Колко време живяхте на квартира?

Трудничко е наистина, но не и неосъществимо. Освен ипотечен имаме и потребителски кредит, койот беше предназначен за малък ремонт и обзавеждане. Никак не са за пренебрегване и тези разходи, защото могат да стигнат много висока сума

Живяхме почти година на квартира,преместихме се при майка ми преди да родя-бях студентка и беше по-удачно за да ми помагат за малчо и да не прекъсвам следването.Сега сме отделно в апартамент,който е на мъжа ми от баба му и дядо му.Ако не се бях стекли така нещата щяхме да теглим кредит за една гарсионерка,но да не сме пак под наем!

Живях на квартира като ученичка и студентка,после с мъжа ми,тогава още гадже,сменихме още две квартири.Т.е от 1992 до 2005г.Когато с него се замислихме за нещо по-сериозно-сватба,деца,решихме да теглим кредит за жилище.Имахме горе-долу 1/3 от сумата,която ни трябваше,та не теглихме кой знае колко голям кредит.И не съжалявам!Вноската ни в началото беше 310лв,сега малко я вдигнаха де,но то толкова трябваше да плащаме и за квартира.

Не е голям апартамента,но засега ни е достатъчен.Живот и здраве,като се решим за второ дете,ще мислим за по-голям Успех на всички,които искат да си имат собствен дом,заслужава си риска!

Имам познати с 2 деца, които плащат за наем, 3-ст. в Дианабад 920 лв., е това ми кажи, нормално ли е?

Това е абсурдно наистина, аз в такъв случай нямаше да му мисля и бих теглила кредит за мое жилище. Наистина всичко е индивидуално и зависи от много неща 

на квартира съм от 3години и половина ( октомври.08г  станаха 3 години ),ами в момента докато дъщеря ми е малка не ми е проблем,даже ми е плюс,понеже вси4ко цапане,ако мога да се изразя така обобщено, ще си остане в квартирата,а след 2 години дай Боже да сме в наш дом,Ема ще е на 5г и ще  е малко или много по-разумна ,ще може да си избере ( знам 4е е малко силно казано) каква детска стая иска......и разни такива неща ,ме успокояват в подобни моменти като тези на Вал.
В гарсониера сме ,лесно  и бързо се 4исти,няма много за разхвърляне,но........неможе да си направиш ремонт,неможе да смениш мивката,най-много едно освежаване с латекс по стените и дотам! е 10 години  с "временните" мебели ли ще живея?! дето едно с едно не си подхождат,уж в на4алото ги вземаш колкото да имаш столове и маса и някаква секция да си прибираш дрехите,ама с времето те остават постоянни?!! да си купиш нов гардероб-добре,ама той после няма д апасне на "ме4тания нов дом",или пък няма да си правиш "новата"  спалня според купения за квратирата гардероб-само и само да пасне?!
охххх,незнам Вал, времето ще покаже ! надявам се през лято 2010г да се слу4и 4удо,нещо такова си поръ4ах на КОледа и на рождения ми ден..........искам мои дом.да си го обзаведа,дори и бавно,да не са събрани мебелите оттук-оттам,да имам поне ламинат ,а не цялата гарсониера да е с балатум 3-то ка4ество,щото е много евтин,а и се 4исти лесно ( понеже бебетата и малките деца,4есто се напикават,повръщат,разливат)......
П.С.Спирам,че стана много тегаво
П.С. Наема ни е 200лв,доходите на месец са ни 2000,ама пак не мисля 4е става да имам вноска от 900лв ,амммм ток,храна,дрехи,такси за ясла,а имаме и един потребителски с вноска от 240лв

До една година бяхме на квартира,след това се върнахме у тях.

Пет години живяхме на квартира, след това теглихме кредит и купихме апартамент.

Още на квартирка 

Не, не е нормално! Такъв наем просто няма. Освен, ако не са в някой супер баровски комплекс в супер лукс апартамент.
Мои приятели пък плащат 400 евро за огромен тристаен апартамент, в центъра на София, в прекрасна сграда, с нова и модерна кухня с всички необходими ел. уреди. Мога да кажа, че такова жилище се води "луксозно" според брокерския вкус. Красиви нови бани с модерен фаянс, естествен дъбов паркет навсякъде, вградени гардероби в антрето. Те си купиха обзавеждането за хола и двете спални. Естествено, подбраха си хубави и скъпи мебели, които биха могли да подредят във всеки един друг дом /независимо дали е техен или е под наем/. Такъв апартамент в момента струва не по-малко от 180 хил. евро. Как мислите, дали ще могат да вземат такъв кредит и да си позволят такова разточителство? Със сигурност вноските по кредита им ще надвишават категорично сегашния им наем.
Не ме разбирайте криво - аз съм голям поддръжник на собствено жилище. Но зависи на каква цена! Ако ще давам половината от семейните доходи за да имам гарсониера, май ще предпочета да плащам по-малко пари, но да живея в по-голям апартамент и на по-добро място. Все пак не всички квартири са гадни и мизерни. Напоследък доста хора си накупиха апартаменти, с цел инвестиция. Т.е. биха предпочели да ги отдадат дългосрочно, при това след хубав ремонт.
И не виждам какъв е проблемът да си смениш мивката в квартирата. Просто трябва да започнеш да мислиш за жилището под наем като за свое жилище и да инвестираш в него, както би инвестирал в собствено такова. Тогава ще се чувстваш удобно и уютно.

Първите 5 години на общежитие/стая с баня и тоалетна/ с дете, после още 5 години на квартира. През всичките тези 10 години в провинцията стоеше заключен имот на съпруга ми / поне така на сватбата бяха казали родителите му, че е за него/нас. Там където го казаха обаче там си и остана, никога нито аз нито мъжа ми е помислял да ги караме да го продават. Та като реши хазайката да се жени и ни даде 2 седмици срок да се изнесем, свекър ми каза, че отдавна имал купувач и ако искаме-ще продаде. Естествено, че искахме, парите от имота стигнаха точно за да си купим 3-стайното жилище в което живеем вече 10та година.
Чувството да влезеш в собствен дом е неописуемо. Голяма работа, че нямахме дори легло/живяхме в обзаведена квартира/, и само стария хладилник на баба и една печка раховец, едно бюро и компютъра. Едно по едно купихме всичко, никога не сме вземали заеми, живеем спокойно и докато сме здрави - сигурно.
Сега сина ми живее на квартира в София, плащат 460лева с приятелката си за обзаведена гарсониера в Дървеница.
Мъжа ми подхвърли да сме купели апартамент в София/вече имаме такава възможност/ но аз не съм съгласна... искам момчето ми като завърши образованието си да не остава в София а да се прибере насам. Жилището ще си го закотви там...
Както и да е...и в общежитието и в квартирата сме били щастливи, никакви битовизми не могат да ме съборят, всичко си е до човека и до човека с който си.

току-що ми дойде нова идея, по повод собственоста...
Ма няма да ви я казвам. 
Та не споделих, за да ви дразня, а за да ви кажа, че с времето нещата се изменят над 100 пъти.

7 години на квартира - 3 години в Студентски град и по 2 години в 2 различни квартири. От няма месец сме в собствено жилище, купено с кредит. Мъжът ми поне от 2-3 години искаше да сме я направили тази стъпка, аз все се дърпах. Точно склоних, изтеглихме кредита срещу ипотека и ето ти криза - лош или добър късмет е хванатия последен влак, тепърва предстои да разбера. 

Ново строителство, апартамент, съвременно ремонтиран и обзаведен, но не да кажем с плочки за 60 лв. или диван за 2000, няма джакузита, макузита и т.н. ...
Наеха го даже без го гледат, само по снимки.


Кога са го наели?

Миналата година.

Да не искаш да кажеш, че във връзка с кризата наемите са се вдигнали за сметка на продажните цени? Питам от гледна точка на наемодател.