Tочно обратното е при мен. Първата ми бременност беше спокойна, имах много време, което да отделям за себе си и за бебето, обикалях магазини, купувах си бебешки неща, изобщо не се тревожех и съмнявах, че всичко ще е наред. Сега съм нервна, напрегната, бременея някакси между другото, макар бебето е много желано, зарината съм с работа, нямам никакво време нито за покупки, нито за себе си, главата ми е пълна с всевъзможни ужасии, които е възможно да се случат /че даже и такива, които не е много възможно/.
- Публикувана: 26 март 2009, 13:13 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2009, 16:57 ч.
По-осъзната ли е втората бременност?
˙·٠ pretty٠·˙ пожелавам безпроблемна и спокойна бременност! 
Но наистина дори и да ми е по-осъзната тази бременност и да отдавам повече внимание на това чудо как се развива живота... има и нещо вярно в това , че да и аз като повечето от вас имам притеснения от раждането , защото знам какво е.
Но също е вярно е, че няма две еднакви бременностти, с първата си бях много нервна и все се безпокоях за всичко / това безпокойство беше породено от предхождащ го спонтанен аборт/, докато сега ме е обзело едно спокойствие и увереност , че всичко ще е наред и някак повече имам време за съзерцание така да се каже. 
Пожелавам си за всички нас , които очакваме сега нашите втори дущички , да бъде всичко наред и нека повече усмивки има по лицата ни, отколкото притеснени физиономии. 
Благодаря Ви че споделихте вашите мисли и чувства по темата...
Но наистина дори и да ми е по-осъзната тази бременност и да отдавам повече внимание на това чудо как се развива живота... има и нещо вярно в това , че да и аз като повечето от вас имам притеснения от раждането , защото знам какво е.
Но също е вярно е, че няма две еднакви бременностти, с първата си бях много нервна и все се безпокоях за всичко / това безпокойство беше породено от предхождащ го спонтанен аборт/, докато сега ме е обзело едно спокойствие и увереност , че всичко ще е наред и някак повече имам време за съзерцание така да се каже. Пожелавам си за всички нас , които очакваме сега нашите втори дущички , да бъде всичко наред и нека повече усмивки има по лицата ни, отколкото притеснени физиономии.
Благодаря Ви че споделихте вашите мисли и чувства по темата...
При мен е точно обратното, но може би защото втория път нещата се случиха доста набързо и без много да съм готова. Първата бременност имах възможност да изживея всеки миг пълноценно, да усетя емоцията, да се наслаждавам на случващото се. Сега покрай грижите за баткото, времето лети така неусетно, че понякога забравям за състоянието си, улисана в ежедневието. А и вече магията не е същата. Но сега поне го няма страха от неизвестното. Спокойна съм, защото знам какво ме очаква и вярвам че и този път ще се справя, 
И двата пъти и бях достатъчно осъзната. Първото ми дете е планирано, но имах доста нерви. Второто дете ми е подарък, но пък всичко ми беше уредено и изкарах доста по-спокойна бременност. Колкото до това какво ми се случва - с първата бременност доста се информирах и разбирах какво ми се случва, с втората почти не си правех труд да чета информация.
Първото ми дете е планирано, но имах доста нерви. Второто дете ми е подарък, но пък всичко ми беше уредено и изкарах доста по-спокойна бременност. Колкото до това какво ми се случва - с първата бременност доста се информирах и разбирах какво ми се случва, с втората почти не си правех труд да чета информация. 
Страх ме да не се случи нещо с бебето. Абсолютна параноя ме е пипнала. И много ми тежи вече. Нямам търпение да се роди бебето и да си отдъхна.
Както обяснявах оня ден на мъжо - сега вече знам какво мога да загубя ако, не дай си боже, нещо се случи. Преди не знаех какво означава и колко силна е майчината любов, но сега......
Хормони
Както обяснявах оня ден на мъжо - сега вече знам какво мога да загубя ако, не дай си боже, нещо се случи. Преди не знаех какво означава и колко силна е майчината любов, но сега......
Хормони
И с първата си бях леко параноична, но сега е още по зле точно защото знам какво мога да загубя.. Освен това с тази бременност определено ми е доста по тежко - задъхвам се от 3тия месец, зверски ме боли кръста, тежи ми, краката ме болят, усещам бебето почти непрекъснато и на моменти дори болезнено, но пък се надявам раждането и 1вите месеци да са по леки от предния път
Всъщност най важното е всичко да мине добре и накрая да гушкам още едно слънце!И аз съм във вашата група.
Тежи ми повече, искам да се ражда вече, притеснявам се повече дали всичко ще е наред, защото съм много по-информирана от първия път, защото прекалено много нещастия се случиха на виртуални познати от този форум... Пожелавам на всички очакващи и на себе си - успешно и леко раждане!
Поне при мен и двете бременности са осъзнати.
Първата беше планирана на 100% и веднага след сватбата се заехме с направата на бебе.
Тези 9 месеца бяха най-пълноценните ми в живота до тогава.
Бях се отдала изцяло на бременността си- не работех, учех, четях, спортувах...
Не ме беше страх от раждането, сега също. Информирах се и за рисковете и възможните усложнения и болести.
Сега, вторият път нещата потръгнаха коренно различно.
Бебето дойде мааалко изневиделица. Планирахме го поне 6 м. по-късно. Работех интензивно, бременността ми оставаше сякаш на заден план, вече имах и дете.... Докато много работа си оказа влияние при мен и след малко престой в болницата си дадох сметка, че едва ли ще мога да върна изгубеното време, но важно как ще изживея остатъка от бременността.
Първата беше планирана на 100% и веднага след сватбата се заехме с направата на бебе.
Тези 9 месеца бяха най-пълноценните ми в живота до тогава.
Бях се отдала изцяло на бременността си- не работех, учех, четях, спортувах...
Не ме беше страх от раждането, сега също. Информирах се и за рисковете и възможните усложнения и болести.
Сега, вторият път нещата потръгнаха коренно различно.
Бебето дойде мааалко изневиделица. Планирахме го поне 6 м. по-късно. Работех интензивно, бременността ми оставаше сякаш на заден план, вече имах и дете.... Докато много работа си оказа влияние при мен и след малко престой в болницата си дадох сметка, че едва ли ще мога да върна изгубеното време, но важно как ще изживея остатъка от бременността.
