Мисля,че втората ми евентуална бременност би протекла с още повече притеснения от първата.Знам много повече неща,а и съвсем няма да съм в първа младост.За сметка на това при отглеждането на второ дете,бих била направо безгрешна. 
- Публикувана: 26 март 2009, 13:13 ч.
- Последно мнение: 4 апр. 2009, 16:57 ч.
По-осъзната ли е втората бременност?
При мен усещанията са различни, сега съм много по-спокойна, времето ми минава много по- бързо, но сякаш повече ми тежи. Иначе разбира се, е по- осъзната, след като вече съм минала по този път. Различно е, но познато. Зная какво ме очаква. Повечето ми тревоги са по отношение на отглеждането на 2-те деца, а не са свързани с бременността. 
Това важи и за мен с пълна сила!
По- осъзната, по- спокойна и същевременно не точно. Трудно ми е да напиша точно какво мисля. Първата не ми беше толкова осъзната, но може би и точно затова ми беше малко по- весело. С втората, хем знаех вече за пътя по който се минава, хем и нови притеснения, точно и защото знам, какво ме чака и е по осъзната.
Абе надали някой ме разбра
, ама поне опитах да обясня. 
Абе надали някой ме разбра
, ама поне опитах да обясня.
Много желана втора бременност. След близо три години опити, без установени медицински проблеми и приказки от рода на защо се притесняваш, вече имаш едно дете....СЕГА АЗ СИ ИМАМ НАЙ- ГОЛЯМОТО ЩАСТИЕ НА СВЕТА, СЛЕД ПЪРВОТО РАЗБИРА СЕ - МОМИЧЕНЦЕ РАЗКОШШШШШ!!!!
Всяка една секунда от узнаването ми, че съм бременна съм я изживяла пълноценно, раждането беше празник за мен и голямо нетърпение да видя и гушна бебчо. По грижливо се отнасях към втората си бременност, бях изчела всичко, направила бях всички изследвания (спрях се до амниоцинтезата, защото нямаше защо да я правя
) Второто майчинство категорично е по-пълноценно като усещане, трепети и т. н. Не се дразня когато ме буди през нощта, не се ядосвам когато реве без причина, съпреживявам всяка една нейна детска щуротия, смея се като дете и играя с нея като дете - все неща, които не са били същите при отглеждането на сина ми. А и с него съм била супер грижовна майка! Да не си помислите друго нещо
Така че не се колебайте! Тези, които се чудят за второ дете - дерзайте, а тези от вас, които чакат - искам да кажа само това: предстоят ви неповторими мигове!!!! Ако имах необходимата подкрепа, щях да помисля и за трето дете! НЯМА ПО-ГОЛЯМО ЩАСТИЕ! ТРЕВОГИТЕ НЕ СА МАЛКО, ДАЖЕ НИКАК, НО ЩАСТИЕТО Е ЧЕТВОРНО!
Когато си гушна децата, аз се усещам - жива, пълноценна. Нищо друго не ми дава такова усещане! Нито професионални успехи, нито победи на други поприща!
Всяка една секунда от узнаването ми, че съм бременна съм я изживяла пълноценно, раждането беше празник за мен и голямо нетърпение да видя и гушна бебчо. По грижливо се отнасях към втората си бременност, бях изчела всичко, направила бях всички изследвания (спрях се до амниоцинтезата, защото нямаше защо да я правя
) Второто майчинство категорично е по-пълноценно като усещане, трепети и т. н. Не се дразня когато ме буди през нощта, не се ядосвам когато реве без причина, съпреживявам всяка една нейна детска щуротия, смея се като дете и играя с нея като дете - все неща, които не са били същите при отглеждането на сина ми. А и с него съм била супер грижовна майка! Да не си помислите друго нещо Така че не се колебайте! Тези, които се чудят за второ дете - дерзайте, а тези от вас, които чакат - искам да кажа само това: предстоят ви неповторими мигове!!!! Ако имах необходимата подкрепа, щях да помисля и за трето дете! НЯМА ПО-ГОЛЯМО ЩАСТИЕ! ТРЕВОГИТЕ НЕ СА МАЛКО, ДАЖЕ НИКАК, НО ЩАСТИЕТО Е ЧЕТВОРНО!
Когато си гушна децата, аз се усещам - жива, пълноценна. Нищо друго не ми дава такова усещане! Нито професионални успехи, нито победи на други поприща!
Аз пък не съм имала страхове за раждането нито по време на първата, нито по време на втората бременност. 
Първата - от незнание какво точно ме чака, втората - от знание, че нито е толкова продължително, нито е толкова болезнено. Винаги съм се чувствала късметлийка в това отношение.
Първата - от незнание какво точно ме чака, втората - от знание, че нито е толкова продължително, нито е толкова болезнено. Винаги съм се чувствала късметлийка в това отношение.
С втората бременност бях спокойна,защото знаех какво ме очаква.Дори нещо повече.Абсолютно спокойно тръгнах към болницата и то пеш,защото не ни е далеч .И понеже си засичах контракциите на колко време са,преди да вляза в родилна зала ,пихме кафе с таткото в кафенето на болницата. И направо си ме настаниха на магарето да раждам.Нацелила бях точният момент ...
Раждането също мина като по вода.Никакъв страх не изпитвах/освен че доктора беше по-малък и от мен,но напразно съм се притеснявала за това/ и накрая той даже ме похвали.
На всички бременлийки желая лека бременност и раждане!
И направо си ме настаниха на магарето да раждам.Нацелила бях точният момент ...Раждането също мина като по вода.Никакъв страх не изпитвах/освен че доктора беше по-малък и от мен,но напразно съм се притеснявала за това/ и накрая той даже ме похвали.
На всички бременлийки желая лека бременност и раждане!
От това, което са ми споделяли мами вече с този опит - да, по-осъзната е втората бременност - знаеш какво да очакваш, чувстваш бебчето в себе си вече като свое и като го родиш го гушваш с много повече майчина любов (нещо, което за мое съжаление не беше така с Настя - тогава тя не беше моята Настя, а някакво бебче, за което се чувствах толкова отговорна и притеснена, че само треперех всичко да мине успешно и затова някак си не успях да усетя тази майчина любов веднага след раждането).
Относно майчинството - мисля, че е различно, но в повечето случаи майките са много по-ориентирани на какво да обръщат внимание и да наблягат, опитът си казва думата, така че е по-зряло второто майчинство.
Амортизацията - има го този момент, за който говориш, пак според събраното инфо, което имам от други. Като възрастта не е от значение толкова, колкото това колко време е минало между двете бременности. Жени с по-голяма разлика между двете деца се оплакват по-малко от това. Но пък иначе е толкова хубаво децата да са с малка разлика - хубаво за самите деца!
Относно майчинството - мисля, че е различно, но в повечето случаи майките са много по-ориентирани на какво да обръщат внимание и да наблягат, опитът си казва думата, така че е по-зряло второто майчинство.
Амортизацията - има го този момент, за който говориш, пак според събраното инфо, което имам от други. Като възрастта не е от значение толкова, колкото това колко време е минало между двете бременности. Жени с по-голяма разлика между двете деца се оплакват по-малко от това. Но пък иначе е толкова хубаво децата да са с малка разлика - хубаво за самите деца!
zdraveite.imam mom4e na dve godini i deset meseca bremennosta s nego be6e pesen po cql den razxodki san abe s edna duma bezgrijie.sega sam bremenna s vtoroto si beb4e-MOMI4E,ZA MOQ GOLQMA RADOST :35:ve4e sam v petiq mesec i 4esno kazano ot legloto stavam rqdko.Parvo be6e gadeneto posle bolkite xap4etata za zadarjane i tn.....doktorite kazvat 4e vsi4ko na beb4eto mi my e nared slava bogy a za6to na men mi e zle ne razbiram.jelaq na vsi4ki leka bremennost i zdravi beb4eta 
Ами, да по осъзната, но и по трудна. Първият път нямах никакви неразположения, а вторият път се почна още от началото, сякаш да си навакса и за първият път. И мен ме беше страх от предстоящото раждане, защото вече знаех какво ме чака, но с началото на контракциите всякакъв страх изчезна и отидох спокойна да раждам.