Първата ми бременност беше много отдавна (преди 13 години). Премина като сън, като игра. Бях направо малка. Втората наистина беше по-осъзната. В никакъв случай, обаче не и по-спокойна. Може би защото бях малко по-запозната. Беше ме страх от всичко. Най-вече от раждането, въпреки мога да се похваля с много лека първа бременности много леко раждане. Слава богу и втората бременност и раждане минаха така леко, както и първите.
- Публикувана: 26 март 2009, 13:13 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2009, 16:57 ч.
По-осъзната ли е втората бременност?
Първата бременност ми беше спокойна ,без гадене ,повръщане и с по-малко медицински познания(май ,че колкото по-малко знаеш по-добре).Раждането също. Втората бременност като се почнаха едни изследвания 
биохимичен скрининг,малка фетална ,голяма фетална морфология ,чакаш резултати което е доста изнервящо 
и така до края.Но безспорно втората е далече по -осъзната ,не само в позиция на възрастта.Дъщеря ни я гледахме като домашен любимец и плюшена играчка ,а малкия принц в момента - по-информирани и спокойни. Но всички притеснения и страхове се забравят в мига в който гушнеш малкото същество . 
биохимичен скрининг,малка фетална ,голяма фетална морфология ,чакаш резултати което е доста изнервящо и така до края.Но безспорно втората е далече по -осъзната ,не само в позиция на възрастта.Дъщеря ни я гледахме като домашен любимец и плюшена играчка ,а малкия принц в момента - по-информирани и спокойни. Но всички притеснения и страхове се забравят в мига в който гушнеш малкото същество . Страх ме да не се случи нещо с бебето. Абсолютна параноя ме е пипнала. И много ми тежи вече. Нямам търпение да се роди бебето и да си отдъхна.
Както обяснявах оня ден на мъжо - сега вече знам какво мога да загубя ако, не дай си боже, нещо се случи. Преди не знаех какво означава и колко силна е майчината любов, но сега......
Хормони
Както обяснявах оня ден на мъжо - сега вече знам какво мога да загубя ако, не дай си боже, нещо се случи. Преди не знаех какво означава и колко силна е майчината любов, но сега......
Хормони
И с първата си бях леко параноична, но сега е още по зле точно защото знам какво мога да загубя.. Освен това с тази бременност определено ми е доста по тежко - задъхвам се от 3тия месец, зверски ме боли кръста, тежи ми, краката ме болят, усещам бебето почти непрекъснато и на моменти дори болезнено, но пък се надявам раждането и 1вите месеци да са по леки от предния път
Всъщност най важното е всичко да мине добре и накрая да гушкам още едно слънце!
С първата бременност имах страхове поради не добра информираност, но за щастие бързо влязох в релси. Имах безпроблемна бременност, макар съпроводена с лични проблеми. Сега с втората личните проблеми ги няма, чувствам се спокойна, подготвена съм за раждането и не изпитвам страх от него и знам, че ще се справя по-добре вече с отглеждането на бъдещото бебче. А и сексът не ме притеснява вече... Мъжо вече иска трето... 
Искам да свършва вече, а ако всичко е окей имам още 5 месеца.
С първата хем бях информирана, хем си ми беше ултра спокойно, не исках бебето да се ражда, защото не знаех какво да го правя и исках да си го нося винаги в корема. Имах лека бременност.
Сега е зле, чувствам се добре всъщност-без прилошавания или нещо подобно, но всичко ми тежи, всичко ме дразни. Искам да минава вече, въпреки че осъзнавам, че никога вече няма да ми е спокойно и две деца са си две деца с всички произхождащи тревоги и радости.
С първата исках на всяка цена да докажа, че мога да върша всичко, независимо, че съм с по-голям корем и дума не давах някой да каже, ама тя е бременна......, а сега не е така.
Не мога да кажа, че е по-осъзната. Може би единствено, че знам какво ме чака, по отношение на грижите за бебето.
И двете ми деца са били и са абсолютно планирани и желани и осъзнати, така че не виждам разлика, може би сега съм по-подготвена.
С първата хем бях информирана, хем си ми беше ултра спокойно, не исках бебето да се ражда, защото не знаех какво да го правя и исках да си го нося винаги в корема. Имах лека бременност.
Сега е зле, чувствам се добре всъщност-без прилошавания или нещо подобно, но всичко ми тежи, всичко ме дразни. Искам да минава вече, въпреки че осъзнавам, че никога вече няма да ми е спокойно и две деца са си две деца с всички произхождащи тревоги и радости.
С първата исках на всяка цена да докажа, че мога да върша всичко, независимо, че съм с по-голям корем и дума не давах някой да каже, ама тя е бременна......, а сега не е така.
Не мога да кажа, че е по-осъзната. Може би единствено, че знам какво ме чака, по отношение на грижите за бебето.
И двете ми деца са били и са абсолютно планирани и желани и осъзнати, така че не виждам разлика, може би сега съм по-подготвена.
След неуспешна първа бременност, сега с втората съм далеч по-неспокойна!
Да, и аз така. Дори бих казала, че при първата бях прекалено спокойна.
Прити, честито! Желая ти тази бременност да е лека и безпроблемна и да гушкаш най-сладкото и здраво бебче накрая! 
Мисля, че следващата бременност е по-осъзната по принцип, но ще разбера дали наистина е така след време, ЖЗ.
Първата ми приключи неуспешно, но много рано и не мога да направя сравнение.
Мисля, че следващата бременност е по-осъзната по принцип, но ще разбера дали наистина е така след време, ЖЗ.
Първата ми приключи неуспешно, но много рано и не мога да направя сравнение.
Първата ми бременност някакси мина между другото,бях и студентка тогава,бременността ми беше безпроблемна,направо на моменти забравях,че съм бременна 
Сега определено се притиснявам повече,както някой вече спомена и аз имам чувството,че тялото ми е амортизирано,определено тази ми бременност няма нищо общо с предната и като изживяване и като усещане.
Сега определено се притиснявам повече,както някой вече спомена и аз имам чувството,че тялото ми е амортизирано,определено тази ми бременност няма нищо общо с предната и като изживяване и като усещане.
Ох, хич ама хич не ми е по спокойна. Напротив! Умирам от страх 
Не че първата ми беше спокойна, ама сега нещо ме хващат лудите. И времето ми минава ужасно бавно. Уж знам всичко, уж ми е безпроблемна както първата, и пак много ме е страх. А пък за самото раждане няма да говоря... 
Не че първата ми беше спокойна, ама сега нещо ме хващат лудите. И времето ми минава ужасно бавно. Уж знам всичко, уж ми е безпроблемна както първата, и пак много ме е страх. А пък за самото раждане няма да говоря... 
