Има ли такова нещо-виртуална любов?

Напълно подкрепям и Данчето и Демби. След като това ви прави щастливи и сте сигурни в избора си - живейте си живота.  Трябва веднъж завинаги да спрем да забравяме себе си и да робуваме на стари и отживели окови, в които ни поставя обществото, като претендира, че жената трябва да е вярна на мъжа си, независимо дали се обичат, само и само да се запази семейството и хората да не клюкарстват.  Имала съм период, в който се съобразявах с всичко и с всеки и мога да кажа, че съжалявам горчиво за това, защото този всеки, от който ме беше страх да не ме упрекне, си живее както му е кеф и не му пука за мен.  Разбира се, че не трябва да нараняваме хората, които са свързани с нас - съпруг, деца.  Просто решете наистина какво искате и ги подгответе за истината, която се случва или пък си замълчете, ако не сте сигурни ... 

няма такова животно нали трябва да видиш  па пипнеш да почустваш

Това не е никаква виртуална любов, а напълно реална, започнала със запознанство в мрежата.  
И не разбирам при липсата на деца и почти никакви чувства към съпруга кое те задържа при него.  

Това абсолютно не важи за всички. Дали ще влезят в рутина зависи от всеки член на семейството. Семейството е като градина иска си поддръжка, яко копане.. 
Иначе много добре ви разбирам, нета е част от живота ми, имам приятелки които не съм виждала от форума, но ако не се засечем поне три дни и започвам да се притеснявам за тях имам нужда да ги чувам, да си бъбрим, чувствам ги все едно винаги съм ги познавала... Представям си какво би било ако са мъже. Лично аз много се пазя. Ако ме заговори някой и съм в настроение скъсвам го от майтапи, после му казвам, че трябва да се покае и си тръгвам.... Всъщност съм имала едно такова виртуално приятелство с мъж преди години, работех в една община и ми беше много скучно обедите... Смениха кмета и ме уволниха, после нямах нет в къщи, чухме се след около две години още ме помнеше. Харесваше ми да си говорим, но не допуснах да се влюбвам...
Винаги когато става дума за друг мъж, колкото и да ми е приятен винаги първата ми мисъл е, че и на него му миришат чорапите и ще е съвсем различен ако ти влезе в къщата... Винаги мисля, че такъв вид връзки се идеализират от хората и за това влагат толкова много чувства и емоции в тях.

Ами в моя случей излезе, 4е виртуалната ми любов се оказа страшно свестен, откровен и разумен човек за разлика от уж "сериозния" ми приятел... та отидох, срещнахме се...любовта си беше (и все още е  ) истинска..  след 2-3 месеца се оженихме. Чувството беше взаимно още в нета след година чат.. а като се замисля никога преди не съм вярвала в любов или нещо подобно в/чрез интернет пространството.. 

Не мога да се начудя,как може човек да се влюби виртуално .
Не отричам че има много щастливи връзки,вследствие на запознанства от нета ,/ и при сестра ми се получи така/но да се влюбиш в някого само по чат ,без да си го виждал ....

Възможно е, опознаваш човека докато си пишете, как се изразява,какво мисли, после може да и да се чуете,да видите на снимки как изглежда и да се срещнете, но това вече ще е реална, започнала във виртуалното пространство.Такива са ми наблюденията.А мисля ,че виртуална имат предвид без да се срещат само с чат, тогава наистина е невъзможно, не може да си сигурен дали за ника на 25 годишен да речем, не се подвизава някакъв 60 г 
Лично аз много бързо усещам хората и все пак внимавайте може да си навлечете големи неприятности.

Разбира се, че можеш да се влюбиш само в "ник", без виждане, без снимки дори. Влюбваш се в думите, в присъствието, в представата за някого. Много по-чисто е от хормоналните влюбвания "от пръв поглед". Имаш възможност да опознаеш човека, преди да се видите. Фалшивите самоличности според мен по-скоро са изключение, отколкото практика. Срещала съм се с много интернет дружки и всичките си бяха, каквито са в мрежата. Без изключение.

И аз мисля, че фалшивите личности не са масова практика. Аз се запознах с моя мъж в Интернет преди много години. Надявам се моята психика да е спряла да поддържа фалшивата му същност след 9 години (сега стават през Май, когато е и сватбата ни).
А наскоро един приятел се запозна с жена си (бъдещата) в Интернет. Сега чакат дете. Нормални хора, които просто използват интернет за запознанството. Но и не прекаляват с чата, ами по-скоро бързат да се видят на живо. Поне при нас така беше, ама то и малко бяхме още деца

Да, съществува виртуалната любов. Не знам дали е достатъчно силна за да променя съдби, но със сигурност променя хората които преминават през нея. Към по-добро.

Любвта както и където да я срещнеш си е все любов!
Намерих мъжа на живота си по Интернет. Съвсем случайно без да търся каквото и да било, особено пък връзка. Влибих се в него съвсем, съвсем виртуално.
Живи-здрави, оженихме се, дете си имаме и всичко е прекрасно!

Имала съм и аз подобни сътресения, като на авторката.

Преди година някъде едно бившо гадже ме намери по скайп. Много време не бяхме се чували, бяхме си позагубили дирите. Започнахме доста честичко да си пишем. И сякаш старите чувства започнаха да се връщат, което ме караше да се чувствам доста дисконфортно. Блокирах го! Изтрих му всичките контакти, които имам. След което съвсем трезво успях да преценя, че съм сбъркала чувствата. Изпитвах носталгия към едно време, когато с него бяхме гаджета и нещата бяха доста по-различни и някак по детски безметежни. Най-малкото осъзнах, че той си е все същото дете като едно време, а аз съм се променила значително при това в посока коренно различна от неговата.

Сещам се и за други случаи, когато се е проявявала моята интернетска "влюбчивост", но обикновено нещата много бързо са отминавали, макар и да са предизвиквали в мен доста бурни чувства. Мъж ми ме спукава от бъзици, колко са ми слаби ангелите!  И в интерес на истината, никой от тия контакти не е бил съзнателно търсен. Просто попадаш на разни хора по различни причини! 

На авторката мога само да кажа, че нищо не пречи да опита! Току виж се окаже, че другия е нейния човек... С времето ще се наредят нещата! Само се надявам някой ден да не съжалява за избора, който е направила... Какъвто и да е той!

Успех! 

За мене такова нещо-виртуална любов не съществува. Не можеш да се влюбиш в човек който не познаваш. Можеш да изпиташ вълнение и да ти харесва това което той ти казва, да ти е приятно да говориш с него, но това не е любов. Любовта е нещо много истинско, ти познаваш човека с неговите недостатъци, с неговите хубави черти и въпреки всичко даваш живота си за него ..... Това е моето мнение....

Да, има я, изпитвала съм го, беше прекрасно, той ме намери и виртуалното ни познанство прерастна в реално - Той си беше той, същият образ, в който се бях влюбила (беше 11г. по-голям от мен и това се усещаше във всяка буква и реакция), адски точен мъж, не като лигавите ми връстници.