Определено обаче знанието за тази разлика ще ми е много полезно

За децата обаче си е друга категория, та примера ми може би не  беше коректно добавен, та не го коментирам, но съм много съгласна с Келеш-а и Вълка.

и за мен няма смислова разлика между двете. по принцип обещанието се иска, или поне има някаква друга предпоставка, за да се даде обещание; напр. когато много пъти си казвал нещо и не си го изпълнявал и тогава искат от теб да обещаеш, че ще го свършиш този път. в ежедневието просто 'казваме' нещата, не ги обещаваме. напр. казваш на детето си, че ще го заведеш еди-къде си и то го приема за даденост. не е нужно всеки път да казваш: 'обещавам да те заведа еди-къде си'.

Разликата ми звучи като: "Като кажа нещо - правя/спазвам го." и "Като съм казал, да не съм обещал!"
Като няма да се прави нещо, защо тогава да се казва. За приказките ли само. Разсъждавам си, не че намен не ми се е случвало - особено с детето.

Принципно за мен разлика няма. Поради липса на време и желание обаче понякога човек да спази казаното се оправдава че не го е обещал

Жена съм

Няма разлика.До човека си е(беше писано)

Ето това е и моя отговор 

Няма разлика - дадена дума-хвърлен камък

Хубаво е да няма разлика.
Майка ми казва: Отиде ли на адвокат?
Аз казвам - ще отида.
Но кога и аз не знам.
Аз за себе си знам, че ако кажа "обещавам" се обвързвам с нещо като клетва.
Хубаво е човек, каквото каже да го прави. Така думата му тежи и хората му вярват. Такъв човек за мене е нещо като "човек на честта". Такъв човек си мери приказките, но каквото каже, означава нещо. Това е качество, което се възпитава, но на днешно време хората не си падаме по качествата.
Аз не съм такъв човек.

Абе може и да има разлика ама щом си казал нещо все едно си го обещал-мъжка дума дет се вика.
Аз примерно много се дразня когато мъж не си държи на думата, независимо обещал ли го е или го е казал. Да си е мълчал, кво му трябва да казва неща които не може да изпълни.

така е в повечето случаи, но понякога ни карате да обещаваме неща които едва ли ще станат ...

Щом кажа нещо, ще стане, но кога, може да е днес, утре или следващата седмица.
Обещая ли нещо, става винаги към момента, в който съм го обещала ( е разбира се изключвам разни форсмажорни обстоятелства).
Но касае ли се до детето, дори и само с половин уста да спомена нещо, винаги се спазва и изпълнява, с него е друго и разлика между клетви, обещания и просто казано няма.

Има огромна разлика, когато кажеш на възрастен нещо и когато му кажеш, че е обещаваш, НО няма никаква разлика за детето, ако на него му кажеш просто или ако му обещаеш, освен ако детето не е свикнало да прави разлика.

Синът ми, например, ако му кажа нещо, той винаги се подсигурява с "Ама обещаваш ли?" и измъкване няма - ни за мен, ни за баща му. Е, понякога казвам, че обещавам да се опитам, ама няма гаранция. ТОй това го приема.

Оправдавам ви само в случаите когато сте м/у бедрата ни, тогава не мислите с главата си  в другите ситуации...оправдания нямате! 

нещо подобно визирах, но не е нужно да е толкова крайно......

какви смекчаващи вината обстоятелства предлагаш ти?

е, зависи какво на кого си казал. има степенуване на приоритети и тук възникват конфликтите ...
"- добре де мила, обещах че ще ....... (каквото и да е)
- хич не ме интересува, кое е по-важно семейството ти/аз или приятелят/(майка ти)/(каквото и да е друго) ти!"

и щеш не щеш престъпяш дадена дума....
за това ми беше мисълта. а визирания от теб случай смекчаващото вината обстоятелства е психовъздействието което ни оказвате. губим реална преценка и плещим глупости само и само да таковаме ....

Има разлика дотолкова, доколкото "казването" е абстрактно, а "обещаването" е обвързано с конкретен срок.
Ще те заведа на кино, е казване. Ще те заведа на кино в събота, е обещание.

 В общуването между възрастни казано и обещано са съвсем различни понятия. Казването по-скоро може да се тълкува като ще опитам да, ще се постарая да, но ако представлява и най-малката трудност за мен няма да стане, а обещанието - ще направя всичко по силите си и на всяка цена.
При децата  казване =обещание=клетва. Горко на клетвопрестъпника  .
 Жена съм  .

Зависи. Ако кажа на детето, че ще отидем на музей, значи наистина ще отидем. Ако кажа на мажа ми, че ще отида с него някъде, може и да не отида ако не съм в настроение. Ако той ми каже, че ще поправи онова, дето скърца на спалнята, значи че лъже.

По отношение на децата няма разлика, но при общуване между възрастни има.
Колко пъти съм казвала нещо само и сами мир да има, но трудно обещавам.
Ако мъжа ми каже, че ще изхвърли боклука,но забрави и не го направи, изобщо няма да е проблем, но ако ми е обещал нещо и не го е изпълнил, такова пилене на нерви настъпва, че по добре да го направи. 

Май мъжете обещават доста неща, за да спрем да им мърморим. Т.Е. да отложат момента на мърморенето.

Даммм абсолютно си прав, но тук идват място на приоритетите. А познай ако "милата" разбере, че е на второ място какво става, но ако жената е читава  ще влезе в положение

М-да, т-ва по-горе добре обяснява и моята постановка по въпроса. Когато в разговор кажа нещо, това означава че в момента на разговора, със знанието което имам за ситуацията, 100% смятам да направя и имам впредвид това което казвам. Когато дойде ред до изпълнението на въпросните "казани" неща, винаги се взема под внимание ситуацията, т.е. ако същината на нещата е останала същата както по време на разговора, значи нещата се случват така както са били казани. Ако ситуацията се е променила, нямам угризения да преоценя ситуацията наново и да постъпя по възможно най-правилния начин в новата ситуация (т.е. което вкючва и възможността на направа по различен начин или да не направя това което съм "казал"). Например, по-рано днес казах че ще пиша по темата във форума, но тъй като нямам кирилица на работния комп и не съм много наясно с тарикатлъците на форума, а и още повече дискуцията по темата изглеждаше доста задоволителна и не ме вбесяваше по някакъв начин, имаше доста голяма вероятност да не пиша (тъй като нямаше да добавя кой-знае какво). За късмет намерих бутончето за кирилицата и пиша. Тоест, за "казани" неща, изпълнението на казаното може да се промени въз основа на ситуацията.

Обещанията от друга страна са доста по-голямо обвързване, и за тях по-скоро се изменя действителността отколкото да не бъдат направени така както са обещани. Ако бях обещал да пиша във форума, дори и да имаше 10000 писаници щях да пиша, ако нямах кирилица щях да намеря начин да инсталирам нещо на компа за да мога да напиша. В случай че се случва нещо поради което не мога да си изпълня обещанието, определено бих се опитал да говоря с този на който съм обещал така че по някакъв начин да си изпълня обещанието, и определено имам ГОЛЕМИ угризения на съвестта и вътрешни терзания ако не мога да си изпълня обещанието. От тази гледна точка съм много по-внимателен на кого какво обещавам, тъй-като е доста по-сериозно обвързване.

Както се каза, за децата е по-специален случая, тъй като те по подразбиране допускат че казаното е обещано. От друга страна пък, дори и да се образува ситуация в която това което съм казал на детето не може да стане (т.е. например, казахме че ще му купим едни специални очила за Коледа, те свършиха във всички магазини), ако предложиш на детето няколко равностойни алтернативи, то често може да си избере нещо друго което може да го направи приблизително толкова щастливо колкото и първоначалното нещо. Да не говорим че подхождайки по този начин към нещата и самото дете мисля че оценява прямостта и дадения избор, а също така и се учи да се справя със променящия се свят около него.

В случаите, които си описала няма разлика. А и човек трябва да знае какви ги говори, а не просто...да си говори Особенно на децата, те не знаят, че възрастните понякога просто така си говорят.

Няма разлика, поне в моето семейство/жена съм/. Стараем се да си изпълняваме "казаното" не само на децата, но и един на друг. Сроковете се уточняват допълнително.

Няма разлика, ако този, който е обещал/казал нещо, го изпълни. В противен случай, според мен, да, има разлика - по кофти би ми станало, ако някой ми е обещал нещо и не го спази, отколкото ако го е казал между другото...

Но най-вече зависи от конкретния човек и какво влага в думите - за някои хора казаното е закон, а други обещават, заклеват се и пак не им пука. Затова и спорът е безсмислен, всеки си разбира нещата, както той си знае.