Достатъчно ли е да има обич ?

Не знам дали само обич е достъчна, но заради любовта дадох шанс , който нямаше никаква разумна причина да давам, простих и приех неща който без любов не бих.Направих го защото осъзнавам, че сърцето трудно се командва и няма как да го накарам да обича някого , защото е подходящ, чувствах се длъжна да повярвам и да дам шанс - последен.И няма ден в който да не съм благодарна ,че го направих.Но аз имам редкият късмет, тази любов да е взаимна.

Аз мисля, че любовта е необходима, но не единствена съставка.

Според мен много голяма част от нас се губим в комуникацията си с човека до нас, а не в чувствата си толкова. Това, че обичаш е "лепилото", но ако дърпате много в двете страни - лепилото може да подаде и да се скъсат половинките...

Както написах и в една друга тема - аз с моят мъж бая изпробвах това лепило. На моменти се разтягаше напраааво до скъсване. Но тогава една позната ми препоръча едни курсове за такива различия и защо толкова много се караме и тн. Казвам го, защото наистина не можем да видим нещата отстрани, когато сме вътре в тях и е много трудно. В повечето случаи лепилото го има, но някак не можем да се разберем кой какъв да е. Не винаги любовта е достатъчна, но без нея - без лепилото.. на първото дърпане.. е отишла работата.
 
Но ако го има - потърси начин да се разберете. На мен много ми помогна този курс и беше супер интересно да видя друга гледна точка...но всеки трябва а намери своя начин.

Успех и не се дърпайте толкова

Омъжена съм от 15 години. Още се обичаме. Хубаво ни е заедно. Интересно. Толкова сме различни. Не знам дали е достатъчно, но е хубаво!

За мен е абсолютно достатъчна и при двама ни е основа да се променяме, чувстваме през погледа на другия. Определено не  желая и не бих допуснала друг човек толкова близо до себе си. Ако ме питат за три неща, които ще взема на самотен остров, първото ще е той     

Не, не е достатъчно.Има един стар лаф, че любовта е до време.И аз вярвам в това.Като премине свиването на коремчето и любовните трепети трябва да има за какво да се хванеш, че да останеш с този човек.Уважение, доверие, разбиране, приятелство..  - МНОГО ТОЧНО КАЗАНО, АЗ НАПЪЛНО СПОДЕЛЯМ НАПИСАНОТО

Четох те много внимателно и много ти се радвам, че си се замислила по този въпрос сега, когато сте в началото. Ще ми се и аз да бях толкова умна навремето, когато сключвах първия си брак (или поне да бях слушала майка ми, която ми приказваше, ама аз йок - заслепена от любов, сляпа в най-истинския смисъл).
Различията ни бяха точно тези, които описваш - аз амбициозна, той изобщо (макар че успешно ме заблуждаваше, че има амбиции де, на приказки много го докарваше поне); тотално различни представи за прекарване на свободното време; абсолютно същия подход при възникване на проблеми ... абе, едно към едно.
Получи се така, че с годините се отдалечавахме все повече и повече, всеки потъваше в собствения си свят и все повече губехме връзката помежду си - особено след като се роди детето, все едно заживяхме на два острова.
Аз дръпнах много напред в кариерата и заплатата, той си стоеше на едно място, доволен и щастлив, че не се налага да работи сериозно. На почивка и море - само аз и детето, веднъж или два пъти за 10 години е дошъл с нас и първия път се изпокарахме, а втория път бяхме с негови приятели.
Аз бях "мъжа", печелех парите, въртях къщата, гледах детето, взимах всички важни решения, кредити, ремонти, големи покупки... той си живуркаше кротко със спокойната си работа, а у нас не ставаше от компютъра.
И какво стана в един момент - усети се по-малко мъж у дома и започна да сменя 18 и 19-годишни любовници, които го гледаха в очите и за които беше бог, голям и силен закрилник, умен и важен.
Черен период ми е, много черен.
Затова при сегашната ми връзка ходих на пръсти докато се отпусна и реша, че това е човека за мен. Добре, че той ме изтърпя, защото си давам сметка, че в началото съм била много студена и опипваща почвата - по цели дни и нощи сме говорили за важните неща в живота, питала съм го и съм го разпитвала като фашист партизанин  Но това какво работи, как се отнася към работата си, как обича да си почива и как прекарва вечерите и уикендите си - са ми били от първите лампички. Как се отнася към родителите си, каква му е представата за семейството, за ролята на жената, за възпитанието на децата ...
Може да изглежда студенокръвно и пресметливо, обаче бях заключила лавината от чувства за малко - преди ми се струваше невъзможно, след печалният ми брак обаче да видиш колко е лесно

С две думи, за мен това са фундаментални неща. Подчертавам обаче за мен, понеже има хора, които си живеят добре и така - например със съпруг ловец аз не бих живяла, защото за мен уикенда е време семейството да е заедно, на много жени обаче не им пречи.
Имам обаче едно усещане, че ти си по-скоро като мен.

Само с обич мисля, че не бих могла да живея с някого. Всъщност за мен има голяма разлика между обич и любов, та за това давам такъв отговор. Иначе ако съм влюбена в човека, нищо друго не ме интересува, и да със сигурност ще искам да остаря с него. И мисля, че дори и човека да не е мъжа на живота ми, т.е. не съм влюбена в него, мога да го обичам, но това не е достатъчно за мен.