Достатъчно ли е да има обич ?

  • 9 271
  • 141
  •   1
Отговори
  • Мнения: 293
Достатъчно ли е да обичаш за да си щастлив ?

Достатъчно ли е да обичаш и да бъдеш обичан за да се чувстваш удовлетворен от съвместния си живот с някой ?
Стига ли обичта за да коменсира всичко останало? Навиците,лошите ни черти,нещата,които ни дразнят в прантьора?
Достатъчна ли е обичта за да разберем,че това е човека, с който искаме да остареем ? Макар,че понякога всичко друго е с краката на горе...? Можем ли да знаем,че даден мъж не е мъжът на живота ни и в същото време да го обичаме? И ако е така, на кое чувство трябва да се доверим ?

# 1
  • Мнения: 156
за мен лично не е достатъчна любовта. освен любовта, нужна ми е известна доза зрялост. и от двете страни.

# 2
  • Мнения: 275
Достатъчно ли е да обичаш за да си щастлив ?

Достатъчно ли е да обичаш и да бъдеш обичан за да се чувстваш удовлетворен от съвместния си живот с някой ?
Стига ли обичта за да коменсира всичко останало? Навиците,лошите ни черти,нещата,които ни дразнят в прантьора?
Достатъчна ли е обичта за да разберем,че това е човека, с който искаме да остареем ? Макар,че понякога всичко друго е с краката на горе...? Можем ли да знаем,че даден мъж не е мъжът на живота ни и в същото време да го обичаме? И ако е така, на кое чувство трябва да се доверим ?


На последният ти въпрос отговарям с уклончиво "да".
Обичта към мъж ( специално при мен) не може да компенсира всичко друго, освен някои навици.

# 3
  • София
  • Мнения: 175
Не е достатъчно. При несходство в характерите, любовта се превръща в наказание.

# 4
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Зависи кой как възприема/тълкува самото понятие... при мен връзката с "голямата,погубваща,изпепеляваща любов" прекъснах именно защото всичко останало бе с краката нагоре и ясно осъзнавах,че това не е човека за мен,щяхме да се самоунищожим,заради това,което бяхме,заради навиците ни,заради интересите ни,заради светоусещането ни и  още,и още...нищо не беше наред,пълен хаос-разболях се(емоционално и физически)...взех рационално решение,лекувах се, това от което имах (и имам) нужда ме намери,липсва много от това,което изживявах преди това,но понятието щастлива вече го различвам,дори в проблемите и т.н.

# 5
  • Мнения: 4 916
Уви, не е достатъчно.

# 6
  • Бургас
  • Мнения: 10 353
Не, не е достатъчно.Има един стар лаф, че любовта е до време.И аз вярвам в това.Като премине свиването на коремчето и любовните трепети трябва да има за какво да се хванеш, че да останеш с този човек.Уважение, доверие, разбиране, приятелство..

# 7
  • Мнения: 411
Не, не е достатъчно.Има един стар лаф, че любовта е до време.И аз вярвам в това.Като премине свиването на коремчето и любовните трепети трябва да има за какво да се хванеш, че да останеш с този човек.Уважение, доверие, разбиране, приятелство..

напълно съм съгласна,само да добавя оЩе неЩо ,което казват старите хора
Докато го има ДОБРИТЕЛЯ(т.е. секса) вси4ко е наред,но после....

и неЩо от мен
когато реШаваШ ,4е това е 4овека на твоя живот да не забравяме,4е с годините 4овек погрознява(бръ4ки,сланини,целулит,оплеШивяване и др.) ,запо4ват болести.
ако се наложи Ще сменяме памперси ,а те не са като бебеШките
е.....смятам 4е само голата оби4 е у4ени4еската.оби4аШ някого,може и цял живот,но ниЩо пове4е

# 8
  • Мнения: 2 448
Да живееш с човек, когото обичаш и да се чувстваш обичан плюс здраве Е  достатъчно за една връзка.
Всичко споменато като уважение, доверие, разбиране, приятелство и т.н. са част от любовта. Без тях любов няма. Нима можеш да обичаш някого, без да го уважаваш, без да му имаш доверие, да се дразниш от неговото аз (навиците му)? За каква любов става дума тогава?!
За мен любов е когато присъствието на другия те кара да се чувстваш завършен и удовлетворен, а не да ти се струва, че светът е с краката нагоре.

# 9
  • Мнения: X
Дори да се влюбиш в някого и да го заобичаш, няма как тази любов да се разгърне или да живее дълго, ако с човека до теб не споделяте общи ценности. Характерите могат да се напаснат с годините с различни компромиси, но човек не може да прави компромиси с ценностната си система, с разбиранията си за добро и зло, с вижданията си за семейството, децата, работата...

Ще дам пресен пример. Случва ми се да общувам с хора, за които добрата среда са хора, които се занимават с далавери, с дребни измами, които вместо да си седят у дома, предпочитат да пият вечер по кварталните кафета, докато жените им са бременни вкъщи, те да се вихрят по дискотеки и т.н. Такъв тип хора смятат, че да си възпитан, да работиш съвестно, да си плащаш данъците, да не правиш проблеми като пиеш и се веселиш означава да си абсолютен льольо или смотаняк. Да, за такива мъже си има жени. Аз такъв мъж не мога да обичам. Да, може да ми се случи да попадна на някой невероятен, който да ми завърти главата за кратко по някакъв повод, но можеш ли да обичаш човек, който тотално се различава от теб и вижданията ти за живота? Просто няма как. Е, има глуповати жени, които смятат, че мъжете от любов могат да се преобразят и да станат идеални, но това така и не се случва.

# 10
  • Мнения: 543

 Можем ли да знаем,че даден мъж не е мъжът на живота ни и в същото време да го обичаме?


ама как обичаш - заради нещо, което е било или заради нещо, което го има все още?

# 11
  • Мнения: 686
Да обичаш значи да приемеш другия с всички негови качества и недостатъци.Но има недостатъци,които убиват любовта.Ако човекът,който обичаш,пие,бие и ходи по жени(баси как звучи)любовта просто се изпарява.Във всички други случаи любовта може да победи Heart Eyes.

# 12
  • Мнения: 293
И аз мисля,че не всичко е обич.Поне така се опитвам да вярвам съдейки по моите изживявания.Да,обичаш един човек но реално виждаш,че нито интересите му се доближават до твоите,нито амбициите му,нито разбиранията му за някои неща... и в този момент решаваш,че с много компромиси със собственото си светоусещане можеш да живееш спокоен живот с него, да се чувстваш обичана / но не и разбирана-защото твоя свят и неговия са твърде различни/ , да добруваш в това семейство и да се радваш на човешките неща. Но смисълът не е ли /както каза някой по горе/ в това да се допълвате взаимно? Тоест да сте като счупено кубче,на което половинките се лепят ? В същността на питането изниква и другия по страшен въпрос - след като не можеш да преодолееш и не искаш да преодолееш собственото си светоусещане и разбиране за живота живеейки с човек заради него и в името на ВАС значи ли това , че не го обичаш ? Да обичаш за мен не значи на всяка цена връзка. Обичам мъжа от предишната си връзка.Обичам мъжа и от тази си връзка.Но това не значи,че с всеки човек,който обичам мога да прекарам пълноценно живота си , нали ? Или просто това не е обич ? .....

# 13
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Обичта е чувство. Не си абониран доживот за нито едно свое чувство.
Ами ако всеки обича другия, но не му го казва и показва... Тогава какво?

# 14
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Не споделям тезата за двете половини...аз съм завършена личност,в смисълът на това,сама на себе си съм достатъчна и мога да бъда всичко това което съм без някой да ме кара да се чувствам "пълна/цяла"...споделям се с човека до себе си,но ако утре този човек не е до мен,какво се случва иначе...

Общи условия

Активация на акаунт