За агресията между децата в детските градини!?!

Но изискваш детето да бъде преместено, нали?
Значи имаме право да изискваме едно, а друго не?!

Ами аз съм широко скроена.
Не съм тесногръда и не искам просто отстраняване на проблема, искам неговото разрешаване.
Иначе е много лесно и не води до никъде. Освен до още по-голямото му задълбочаване
Родителите често са тези, които възпитават подобно агресивно поведение у децата си.
И още едни въпрос: До кога децата ще бъдат само грижа на родителите си? Ако самите те не могат да разберат че имат проблем? Не трябва ли ние като общество да помогнем на тези хора и на децата им?

Не знам, дали говорим за едно и също нещо...
Моята идея е, че ако аз съм родитл на проблемно дете, моя е отговорността и правото да поискам помощ за него. Не може някакви други родители да определят от какво се нуждае моето дете. Те единствено могат да  се грижат за своите деца. Аз, подавайки жалба до директора, че чуждото дете тормози моето, се възползвам от правото си да защитя собственото си дете.

Lara , ако осъзнаваш че, твоето дете има проблеми, тогава ще потърсиш помощ за него. Ако за теб обаче поведението му е напълно нормално- това да бие, да псува да обижда... кой ще бъде коректив?
Само педагозите ли? Ние имаме оплакване от това дете, поведението му е недопустимо, нека се намери начин да се помогне за преодоляване на поведение.
И преди писах, че ако трябва нека се провеждат консултации и с родителите му.
Не са много обаче тези, които признават, че са родители на проблемно дете.

Искам само да поясня, че има много причини поради които си мисля, че проблема е сериозен, това, което ме накара да пиша във форума беше последния случай, който описах и то съвсем не топкова подробно...Факт е, че когато искам да реша подобен проблем не ми е ясно към кого да се обърна...Незнам къде са всички, които гледат и си затварят очите, в това число съм и аз вече две години подред...

Точно тези въпроси си задавам и аз...и друго къде точно се тези психолози ... и ако въобще ги има в даденото детско заведение, защо се стига до там, че аз трябва да се чудя какво точно да направя...

E, нали и аз за това говоря. Ако имаш оплакване, да го отправиш към родителите, към учителите, които могат да предприемат нещо. Ако те не го предприемат, тогава да се оплачеш, че те не си вършат работата...

Защо не пробвате да свикате родителска среща, чиято тема да бъде агресията м/у децата в групата? Съберета се всички родители и спокойно, без да се нападате един-друг си кажете всички оплаквания и препоръки, чуите мненията и на родителите на "агресивни" деца. Добър резултат има само когато родители и учители работят заедно за "своите" деца. Такъв е принципа на работа в  ДГ, която посещава моето дете.

"Децата се държат така както се чувстват" . Значи не се чувстват добре!Не се чувстват сигурни, защитени.Искат да се наложат  и така им е  привидно по-добре.Агресивните деца са нещастни.Смятам, че агесията е навсякъде.  Как да предпазим децата?И обществото ни сякаш се е примерило с присъствието и.Разбира се агресията тръгва от къщи, след това агресия в детската градина и т .н .....Понякога не я виждаме улисани в нещо....... Виждаме я твърде късно ,когато стане обществено достояние. Самите ние служим ли си с агресия?Ще каже ли някой- моето дете е агресивно- помогнете ни? Не  мисля .Проблемите в детската градина  не се изкарват на показ.Може би да не засегнат родителите, защото децата са малки и ще го " израстат" или защото така е по-лесно, защото..... а бе защо да си създаваме проблеми?
Но ние вече си ги имаме и само сме ги загърбили..... като щрауса , който си сложил главата в пясъка, мислейки ,че се е скрил.

                Чудесно си го казала! Аз съм родител в тези думички се крие всичко.Всяка от вас може да вземе отношение спрямо поведението на детето си и то както САМАТА  реши,но ПСИХОЛОГА В ДЗ /вече го споменахте/ може да вземе отношение и мерки и да работи с детето САМО АКО РОДИТЕЛЯ Е СЪГЛАСЕН И ТОВА Е ЗАЯВЕНО В ПИСМЕН ВИД! Ако някой педагог или психолог,директор се опита да работи с индивидуална програма с агресивното дете и няма писмено разрешение от родителя по ЗЗД /Закона за защита на детето/ направо си го осъждат за каквото ви хрумне като започнат с тормоз,дискриминация и т.н.
                 Ако нямате съгласието на родителя единственото което ви остава е да го държите плътно до себе си под наблюдение.И нищо друго.
                 За родителската среща - пак важи същото  вие може и да отидете,но тези родители хич не им пука и не благоволяват даже да погледнат обявата за РС.
                 Писах , че участвах в мащабен проект по изследване на детската агресия.Имате ли представа КОЛКО се различаваха анкетите на учителите и тези на родителите за конкретното дете.Деца,които са определено агресивни и хиперактивни в очите на родителите си бяха "кротки,любознателни и не са склонни да ударят".Даже някои надхвърлят средното интелектуално ниво на другите деца и им било скучно.Само,че не проявиха никакъв интерес към входящите тестове  за да видят колко високо е нивото им и от къде идва скуката им.Когато ги уведомихме къде точно имат пропуски и какво трябва да се направи съвместно с учителите за да са готови за у-ще повечето отговори на родителите бяха "хайде стига,децата са малки ,какво ще ги тормозим,в училище ще научат или ами те са родени в края на годината - малки са".Нито един не попита защо точно там детето е сгрешило.
                  Така ,че и в ДЗ родителя решава КОЙ ще се занимава с детето му,а за психолога - само пожелание и съгласие на родителя и в никакъв друг случай! Всички да се съберете и петиция до НС да изпратите пак нещата зависят от родителите.

според мен агресията се проявява,когато едно дете е нащастно,ядосано,няма опит и не знае как да си изразява чувствата с думи,а не с юмруци,... или се страхува от нещо...
понякога децата се бият,защото те самите са много бити вкъщи или някъде другаде...
но всичко тръгва от дома и семейството.въпрос на възпитание,култура и семейна среда е...не искам да засегна майките с по-буйни дечица. просто те трябва да се стараят да преборят тази агресия първо вкъщи и после да се надяват на ДГ,учителките и т.н.така си мисля аз.

Споделям мненията на Didia и Франческа Салиери. Децата удрят, защото възрастните ги удрят или проявяват насилие към тях и помежду си в тяхно присъствие.
Не може цялата отговорност за огромен социален проблем като насилието в семейството да бъде прехвърляна върху деца, особено пък на предучилищна възраст.
Тази тема чудесно илюстрира как проблемите на чуждите деца са проблеми на нашите деца. Затова казват, че е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете. Когато семейството има проблеми, трябва селото да се намеси, иначе всички страдат.
Според мен детските градини трябва да имат фиксирани правила да насочват подобни деца към психологическа помощ, социални услуги и т.н. Детето от проблемното семейство има същото право да получи помощ, както и детето, което е ударено от него.
И мисля, че е крайно време детските градини да станат малко по-адекватни на времето.

Не винаги. В доста от случаите малките агресори са всъщност деца, които не са докосвани с пръст, но са оставени на самотек от благите си и добри родители. Всъщност системно малтретираните вкъщи деца се превръщат в насилници чак около средната си възраст, ако изобщо това се случи. Като малки обикновено са подтиснати аутсайдери. Най-сигурният начин да превърнеш детето си в удрящ агресор, е да го оставиш да прави каквото си поиска безнаказано, да го лишиш от личната му отговорност и да не обръщаш внимание на душата му.

И аз съм на това мнение. Имам наблюдения, че малките агресори се оставят  от родителите  да правят каквото си поискат безнаказано. Не са докосвани с пръст.

Тук съм съгласна!Понякога агресорът е дете!Моят син като тръгна на ясла и се научи да се хапе и да се рита и да бие!Щом казвате,че родителите са виновни да не би аз да съм го хапала,ритала или била?По-скоро някое "мило" детенце му е преподало първи уроци,защото около месец в началото се връщаше у дома надран и насинен.И сега съм в чиденка как да се отучим от тези ни навици.

Didia, а каква би трябвало да е реакцията на родителя? Питам чисто хипотетично, за сега моите не се бият много(пу-пу!) , но нищо не се знае.

Преди няколко дни ми се оплакаха от баткото, че обидил едно приятелче. "Тъпак" е репликата и ми е ясно откъде е(TMNT), но това не променя по никакъв начин факта,че потънах в земята от срам. Казах,че ще говорим в къщи(че имаше 5-6 майки там  ) и наистина имахме 2-3 много сериозни разговора. Как да не му се скарам! В смисъл-не съм викала или наказвала или нещо подобно, но бях силно афектирана и това му се разясни по всевъзможни начини.

Та какво, според теб, би трябвало да направи родителят при неприемливо поведение на детето?