Мисля, че такива виртуални връзки сами си ги идеализираме и си мислим, че човека отсреща е перфектен. Създаваме си един образ, който е една утопия в съзнанието ни. Всеки човек търси повече и повече от живота. Особено, когато половинката ни е влязъл в някакъв стандартизиран образ и не ни предлага нищо по-различно от ежедневното. Виртуалната любов понякога те връща в онези тийнейджърски години, когато си мислиш, че всичко що лети се яде и че срещаш принца на бял кон и ще живеете щастливо завинаги. И когато затвориш прозореца и се върнеш в реалността ... става страшно. Понякога сме способни изкуствено да съсипваме собствения си живот и този на хората около нас, само защото нещо отвътре ни е накарало да поемем по друг път. Но нека се замислим докога ще продължава една влязла в реалността виртуална връзка? Може би до следващото влизане в Скайп и всичко започне пак да се повтаря. Всеки знае сам за себе си ... 
чувствах някакво привличане, но по скоро от разговорите. никога не се видяхме с него. един ден ме покани да отида с него в друг град, но се съмнявам изобщо че си е помислил че нещо ще стане. по скоро и на мен ми хрумна идеята импулсивно, но само защото разговора тръгна натам. надругия ден ми се извини, че го е направил, недоумяваше как ми е предложил. и след няколко месеца аз бременна вече влизам в патологията и до мен се оказа че е жената на неговия брат 
колко е малък света, дето са казали хората. не бих разочаровала съпруга си с истинска изневяра, само за да видя за една вечер как е с друг мъж. по добре само да си го мисля, ако държа да се разсея 