Публикувана: 22 март 2009, 17:15 ч.
Последно мнение: 24 март 2009, 14:15 ч.

Кога се "предадохте"?

3 975
56
1

Отговори

# 45 23 март 2009, 14:20 ч.

Мнения: 419

Цитат на: magarence в пн, 23 мар 2009, 14:02

Taнцуваща,
малцина ме разбраха какво имам предвид.. Sad

Темата е за доверието, а не за "нещото"..

Не те разбраха, защото спомена за нещото , и се зачудиха какво е. Материално ли е, духовно ли е, яде ли се, пие ли се.
Защото по един начин звучи: той ми подари апартамент и аз се предадох, а по съвсем друг: той ми каза че ме обича, и аз се предадох.
При дефицит на информация се включва въображението, собственият опит и други едни механизми, за да изпълнят нещото със съдържание.
Моето нещо, както вече написах, не е материално, и в този смисъл би ми било трудно да разбера как нещо недуховно би могло да накара една жена да се предаде. В този ред на мисли приех, че твоето нещо също е нематериално.
Така зададена, темата я разбирам: кое е това нещо, което ви накара да се предадете.
Може и да греша, обаче Thinking

Егати оплетеният пост се получи ooooh!

# 46 23 март 2009, 14:28 ч.

Мнения: 2 175

Хм..да опростя малко, че явно не е станало ясно..

Почувствах го като "отключване", защото въпреки жеста - не аз, а той пръв се "разкри"..
Което за мен наистина означава адски много..предвид това, че добре го познавам вече.. Grinning

# 47 23 март 2009, 14:49 ч.

Мнения: 22 452

Хмм, аз пък явно съм толкова глупава, че не схващам на какво точно трябва да се "предавам", "разкривам" и т.н. от сорта.
Тук се ръсят някакви философски абстракции и нищо конкретно.

# 48 23 март 2009, 15:25 ч.

Не съм се предала още Simple Smile

Имам чувството, че бих се предала напълно само на един човек, без да искам нищо в замяна даже, обаче и двамата имаме семейства. Затова гледам да залагам на разума. И да видя какво ще ми предложи животът.

# 49 23 март 2009, 15:34 ч.

Понеже възникнаха въпроси, мога да кажа как го разбирам аз. "Предаваш се" според мен при две положения: Или имаш пълно доверие (колкото е възможно) или не ти пука изобщо какво ще стане в бъдеще.

# 50 23 март 2009, 21:34 ч.

Мнения: 398

Цитат на: Azzy в нд, 22 мар 2009, 19:45

Любовта е уязвима, в противен случай нямаше да бъде любов.
Тя е нещо много крехко, може да се гради с години и само за секунда да се превърне в прах, все едно никога нищо не е имало.
Такива моменти, в които близостта между двама души ги превръща в едно цяло са нещо като тухли, с които малко по-малко с течение на времето се игражда онова, което аз наричам любов.
Но една тухла не е достъчна, за да се изгради онова, което би ме накарало да се отдам по начина, който описваш.
От друга страна, ако се страхуваш, ако не рискуваш, няма как да се получат тези моменти, които са в основата на такава любов.
Именно фактът, че е уязвима, крехка и толкова лесно разрушима, тя е толкова ценна.

Няма как да го кажа по-добре. bouquet

# 51 23 март 2009, 22:49 ч.

София
Мнения: 3 064

Имам връзка, в която това се е случило точно изведнъж. И точно когато отсрещната страна засвидетелства доверие. Разбирам прекрасно за какво говориш. Нашата връзка, за съжаление, беше съвсем безперпективна, но това чувство за сигурност се помни винаги!

В брака ми също имам такъв момент. И пак става дума за доверие. Като усетиш това, имаш чувството, че няма нещо, което да не можеш да простиш, и наистина е така.

Странно и сложно звучи, но който го е изпитал, ще ме разбере.

# 52 24 март 2009, 08:18 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Луда Мара в пн, 23 мар 2009, 22:49

Луда Маро, bouquet

точно това имах предвид..
newsm10

Абсолютно идентичен случай..
И усещането е невероятно.. Grinning

# 53 24 март 2009, 13:00 ч.

София
Мнения: 3 680

Предадох се веднъж- бях още дете и...по детски бях наранена и заключих част от сърцето си-за 10години- друг плащаше чужди грешки-така се чуствах по сигурна,по силна и по неуязвима...
Е този все пак и той успя да ме нарани- но някак си боли по-малко като не влагаш всичко от себе си....
Но и на мен се случи отново да се предам- така просто усетих че е настъпил момента и...стана след като започна всички,само след 2 месеца- една вечер съвсен несъзнателнослед като усетих че щом ме ревнува значи знача нещо за него...предадох се ,казах това което на никого не бях казвала 13г....признах си че го обичам-и го осъзнах точно в този момент-искам завинаги да бъда точно с този човек....
така е вече 7 години

Последна редакция: ср, 25 мар 2009, 11:58 от vnd

# 54 24 март 2009, 13:05 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Цитат

И пак става дума за доверие. Като усетиш това, имаш чувството, че няма нещо, което да не можеш да простиш, и наистина е така.

А, точно това при мен не е така. Доверието за мен е да вярваш на човека до себе си, а не сляпо да прощаваш, особено пък каквото и да е. Изневяра не бих простила. Когато съм с един човек, съм му изцяло отдадена, давам 100% от мен във връзката ни. Очаквам от него същото. Това разбирам да се предадеш...

# 55 24 март 2009, 13:19 ч.

Мнения: 2 448

Предаваш се, когато не изискваш нищо в замяна, т.е. приемаш човека напълно какъвто е.
За това и не всеки се предава и едва ли повече от веднъж.
Мога да го сравня само с майчиното себеотдаване, както на децата си бихме простили всичко, дори и това, което ни наранява.

# 56 24 март 2009, 14:15 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: pasinet в вт, 24 мар 2009, 13:19

Така е..
Но сме големи хора и ясно съзнаваме границите..
Не бих направила, нещо което ще го нарани, както и той е наясно къде ще ми избушат бушоните..
В мига, в който се забрави това, значи всичко е безвъзвратно отлетяло..

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нужда от съвет

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Причина:

Причина: