magarence хубаво ми е да чета романтичните ти теми.
п.п. тантричен секс ли правихте
п.п. тантричен секс ли правихте
- Публикувана: 22 март 2009, 17:15 ч.
- Последно мнение: 24 март 2009, 14:15 ч.
Кога се "предадохте"?
Когато не съм имала доверие на някого напълно, каквото и да е правел, винаги съм имала 1 наум - може докато прави някакъв мил жест да съм се главозамайвала, но бързо съм се опомняла. Искам да кажа, че когато някой не е за доверие, той си остава такъв. от друга страна, когато някой е достоен за доверие, въобще не ми е минавало през ума, че не може да му се има вяра, с времето нещата стават все по-лични, правим планове, изпълняваме си ги и ги преизпълняваме. Тогава няма място за стени и прегради и после за разбиване на берлински стени...
Не съм се предала.
Това, което описваш е прекрасен момент, но при мен са само моменти.
Изживявам го, отдавам се изцяло на момента, но само на момента.
След това идва друг такъв момент, който е различен от първия, но никога не е окончателно и завинаги. Има цикличност, така да се каже.
Това, което описваш е прекрасен момент, но при мен са само моменти.
Изживявам го, отдавам се изцяло на момента, но само на момента.
След това идва друг такъв момент, който е различен от първия, но никога не е окончателно и завинаги. Има цикличност, така да се каже.
Ето това имам предвид - някои хора с лекота правят мили жестове, но колкото и да са мили, никога не можеш да се отпуснеш и да си кажеш, че най-накрая сте в хармонията, сред доверието и отдаването, завинаги.
Брей... какво толкова ти подари, че такъв порив изведнъж се е отключил в секса 
!?
!? апартамент или кола
Брей... какво толкова ти подари, че такъв порив изведнъж се е отключил в секса !?
!? апартамент или кола
Вие пък, от кога една играчка е нещо особено, че чак знак на доверие?
Виж предложение от страна на мъжа за тройка с друг мъж би могло да се изтълкува като жест на доверие. 
магаренце, няма универсална формула.
Любовта е уязвима, в противен случай нямаше да бъде любов.
Тя е нещо много крехко, може да се гради с години и само за секунда да се превърне в прах, все едно никога нищо не е имало.
Такива моменти, в които близостта между двама души ги превръща в едно цяло са нещо като тухли, с които малко по-малко с течение на времето се игражда онова, което аз наричам любов.
Но една тухла не е достъчна, за да се изгради онова, което би ме накарало да се отдам по начина, който описваш.
От друга страна, ако се страхуваш, ако не рискуваш, няма как да се получат тези моменти, които са в основата на такава любов.
Именно фактът, че е уязвима, крехка и толкова лесно разрушима, тя е толкова ценна.
Надявам се ме разбра какво искам да кажа, но въпреки всичко, това е моята формула, но тя не е универсална за всички.
Любовта е уязвима, в противен случай нямаше да бъде любов.
Тя е нещо много крехко, може да се гради с години и само за секунда да се превърне в прах, все едно никога нищо не е имало.
Такива моменти, в които близостта между двама души ги превръща в едно цяло са нещо като тухли, с които малко по-малко с течение на времето се игражда онова, което аз наричам любов.
Но една тухла не е достъчна, за да се изгради онова, което би ме накарало да се отдам по начина, който описваш.
От друга страна, ако се страхуваш, ако не рискуваш, няма как да се получат тези моменти, които са в основата на такава любов.
Именно фактът, че е уязвима, крехка и толкова лесно разрушима, тя е толкова ценна.
Надявам се ме разбра какво искам да кажа, но въпреки всичко, това е моята формула, но тя не е универсална за всички.
Извини ме, но и на мен ми стана интересно кое е " това нещо", което те е отключило, образно казано
Да не си търсиш и ти "ключове"?
Извини ме, но и на мен ми стана интересно кое е " това нещо", което те е отключило, образно казано
Да не си търсиш и ти "ключове"?
шперц
Извини ме, но и на мен ми стана интересно кое е " това нещо", което те е отключило, образно казано
Да не си търсиш и ти "ключове"?
Със сигурност , не!
Когато попаднеш на човека, всички врати са отворени
Azzy, много красиво си го описала... 
Така е..тухла, по тухла..и се гради, както и че малкото камъче обръща колата...
Всичко е ужасно крехко..чувства, намерения, ежедневието дори..днес имаш, утре - не..
Имали сме безкрайно красиви и силни моменти между двамата, и причинита е може би в това, че е било ден за ден и всеки миг е бил важен..Любов, подкрепа и загриженост - се изградиха с времето, но едва когато преминахме заедно и през лошото се появи доверието..
П.С - не ви ли стана ясно, че нямам с какво толкова да се похваля..важното какво съм почувствала, а измеренията са си само и единствено мои..
Така е..тухла, по тухла..и се гради, както и че малкото камъче обръща колата...
Всичко е ужасно крехко..чувства, намерения, ежедневието дори..днес имаш, утре - не..
Имали сме безкрайно красиви и силни моменти между двамата, и причинита е може би в това, че е било ден за ден и всеки миг е бил важен..Любов, подкрепа и загриженост - се изградиха с времето, но едва когато преминахме заедно и през лошото се появи доверието..
П.С - не ви ли стана ясно, че нямам с какво толкова да се похваля..важното какво съм почувствала, а измеренията са си само и единствено мои..
Такива моменти, в които близостта между двама души ги превръща в едно цяло са нещо като тухли, с които малко по-малко с течение на времето се игражда онова, което аз наричам любов.
Но една тухла не е достъчна, за да се изгради онова, което би ме накарало да се отдам по начина, който описваш.
Не винаги е така или по скоро хората сме различни и ако за някой са необходими много тухли, за да почувства пълно доверие и да се отдаде на друг, то при мен нещата не стояха по такъв начин. От първия момент на близост почувствах, че искам и мога да се отдам напълно. И понеже го направих, част от мен остана в тази връзка завинаги ...
Паси,
предната ми връзка започна така - със скачане в дълбокото..пълно доверие, куп изпитания и тн..Само заради това, че направи нещо значимо за мен..Беше дълбока и всеотдайна любов. ..Вярвах му, защото мислех че ще е завинаги..После, като се осъзнах, не е истина как боля..години наред "близах рани"..
Сигурно затова сега толкова дълго се пазих..самонавивах се, че няма начин да е истина..че ще приключи всеки миг и тн..
предната ми връзка започна така - със скачане в дълбокото..пълно доверие, куп изпитания и тн..Само заради това, че направи нещо значимо за мен..Беше дълбока и всеотдайна любов. ..Вярвах му, защото мислех че ще е завинаги..После, като се осъзнах, не е истина как боля..години наред "близах рани"..
Сигурно затова сега толкова дълго се пазих..самонавивах се, че няма начин да е истина..че ще приключи всеки миг и тн..